трудно ми е да повярвам че профсъюзите ще изпуснат юздите и няма да разклатят каруцатаpocti_bezobidna написа:ма те нямят париcaliostro написа:ми ако си платят медиитеpocti_bezobidna написа:айде айдеcaliostro написа:чета наред
нямам предпочитани медии
може и рекламна кампания да се прави
но такаааа
не са си платили
така че всички са в тепсията
каква еркламна кампания
ама-хааааа
не може само с пари
и хоп в тигана
утрешната стачка
надявам се че все пак те командват парада а иначе и малкото камъче обръща колатаcaliostro написа:трудно ми е да повярвам че профсъюзите ще изпуснат юздите и няма да разклатят каруцатаpocti_bezobidna написа:ма те нямят париcaliostro написа:ми ако си платят медиитеpocti_bezobidna написа:айде айдеcaliostro написа:чета наред
нямам предпочитани медии
може и рекламна кампания да се прави
но такаааа
не са си платили
така че всички са в тепсията
каква еркламна кампания
ама-хааааа
не може само с пари
и хоп в тигана
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: утрешната стачка
Тук всички са квалитетни:-):winkw:caliostro написа:малкоfrisky lioness написа:Къде изчезнаха всички?
Само двама -трима ли останахме да си чешем клавиатурите:-)
но от класа

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Ето нещо по темата - откраднато от днешния брой на в. "Сега" 

Защо домашните ще са все по-грозно написани
Павел Койос
Колите подскачаха в периферията на зрението ми, докато тичах да хвана автобуса. Три широки крачки, лек наклон като при скок височина, замах с ръце, без да изтървам папката, и вече бях вътре. Изправих се бавно, имитирайки с уста жива риба на тезгях - дъхът ми остана навън, не бе достатъчно бърз и вратата се затвори точно пред носа ми.
- Билети, карти и домашни за проверка! - извика женски глас.
Косата ми изтръпна, а костите ми настръхнаха. Този глас не можеше да бъде сбъркан с нищо. Това бе гласът на класната, който не успях да забравя през последните двадесет години.
Пред мен група ученици панически се заровиха в чантите си. Когато дойде техният ред, те извадиха тетрадки и ги подадоха на контрольорката. Тя ги прелисти набързо и вдигна поглед към единия от тях.
- Нямаш домашна! - отсече и извади кочана с билетите-глоби.
Преди да разбера какво става, ученикът извади пари и ги подаде. Бяха точна сума. Очевидно - приготвени отпреди.
- Седни тука! - заповяда контрольорката, а после седна на съседната седалка и започна да му обяснява нещо по учебника. Стоях до тях, клатейки се в такт с дупките, и не вярвах на очите си. Минаха няколко минути и класната хвърли око през рекламата на прозореца:
- Всичко е ясно вече, нали?
Знаех, че това не бе въпрос, а заповед.
- Изчакай да стигнем светофара и почвай домашното!
Средношколната паника ме скова на място. Контрольорката се бе изправила и ме хербаризираше с поглед.
- Вашето билетче, моля? А, Павелчо, ти ли си?
Тези два въпроса също не бяха въпроси. Почувствах как се скъсявам с десетина сантиметра, а кръвта ми емигрира от мозъка в посока към бузите. Класната ме погледна майчински, тя винаги знаеше какво си мисля, затова направо ми отговори:
- Откакто им вдигнаха заплатите - започна тя, посочвайки с тик предницата на автобуса, - те започнаха да наемат учители за контрольори. Без билет? Глоба от 7 лева. Без домашно или с ненаучен урок? 7 лева. Точно таксата за един учебен час. Пък и шофьорът ми отделя стотина лева от заплатата си, за да вдигне образователния ценз на колата си.
Разговорихме се, припомняйки си миналото и коментирайки настоящето. Бъдещето деликатно подминахме. Откакто шофьорът я наел като контрольор-учителка, доходите й се вдигнали двойно. Подаде ми карта на линиите от градския транспорт. До всеки номер стоеше името на някакъв предмет.
- По моята линия се учи математика - показа ми тя на картата. - Помниш ли Пеева по физика? Тя е на 204, а на 76 е Колева по биология. А как е Ники? Изкара ли добра оценка на последното класно?
Ники бе синът ми. Нима го познаваше? И го учеше? В движение?
- Ми добре се представи... горе-долу.
- Догодина ще го стегна, че последния месец ми отсъства редовно и ходи на училище все с други линии.
Стигнах си спирката, казахме си довиждане и слязох. През цялото време дъхът ми бе тичал зад автобуса и настигайки ме, най-накрая успях да си поема дъх. Олекна ми, когато вратите се затвориха и поех напред.
Вечерта бях много прям с Ники. Попитах го за автобусите и защо избягва класната ми.
- По тази линия, като попаднем на задръстването на Орлов мост, и тя веднага ни одрусва с по едно контролно!
- Хм - опитвах се да скрия ужаса от спомена за моите контролни. - А ако искаш да пробваме с частни уроци?
- Баща ми, от Марс ли падаш? Знаеш ли колко са скъпи!? Частните се дават само в такситата! По лев на километър!
Защо домашните ще са все по-грозно написани
Павел Койос
Колите подскачаха в периферията на зрението ми, докато тичах да хвана автобуса. Три широки крачки, лек наклон като при скок височина, замах с ръце, без да изтървам папката, и вече бях вътре. Изправих се бавно, имитирайки с уста жива риба на тезгях - дъхът ми остана навън, не бе достатъчно бърз и вратата се затвори точно пред носа ми.
- Билети, карти и домашни за проверка! - извика женски глас.
Косата ми изтръпна, а костите ми настръхнаха. Този глас не можеше да бъде сбъркан с нищо. Това бе гласът на класната, който не успях да забравя през последните двадесет години.
Пред мен група ученици панически се заровиха в чантите си. Когато дойде техният ред, те извадиха тетрадки и ги подадоха на контрольорката. Тя ги прелисти набързо и вдигна поглед към единия от тях.
- Нямаш домашна! - отсече и извади кочана с билетите-глоби.
Преди да разбера какво става, ученикът извади пари и ги подаде. Бяха точна сума. Очевидно - приготвени отпреди.
- Седни тука! - заповяда контрольорката, а после седна на съседната седалка и започна да му обяснява нещо по учебника. Стоях до тях, клатейки се в такт с дупките, и не вярвах на очите си. Минаха няколко минути и класната хвърли око през рекламата на прозореца:
- Всичко е ясно вече, нали?
Знаех, че това не бе въпрос, а заповед.
- Изчакай да стигнем светофара и почвай домашното!
Средношколната паника ме скова на място. Контрольорката се бе изправила и ме хербаризираше с поглед.
- Вашето билетче, моля? А, Павелчо, ти ли си?
Тези два въпроса също не бяха въпроси. Почувствах как се скъсявам с десетина сантиметра, а кръвта ми емигрира от мозъка в посока към бузите. Класната ме погледна майчински, тя винаги знаеше какво си мисля, затова направо ми отговори:
- Откакто им вдигнаха заплатите - започна тя, посочвайки с тик предницата на автобуса, - те започнаха да наемат учители за контрольори. Без билет? Глоба от 7 лева. Без домашно или с ненаучен урок? 7 лева. Точно таксата за един учебен час. Пък и шофьорът ми отделя стотина лева от заплатата си, за да вдигне образователния ценз на колата си.
Разговорихме се, припомняйки си миналото и коментирайки настоящето. Бъдещето деликатно подминахме. Откакто шофьорът я наел като контрольор-учителка, доходите й се вдигнали двойно. Подаде ми карта на линиите от градския транспорт. До всеки номер стоеше името на някакъв предмет.
- По моята линия се учи математика - показа ми тя на картата. - Помниш ли Пеева по физика? Тя е на 204, а на 76 е Колева по биология. А как е Ники? Изкара ли добра оценка на последното класно?
Ники бе синът ми. Нима го познаваше? И го учеше? В движение?
- Ми добре се представи... горе-долу.
- Догодина ще го стегна, че последния месец ми отсъства редовно и ходи на училище все с други линии.
Стигнах си спирката, казахме си довиждане и слязох. През цялото време дъхът ми бе тичал зад автобуса и настигайки ме, най-накрая успях да си поема дъх. Олекна ми, когато вратите се затвориха и поех напред.
Вечерта бях много прям с Ники. Попитах го за автобусите и защо избягва класната ми.
- По тази линия, като попаднем на задръстването на Орлов мост, и тя веднага ни одрусва с по едно контролно!
- Хм - опитвах се да скрия ужаса от спомена за моите контролни. - А ако искаш да пробваме с частни уроци?
- Баща ми, от Марс ли падаш? Знаеш ли колко са скъпи!? Частните се дават само в такситата! По лев на километър!
Страхотно просто! Смешно-тъжно...Gaspode написа:Ето нещо по темата - откраднато от днешния брой на в. "Сега"
Защо домашните ще са все по-грозно написани
Павел Койос
А този коментар направо ме фърли в музиката:
А в автобус 111, в задръстването по околовръстното, има време да се кара и матура....
Мен лично т.нар. "файлетони" в СЕГА лееекичко ме дразнят.Gaspode написа:Ето нещо по темата - откраднато от днешния брой на в. "Сега"
Защо домашните ще са все по-грозно написани
Павел Койос
Сега по въпорса. От няколко дни слушам как "не може един шофьор да получава заплата колкото двама тирма учители или лекари" Това от радиото, от ТВ-то, и чат-пат от некой вестник.
Би трябвало да сте наясно, че заплатата на един учител съвсем не е 200лв. Не е и 1200, разбира се, но това противопостявяне шоФери-учители не е коректно, направено по този начин.
Това настрана. Най-накрая, отговорното минстерство се впрегна и предложи някакви промени - да се оценяват учителите и да получават добавки, според оценките, които са получили - това за средните държавни училища. Но не - не може, скочиха голяма част от учителите. Трябва за всички и по равно. Е - за всички и по равно - в една друга система. Която, въпреки титаничните усилия на 1/6 част от човечеството и малко отгоре не сработи. Във държавните университети също скочиха - не може да се направи така, че броя места да е по-голям от кандидатите. Защото така ще има конкуренция между вузовете и няма да се бият студентите за университета, а университета ще трябва да се бори за студентите. А Ректора на СУ-то дори не отиде да преговаря, защото "не можело някой да го оценява", разбираш ли...
Е добре, и аз смятам, че труда на учители и лекари трябва да се уважава, но оставам впечетление, че те искат сигурно по соц работно място (не порфесия, а точно - работно място) и по капиталистически конкурентно заплащане. Струва ми се практически невъзможно, макар Китай все още да се опитва да го постигне.
няма място за сравнение. виж как хубаво го е казала башеваpocti_bezobidna написа:
...........................макар Китай все още да се опитва да го постигне.
А в купето шест души с по бира.
Намирисва на трудова пот.
Виждам - всичките шест подозират
марсианския мой произход.
Те ме гледат тъй земно - направо,
сякаш плисват в очите ми сол:
"За къде си? Сред нашите нрави
и през родното наше просо?"
Аз какво да им кажа, кажете?
Че не съм ни над тях, ни под тях?
Че когато те тръгват на жетва,
аз над бяло поле се потя?
Те какво да ми кажат - на мене,
дето знам за Софокъл и Пруст?
Влакът свирка, не знае съмнения;
а културата прави друс-друс.
just perfect
нещата така ....pocti_bezobidna написа:Мен лично т.нар. "файлетони" в СЕГА лееекичко ме дразнят.Gaspode написа:Ето нещо по темата - откраднато от днешния брой на в. "Сега"
Защо домашните ще са все по-грозно написани
Павел Койос
Сега по въпорса. От няколко дни слушам как "не може един шофьор да получава заплата колкото двама тирма учители или лекари" Това от радиото, от ТВ-то, и чат-пат от некой вестник.
Би трябвало да сте наясно, че заплатата на един учител съвсем не е 200лв. Не е и 1200, разбира се, но това противопостявяне шоФери-учители не е коректно, направено по този начин.
Това настрана. Най-накрая, отговорното минстерство се впрегна и предложи някакви промени - да се оценяват учителите и да получават добавки, според оценките, които са получили - това за средните държавни училища. Но не - не може, скочиха голяма част от учителите. Трябва за всички и по равно. Е - за всички и по равно - в една друга система. Която, въпреки титаничните усилия на 1/6 част от човечеството и малко отгоре не сработи. Във държавните университети също скочиха - не може да се направи така, че броя места да е по-голям от кандидатите. Защото така ще има конкуренция между вузовете и няма да се бият студентите за университета, а университета ще трябва да се бори за студентите. А Ректора на СУ-то дори не отиде да преговаря, защото "не можело някой да го оценява", разбираш ли...
Е добре, и аз смятам, че труда на учители и лекари трябва да се уважава, но оставам впечетление, че те искат сигурно по соц работно място (не порфесия, а точно - работно място) и по капиталистически конкурентно заплащане. Струва ми се практически невъзможно, макар Китай все още да се опитва да го постигне.
тотална криза е в здравеопазване и образование
и това е така за да се бърка в кацата с мед
за разлика от градския транспорт здравеопазването и образованието не може да е изцяло частно.
да дадат гр. транспорт на частния сектор и да не ни занимават повече.
не правят това обаче за да се краде!
тва е.
тикви!
като не му харесва на някой да напуска и това е.4avdar4e написа:Браво, Графе, много точно си го нацелил!!! С две думи и в десеткатаcaliostro написа:към днешна дата сме държава на шофьори и таксиметраджии.
нещата не се решават от некви мозъци а от едни тикви.
след като е от тикви става тиквеник.
така че ще има тиквеник и нищо друго.
само с глупости ни занимават.
Кой е твърдял подобно нещо?caliostro написа: за разлика от градския транспорт здравеопазването и образованието не може да е изцяло частно.
да дадат гр. транспорт на частния сектор и да не ни занимават повече.
не правят това обаче за да се краде!
тва е.
тикви!
Освен това градския транспорт също не е навсякъде частен изцяло, ако трябва да сме точни.
при дадени обстоятелства и фактори даден сектор става частен при други става държавен след това пак частен и т.н.
така пише в учебниците които съм учил.
но никъде не пише че правилата ги определят ватманите.
всъщност ...
корекцияяяяяяя.
в държава където свинар става цар и цар министър председател е възможно
така пише в учебниците които съм учил.
но никъде не пише че правилата ги определят ватманите.
всъщност ...
корекцияяяяяяя.
в държава където свинар става цар и цар министър председател е възможно
каквито хората такава и държаватаcaliostro написа:към днешна дата сме държава на шофьори и таксиметраджии.
нещата не се решават от некви мозъци а от едни тикви.
след като е от тикви става тиквеник.
така че ще има тиквеник и нищо друго.
нещата се решават от мозъците дето сме си ги избрали
от тикви можеш и фенер да си направиш
така че каквото посееш това ще пожънеш
Провокатор сте, графе:lol:caliostro написа:нищо не сме избирали.
вица за бабата в магазина която иска да си избере 10 яйца![]()
ето ти 10 яйца! избирай си!
само че в случая тикви.
някакъв идиотски сценарии години наред.
и си въобразяваме че нещо избираме
вероятно отстрани изглеждаме като идиоти
И манипулатор при при това.