Възпитание

[Мнемозина]

Едно от най-важните родителски задачи е, да можем да преценяваме реално децата си. Нито да ги надценяваме, нито подценяваме.
Дали е възможно не знам.

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

[vyara]

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

Мога да посоча мъдър човек - Мнемозина

[4avdar4e]

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

Да, ама те сами се сравняват, неминуемо. Конкуренцията в рамките на умереното е изключителна двигателна сила

[esti]

Едно от най-важните родителски задачи е, да можем да преценяваме реално децата си. Нито да ги надценяваме, нито подценяваме.
Дали е възможно не знам.

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

Не съм сигурна....
Моята любов обикновено е обожествяваща, така че....

[frisky lioness]

Този Митко е резултат по-скоро от даденостите си, не от възпитание.
.

Предполагам си права. Не съм се замисляла

Нямам преки наблюдения върху семейната му среда, но нещата обикновено са комплексни. Много са факторите, които оказват влияние и при всички положения поведението му не е продиктувано едниствено и само от самородния му талант.

[Мнемозина]

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

Мога да посоча мъдър човек - Мнемозина

Ако беше и вярно...

[Мнемозина]

Възможно е.
Ако просто ги обичаме, без да ги сравняваме с другите деца.
Както всъщност трябва да се отнасяме изобщо с близките си.

Да, ама те сами се сравняват, неминуемо. Конкуренцията в рамките на умереното е изключителна двигателна сила

Но това не би трябвало да се отразява на нашето отношение съм тях.

Уф, що ме карате да пиша сега неща, от които ме досърбява гърбът?

[Мнемозина]

Не съм сигурна....
Моята любов обикновено е обожествяваща, така че....

Да де, точно за това ти говоря.
Всяко дете си е едно божество.
И всеки човек.
Аз затова повече разбирам античните митове, защото там боговете... Не, няма да се отплесвам.

[frisky lioness]

Властта над тях?
А започна ли да ги възпитаваш? Аз това си мислех, че го правя към 25-26-годишната си възраст.
После милостиво реших да ги оставя такива, каквито са си.
Аз съм си къснозрейка.

Да.
На 18-19 години.
Не съм се опитвала да ги възпитавам и още по-малко да ги променям, но нещата започнаха да стават така, както на мен ми харесва. Говоря за битовизми, да не помислиш нещо.....
Всъщност си мисля, че не бях достатъчно добра дъщеря...

Сега вече се възприемам за по-зряла, ако не по-мъдра и естествено съжалявам за поведението си

Тези ми младежки "изцепки" обаче ми дадоха тази сила, самочувствие и увереност, необходими на всеки един млад човек:-)

П.П. Хайде сега някой да ми говори, че зодиите нямали никакво значение:winkw:

[vyara]

П.П. Хайде сега някой да ми говори, че зодиите нямали никакво значение:winkw:

Ми хайде
Като прочетох как лъвиците реагират на изневярата (онова, което ти лично пусна), доста се учудих на разминаването

[frisky lioness]

Като прочетох как лъвиците реагират на изневярата (онова, което ти лично пусна), доста се учудих на разминаването

Не разбрах:blink::shocked:

[vyara]

Като прочетох как лъвиците реагират на изневярата (онова, което ти лично пусна), доста се учудих на разминаването

Не разбрах:blink::shocked:

Лъвицата има като резерва доста кавалери, така че няма много да страда - разкарай се, ти също си ми омръзнал. Ненапразно почти всички известни модели са родени под този знак.

Твоите мнения няма да ги цитирам.
Ама тва е закачка, бе, Фриски. Аз не вярвам на зодии.

[frisky lioness]

Ама тва е закачка, бе, Фриски. Аз не вярвам на зодии.

И аз:-):lol:

Btw дано да не ми се случва, но едва ли бих реагирала по този начин в интерс на истината. По ред причини, най-малкото нямам такава "резерва"

Затова вчера писах, че подобни "сентенции" много ме забавляват:-)

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

[4avdar4e]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Кучка :rotfl24:

[Мнемозина]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Кучка :rotfl24:

Не, лъвица.

[frisky lioness]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Кучка :rotfl24:

По-скоро змия:lol::lol::lol: или змийска кучка
Мутант някакъФ:lol::lol:

[esti]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Какво означава "не си давам.." - да не би да те питат ако решат да кръшнат.
Не, че искам да те отчайвам, ама нема такъф филм, като давам и не давам

[ELBI]

Смисълът на възпитанието е бъдещето. Полагане на някаква основа - поведенческа, морална, етична. Какво ще излезе зависи както от генетичния материал, така и от усилията на възпитанието или подхода, от средата. Факторите, които участват във възпитателния процес са многобройни. Успехът от възпитанието (или неуспехът) е също нещо ужасно сложно за оценяване. Известни са толкова примери на "невъзпитани", а после реализирали се музиканти, учени, художници, спортисти и т.н. и т.н. Та ... зависи и от човека, и от средата, и от хората, които го възпитават.

Успехът на един човек твърде рядко зависи от възпитанието му всъщност.

Предлагаш някаква статистика? Освен това трябва да кажеш кои точно аспекти на възпитанието разбираш. Това си е доста сложна категория.

Последното, което се питаш за един успял човек (каквито и да са личните ти представи за това), е как е бил възпитаван. По-често се търсят обяснения в характера, жизнените обстоятелства (едно от които наистина е и възпитанието), умствени способности и т.н.

Хехе... ами характерът се изгражда чрез възпитание. Или липсата на такова. Но в съвременното общество има хиляди видове възпитание. Липса на възпитание е само тогава, когато сложиш детето на остров без хора, които да му въздействат. Умствени способности пер се са нищо. Само в някаква среда умствените способности се проявяват и развиват.

Аз не помня всички щурави (това не ме впечатляваше винаги и най-много), както и не помня всички прилежни (но някои ги помня, щото ми ги даваха кат пример, пък нищичко не стана от тях). Ала и до сега помня няколко от големите хора, които бяха мъдри и още се сещам за редица техни думи и действия. Ако някой ден ми се случи да се опитвам да подобрявам поведение/неща - припомням си точно тези хора.

Бях пуснала една опашата тема, в която молех да ми се описват мъдри хора, а сега вече не върви да питам пак.
Трябва да въведем дневник с отсъствия тук.

Признавам си. Отсъствам. Моля другарко да ми извините неизвинените такива

[doktorka]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Какво означава "не си давам.." - да не би да те питат ако решат да кръшнат.
Не, че искам да те отчайвам, ама нема такъф филм, като давам и не давам

няма да питат...
но няма да създаваш ситуация,че да им идва на ум...

та пак се стига до "не си давам кокала"...
а може и да си го заровиш кокъла...(някой кучета така правят)...ама тогава може да имаш проблеми с полицията...

[Мнемозина]

Успехът на един човек твърде рядко зависи от възпитанието му всъщност.

Предлагаш някаква статистика? Освен това трябва да кажеш кои точно аспекти на възпитанието разбираш. Това си е доста сложна категория.

Хм.
Може ли да не ходя да чета сега Виготски и особено Макаренко, за да мога да ти отговоря Всъщност май съм ти отговорила в следващия си пост.

Хехе... ами характерът се изгражда чрез възпитание. Или липсата на такова. Но в съвременното общество има хиляди видове възпитание. Липса на възпитание е само тогава, когато сложиш детето на остров без хора, които да му въздействат. Умствени способности пер се са нищо. Само в някаква среда умствените способности се проявяват и развиват.

Аз пък мисля, че характерът се ДОизгражда чрез възпитание, но иначе си е заложен във всеки човек по рождение.

Признавам си. Отсъствам. Моля другарко да ми извините неизвинените такива

Ааааа, не!
Отивам да чета Макаренко!

[esti]

Казвала съм и друг път (Дарки споделяше мнението ми) не си давам "кокала":mad::evil:

Какво означава "не си давам.." - да не би да те питат ако решат да кръшнат.
Не, че искам да те отчайвам, ама нема такъф филм, като давам и не давам

няма да питат...
но няма да създаваш ситуация,че да им идва на ум...

та пак се стига до "не си давам кокала"...
а може и да си го заровиш кокъла...(някой кучета така правят)...ама тогава може да имаш проблеми с полицията...

Това със ситуацията да им идва наум е измислено от кръшкачите, за да имат оправдание.
На ума на човек идват, какви ли не чудесии, та едно кръшкане ли ще иска "ситуация"

[4avdar4e]

Аз пък мисля, че характерът се ДОизгражда чрез възпитание, но иначе си е заложен във всеки човек по рождение.

Не само че се доизгражда, но подлежи и на промени с годините - къде за добро, къде за лошо.. Може да не можем да променяме ДНК-то, но да тушираме или засилим някои наши черти е съвсем по силите и на възпитанието, и на самовъзпитанието (и двете - в най-общия смисъл). Само че за тая цел освен характер, се иска и интелект. Дет се вика: не става само с ядене...

[Мнемозина]

Аз пък мисля, че характерът се ДОизгражда чрез възпитание, но иначе си е заложен във всеки човек по рождение.

Не само че се доизгражда, но подлежи и на промени с годините - къде за добро, къде за лошо.. Може да не можем да променяме ДНК-то, но да тушираме или засилим някои наши черти е съвсем по силите и на възпитанието, и на самовъзпитанието (и двете - в най-общия смисъл). Само че за тая цел освен характер, се иска и интелект. Дет се вика: не става само с ядене...

Може и да можем. Всъщност да, можем.
Обаче за мен трудният въпрос е трябва ли. И ако трябва - доколко, докъде...

[ELBI]

Кое точно е смешката? Това, че учиш детето да говори, чете, пише, яде с прибори, кара колело и т.н. и т.н.? Смешно е само това, което Рем бе написал в стихотворението си и което доста хора разбират като "възпитание". Доста по-сложен процес е възпитанието от това да направиш детето както ти си решил за добре и редно.

Маугли е бил възпитан от джунглата. Хората са възпитавани от родители/учители/общество. Може би в емоционално отношение да са същите, както когато са нямали реч или писменост, но иначе си има доста разлики. Даже ползват Интернет.

Не говоря за вилиците и ножовете, уригването и прочие трогателни... прояви на непосредственост.
Говоря за възпитанието като моделиране на личността - това е смешната илюзия.
Ако едно дете не е амбициозно по природа, не можеш да го направиш амбициозно. Даже му вредиш като опитваш.
И обратно - можеш ли да подтиснеш страстта към изява на момичето, описано от мен? Сега ще ми кажеш, че то и не трябва. Но ако тя по този начин става неприятна за околните, не съм ли длъжна аз като неин родител да опитам да я туширам? А мога ли наистина?
Ей за това ти говоря.

Вилиците и т.н. са си вид възпитание. Формират среда, поведение.

Сори, но моделирането на личността НЕ Е смешната илюзия. Едно дете може да не е амбициозно, но средата да го амбицира да рита футбол (или нещо друго - това е просто елементарен пример) защото иска да подражава на Роналдиньо. Липсата на телевизор и Роналдиньо го прави (по-точно спокойно може да го направи) иначе напълно пасивно. Това са модели на поведение на обществото. Редица от тях активират различни апсекти на личността.

Ти говориш за доста по-различни неща - за груба намеса в характера ... даденостите ...

[ELBI]

Успехът на един човек твърде рядко зависи от възпитанието му всъщност.

Предлагаш някаква статистика? Освен това трябва да кажеш кои точно аспекти на възпитанието разбираш. Това си е доста сложна категория.

Хм.
Може ли да не ходя да чета сега Виготски и особено Макаренко, за да мога да ти отговоря Всъщност май съм ти отговорила в следващия си пост.

[/quote]

Може да не ходиш. Споко. Все пак има съждения, които е любопитно от къде ги взима човек Да не говорим, че надали Макаренко е всепризнатата личност в предствяне на широка извадка от данни. Работа по конткретна тема в конкретна ситуация в конкретна страна.

Хехе... ами характерът се изгражда чрез възпитание. Или липсата на такова. Но в съвременното общество има хиляди видове възпитание. Липса на възпитание е само тогава, когато сложиш детето на остров без хора, които да му въздействат. Умствени способности пер се са нищо. Само в някаква среда умствените способности се проявяват и развиват.

Аз пък мисля, че характерът се ДОизгражда чрез възпитание, но иначе си е заложен във всеки човек по рождение.

Хубу мислиш. Говорим за ДОизграждането. Някъде залозите може да са ужасно мънички. Даже пренебрежимо малки, а ДОизграждането да е голямо. Ужасно индивидуално е.

Признавам си. Отсъствам. Моля другарко да ми извините неизвинените такива

Ааааа, не!
Отивам да чета Макаренко!

Е - ти пък сега - нали нямаше да ходиш

[ELBI]

Не, че искам да те отчайвам, ама нема такъф филм, като давам и не давам

За по-отчайващо заключение/съждение не мога да се сетя

[Мнемозина]

Вилиците и т.н. са си вид възпитание. Формират среда, поведение.

Сори, но моделирането на личността НЕ Е смешната илюзия. Едно дете може да не е амбициозно, но средата да го амбицира да рита футбол (или нещо друго - това е просто елементарен пример) защото иска да подражава на Роналдиньо. Липсата на телевизор и Роналдиньо го прави (по-точно спокойно може да го направи) иначе напълно пасивно. Това са модели на поведение на обществото. Редица от тях активират различни апсекти на личността.

Ти говориш за доста по-различни неща - за груба намеса в характера ... даденостите ...

Не, ти говориш за доста по-различни неща.

Точно едноличната родителска намеса с цел промяна на характера на детето имам предвид. Не постепенното формиране на личността от целокупната му среда.

[4avdar4e]

Точно едноличната родителска намеса с цел промяна на характера на детето имам предвид. Не постепенното формиране на личността от целокупната му среда.

На това му се вика терор. Имаше и още някакво име, ама аз току-що обядваааааах

[ELBI]

Вилиците и т.н. са си вид възпитание. Формират среда, поведение.

Сори, но моделирането на личността НЕ Е смешната илюзия. Едно дете може да не е амбициозно, но средата да го амбицира да рита футбол (или нещо друго - това е просто елементарен пример) защото иска да подражава на Роналдиньо. Липсата на телевизор и Роналдиньо го прави (по-точно спокойно може да го направи) иначе напълно пасивно. Това са модели на поведение на обществото. Редица от тях активират различни апсекти на личността.

Ти говориш за доста по-различни неща - за груба намеса в характера ... даденостите ...

Не, ти говориш за доста по-различни неща.

Точно едноличната родителска намеса с цел промяна на характера на детето имам предвид. Не постепенното формиране на личността от целокупната му среда.

хехе... Ти говориш за различни неща Чак сега дефинира, че имаш в предвид "едноличната родителска намеса с цел промяна на характера" (като забрави да добавиш "в някои насоки"). При тази постановка - никви проблеми.

Обаче възпитанието е доста по-голям и комплексен процес - не е единствено родителско и на базата на болни амбиции.

[Мнемозина]

Хубу мислиш. Говорим за ДОизграждането. Някъде залозите може да са ужасно мънички. Даже пренебрежимо малки, а ДОизграждането да е голямо. Ужасно индивидуално е.

Една моя учителка се оплакваше: "Искат от мен да съм направела така, че ... да се развие. Ама нали за да го развия, трябва да има нещо завито в него!"

Може да не ходиш. Споко. Все пак има съждения, които е любопитно от къде ги взима човек Да не говорим, че надали Макаренко е всепризнатата личност в предствяне на широка извадка от данни. Работа по конткретна тема в конкретна ситуация в конкретна страна.

Е как! Шамар "Макаренко" 42-ри номер - това пък ако не е универсална категория!

[Мнемозина]

Точно едноличната родителска намеса с цел промяна на характера на детето имам предвид. Не постепенното формиране на личността от целокупната му среда.

На това му се вика терор. Имаше и още някакво име, ама аз току-що обядваааааах

Ама то може да е с най-добри чувства и резултат от искрено желание да се осигури добруването и т.н.

[Мнемозина]

Не, ти говориш за доста по-различни неща.

Точно едноличната родителска намеса с цел промяна на характера на детето имам предвид. Не постепенното формиране на личността от целокупната му среда.

хехе... Ти говориш за различни неща Чак сега дефинира, че имаш в предвид "едноличната родителска намеса с цел промяна на характера" (като забрави да добавиш "в някои насоки"). При тази постановка - никви проблеми.

Обаче възпитанието е доста по-голям и комплексен процес - не е единствено родителско и на базата на болни амбиции.

Виж сега, то това което имам предвид може да се предефинира в процеса на разговора.
Но доколкото си спомням, за това говорех още в началото.

Възпитанието е комплексен процес, но реално аз имам власт само над това, което мога аз да направя. Всичко останало е до голяма степен зададено и затова не ме интересува в случая.

[4avdar4e]

Ама то може да е с най-добри чувства и резултат от искрено желание да се осигури добруването и т.н.

Хъм, аз пък наскоро си разсъждавах над обратния вариант - ненамеса от страна на родителите и в резултат - дете, което аз (дето съм уж възрастна, толерантна, мъдра и т.н. и т.д). просто искам да намакаренковствам, ама съвсем искрено и осезаемо:shy:. Родителска безпомщност на явен и постоянен детски терор за абсолютни глупости. Следствието: останалите деца бягат панически от него, още по-следствие от това - развиване на авторитарни до степен шизофренни наклонности....

Уф, сложно го казах, но хем не искам да влизам в подробности, хем много кофти пример...

[ELBI]

Хубу мислиш. Говорим за ДОизграждането. Някъде залозите може да са ужасно мънички. Даже пренебрежимо малки, а ДОизграждането да е голямо. Ужасно индивидуално е.

Една моя учителка се оплакваше: "Искат от мен да съм направела така, че ... да се развие. Ама нали за да го развия, трябва да има нещо завито в него!"

Не говорим за крайните (граничните) случаи!!! Когато няма никъв материал, или когато "бъка" от материал случаят е ясен. Говорим за средния случай.

Може да не ходиш. Споко. Все пак има съждения, които е любопитно от къде ги взима човек Да не говорим, че надали Макаренко е всепризнатата личност в предствяне на широка извадка от данни. Работа по конткретна тема в конкретна ситуация в конкретна страна.

Е как! Шамар "Макаренко" 42-ри номер - това пък ако не е универсална категория!

Категория, която може да те прати в затвора или да ти отнеме родителски права в някои страни. Което пък си е една друга крайност

[Мнемозина]

Хъм, аз пък наскоро си разсъждавах над обратния вариант - ненамеса от страна на родителите и в резултат - дете, което аз (дето съм уж възрастна, толерантна, мъдра и т.н. и т.д). просто искам да намакаренковствам, ама съвсем искрено и осезаемо:shy:. Родителска безпомщност на явен и постоянен детски терор за абсолютни глупости. Следствието: останалите деца бягат панически от него, още по-следствие от това - развиване на авторитарни до степен шизофренни наклонности....

Уф, сложно го казах, но хем не искам да влизам в подробности, хем много кофти пример...

Но от друга страна е много хубав пример.
Тук намеса трябва във всички случаи. Друг е въпросът доколко би била успешна, предвид характерите на родителите.

[ELBI]

Възпитанието е комплексен процес, но реално аз имам власт само над това, което мога аз да направя. Всичко останало е до голяма степен зададено и затова не ме интересува в случая.

Хм. Понякога не си даваме сметка (поради нашето его) върху какво имаме власт. Както и какво е зададено. За това говоря. И не всичко е шамари, "Сядай да учиш, калпазанин такъв", "Лягай веднага" или подобни. Родителите в много случаи се оправдават с умора или липса на време (които са си оправдателни причини) за лошите си (или неподходящи) подходи. Най-важното е да можеш да дефинираш задачата в началото и да поддържаш ограничителните условия (дадености на детето, среда, подходи). Само не ми казвай, че не си чувала за деца,които са повлияни в определени насоки от други хора, събития и т.н. Разглеждай го като възпитание (а не да оставиш да се влачи по течението).

[Мнемозина]

Хм. Понякога не си даваме сметка (поради нашето его) върху какво имаме власт. Както и какво е зададено. За това говоря. И не всичко е шамари, "Сядай да учиш, калпазанин такъв", "Лягай веднага" или подобни. Родителите в много случаи се оправдават с умора или липса на време (които са си оправдателни причини) за лошите си (или неподходящи) подходи. Най-важното е да можеш да дефинираш задачата в началото и да поддържаш ограничителните условия (дадености на детето, среда, подходи). Само не ми казвай, че не си чувала за деца,които са повлияни в определени насоки от други хора, събития и т.н. Разглеждай го като възпитание (а не да оставиш да се влачи по течението).

Ще положа необходимите усилия.

Обаче:
Как дефинираш задачата в началото?
"Аз искам моето дете да стане такова и такова (разбирай съвършено)"
или
"Аз искам да се отнасям с моето дете по такъв или инакъв начин".
Ей това е интригата тук.

И изразът "Лягай веднага" не ми го споменавай, моля, защото само снощи съм го повторила около 700 пъти. Което доведе до, хм, рязко предефиниране на задачата.

[bead_]

Как дефинираш задачата в началото?
"Аз искам моето дете да стане такова и такова (разбирай съвършено)"
или
"Аз искам да се отнасям с моето дете по такъв или инакъв начин".
Ей това е интригата тук.

приблизително вариант 1 е задачата
вариант 2 е странно да си го поставяш като задача.
според мен

[ELBI]

Хм. Понякога не си даваме сметка (поради нашето его) върху какво имаме власт. Както и какво е зададено. За това говоря. И не всичко е шамари, "Сядай да учиш, калпазанин такъв", "Лягай веднага" или подобни. Родителите в много случаи се оправдават с умора или липса на време (които са си оправдателни причини) за лошите си (или неподходящи) подходи. Най-важното е да можеш да дефинираш задачата в началото и да поддържаш ограничителните условия (дадености на детето, среда, подходи). Само не ми казвай, че не си чувала за деца,които са повлияни в определени насоки от други хора, събития и т.н. Разглеждай го като възпитание (а не да оставиш да се влачи по течението).

Ще положа необходимите усилия.

Обаче:
Как дефинираш задачата в началото?
"Аз искам моето дете да стане такова и такова (разбирай съвършено)"

Това е ужасно грешно според мен. Невъзпитателно, неправилно и много често с лоши резултати.

или
"Аз искам да се отнасям с моето дете по такъв или инакъв начин".
Ей това е интригата тук.

Точно това е майсторството (както го наричаш - интригата). Ами това е по-добър подход, но може да се окаже, че такъв или инакъв начин не са подходящи и ще трябва да се прилага трети ...

И изразът "Лягай веднага" не ми го споменавай, моля, защото само снощи съм го повторила около 700 пъти. Което доведе до, хм, рязко предефиниране на задачата.

Хехе... ниска ефективност... Сори Мнемо ... винаги съм признавал/твърдял, че тази професия (родител) е най-трудната. Ако те успокоява - и аз не винаги съм бил високоефективен. Обаче пък в голяма част от случаите само се сещах аз какво не обичах и ненавиждах и ... правех разни баланси там...

Как върви книжката Макаренко

[ELBI]

Как дефинираш задачата в началото?
"Аз искам моето дете да стане такова и такова (разбирай съвършено)"
или
"Аз искам да се отнасям с моето дете по такъв или инакъв начин".
Ей това е интригата тук.

приблизително вариант 1 е задачата
вариант 2 е странно да си го поставяш като задача.
според мен

Този път май имаме разменени виждания по въпроса Но пък затова е готин света - да има разнообразие и противоречие (виж Хегелчо второто му закон...)