Е, днес се срещнахме отново, и аз бях в пъти по-съобразителен и бърз от него. Шансът беше на моя страна, вятърът духаше срещу мен и успях навреме да се пльосна по корем в една не много дълбока вада издълбана от миналогодишните пороищата. Прицелих се и воала:
Има много красота да наблюдаваш такова животно на свобода. Не знам защо, но се сетих за Чернишка. А лиско обикаляше насам-натам и имах чувството, че лекичко потичва...походката си му е такава...на прибежки, а после спира, оглежда се:
Души по земята, във въздуха и пак прибежки...
и така докато не реших да се приближа по-близо, напуснах укритието си и той ме забеляза...
по нататък и сами се сещата какво стана. Няколко скока и изчезна сред тревите, а аз останах със спомена и няколко снимки.
