като работата/проблема/нещото за вършене е огромно

[Dark Angel]

и неприятно, и тегаво, и многовремевзимащо...и на мен ми се идва да избягам някъде, и някой друг ако може да го свърши и аз като се върна небето да е синьо

и като знаеш че ти си човека, искаш не искаш почваш. разделяш си го на части, на 1/2, на 4-инки, на 8-инки, абе на достатъчно дребни части, че да ги бориш качествено

и после събираш тез 1/16, 1/8, 1/4 и т.н. и си казваш "ето, кажи го 1/3 съм свършил..., вече станаха 2/3...... и после идва щастливия момент дето си наближил 100-те % и ти става едно радостно, едно хубаво, остават финалните щрихи както се казва и си казваш "Баси, с кви очи съм гледал тогава, ми че то ако сега трябва да правя пак същото направо ще летя.....

ама нещо нямам наблюдения човек да прави едни и същи неща, все различни дамусеневиди

да не говорим за пътеките - лесните и трудните