Уважават сЪ, Обичат сЪ, Доливат си…
Купона е безкраен, но командировката на Кубинеца привършва и е редно да изтрезнеят, за да се разделят „културно”…
ПППърва сутрин абстиненция, надига се майната и сръгва Хосе да поркат айрян с аспирин…
- Хосе, мноо тъ уважавам, много си ми драг, пийваме - хапваме без никакви пропуски… Само едно ме мъчи, братче, да тъ питам! К’во е т’ва по вашему „маняна”
- Майна, става така, че съм на купон по случай пенсията на шефа, пием, задяваме мацките, до зори, и така… …събуждам се на другата сутрин някъде след пладне, огряло онова ми ти Тропическо слънце, палмите се веят, птичките, са накацали по клоните на сянка… Излизам на балкона за да изохкам снощното… Абе, „кеф”, ти казвам. Радвам се на всичко и току да вляза вътре в стаята и виждам, че боклука стои в кофата. Хъм, (мисля си аз) трябва да го изхвърля, като излизам! Ама може и довечера да го метна…? Абе може и да не е днес! АБЕ - „маняна”! Разбираш ли мъ праИлно, майна? Маняна!
- Ахаааа, (майната вече е поел достатъчно аспирин/айрян) разбрах тъ! Маняна!
- РачЙо, аз също не гу разбирам едно ваше нещо… Я кажи квоЙ е тва „яваш – яваш”? Да не се чудя другата седмица, да ти звъня по телефона: КАжи де!
- А, тва ли бе, Хосе? Ми то същото кат „Маняна”, ама не с толку напрежение, бе братче!
НИ сЪ напрягайте мноо-мноо дансъ гътнем преди да прекръстим клуба на 40-50 с тия жеги!!! 