:crying::mad::evil:Дааа, освен това гадостите никога не идват самостоятелно. Вървят си в комплект по няколко (2-3-5 или повече). Понягога има градация в гадостите, друг път са си от един и същ калибър
Първо се скарах със син ми, ама той проблемът си е мой, щом имам глупостта да мисля, че винаги ще сме си първи дружки и винаги ще ме слуша....
:crying: Е, вече не ме слуша. Зъби ми се и ми отговаря за щяло и нещяло...Явно много толерантна и либерална съм била на по-ранен етап, пък то....кво стана. Мъж ми ще се окаже прав (ох, дано да греши) за жалостСлед кат' се изЯснихме с младежа, решавам, че е крайно време да потеглям към.....НАП
Викам такси. Ще дойде след 3-4 мин. Добре. Благодаря. Слизам след 3-4 мин. и решавам, че ще го чакам пред блока. Започна великото чакане. Почувствах се, като младеж на който съ вързали тенекия. Прегледах си през това време основно подготвените за агенцията докименти. Продължавам да чакам...Взел леко да се изнервям. Дойдоха и си отидоха коли на няколко други таксиметрови фирми. Взех да се чувствам съвсем тъпо и вече видимо в не добро настроение....Взимам GSM-то и звъня. Аз съм оная, от еди кой си адрес, дето преди 3-4 (ама те вече отекоха къде 10 тина) минути щяхте да ми пращата кола. Аааа, ама ние не сме приели заявка от този тел. Така ли? Кое такси сте? Еди кое си? Ами как тогава не сте, като аз преди малко ви звънях от стационарния тел., а? Ама госпожо, чакайте сега (гаче ле малко бях чакала 
) знаете ли колко линии са? Може да сте говорили с някой друг. Аз ви виждам тук телефона, но не съм разговаряла с ВАс....
:shocked::? Е добре, казвам. В крайна сметка ще пратите ли някой или...... Да госпожо, веднага Ви пращам най-близката кола. И кога ще дойде, питам? До 3-4 минути:blink::shocked: Пак чакане. ДОди по някое време. Качвам се. За еди къде си. .....Пътуване. Задръстване, щот нали....има Панаир (абе, никой ли няма да идва на панаира). Този шифьор имашедоста странне стил на каране. Газ, спирачка, газ, спирачка. Ама не плавно, а рязко. Разбърка ми всичките мисли, дет ми бяха останали.... Пристигаме. Сметката:shocked: (абе, тия мръсница са си вдигнали цените
). Плащам. Приятен ден. Слизам. Насочвам се към цитаделата....Опашка от чакащи, приемлива за това време на месеца. Кротко
:shocked: (след всичко преди това) се нареждам и започвам да се опитвам да медитирам. Гърлите в салона работят отчайващо бавно или компютрите им:mad: Като за похлупак на мене се падна НАЙ-БАВНАТА. Не е истина просто колко време ми разглеждаше листчетата, които бяха цифром и словом 3(три) декларации. Всичко ме заболя додето я чаках. Гъз, кръст, крака, ръце.... Минах. Първото хубаво нещо за деня
Хайде на пбратно, ама този път с райс. Едната обувка вече започваше да ме стиска:mad: Вървя към спирката и .....рейсът тръгва под носа ми. Ама съвсем под него, защото аз рейсове НИКОГА не гоня:-) Принципи.
Влизам в един магазин на спирката да търся препарат за въшки или пък не са въшки, де да знам, ама някакви зелени буболечки са нападнали розата в офиса.... 
Нямат (щех да се изненадам ако имаха, взе да ми става смешно.....) Благодаря. Лек ден! Излизам. Второто хубао нещо за днес. Идва следващ рейс. Ееее, не може да бъде. Ама дори нямах възможност да почакам и да разгледам некролозите. КАчвам се и той потегля. Мисля си, че кара бавно заради паважната настилака, обаче....нееее:-) На това му се викаше панорамна обиколка. Толкова беше бавен, че се чудех как не си забравя маршрута. Имах време да разглеждам града и да се отдам на мисли за вселената и живота в частност:-) Шъ знаете, че има много смели архитектурни решения... Това между другото. Не знам кой идЕот им дава разрешения за таква строежи, пък и има хора, дето живеят в подобни сгради:blink::shocked::shocked: Както и да е...Отплеснах се и дори бях на косъм да си изпусна спирката.
Слизам. Насочвам се към офиса. Около мен полуголу мацки и тук там пичОве
по потници. Духа ветер и знам, че ще пристигна на работа все едно съм се возила на файтон с превишена скорост 
Минавам покрай една девойка, която говори по гсм-то пред витрината на един магазин. На рамото и виси малка чантичка с отворен цип. Видях пачка пари, хванати с ластик. Онази лющи моабет здраво. Чантата и почти на гърба. Тупам я по рамото и и казвам да си затвори ципа, че ще и откраднат парите. Тя мо погледна така, все едно вече съм я обрала:blink::shocked: ...Шантав народ...
Пристигам, а то след малко ще стане време да си ходя
Остава само толкова, колкото да споделя мъката си с вас:-)
Казах си. Олекна ми.
Такива ми ти работи, както казва един клубар
:rotfl24: