Какво ще кажат другите.

[Green Light]

Случи ми се да се огледам в чужди очи, преди време. И се изненадах. Дай да видя дали ще мога да го обясня добре?
Човек често(бе кво ми става та все в трето лице взех да говоря- аз бе, къв "човек") се майтапи със себе си в компания. Изкарва се какъвто не е, за по- смешно. Не във всеки майтап има истина, каквото и да ми разправяте. Например - Марш Бейби да слагаш децата да спят, аз за кво съм те 'зел. Имам тука мадами да свалям... (или там от сорта)- сещайте се тя кво ми отговаря - после аз и така... Лаф. После ставам и слагам децата да си легнат, понеже си е моя работа и понеже обичам така. То и затва сигурно е моя работа, щото обичам, приказки, фантазии, малко пакости правим, после ни се карат, обаче сега за кво ви го пиша това, като съвсем друга ми е темата. Все едно, де. Така: - разделяте, нали? Казвам нещо, обаче пред очите ви правя другото. Не веднъж и дваж - вие сте чести гости в къщи. Смешна сценка, виц, хаха, майтап. Но! В главата ви какво остава? Направеното или казаното? Оказва се, че казаното. Бейби получава съвети, как да ме накара, да слагам децата в леглата, при положение че все аз правя това. Не се оплаквам - наблюдението е интересно. Още по- интересно е, че не е само мое. В портрета на Дориан Грей обще взето целия лайт мотив е все това, че формата е далеч по- важна от съдържанието. Май не се е майтапел Оскар Уайлд. И колкото повече и по- сериозно си го мисля, толкова повече се убеждавам че е така. Какво ще кажат другите не е важно за почти никого от нас, но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

[frisky lioness]

Действията ни показват какви сме в същност, не думите ни. В конкретно посочения от теб пример, ако гостите ти не са били в състояние да разграничат думи от действия, това, кое е на майтап и кое истина, то..... това за мен са хора оперирани от чувство за хумор.

Тъжно....Познавам мнго такива хора

[Wishes]

За мен поне, само казаното не е от толкова голямо значение, някаква комбинация от двете ми остава като впечатление за човека. Ако човека обаче само е говорил, а не съм видял/разбрал какво е направил, тогава няма как да се съди и по направеното. Но в този случай впечатлението ми остава частично и непълно.

Действията определено са с много по-голяма тежест от приказките.

[4avdar4e]

Нашите постъпки са истинският ни портрет, Грийни. Думите са дим, дет вика поета..
Пък и, слава Богу, данък "Обществено мнение" още няма.

Аз друго се замислих, всъщност защо хората наистина толкова често оценяват по думите, а не по действията (туй комунистически звучи, ама си е баш така)?? Дали защото така е по-лесно? Дали защото така се прикрива някакво не особено лицеприятно чувство
омраза, завист...) ? Дали заради стария лаф, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина? Не знам, но съм сигурна в едно: казано е в Библията - По делата им ще ги познаете!

П.П. Видя ли сега как лееееко минах от религията, през марксизма-ленинизма, поезията, та до данъчната политика

[Remmivs]

за хората без сърца и очи, братко. За хората - уши. И вярно ги има такива.

Толкоз от мен.

[Мнемозина]

Много мразя да се пускат такива теми в 16.45.

Засега ще ти кажа само това: Истинската опасност идва тогава, когато промяната в образа (думите) неусетно води до промяна на същността. А то се случва при някои хора. Не знам дали си спомням точно, но това ми е останало именно от Дориан Грей. Но може и да съм си го насложила по-късно.

Какво виждат и мислят другите няма толкова голямо значение.

[bead_]

но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

външната форма е част от нас, със същата сила, с която част от нас са и делата ни. ти играеш, жонглираш с думите, шегуваш се, разминаваш казаното с направеното. това е твоят начин.

[annonymus]

Аз не разбрах какъв е проблема.
С жена ти и децата си имате свои кодове, дето перкрасно си ги разбирате, пък и близките ти приятели ги рабзират. Някой си страничен не ги разбрал - кво толкова? Само може да се кискате и евентуално да го просветлите.

Дориан Грей си продаде душата за вечна младост.
Не просото форма. Мен ако питаш иде реч за нещата, които не можем да имаме, за цената, която плащаме, грехопадение, любов, красота. За това докъде си готов да стигнеш.
И не беше ли Портрета вътрешното Аз на Дориан?

Нещо ми се губи завоят ти тука - не пернебрегваме ли формата заради това, което е вътре в нас?
Коя форма да пернебрегваме?

Начи - живота понякога ни принуждава да говорим и правим не това което искаме и в което вярваме. Аз само се питам - идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш?

ПС. С такива разсъждения се стига до депресия. Понякога.

[Green Light]

Аз не разбрах какъв е проблема.
......Нещо ми се губи завоят ти тука - не пернебрегваме ли формата заради това, което е вътре в нас?
Коя форма да пернебрегваме?

Начи - живота понякога ни принуждава да говорим и правим не това което искаме и в което вярваме. Аз само се питам - идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш?

ПС. С такива разсъждения се стига до депресия. Понякога.

В Дориан Грей вярата на героите е в това, че порочният човек не може да скрие същноста си, защото всичко се изписва на лицето. Това, разбира се, е преувеличено, но ако добавиш към лицето думите, жестовете и държанието не получаваш ли доста точна представа за този когото имаш пред себе си? Простака си личи, джентълмена също. Затова питам: когато играеш редовно будала илитерат, само за да се забавляваш с неграмотността на събеседниците си, не се ли връща обратно към теб, твоята подигравка? И не трябва ли да се откажем от тъсенето на същността, не е ли същността на повърхността? Красив жест, бомбастично изявление и обратното- грозен, миришещ на лошо човек не описват ли сами себе си? Миришещият може да е например гениален ядрен физик, но какво те топли това, когато е до теб на театър или в ресторант? Кое е по- важно тук, формата или съдържанието? В очите на моите ненаблюдателни гости аз юркам жена ми и не гледам децата си, какво значение има за тях, че не е така, когато намират доказателства в думите?
Идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш? Май да.

[Green Light]

Нашите постъпки са истинският ни портрет, Грийни. Думите са дим, дет вика поета..
Пък и, слава Богу, данък "Обществено мнение" още няма.

Аз друго се замислих, всъщност защо хората наистина толкова често оценяват по думите, а не по действията (туй комунистически звучи, ама си е баш така)?? Дали защото така е по-лесно? Дали защото така се прикрива някакво не особено лицеприятно чувство
омраза, завист...) ? Дали заради стария лаф, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина? Не знам, но съм сигурна в едно: казано е в Библията - По делата им ще ги познаете!

П.П. Видя ли сега как лееееко минах от религията, през марксизма-ленинизма, поезията, та до данъчната политика

Ами думите не са без значение. Аз, ти и останалите от клуба, се мъчим да видим зад думите понеже така си обичаме. Търсим невидимото понеже знаем, че то е най- интересното. Защо? Трябва ли ни? Повърхностното е това което ни прави компания на масата. То ни трябва, дълбоката душевност - не

[Green Light]

но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

външната форма е част от нас, със същата сила, с която част от нас са и делата ни...

И аз мисля така. Но това е нашето виждане за самите нас. От чуждата гледна точка външна форма към дела се отнася по- скоро като 90 към 10

[Ън]

Случи ми се да се огледам в чужди очи, преди време. И се изненадах. Дай да видя дали ще мога да го обясня добре?
Човек често(бе кво ми става та все в трето лице взех да говоря- аз бе, къв "човек") се майтапи със себе си в компания. Изкарва се какъвто не е, за по- смешно. Не във всеки майтап има истина, каквото и да ми разправяте. Например - Марш Бейби да слагаш децата да спят, аз за кво съм те 'зел. Имам тука мадами да свалям... (или там от сорта)- сещайте се тя кво ми отговаря - после аз и така... Лаф. После ставам и слагам децата да си легнат, понеже си е моя работа и понеже обичам така. То и затва сигурно е моя работа, щото обичам, приказки, фантазии, малко пакости правим, после ни се карат, обаче сега за кво ви го пиша това, като съвсем друга ми е темата. Все едно, де. Така: - разделяте, нали? Казвам нещо, обаче пред очите ви правя другото. Не веднъж и дваж - вие сте чести гости в къщи. Смешна сценка, виц, хаха, майтап. Но! В главата ви какво остава? Направеното или казаното? Оказва се, че казаното. Бейби получава съвети, как да ме накара, да слагам децата в леглата, при положение че все аз правя това. Не се оплаквам - наблюдението е интересно. Още по- интересно е, че не е само мое. В портрета на Дориан Грей обще взето целия лайт мотив е все това, че формата е далеч по- важна от съдържанието. Май не се е майтапел Оскар Уайлд. И колкото повече и по- сериозно си го мисля, толкова повече се убеждавам че е така. Какво ще кажат другите не е важно за почти никого от нас, но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

Грийн, аз много често говоря и се държа по този начин. Има хора, за които това държание е грубо. Някой го намират дори за просташко. За други е несериозно, а има и такива, които го считат за инфантилно.
Но на мен, да ти кажа честно- хич не ми пука. Ама, наистина хич не ми пука. Щото не съм на някакъв симпозиум или конференция, че ситуацията да налага моята сериозност. Излезнал съм да се забавлявам, все пак... И съм всред приятели (поне така се надявам), тъй че мога да се поотпусна малко. Прекалено много сериозност ме депресира. Мачка ме, пустата и сериозност. Официално поведение и държание в тон с очакването... Айде холан, моля ви се. Дори и в работата си мразя официалностите. При второто посещение почвам да говоря на пациентите на "ти" и искам и те да се обръщат към мен така. И какво като съм казал примерно, че жена ми е луд фен на Мерилин Менсън и играе кючек като слуша Сашка Васева? А тя не понася траш метал и я отвращава просташката чалга! Или пък като кажа, че ме бие с чорапи пълни с пясък, за да не личи, а всички прекрасно знаят, че тя никой, никога не би наранила ? Ми, това са си просто закачки между нас! И нашите приятели ПРЕКРАСНО разбират това. Който не разбира, значи не ме познава достатъчно добре. Все пак аз му давам шанс да ме опознае. Ако има желание- ще разбере, че това е просто шега. Ако няма желание- проблемът си е негов. И после ще дава съвети на жена ми как да се справя с мен...

Или по друг начин казано- делата са важни, не думите. И още нещо- аз съм си АЗ, малко особен, малко чешит. Явно и ти си леко такъв, та който не разбира- или е прекалено различен или няма желание да разбере. И в двата случая- не е от наш'та порода. Тъй, че не си заслужава притесненията.

[esti]

Моментите са два:
"Тоя каза това и това, но все пак сложи децата да спят"
и
"Тоя сложи децата да спят, ама кви работи каза преди това..."
Хората се объркват Грийн.
Не се забелязва само казаното - и думите и делата се виждат, но всеки ги сглобява по собствена схема.

[doktorka]

Другите ще кажат :"твоят дом си е твоята крепост"
Същото важи за семейството ,за личния ти живот ...за теб.
Няма какво да мислиш по въпроса как изглеждаш в очите на другите...
Няма какво бейби да мисли по въпроса как ви "виждат" другите...
Важно е тя как се чувства с теб...

да...щях да продължа и да ти кажа какви и защо са ви били "гостите" и приятелите..почти със сигурност мога да позная...ама няма смисъл...

човекът е социално животно...но най-вече е егоист..( което според мен е изострен и необходим инстинкт за оцеляване)
не си ли разбрал?

[snowprincess]

Вярно е. Аз разправям за себе си, че съм мързелива и всички го повтарят като папагали. Не виждат, че върша същата работа като тях. В някои случаи повече... Ако кажеш нещо, то ще се повтори като ехо в устата на другите и от шега става истина, после "върви докъзвай, че нямаш сестра"

Всичко това е, защото повечето хора имат само сетивно, а са малко тези, които имат логическо познание за света.

"Сетивното познание е свързано с онази информация, която индивида получава чрез своите сетивни с-ми(зрителна, слухова и др.), това е инф-ция за част от качествата на дразнителя, фактора. По този начин информацията достига до кората на ГМ и оставя следа и позволява да се изгради елементарна представа. Следващата степен логичното познание е всъщност същностното познание. Под логично познание разбираме асоциативен тип познание, който се осъществява от една страна на базата на сетивното познание/има случаи, когато за логичното познание не е необходимо сетивното или няма решаващо значение, защото натрупаният опит на индивида, следите в съзнанието са достатъчни да се реализира логичното познание, което би довело до една по-висша степен опознаване на света в сревнение с досегашния етап на познание/. Логичното познание изисква следи в съзнанието и колкото са по-задълбочени, толкова и логичното познание е по-съвършенно."

[Quid]

не разбрах проблема
много въпроси като започне човек да си задава хич не е добре
а купища въпросителни има като гледам

са ти ли ще караш влака или другите а?
дръж нещата в твои ръце и тва е

[annonymus]

В Дориан Грей вярата на героите е в това, че порочният човек не може да скрие същноста си, защото всичко се изписва на лицето. Това, разбира се, е преувеличено, но ако добавиш към лицето думите, жестовете и държанието не получаваш ли доста точна представа за този когото имаш пред себе си? Простака си личи, джентълмена също.

Не беше съвсем така, щото имаше и такива, дето го разконспирираха

Затова питам: когато играеш редовно будала илитерат, само за да се забавляваш с неграмотността на събеседниците си, не се ли връща обратно към теб, твоята подигравка?

ами просто внимавай пред кого се правиш на будала.

В очите на моите ненаблюдателни гости аз юркам жена ми и не гледам децата си, какво значение има за тях, че не е така, когато намират доказателства в думите?
Идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш? Май да.

Притесняваш се да не ти хареса и да не почнеш наистина да я юркаш?
Ако те е грижа за "ненаблюдателните гости" просто ги посвети и готово.

[Gaspode]

Малей къф проблем си повдигнал на крехките си рамене
Аз като приказвам понякога сам не знам майтапя ли се или не
Ма не е там въпрозъ, мисля...
Според мен всеки човек (като изключим редовно изключените от обобщенията) се стреми да си докаже, че е по- по- най- от другите. И търси потвърждения на това навсякъде. Та няма значение какво казваш или говориш... ще се запомни лошото
Сноу разправя, че и излезнало име на мързелива щото така казва... А ако почне да казва на всички колко е работлива ще ли и излезе има на работна? Не вярвам...
И за другите примери важи...
Та тъй
Недей се кахъри за такива неща, ми давай да пием по бира... днес например? Обяд? Ще съм в Горубляне към 11 - 11:30... за около 20 минути работа...

[Quid]

щом слушам рап вероятно съм негър

[snowprincess]

Малей къф проблем си повдигнал на крехките си рамене
Аз като приказвам понякога сам не знам майтапя ли се или не
Ма не е там въпрозъ, мисля...
Според мен всеки човек (като изключим редовно изключените от обобщенията) се стреми да си докаже, че е по- по- най- от другите. И търси потвърждения на това навсякъде. Та няма значение какво казваш или говориш... ще се запомни лошото
Сноу разправя, че и излезнало име на мързелива щото така казва... А ако почне да казва на всички колко е работлива ще ли и излезе има на работна? Не вярвам...
И за другите примери важи...
Та тъй
Недей се кахъри за такива неща, ми давай да пием по бира... днес например? Обяд? Ще съм в Горубляне към 11 - 11:30... за около 20 минути работа...

ако казваш:
"ох, уморих се от много работа"
"днес не ми стигна времето да откарам цялата работа"
"няма да можем да се видим, имам много работа"
"заради мързеливите колеги все на мен дават повече работа"

говори все в тоя дух... (ама не на тези, с които работиш)
после пак ще си приказваме

в темата на Кент аз казах, че мрънкам при дълги преходи, мога да кажа, че ако ми се струпа много работа пак ще мрънкам, а може в действителност "гък" да не чуеш от устата ми, но кво ще остане в ума ти:winkw:

[Green Light]

Вярно е. Аз разправям за себе си, че съм мързелива и всички го повтарят като папагали. Не виждат, че върша същата работа като тях. В някои случаи повече... Ако кажеш нещо, то ще се повтори като ехо в устата на другите и от шега става истина, после "върви докъзвай, че нямаш сестра"

Всичко това е, защото повечето хора имат само сетивно, а са малко тези, които имат логическо познание за света.

"Сетивното познание е свързано с онази информация, която индивида получава чрез своите сетивни с-ми(зрителна, слухова и др.), това е инф-ция за част от качествата на дразнителя, фактора. По този начин информацията достига до кората на ГМ и оставя следа и позволява да се изгради елементарна представа. Следващата степен логичното познание е всъщност същностното познание. Под логично познание разбираме асоциативен тип познание, който се осъществява от една страна на базата на сетивното познание/има случаи, когато за логичното познание не е необходимо сетивното или няма решаващо значение, защото натрупаният опит на индивида, следите в съзнанието са достатъчни да се реализира логичното познание, което би довело до една по-висша степен опознаване на света в сревнение с досегашния етап на познание/. Логичното познание изисква следи в съзнанието и колкото са по-задълбочени, толкова и логичното познание е по-съвършенно."

Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

[dianaxs]

Действията ни показват какви сме в същност, не думите ни. В конкретно посочения от теб пример, ако гостите ти не са били в състояние да разграничат думи от действия, това, кое е на майтап и кое истина, то..... това за мен са хора оперирани от чувство за хумор.

Тъжно....Познавам мнго такива хора

Думи и думи, те че действията понякога не се сваршват както на нас ни се иска.Истина ли едва ли трябва да е усещаме през призмата на думите.

[Gaspode]

ако казваш:
"ох, уморих се от много работа"
"днес не ми стигна времето да откарам цялата работа"
"няма да можем да се видим, имам много работа"
"заради мързеливите колеги все на мен дават повече работа"

говори все в тоя дух... (ама не на тези, с които работиш)
после пак ще си приказваме

в темата на Кент аз казах, че мрънкам при дълги преходи, мога да кажа, че ако ми се струпа много работа пак ще мрънкам, а може в действителност "гък" да не чуеш от устата ми, но кво ще остане в ума ти:winkw:

Найш ли кво ще ми остане в ума - тая па кво са праи ся на много работна.. сички имаме работа, ма не се оплакваме... баси ква е залупена, не може да си свърши работата дори... пък и кво ли толкоз работи.. да дойде на мойта работа - ден няма да изкара... па като не може да работи да оди патки да пасе...



КТДД

[bead_]

С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

[dianaxs]

С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Това ми звучи малко като теорията за средния път.Хармонията е не такава каквато си я представяме.

[Remmivs]

Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

И още щяхме да сме в пещерите. Какво познание са откритията на Нютон, Айнщайн, Бор? Сетивно?

Не съм против сетивността (:blum:) и прочее, даже напротив. Но защо трябва да си ограничаваме.

Отговорът е да живееш като ти харесва, според мен.

[esti]

ако казваш:
"ох, уморих се от много работа"
"днес не ми стигна времето да откарам цялата работа"
"няма да можем да се видим, имам много работа"
"заради мързеливите колеги все на мен дават повече работа"

говори все в тоя дух... (ама не на тези, с които работиш)
после пак ще си приказваме

в темата на Кент аз казах, че мрънкам при дълги преходи, мога да кажа, че ако ми се струпа много работа пак ще мрънкам, а може в действителност "гък" да не чуеш от устата ми, но кво ще остане в ума ти:winkw:

Значи аз, като разправям тук, че ходя без гащи, то вие наистина вярвате, че е така?
Онова уточнение в мнението ти в скобите наистина е много важно.
Ако няма как да се видят реално делата, то тогава не ти остава нищо друго освен да избереш, дали да вярваш само на думите или не.
В случая с Грийн, гостите му са имали възможност да видят и дела и думи. В този случай вече хората според собствените си възможности си рисуват реалната за Тях картина.
Обзалагам се, че въпросния "съветник" си е помислил "Абе тоя сложи децата да спят само, защото ние бяхме тук и не искаше панаири пред хората. То егати мрънкането беше преди това, уж на майтап, ама..."
Аз си мисля, че все пак не възприемаме толкова едностранно нещата.
Комплексно е. Но това не гарантира реален образ.
Всеки гледа от негов си ъгъл.

[Remmivs]

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Well said, Lady Bead, well said indeed!

[frisky lioness]

С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, .

Те такова джувотно НЕ СЪЩЕСТВУВА:blink::shocked:

[Green Light]

С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Много просто. Принадлежа (естествено, щом съм тук) към тези, които търсят под повърхността. Това постепенно се превръща в инстинкт. Аз, реалният, който живее в света от светлина и звуци, не мога да преценявам хората. Затова инстинкта да не изграждам мнение от повърхностни и първоначални впечатления при мен е придобил несъразмерно голями размери. Аз практически оставам без мение за хората защото непрекъснато внимателно гледам какво вършат и взимам отношение само към делата на познатите си. Много ми интерсно какво би било ако направех обратното. Вчера си препрочетох Дориан Грей. Не казвам че там съм намерил отговори, но от гледна точка на тая тема е супер любопитна книга.

[bead_]

Аз практически оставам без мение за хората защото непрекъснато внимателно гледам какво вършат и взимам отношение само към делата на познатите си. Много ми интерсно какво би било ако направех обратното. Вчера си препрочетох Дориан Грей. Не казвам че там съм намерил отговори, но от гледна точка на тая тема е супер любопитна книга.

практически ти имаш мнение за хората единствено, когато (както в приказката за бялата и черната вода) вътрешният им свят, убеждения, характер, нрави и чувства имат съответните огледални външни прояви? е, ако съм те разбрала правилно и при мен нещата стоят по приблизително същия начин, наричам го "излъчване"
но иначе - аз говоря за хармония, защото думите се явяват своеобразен мост между едното и другото. когато са в дисонанс с действията те предлагат на събеседника тълкуване според собствената му възможност за възприятие. т.е. големият въпрос е в "другите", а не в нас самите. авторът на дориан е имал безкрайно много поводи да използва прикритието на думите за делата и желанията си. според мен е виртуоз в това. може би затова и книгата кореспондира с темата по отличен начин.

[Green Light]

Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

И още щяхме да сме в пещерите. Какво познание са откритията на Нютон, Айнщайн, Бор? Сетивно?

Не съм против сетивността (:blum:) и прочее, даже напротив. Но защо трябва да си ограничаваме.

Отговорът е да живееш като ти харесва, според мен.

Прав си, carpe diem. И за пещерите си прав, без задълбочено мислене щяхме да сме там. Задълбоченото размишление дава напредъка на науката. Но не и за комуникацията между хората

[Green Light]

практически ти имаш мнение за хората единствено, когато (както в приказката за бялата и черната вода) вътрешният им свят, убеждения, характер, нрави и чувства имат съответните огледални външни прояви? е, ако съм те разбрала правилно и при мен нещата стоят по приблизително същия начин, наричам го "излъчване"
но иначе - аз говоря за хармония, защото думите се явяват своеобразен мост между едното и другото. когато са в дисонанс с действията те предлагат на събеседника тълкуване според собствената му възможност за възприятие. т.е. големият въпрос е в "другите", а не в нас самите. авторът на дориан е имал безкрайно много поводи да използва прикритието на думите за делата и желанията си. според мен е виртуоз в това. може би затова и книгата кореспондира с темата по отличен начин.

Комплименти, Бийд!

П.П.

.....т.е. големият въпрос е в "другите", а не в нас самите. ....

Това е и причината да сложа такова заглавие, много си проницателна. Ти черпиш за четките

[snowprincess]

Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

не съм казала, че сетивното е най-важно, а че позволява да се изгради елементарна представа и ако човек не се замисли, това остава като постоянно впечатление
трябва ти ако искаш да знаеш истината - то е същото като да прочетеш едно изречение до точката или да продължиш между редовете

знаеш ли кои от клубарките са с две леви ръце и кои са домакините? - това всеки от активно четящите може да го каже. защо мислиш, че е така, при положение, че не се познаваме реално?

[Remmivs]

Прав си, carpe diem. И за пещерите си прав, без задълбочено мислене щяхме да сме там. Задълбоченото размишление дава напредъка на науката. Но не и за комуникацията между хората

Не. Не за всички. Но определено е средство за комуникация. Или поне ти дава нещо, което можеш да комуникираш, щото всъщност сетивното и задълбоченото познание са едно, а способностите за комуникирането им друго.

[snowprincess]

Значи аз, като разправям тук, че ходя без гащи, то вие наистина вярвате, че е така?
Онова уточнение в мнението ти в скобите наистина е много важно.
Ако няма как да се видят реално делата, то тогава не ти остава нищо друго освен да избереш, дали да вярваш само на думите или не.
В случая с Грийн, гостите му са имали възможност да видят и дела и думи. В този случай вече хората според собствените си възможности си рисуват реалната за Тях картина.
Обзалагам се, че въпросния "съветник" си е помислил "Абе тоя сложи децата да спят само, защото ние бяхме тук и не искаше панаири пред хората. То егати мрънкането беше преди това, уж на майтап, ама..."
Аз си мисля, че все пак не възприемаме толкова едностранно нещата.
Комплексно е. Но това не гарантира реален образ.
Всеки гледа от негов си ъгъл.

горките мъжове, като нищо ще получат забрана от жените си да се срещат насаме с теб

[Semiramis]

Случи ми се да се огледам в чужди очи, преди време. И се изненадах. Дай да видя дали ще мога да го обясня добре?
........
Какво ще кажат другите не е важно за почти никого от нас, но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

Грийн, как ги правиш тия работи, човече...
На мен лично ще ми извади очите паралелът с последните ти теми.

Няма начин просто
Малко или много всеки човек си изгражда вътрешно мерило, правила на поведение, според които споделя, прикрива се, шегува се, иронизира и се самоиронизира и ПРЕД КОГО
Не е случайна приказката, че казаната дума е като хвърлен камък. Да не говорим, че пък остават следи в нета. Скоро казвах, че тук сме се докарали до положение да се застраховаме постоянно, че се шегуваме. Че се и познаваме на всичкото отгоре. Някой ще те разбере, друг - не. Процентът открили/разбрали нещо негативно ще е двоен. Толкова.

[esti]

горките мъжове, като нищо ще получат забрана от жените си да се срещат насаме с теб

И с право!:blum:

[ELBI]

Готина тема.

Мойте 5 цента. Или 2.

Всеки си има за някои неща по 2-3-4-5 портрета. За някои си имаме по един портрет, от гранит ... даже от стомана. Може би и от титан. Но не говорим за този. Говорим за другите- дето се сменят през годините, месеците, сезоните. Другите, които се променят когато до нас е човека Х. И когато е У. Когато сме в града К или в О. Когато работим, когато учим. Когато сме на мач. Когато сваляме и когато ни свалят. Когато сме изпълнени с благородство и когато в нас напира бяса и яростта като вулкан (това изчезва май с годините - не знам - за добро или зло).

А ... за външността - посвикнали сме на нея и и придаваме някои наши черти. Когато видиш друг да пише/мисли като теб - неизбежно си го мислиш, че някак си, ама еди как си и въшно прилича на теб. Да, ама не.

И много други такива ми ти работи. Ала стига за днес.

Тема - супер. Както винаги от Грийн. Почти де...

[dianaxs]

Готина тема.

Мойте 5 цента. Или 2.

Всеки си има за някои неща по 2-3-4-5 портрета. За някои си имаме по един портрет, от гранит ... даже от стомана. Може би и от титан. Но не говорим за този. Говорим за другите- дето се сменят през годините, месеците, сезоните. Другите, които се променят когато до нас е човека Х. И когато е У. Когато сме в града К или в О. Когато работим, когато учим. Когато сме на мач. Когато сваляме и когато ни свалят. Когато сме изпълнени с благородство и когато в нас напира бяса и яростта като вулкан (това изчезва май с годините - не знам - за добро или зло).

А ... за външността - посвикнали сме на нея и и придаваме някои наши черти. Когато видиш друг да пише/мисли като теб - неизбежно си го мислиш, че някак си, ама еди как си и въшно прилича на теб. Да, ама не.

И много други такива ми ти работи. Ала стига за днес.

Тема - супер. Както винаги от Грийн. Почти де...

По скоро тези потрети се сменят с времето, т.е секундите, минутите ,часовете изживяно щастие:shy: