Приятелството

[Глен]

Мъчи ме един въпрос "Кога свършва приятелството?"
Тъпо ми е, защото познавам един човек от 19-20 години, а се чувствам изчерпана да му дам онова, от което има нужда.
Вярвала съм винаги, че отношенията между хората са нещо като постоянно строителство на крехка основа и без усилия са невъзможни. Може би и тук, както във всеки процес има приливи и отливи, но мой приятел се нуждае от подкрепя, която не съм в състояние да му окажа.
Дали доброволно се отказваме да построяваме мостовете между себе си и другите, или някои мостове са неустойчиви.
И още, кога смятате, че губите приятелстото на мъж. И дали въобще е възможно това.
Какво е за вас приятелството...

[annonymus]

Мъчи ме един въпрос "Кога свършва приятелството?"
Тъпо ми е, защото познавам един човек от 19-20 години, а се чувствам изчерпана да му дам онова, от което има нужда.
Вярвала съм винаги, че отношенията между хората са нещо като постоянно строителство на крехка основа и без усилия са невъзможни. Може би и тук, както във всеки процес има приливи и отливи, но мой приятел се нуждае от подкрепя, която не съм в състояние да му окажа.
Дали доброволно се отказваме да построяваме мостовете между себе си и другите, или някои мостове са неустойчиви.
И още, кога смятате, че губите приятелстото на мъж. И дали въобще е възможно това.
Какво е за вас приятелството...

Зависи от куп неща - човека, случая и т.н.
Иначе всяко нещо иска усилия за да се запази

[bead_]

аз с мойто дюстабанно мислене мога само да кажа, че чисто, искрено, двупосочно, лишено от всякаква идея за плътско привличане/отблъскване приятелство мъж-жена НЯМА (става въпрос за хора 16-70)

това ми дълбоко убеждение обезмисля разсъжденията върху въпросите, които поставяш по-горе

[annonymus]

аз с мойто дюстабанно мислене мога само да кажа, че чисто, искрено, двупосочно, лишено от всякаква идея за плътско привличане/отблъскване приятелство мъж-жена НЯМА (става въпрос за хора 16-70)

това ми дълбоко убеждение обезмисля разсъжденията върху въпросите, които поставяш по-горе

Чак пък толкоз...

[vyara]

аз с мойто дюстабанно мислене мога само да кажа, че чисто, искрено, двупосочно, лишено от всякаква идея за плътско привличане/отблъскване приятелство мъж-жена НЯМА (става въпрос за хора 16-70)

това ми дълбоко убеждение обезмисля разсъжденията върху въпросите, които поставяш по-горе

Баси! И си обречена да имаш само приятелки.
Тюююююх!

[Глен]

Зависи от куп неща - човека, случая и т.н.
Иначе всяко нещо иска усилия за да се запази

Чудя се дали има нещо общо с нереалистично високите очаквания към другите. Някога се чувствах виновна, когато не съм адекватна, а сега...знам,че това съм аз. Може би съм се променила и е време другите да решат като каква искат да ме приемат или да не ме приемат...

[bead_]

Баси! И си обречена да имаш само приятелки.
Тюююююх!

не, бре. имам и съм имала и приятели. обаче не платонични така да се каже.

[snowprincess]

Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

когато няма взаимно уважение

[vyara]

не, бре. имам и съм имала и приятели. обаче не платонични така да се каже.

Ми няма лошо.

[bead_]

Чак пък толкоз...

чак.
толкоз.
ако трябва да сме реалисти.
иначе, ако някой иска да вярва, че има - prego!

[Remmivs]

Сега мъже може ли да пишат за приятелите си тук или не, не разбрах.

[vyara]

Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

когато няма взаимно уважение

Сетих се за това:
"Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов."

[vyara]

Сега мъже може ли да пишат за приятелите си тук или не, не разбрах.

Само ако не са платонични.

[Глен]

Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

когато няма взаимно уважение

О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

[Remmivs]

О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

Остаря...упс. Помъдряваш. Като всички нас. И усещаш още по-отчетливо песъчинките между пръстите си.

[Remmivs]

Само ако не са платонични.

А ако са сократични мое ли?

[bead_]

не, бре. имам и съм имала и приятели. обаче не платонични така да се каже.

Ми няма лошо.

ъхъ, аз не се оплаквам хич. екстра съм си даже

[4avdar4e]

Какво е за вас приятелството...

Да ме приемат с всичките ми недостатъци, да не ме съдят, да можем да се посмеем и да поплачем заедно, след години да продължим разговора от там, където е спрял, да попеем, да се напием, и такаааааа до краяяяяя на света

[vyara]

О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

Ами отръскай се пък, кво толкова. Понякога човек проявява инерция и лоялност, които натоварват. Щом така го чувстваш...

[Глен]

Сега мъже може ли да пишат за приятелите си тук или не, не разбрах.

Ох, ами нали затова питам:)
Ама не обяснявам хубаво, не ми е ден.
Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

[4avdar4e]

чак.
толкоз.
ако трябва да сме реалисти.
иначе, ако някой иска да вярва, че има - prego!

Аз не просто вярвам, аз имам такива....

[snowprincess]

Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

"Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг
нещо в изискванията, потребностите, самоуважението или уважението се е променило

[vyara]

ъхъ, аз не се оплаквам хич. екстра съм си даже

Че ти направо се похвалваш. Въобще не съм си помислила да те оплаквам

[Глен]

Какво е за вас приятелството...

Да ме приемат с всичките ми недостатъци, да не ме съдят, да можем да се посмеем и да поплачем заедно, след години да продължим разговора от там, където е спрял, да попеем, да се напием, и такаааааа до краяяяяя на света

Да, всичко това го има, но защо толкова ме вбесява "сега" и то "точно сега", поставянето на условия...
Нали приятелството е в голяма доза и ответност.

[vyara]

Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

Ами да спрем да говорим ние жените, че да каже който трябва

[Remmivs]

Ох, ами нали затова питам:)
Ама не обяснявам хубаво, не ми е ден.
Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

Бе ти май наистина говориш за еротичните приятелства, но въпреки това ще ти кажа и аз моите пет цента - ако обичаш един човек пусни го да си тръгне, ако той те обича ще се върне, ако не се върне - никога не те е обичал истински.
Клише, дет вика Грийн, до клише и се прескачат. И въпреки това има много истина в тези думи. При това тя, истината може и да е гола, но е безполова - поне в тези думи де.

[Глен]

Ами отръскай се пък, кво толкова. Понякога човек проявява инерция и лоялност, които натоварват. Щом така го чувстваш...

Отръсквам се, но усещането, че съм виновна, че не съм оправдала нечие доверие си остава. Дали са съвместими усещането за вина с усещането за приятелство...

[4avdar4e]

Да, всичко това го има, но защо толкова ме вбесява "сега" и то "точно сега", поставянето на условия...
Нали приятелството е в голяма доза и ответност.

Може би просто защото в приятелството, любовта и войната не бива да има условия

[bead_]

Да, всичко това го има, но защо толкова ме вбесява "сега" и то "точно сега", поставянето на условия...
Нали приятелството е в голяма доза и ответност.

ако го има всичко, което чавето изброи няма начин да те вбесява. ако те вбесява, тогава липсва частта "да ме приемат с всичките ми недостатъци, да не ме съдят"

[vyara]

Само ако не са платонични.

А ако са сократични мое ли?

Ми изказвай се де, кво се обясняваш.

[Глен]

Ох, ами нали затова питам:)
Ама не обяснявам хубаво, не ми е ден.
Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

Бе ти май наистина говориш за еротичните приятелства, но въпреки това ще ти кажа и аз моите пет цента - ако обичаш един човек пусни го да си тръгне, ако той те обича ще се върне, ако не се върне - никога не те е обичал истински.
Клише, дет вика Грийн, до клише и се прескачат. И въпреки това има много истина в тези думи. При това тя, истината може и да е гола, но е безполова - поне в тези думи де.

Не съм мислила да разграничавам еторичните от нееротичните приятелства, защото мисля,че има стойностни отношения и във двата вида.
Да го пусна да си иде не е проблем. Питам се дали въобще е бил тук. Дали моето и неговото разбиране за това понятие някога са съвпадали.

[сър Айвънхоу]

Банална максима е, че човек има не повече от 4-5 приятели за целия си живот. Другите са или приближени познати, или просто познати.

Аз лично имам някъде толкова. С един не сме се виждали от много време, с други се виждаме регулярно. Имало е време когато с няккой от тях не сме си и говорили, защото нещо ни е разделяло (жени, убеждения, бизнесотношения и т.н.), а с други понякога не си говорим, просто защото се разбираме и без думи. (Интересно е да ни види човек с един мой приятел, с който седим, пием си кафето и си мълчим. Казали смес и по две изречения и всичко вече ни е ясно един за друг.)...

Незнам... Аз съмпрекъсвал приятелства (две) смо по една причина - предателство...

[vyara]

Отръсквам се, но усещането, че съм виновна, че не съм оправдала нечие доверие си остава. Дали са съвместими усещането за вина с усещането за приятелство...

Втори етап - отръскай се от вината.
Вината е торба с тухли, която просто трябва да захвърлиш
Щом другия не се интересува от твоите желания и промените, които стават в теб, какъв приятел ти е. Обясни му на човека с думи прости, че изживяваш прелом и пренареждане на живота си и т.н. и никакви вини.

[Глен]

Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

"Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг
нещо в изискванията, потребностите, самоуважението или уважението се е променило

Дали това означава, че в различните етапи от живота си имаме различни приятели. Тежи ми, че не разбирам потребностите на хора, които ценя.

[Глен]

Банална максима е, че човек има не повече от 4-5 приятели за целия си живот. Другите са или приближени познати, или просто познати.

Аз лично имам някъде толкова. С един не сме се виждали от много време, с други се виждаме регулярно. Имало е време когато с няккой от тях не сме си и говорили, защото нещо ни е разделяло (жени, убеждения, бизнесотношения и т.н.), а с други понякога не си говорим, просто защото се разбираме и без думи. (Интересно е да ни види човек с един мой приятел, с който седим, пием си кафето и си мълчим. Казали смес и по две изречения и всичко вече ни е ясно един за друг.)...

Незнам... Аз съмпрекъсвал приятелства (две) смо по една причина - предателство...

Да, и това ме смущава също-защо приятелствата като че ли от "разстояние" така ме натъжават. А когато стане въпрос за приемане, се стига до конфликт...
Дали мога да махна с ръка на нещо, в което съм вложила толкова много.

[Remmivs]

Не съм мислила да разграничавам еторичните от нееротичните приятелства, защото мисля,че има стойностни отношения и във двата вида.
Да го пусна да си иде не е проблем. Питам се дали въобще е бил тук. Дали моето и неговото разбиране за това понятие някога са съвпадали.

Знам. Подкачах те, прощавай ако нещо.
Труден въпрос задаваш. Започни с интроверсия. Ти знаеш ли къде си сега? А къде си била преди миг? А преди година? А твоето тук и сега, както и някога и там, дали не са само субективни отражения на една дори може би и несъществуваща, с оглед на последните данни за квантовите ефекти, реалност? Прочее, не търсиш ли повече, не употребяваш ли повече усилия т.е. в търсене отколкото в наслада на несъществуващия миг. Не съм фанатик на хедонизма, но определено си струва да улавяме някой и друг миг. От време на време. Стига да можем. А ако искаме, вярвам че можем да си позволим да ги улавяме.

Успех ти желая!

[Глен]

О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

Остаря...упс. Помъдряваш. Като всички нас. И усещаш още по-отчетливо песъчинките между пръстите си.

Защо ми се струва, че помърдяването е самотно занимание...

[сър Айвънхоу]

Да, и това ме смущава също-защо приятелствата като че ли от "разстояние" така ме натъжават. А когато стане въпрос за приемане, се стига до конфликт...
Дали мога да махна с ръка на нещо, в което съм вложила толкова много.

Чувствата, като една нематериална част от самите нас може би подлежат на същите "методи" на лечение, както и материлната. Понякога се налага да се реже...

[Remmivs]

Защо ми се струва, че помърдяването е самотно занимание...

И тъжно, по същество.

[Глен]

Не съм мислила да разграничавам еторичните от нееротичните приятелства, защото мисля,че има стойностни отношения и във двата вида.
Да го пусна да си иде не е проблем. Питам се дали въобще е бил тук. Дали моето и неговото разбиране за това понятие някога са съвпадали.

Знам. Подкачах те, прощавай ако нещо.
Труден въпрос задаваш. Започни с интроверсия. Ти знаеш ли къде си сега? А къде си била преди миг? А преди година? А твоето тук и сега, както и някога и там, дали не са само субективни отражения на една дори може би и несъществуваща, с оглед на последните данни за квантовите ефекти, реалност? Прочее, не търсиш ли повече, не употребяваш ли повече усилия т.е. в търсене отколкото в наслада на несъществуващия миг. Не съм фанатик на хедонизма, но определено си струва да улавяме някой и друг миг. От време на време. Стига да можем. А ако искаме, вярвам че можем да си позволим да ги улавяме.

Успех ти желая!

Много си прав.
Май никога не съм доволна от постигнатото.
Благодаря.