majemela4ka написа: Разрешавам да не разказвате намеренията/плановете си относно тъщата и валяка.
Хубаво е да се внимава, ама не винаги е възможно да се предвиди всичко.Mila написа:Мразя да стигам дотам, че да ми се налага да отстоявам права.
Обикновено внимавам да не се набутвам на места, където правата ми се отнемат.
Ако все пак се наложи да "воювам" - готвя се за Пирова победа.
Разрешавам да не разказвате и НЕ забранявам да разказвате!Звеневия написа:majemela4ka написа: Разрешавам да не разказвате намеренията/плановете си относно тъщата и валяка.
Тук загубИ един опитен образец!
И май не само един!
Имам предвид в смисъл на закони.Мнемозина написа:Почти непрекъснато се налага.
Но все пак зависи какво ти имаш предвид под "права" и какво аз разбирам под това.
Абе, не знам, аз предпочитам да си трая, особено в подобни на твоя случаи. Не толкова, че ме е страх, просто не мисля, че подобни дреболии могат да променят хода на събитията. Много ми е любопитно, че май само хората предполагаме, че ни се полагат някакви права.Gaspode написа:...
Та в крайна сметка май съм склонен да приема неговото мнение - правата трябва да се отстояват. Иначе ще ни ги изземат по силата на безмълвното съгласие и липсата на реакция...
Лесно е да се каже, обаче...
Ами да, естествено трябва да се отстояват. И аз съм съгласен с твоя спътник. Обаче. Не можеш и няма нужда да отстояваш правата си пред мутри (например). Тях твоите права не ги интересуват, интересува ги дали си по- силен от тях. Физически. И понеже теб пък това изобщо не те интересува, не може да намерите език на който да се разберете. Затова аз не губя време в отстояване на правата си. Правя или поне се опитвам да правя най- подходящото да постигна своето. Да заобиколя мерцедеса ми изглежда малка цена за да стигна навреме и спокойно там закъдето съм тръгнал.Gaspode написа:Сложно нещо е това с правата и отстояването им... точно преди два дни водих един разговор на тази тема. Конкретния повод беше отстояването на правото да мина по тротоара - един изрод с мерцедес ес незнамсиколко паркира точно пред краката ми така, че напълно запречи един тротоар. Аз не си отстоях правата, човека с мен го направи... ефекта и за двамата беше, че трябваше да заобиколим. Щото она изрод само ни погледна и ни подмина като експрес малка гара. И после си говорихме... кой е постъпил правилно... аз прецених вероятността да трогна с нещо изрода от мерцедеса и си спестих малко нерви... другия реагира, защото смята, че всяка такава реакция е необходима... защото може би някой ще я забележи... и може би ще реагира в подобна ситуация... и тогава ще го забележи друг... и лека полека ще се създаде нетърпимост към подобни прояви... докато моето нереагирате по силата на същата верижна реакция може да доведе до обратен резултат - търпимост към изродите... и тогава те ще се чувстват още по-безнаказани...
И си приказвахме за куп още неща...
Мдам...
Та в крайна сметка май съм склонен да приема неговото мнение - правата трябва да се отстояват. Иначе ще ни ги изземат по силата на безмълвното съгласие и липсата на реакция...
Лесно е да се каже, обаче...
За този случай съм съгласна.Gaspode написа:Сложно нещо е това с правата и отстояването им...
.....................................
Мдам...
Та в крайна сметка май съм склонен да приема неговото мнение - правата трябва да се отстояват. Иначе ще ни ги изземат по силата на безмълвното съгласие и липсата на реакция...
Лесно е да се каже, обаче...
[/quote]Абе, закони...когато липсва добра воля, остава единствено правото на по-силния.majemela4ka написа:
Имам предвид в смисъл на закони.
Когато нЕкои хора си мислят, че са недосегаеми, поради една или друга причина.
И когато използват положението, връзките и служебното си положение да се държат неприемливо.
Е там е хименно разликата де - аз твърдя, че правата се отстояват когато има смисъл от това. Той твърди, че трябва да се прави винаги. Независимо от последствията. Та такаGreen Light написа: Ами да, естествено трябва да се отстояват. И аз съм съгласен с твоя спътник. Обаче. Не можеш и няма нужда да отстояваш правата си пред мутри (например). Тях твоите права не ги интересуват, интересува ги дали си по- силен от тях. Физически. И понеже теб пък това изобщо не те интересува, не може да намерите език на който да се разберете. Затова аз не губя време в отстояване на правата си. Правя или поне се опитвам да правя най- подходящото да постигна своето. Да заобиколя мерцедеса ми изглежда малка цена за да стигна навреме и спокойно там закъдето съм тръгнал.
Ти си прав, той бърка.
Нямахте ли пирон в себе си?
Че то тва си беше съвсем персонално право. И сумати хора хич не се притесняват да ми нарушават личните права. Пък аз, понеже съм твърде лошо възпитан ("по-умния отстъпва" и прочие глупости), обикновено ги оставям да го правят... когато става въпрос за дребни неща поне...majemela4ka написа: За този случай съм съгласна.
Колко благословии са отнесли разни спиращи по тротоарите, докато се опитвах да се промуша нЕкак си с бебешката количка и с две години по-голямата от бебето кака. Не е истина.
К`во ще кажеш за твоите персонални права?
Едва ли нЕкой ще се опита да ти ги нарушава, кат` те види к`ъФ си як!
Аз пък не мога така. Ако не си кажа и не се заям в такива случаи - после място не мога да си намеря. Казавли са ми, че си прося боя, ама досега не са ми налитали.Green Light написа: Ти си прав, той бърка.
Значи с тоя моя ставате двама :)pocti_bezobidna написа: Аз пък не мога така. Ако не си кажа и не се заям в такива случаи - после място не мога да си намеря. Казавли са ми, че си прося боя, ама досега не са ми налитали.
За правата - отстоявам ги, дори когато предварително знам, че няма да има пезултат. Ей така, заради да знам, че съм си казала.
Ти пък! Кога се превръща в рецидив? Гаспода разправяше за мерцедес напреко на тротоара. Тва си е не рецидив ами правило.Fidgety написа:Правата на човек са нещо, силно субективно. При междуличностни контакти понякога, дори и да виждам, че моите права са ощетени, съм способна да замълча. Превърне ли се в рецидив, тогава човекът отсреща по-добре да не ми е пред очите. Тоест разчитам, че както аз се държа, така и отсрещния ще се държи с мен.
Мойте уважения, обаче дано да съзнаваш колко хаос внасяш около себе си. За "Правата ми" не се говори спокойно. Стигне ли се до "Правата ми" значи ще се вика. Губи време е. Макар че признавам, че понякога викането е голям кеф. Вогоните живеят в нас.pocti_bezobidna написа:Аз пък не мога така. Ако не си кажа и не се заям в такива случаи - после място не мога да си намеря. Казавли са ми, че си прося боя, ама досега не са ми налитали.Green Light написа: Ти си прав, той бърка.
За правата - отстоявам ги, дори когато предварително знам, че няма да има пезултат. Ей така, заради да знам, че съм си казала.
Абе всичко бе!:lol:majemela4ka написа:Кои точно? Служебните задължения? Домашната работа?... Съпружеските обязаности:blum:...esti написа:Аз непрекъснато се боря за правото да си отстоявам задълженията!:lol:
Туй коте не се ли уморява да помпа?!
Тц. Не ми разбра. Много рядко викам, даже и съм склонна да отстъпвам често. Но държа да кажа - абе, не си прав! По учереждения разни например - ами може да съм в правото си, ма тоя зад гишето обикновено излиза по-прав. От мателирални права най-лесно се отказвам. Всичко е според зависи, не съм по някакви абсолютни стойности и ненарушими принципи.Green Light написа:Мойте уважения, обаче дано да съзнаваш колко хаос внасяш около себе си. За "Правата ми" не се говори спокойно. Стигне ли се до "Правата ми" значи ще се вика. Губи време е. Макар че признавам, че понякога викането е голям кеф. Вогоните живеят в нас.pocti_bezobidna написа:Аз пък не мога така. Ако не си кажа и не се заям в такива случаи - после място не мога да си намеря. Казавли са ми, че си прося боя, ама досега не са ми налитали.Green Light написа: Ти си прав, той бърка.
За правата - отстоявам ги, дори когато предварително знам, че няма да има пезултат. Ей така, заради да знам, че съм си казала.
Малко объркано може да излезе но все пак се кефя на хора които отстояват всяко свое право. Та- моите уважения, както казах горе! Смачкай ги!
До скоро и аз чувствах, че се вика:winkw: и го правех, естествено.Green Light написа:
Мойте уважения, обаче дано да съзнаваш колко хаос внасяш около себе си. За "Правата ми" не се говори спокойно. Стигне ли се до "Правата ми" значи ще се вика. Губи време е. Макар че признавам, че понякога викането е голям кеф. Вогоните живеят в нас.
Малко объркано може да излезе но все пак се кефя на хора които отстояват всяко свое право. Та- моите уважения, както казах горе! Смачкай ги!
esti написа: Абе всичко бе!:lol:
Аз толкова съм се сляла със задълженията си, че ги възприемам, като права вече. Част от мен. Зависима съм от тях.
Обаче, като ми писне, много здраво ми писва.
А иначе сериозно, правата си не пропускам да отстоявам.
Заставам на "Ф" и...........често плаша гаргите така.
Знам си, че ти си котенце вълча порода.doktorka написа:
....
наложи ми се преди 3 седмици.
опитваха се да ми извият ръцете да приема по-висока лихва ...посавиха ме пред свършен факт.
ама не съвсем.
не само че не приех по-голямата лихва,ами ми платиха таксите по продажбата като "прова на добра воля"...
а аз си взех от друго място заема.
трудно ли беше?
аха.
обаче имах помощ.
и реална помощ и емоционална помощ...
ахм даааа....
та така.
И когато отсрещния не се държи по твоя начин, какво правим?Fidgety написа:Правата на човек са нещо, силно субективно. При междуличностни контакти понякога, дори и да виждам, че моите права са ощетени, съм способна да замълча. Превърне ли се в рецидив, тогава човекът отсреща по-добре да не ми е пред очите. Тоест разчитам, че както аз се държа, така и отсрещния ще се държи с мен.
vyara написа:Ако има някакви ясни правила, за да си отстоявам правата, ще ги отстоявам и още как, щото винаги съм права.
Обаче на всички ни е ясно, че тези правила не са еднакви за всички, както и че не можем да набием всеки
Та тъй де, принципно съм за, обаче много често за дреболии не ми дреме. Аре, да влачат.
Няма нищо по-хубаво от лошото... възпитание:rotfl24:Gaspode написа:
Че то тва си беше съвсем персонално право. И сумати хора хич не се притесняват да ми нарушават личните права. Пък аз, понеже съм твърде лошо възпитан ("по-умния отстъпва" и прочие глупости), обикновено ги оставям да го правят... когато става въпрос за дребни неща поне...
Пирон, пистолет... НееееееGaspode написа: Е там е хименно разликата де - аз твърдя, че правата се отстояват когато има смисъл от това. Той твърди, че трябва да се прави винаги. Независимо от последствията. Та така
Пирон нямахме. Пък и да имам, едва ли бих го използвал. Щото разликата между пирона и, да кажем, да му пръсна черепа, е съвсеееем тънка... Пък аз не съм такъв човек, разби`йш ли
). Другото е срещу нас и като надуе музиката , която в по-честите случаи е чалга - от най-долнопробните, ми иде да му извия врата. 
Зарязвам задълженията (някои от тях) и се отдавам на права.majemela4ka написа:esti написа: Абе всичко бе!:lol:
Аз толкова съм се сляла със задълженията си, че ги възприемам, като права вече. Част от мен. Зависима съм от тях.
Обаче, като ми писне, много здраво ми писва.
А иначе сериозно, правата си не пропускам да отстоявам.
Заставам на "Ф" и...........често плаша гаргите така.
И какво правиш, когато ти писне здраво?
ММММмммм?
При нас нямаше ефект.....или имаше, но обратен.maggot написа:.....
Вече почвам да си мисля, дали ако почна да викам полицията ще има ефект? ....
Това е много гадно. Имала съм такива съседи. Лошото е, че можеш да викаш полицията само когато е след 22-23 часа, а през деня всеки си прави каквото иска.maggot написа: Вече почвам да си мисля, дали ако почна да викам полицията ще има ефект? Ще ги пратят ли на обществено полезен труд? Ще им попосвият ли уредбите? Надали.
ТЪРСЯ ПУШКА за трошене на прозорци!
