Коя е причината да не разбирам какво ми говорят?

[endrofini]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

[Wishes]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Ако не разбираш съвсем мъж какво ти говори си си съвсем нормална
Но ако обаче не разбираш жени какво ти говорят, тогава лошо

Май всичко от изброеното важи в по-малка или по-голяма степен...

[endrofini]

Ако не разбираш съвсем мъж какво ти говори си си съвсем нормална
Но ако обаче не разбираш жени какво ти говорят, тогава лошо

Май всичко от изброеното важи в по-малка или по-голяма степен...

Жените не разбирам, когато изпаднат в подробности и мисълта ми отлита
нанякъде, докато ми говорят. След това разбирам, че нищо не съм разбрала.
Мъжете не разбирам, точно поради обратната причина. Пестят си думите,
ама чак прекаляват с пестеливостта. Къде е еди какво си? А той ми отговаря: "Там."

[Wishes]

Жените не разбирам, когато изпаднат в подробности и мисълта ми отлита
нанякъде, докато ми говорят. След това разбирам, че нищо не съм разбрала.
Мъжете не разбирам, точно поради обратната причина. Пестят си думите,
ама чак прекаляват с пестеливостта. Къде е еди какво си? А той ми отговаря: "Там."

Предполагам, "там" е придружено с жест за показване с ръка или очи... колко по-точно би могло да се каже?

[vyara]

ама чак прекаляват с пестеливостта. Къде е еди какво си? А той ми отговаря: "Там."

- Къде е едикакво си?
- Там?
- Къде там?
- Бе виж там наоколо трябва да е.
- Къде точно бе човек?
- Чакай малко, зает съм.
- И с кво толкоз си зает, да ровиш из форумите ли пак?
- Бе какво ти пречат форумите, потърси едикаквото, откъде да знам къде си го сложила...
- Да, все аз всичко трябва да знам в тази къща, като се почне от твоите чорапи, например.
- Ти сега кво, разправии ли искаш?
- Ми да беше ми обърнал малко внимание и да ми отговориш вместо да зяпаш тоя компютър.
- Нали ти отговорих, какво искаш още?

И т.н. и т.н. може да се продължи в много варианти, включително да се стигне и до бой

[woman eur]

Пестят си думите,
ама чак прекаляват с пестеливостта. Къде е еди какво си? А той ми отговаря: "Там."

Мойта щерка като беше мъничка и аз я питам - къде отиваш, Гери!?
Отговаряше - Тука там

Мъжете наистина са много пестеливи.
На думи.
Обаче, по много особен начин, в тази си пестеливост винаги изтървават една-единствена дума, с която веднага ми става ясно всичко, което не ми е било дотогава. 8)

[woman eur]

- Къде е едикакво си?
- Там?
- Къде там?
- Бе виж там наоколо трябва да е.
...

Хихиххихиххи:))
Отде ли ми е познат тоя диалог

Реплика или по-скоро най-искрен въпрос на Николайчо към мен:
- Ние имаме ли ЧАРШАФИ!?

Аз онемях - за тези 17 години май трябва да имаме някакви ...

[vyara]

- Къде е едикакво си?
- Там?
- Къде там?
- Бе виж там наоколо трябва да е.
...

Хихиххихиххи:))
Отде ли ми е познат тоя диалог

Реплика или по-скоро най-искрен въпрос на Николайчо към мен:
- Ние имаме ли ЧАРШАФИ!?

Аз онемях - за тези 17 години май трябва да имаме някакви ...

Моя ме беше питал в кой шкаф били чиниите в кунхята
Бе човек, ти днес ли се телепортира в тая кухня и ще речеш, че има поне хиляда шкафа и не смееш да отвориш никой.
Мъже!

[4avdar4e]

ама чак прекаляват с пестеливостта. Къде е еди какво си? А той ми отговаря: "Там."

- Къде е едикакво си?
- Там?
- Къде там?
- Бе виж там наоколо трябва да е.
- Къде точно бе човек?
- Чакай малко, зает съм.
- И с кво толкоз си зает, да ровиш из форумите ли пак?
- Бе какво ти пречат форумите, потърси едикаквото, откъде да знам къде си го сложила...
- Да, все аз всичко трябва да знам в тази къща, като се почне от твоите чорапи, например.
- Ти сега кво, разправии ли искаш?
- Ми да беше ми обърнал малко внимание и да ми отговориш вместо да зяпаш тоя компютър.
- Нали ти отговорих, какво искаш още?

И т.н. и т.н. може да се продължи в много варианти, включително да се стигне и до бой

Срам, не срам, у нас този диалог (в общи линии) обикновено е с обратен знак.
Примерно:
- Чаве/мамо, къде е Еди-кое-си?
- Тука някъде...
- Къде по-точно?
- Ами, където си го оставил..
- Ама не го намирам.
- Ееее, да не живеем на 100 квадрата, повикай го и ще се обади

[Мнемозина]

Реплика или по-скоро най-искрен въпрос на Николайчо към мен:
- Ние имаме ли ЧАРШАФИ!?

Аз онемях - за тези 17 години май трябва да имаме някакви ...

Ох, не мога да спра да се хиля.

Мъжът ми каза, че по тая тема много неща съм можела да споделя.

[ELBI]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Мда... не е задължително да си по-тъпа. Основното е, че много хора не се изразяват добре. Както вербано, така и писмено. Това е умение, което не всеки умен човек притежава (щото е повече от ясно, че тъпичък не може да се изрази умно, освен при поднасянето на няколко, кратки изречения, може и анкети ). Все пак е истина, че за някои по-сложни теми, интелектът и умението да се мисли са важни.

Права си, че полът сякаш също има значение. Обаче това е една плоскост, на която не бих стъпил освен в шеговити ситуации, а ти си съвсем сериозна. Пък и ... ако аз те подкрепя - няма да е същото в сравнение със същото действие (писание), предоставено от жена 8) Пък и да не повтаряме тезите (мисля, че има доста верни неща там) от Войната на вдигнатия капак на тоалетната чиния и продължението и.

8)

[ELBI]

Реплика или по-скоро най-искрен въпрос на Николайчо към мен:
- Ние имаме ли ЧАРШАФИ!?

Аз онемях - за тези 17 години май трябва да имаме някакви ...

хехе... готинко. в такива случаи го карам моя си "Николайчо" да смени чаршафите (примерно). Ако се наложи 2 пъти. След което подобен въпрос не се задава. Проблемите ми са с малкия син, на когото показвам по 3-4 пъти и все едно, че ... нищо.

Ами истина си е, че повечето мъже (от 1 до 90 г. възраст) гледат на кухнята като на едно цяло, където са всичките там неща. Освен, когато мъжът обича да готви и добре научава къде са чинии, подправки, продукти...

Сладко като цяло. 8)

[Stranniche]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Мда... не е задължително да си по-тъпа. Основното е, че много хора не се изразяват добре. Както вербано, така и писмено. Това е умение, което не всеки умен човек притежава (щото е повече от ясно, че тъпичък не може да се изрази умно, освен при поднасянето на няколко, кратки изречения, може и анкети ). Все пак е истина, че за някои по-сложни теми, интелектът и умението да се мисли са важни.

Права си, че полът сякаш също има значение. Обаче това е една плоскост, на която не бих стъпил освен в шеговити ситуации, а ти си съвсем сериозна. Пък и ... ако аз те подкрепя - няма да е същото в сравнение със същото действие (писание), предоставено от жена 8) Пък и да не повтаряме тезите (мисля, че има доста верни неща там) от Войната на вдигнатия капак на тоалетната чиния и продължението и.

8)

Трябва да си малко шизофренясал - да можеш да се раздвоиш, да се погледнеш отстрани и да се опиташ да се разбереш... Така са по-големи щансовете и другите да те разберат по-добре...

[ELBI]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Мда... не е задължително да си по-тъпа. Основното е, че много хора не се изразяват добре. Както вербано, така и писмено. Това е умение, което не всеки умен човек притежава (щото е повече от ясно, че тъпичък не може да се изрази умно, освен при поднасянето на няколко, кратки изречения, може и анкети ). Все пак е истина, че за някои по-сложни теми, интелектът и умението да се мисли са важни.

Права си, че полът сякаш също има значение. Обаче това е една плоскост, на която не бих стъпил освен в шеговити ситуации, а ти си съвсем сериозна. Пък и ... ако аз те подкрепя - няма да е същото в сравнение със същото действие (писание), предоставено от жена 8) Пък и да не повтаряме тезите (мисля, че има доста верни неща там) от Войната на вдигнатия капак на тоалетната чиния и продължението и.

8)

Трябва да си малко шизофренясал - да можеш да се раздвоиш, да се погледнеш отстрани и да се опиташ да се разбереш... Така са по-големи щансовете и другите да те разберат по-добре...

Мда. Това е много трудно, но не е невъзможно. Уж всички се гледаме често от страни, но дали и до колко виждаме това, дето наистина се вижда или и от страни се виждаме, както от нас си... Иска ни се - определено.

Често мисля, че е страшно рисковано да говориш за себе си, освен ако с (доста) действия и думи на други хора не си се убедил за дадено свое качество... И пак е възможно да не е точно така. Дали пък не е зле да мислим за някои от нещата, които ни критикуват. Ама и там е рискова територия. Трудно се различават свестните критици от ощипаните такива 8)

[4avdar4e]

Мда. Това е много трудно, но не е невъзможно. Уж всички се гледаме често от страни, но дали и до колко виждаме това, дето наистина се вижда или и от страни се виждаме, както от нас си... Иска ни се - определено.

Често мисля, че е страшно рисковано да говориш за себе си, освен ако с (доста) действия и думи на други хора не си се убедил за дадено свое качество... И пак е възможно да не е точно така. Дали пък не е зле да мислим за някои от нещата, които ни критикуват. Ама и там е рискова територия. Трудно се различават свестните критици от ощипаните такива 8)

Елби, аз затова приемам критика (почти) само от близки хора, дори от най-близките. Сигурна съм, че те не го казват с лошо чувство, а е истината. Много боли, но има смисъл. Когато човек обича или е много близък приятел, не трябва да премълчава и критиката, защото само тогава е сигурно, че тя не е казана със злоба или заради интрига.

[ELBI]

Мда. Това е много трудно, но не е невъзможно. Уж всички се гледаме често от страни, но дали и до колко виждаме това, дето наистина се вижда или и от страни се виждаме, както от нас си... Иска ни се - определено.

Често мисля, че е страшно рисковано да говориш за себе си, освен ако с (доста) действия и думи на други хора не си се убедил за дадено свое качество... И пак е възможно да не е точно така. Дали пък не е зле да мислим за някои от нещата, които ни критикуват. Ама и там е рискова територия. Трудно се различават свестните критици от ощипаните такива 8)

Елби, аз затова приемам критика (почти) само от близки хора, дори от най-близките. Сигурна съм, че те не го казват с лошо чувство, а е истината. Много боли, но има смисъл. Когато човек обича или е много близък приятел, не трябва да премълчава и критиката, защото само тогава е сигурно, че тя не е казана със злоба или заради интрига.

Така е, чаве... И аз си мисля, че приемам, ама кой знае. Някои неща ги отхвърлям. Мисля, че с годините доста неща изгладих. не след първа критика, а след критика, мислене, рендосване, пак критика... Не става от днес за утре. А и нямам 100% сигурност, че съм го постигнал. Все пак кат си гледам сегашните реакции - мисля, че съм успял в доста области. Преди 12-15-17 години реагирах/мислех другояче в доста ситуации. А тук таме, най-сполучливите критики са ми били не от роднини - от сравнително близки хора, но не роднини. Доста тънки коментари/разговори и ... някои колелца защракват... Няма и тук правила.

[esti]

Една от причините е тази, че искаме да се разберем на всяка цена и настояваме и ровим и......напрежението естествено започва да расте, а когато има напрежение често се губи обективността.
Всеки за себе си решава как да избегне това - има достатъчно голям избор.
Един от начините е да спреш и да почакаш удобния момент за "разбиране", когато и двете (или там колкото) страни са готови и отворени за нормална комуникация.
Друг начин е просто да се откажеш - загуба на интерес, нежелание да губиш ресурси за обречена кауза или квото там си е преценил всеки, който би постъпил така.
А ако "неразбиращия" е много упорит, а се налага спешно и неотложно да се разберете - шибваш му един (може и повече) шамар, за да му помогнеш да се концентрира и започваш да му обясняваш като на малко дете.

В крайна сметка, понякога наистина не е нужно да се разберем - тук, сега, веднага, на минутата....
Но пък яснотата е важно нещо. Ако я няма това е тормоз, който не, че не може да се търпи. Може. Но не и безкрайно.
Защото яснотата в отношенията е един вид свобода, за този, който я има.

[endrofini]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Мда... не е задължително да си по-тъпа. Основното е, че много хора не се изразяват добре. Както вербано, така и писмено. Това е умение, което не всеки умен човек притежава (щото е повече от ясно, че тъпичък не може да се изрази умно, освен при поднасянето на няколко, кратки изречения, може и анкети ). Все пак е истина, че за някои по-сложни теми, интелектът и умението да се мисли са важни.

Права си, че полът сякаш също има значение. Обаче това е една плоскост, на която не бих стъпил освен в шеговити ситуации, а ти си съвсем сериозна. Пък и ... ако аз те подкрепя - няма да е същото в сравнение със същото действие (писание), предоставено от жена 8) Пък и да не повтаряме тезите (мисля, че има доста верни неща там) от Войната на вдигнатия капак на тоалетната чиния и продължението и.

8)

A може би има значение и средата, в която живееш. Тук на село хората се занимават предимно с клюки
и в началото, когато попаднах във форума ми беше много трудно да разбирам повечето от вас.
Сега е малко по-различно и мисля, че дори научавам доста неща. За което ви благодаря.
Макар и виртуално. Може би зависи и от средата в която попадаш и времето за което си там, за да
се научиш да разбираш.

[endrofini]

Една от причините е тази, че искаме да се разберем на всяка цена и настояваме и ровим и......напрежението естествено започва да расте, а когато има напрежение често се губи обективността.
Всеки за себе си решава как да избегне това - има достатъчно голям избор.
Един от начините е да спреш и да почакаш удобния момент за "разбиране", когато и двете (или там колкото) страни са готови и отворени за нормална комуникация.
Друг начин е просто да се откажеш - загуба на интерес, нежелание да губиш ресурси за обречена кауза или квото там си е преценил всеки, който би постъпил така.
А ако "неразбиращия" е много упорит, а се налага спешно и неотложно да се разберете - шибваш му един (може и повече) шамар, за да му помогнеш да се концентрира и започваш да му обясняваш като на малко дете.

В крайна сметка, понякога наистина не е нужно да се разберем - тук, сега, веднага, на минутата....
Но пък яснотата е важно нещо. Ако я няма това е тормоз, който не, че не може да се търпи. Може. Но не и безкрайно.
Защото яснотата в отношенията е един вид свобода, за този, който я има.

Колко добре си изразила онова, което и аз мисля по въпроса. Разликата е, че аз не мога да го пресъздам с думи.
Обикновено думите са ми безкрайно в повече и винаги става много объркано. Стремя се, разбира се, да бъда по-
кратка и да говоря/пиша по същество, но рядко успявам. :)

[Stranniche]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Мда... не е задължително да си по-тъпа. Основното е, че много хора не се изразяват добре. Както вербано, така и писмено. Това е умение, което не всеки умен човек притежава (щото е повече от ясно, че тъпичък не може да се изрази умно, освен при поднасянето на няколко, кратки изречения, може и анкети ). Все пак е истина, че за някои по-сложни теми, интелектът и умението да се мисли са важни.

Права си, че полът сякаш също има значение. Обаче това е една плоскост, на която не бих стъпил освен в шеговити ситуации, а ти си съвсем сериозна. Пък и ... ако аз те подкрепя - няма да е същото в сравнение със същото действие (писание), предоставено от жена 8) Пък и да не повтаряме тезите (мисля, че има доста верни неща там) от Войната на вдигнатия капак на тоалетната чиния и продължението и.

8)

Трябва да си малко шизофренясал - да можеш да се раздвоиш, да се погледнеш отстрани и да се опиташ да се разбереш... Така са по-големи щансовете и другите да те разберат по-добре...

Мда. Това е много трудно, но не е невъзможно. Уж всички се гледаме често от страни, но дали и до колко виждаме това, дето наистина се вижда или и от страни се виждаме, както от нас си... Иска ни се - определено.

Често мисля, че е страшно рисковано да говориш за себе си, освен ако с (доста) действия и думи на други хора не си се убедил за дадено свое качество... И пак е възможно да не е точно така. Дали пък не е зле да мислим за някои от нещата, които ни критикуват. Ама и там е рискова територия. Трудно се различават свестните критици от ощипаните такива 8)

То обективността е невъзможна. Но трябва да има поне стремеж към нея.

[esti]

Колко добре си изразила онова, което и аз мисля по въпроса. Разликата е, че аз не мога да го пресъздам с думи.
Обикновено думите са ми безкрайно в повече и винаги става много объркано. Стремя се, разбира се, да бъда по-
кратка и да говоря/пиша по същество, но рядко успявам. :)[/quote]

Абе честно казано, нямам такива впечатления от теб - пишеш си нормално.
Пък и намери на кого да го кажеш, аз съм г-жа "стегнато, кратко и ясно изречение"
И аз разтягам много. Може би е точно, заради това, което казах по-горе - искаме да се разберем на всяка цена и да сме сигурни, че отсрещния ни разбира. А, като насложим и повечекото емоции......е как да пишем кратко и ясно, а?

[The Music Maker]

А, като насложим и повечекото емоции......е как да пишем кратко и ясно, а?

Ne stava

Kato pisanici na pobarkan

[woman eur]

хехе... готинко. в такива случаи го карам моя си "Николайчо" да смени чаршафите (примерно). Ако се наложи 2 пъти. След което подобен въпрос не се задава. Проблемите ми са с малкия син, на когото показвам по 3-4 пъти и все едно, че ... нищо.

Ами истина си е, че повечето мъже (от 1 до 90 г. възраст) гледат на кухнята като на едно цяло, където са всичките там неща. Освен, когато мъжът обича да готви и добре научава къде са чинии, подправки, продукти...

Сладко като цяло. 8)

Днес, обаче, смаях себе си - Никсън ще пътува в командировка и по случая си купил нов панталон и сако. Обаче, требе да се подгъне панталона, че му дълъг. И ме помоли - аз викам - ОК.

Търся игла - обикновена шевна игла и поне едно ибришимче.
Налага се да отворя една голяма скоба - в предните години, когато децата бяха мънички, много се занимавах да шия на машина - на себе си, на тях .. бая бях задобряла с ония кройки от сп. Бурда ... и винаги съм имала арсенал от професионални дори игли и конци. ...

Търся аз - тука, там, ама нема кьорава игла .. абе никва направо.
Ама кого да попитам

Айде, на Пиротска там дето се пресича с Ботев - два магазина има за такива неща ... купих

А после срещам едни приятели и им разправям, а мъжа вика - абе, жено, защо се занимаваш с глупости!? (ами не си подкараш матаретката ) Отиваш на Женския пазар, даваш панталона да го подгънат там хората, ... и това е. 8)

Е отде толко акъл

[woman eur]

.. Kato pisanici na pobarkan

Ти кой си, друже!?
Ква музика мейкваш я сподели, че ние тук сме се фенове и фенки 8)

[Avrora]

Едната е ясна. По-тъпа съм от отсрещната страна.
Друго искам да ви попитам:

Несъвършенството на боравенето ни със словото и неумението да изразим
точно онова, което мислим ли е причината да не не ни разбират, или това че сме различни, имаме различни
интереси, предпочитания и начини на мислене. Или пък разликата е в половата ни принадлежност? Забелязала съм, че
мъжете се изразяват доста по-ясно, а дори и да не е ясно, се разбират чудесно. Вие какво мислите по въпроса?

Привет! :)
Според мен - от всичко по малко, като бих добавила още:
-Потребността да чуем това, което ни се иска, а не това, което се казва.
-Психическото състояние в момента- не става, на теб да ти е кофти, пък някой да ти се хвали...
-Нагласата с която подхождаме към това, което ни се казва.
-Симпатии или неприязън към говорещия..
-Освен пол - и възрастта, но не само времевата, а и интелектуалната..
и... сигурно ще има и още... Иначе ако бяха 2-3 нещица, хората да са ги загърбили и да са се разбрали....като хората! на една маса (например)