от Хулите

[Green Light]

Ампутация на сърце

автор: kamik

"И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже..."
Гриша Трифонов

По-тихо е отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.

И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...

[vyara]

Ампутация на сърце

.........................

И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...

Наскоро пусках нейни стихове... Много я харесвам.

[Green Light]

Пролетна покана от Ада:

Пристъпих в Ада - целия във троскот.
И ни едно, и ни едно кокиче.
По-лесно беше да се влюбя в Господ,
но Господ има кой да го обича.
А дяволските нощи бяха тъжни.
Самият Дявол - толкова отчаян,
че нямаше очи да ме излъже.
И нямаше душа да се разкае.
И затова започнахме на чисто.
От вените на троскот по-зелени.
И тъмният му поглед се избистри,
за да се вижда като гледа мене.
"Приличате си!" - писнаха от Рая.
"И двамата сте тъмни адски сили!"
И аз с душата - взех, че се отчаях.
Той без душата - взе да ме закриля.

Виновни сме, че дълго сме живели
един без друг,не толкова без Господ...
И малко късно, но са разцъфтели
кокичета. Елате ни на гости!

[Quid]

и 300 години да живея няма да мога да разбера каква мисъл се крие в тез слова.

[Green Light]

Пуснал съм едно мнение два пъти

Наскоро пусках нейни стихове... Много я харесвам.

Значи с тебе имаме еднакъв вкус. Ама аз това го знам още от оная църква на хълма, дето виси на прозрачната паяжина от капки

[Green Light]

и 300 години да живея няма да мога да разбера каква мисъл се крие в тез слова.

Ми да ти го върнат, бе! От твойте 400 са минали и пак не може да се върже кво си искал да кажеш.

[annonymus]

Баш в тон с настроението ми.
Ако продължи да вали още няколко дни, съвсем ще се вкисна...

[Амаранта]

и 300 години да живея няма да мога да разбера каква мисъл се крие в тез слова.

Това май не е мисъл, само една гола надежда.
На младини и аз разсъждавах така,
но вече си поотместих гледната точка.

Първото стихотворение ми хареса, обаче.

[Мнемозина]

А аз днес - обаче не в Хулите - намерих ето това и много му се веселих. Даже се чудех дали да не го пусна в някоя от дъждовните теми:

[4avdar4e]

Хъм, аз миналата седмица си четох Вутимски ..

[Мнемозина]

Хъм, аз миналата седмица си четох Вутимски ..

Съвсем случайно днес точно това се оказа под погледа ми, макар че случайности нямало, казват.

А от стария правопис направо се разтапям...

[4avdar4e]

Съвсем случайно днес точно това се оказа под погледа ми, макар че случайности нямало, казват.

А от стария правопис направо се разтапям...

Забележи, колко са странни глаголните времена...

П.П. В мазето има една ракла с книги от време оно, като бях дете се навирах там и си четях на спокойствие. Още помня аромата на "Сребърните кънки"

[Мнемозина]

Съвсем случайно днес точно това се оказа под погледа ми, макар че случайности нямало, казват.

А от стария правопис направо се разтапям...

Забележи, колко са странни глаголните времена...

П.П. В мазето има една ракла с книги от време оно, като бях дете се навирах там и си четях на спокойствие. Още помня аромата на "Сребърните кънки"

Като... си свършиш работата някой ден ще ти дойда на гости в мазето.

И "Слънчоглед" на Разцветников срещнах пак там. И разни неща на Багряна.
И не е като да не съм ги чела, обаче като ги видиш на старата разпадаща се хартия, в първото им издание почти във времето, когато са ги писали, с всичките ерове и т.н. - съвсем различно усещане е!

[Глас в пустиня]

Б@си, такива неща ли пишат в Хулите!:shocked:

А, аз си мислех, че там ходят само хули-гани.

Второто ми хареса...даже бих си избрал и някое изреченийце за подпис...

[endrofini]

"Някак странно се държиш напоследък... – ми казва.
И не знае, че едва се държа някак си...
В онова, което до вчера осмисляше пазвата,
триумфално туптят разцъфтелите кактуси.
И бодат по природа, но пък са честно красиви.
Дори когато свойта злорада песничка пеят.
Нали ти казвахме... – казват – че любовта си отива
точно и само когато най-после повярваш в нея.
Нали ти казвахме – казват – не посягай на непознатия!
Не любопитствай толкова кой ще му глади ризите!
Остави го да бъде символът на самотата ти
и го обичай завинаги. Защо го убиваш с близост?!

Нали ти казвахмееееееее! – крещи разгневената пазва –
нали ти казвахме, че всяка песничка е такава.

Някак странно се държиш напоследък.. – ми казва
Непознатият. Който добре ме познава..."


Я кажете наистина ли всяка песничка е такава?

[doktorka]

[триумфално туптят разцъфтелите кактуси.
И бодат по природа, но пък са честно красиви.

си качвах снимката да ви поздравя с нея...

ето

[4avdar4e]

кактуси.

Леле, Док, страхотни са!!!!
Знаеш ли, цветовете ми заприличаха на рози..
И се зачудих: как тъй са различни на цвят???

П.П. Тва да не ти е двора?

[doktorka]

кактуси.

Леле, Док, страхотни са!!!!
Знаеш ли, цветовете ми заприличаха на рози..
И се зачудих: как тъй са различни на цвят???

П.П. Тва да не ти е двора?

море двора...
на двора има змии и скорпиони
вчера отрових един и после ми стана жал..

а за змиите специални патрони има...
туй е двора на детската градина на детето.
ама са много красиви...
щи направя снимки утре ,ако са разтворени ...оше по-красиви...

[Green Light]

"Някак странно се държиш напоследък... – ми казва.
И не знае, че едва се държа някак си...
В онова, което до вчера осмисляше пазвата,
триумфално туптят разцъфтелите кактуси.
И бодат по природа, но пък са честно красиви.
Дори когато свойта злорада песничка пеят.
Нали ти казвахме... – казват – че любовта си отива
точно и само когато най-после повярваш в нея.
Нали ти казвахме – казват – не посягай на непознатия!
Не любопитствай толкова кой ще му глади ризите!
Остави го да бъде символът на самотата ти
и го обичай завинаги. Защо го убиваш с близост?!

Нали ти казвахмееееееее! – крещи разгневената пазва –
нали ти казвахме, че всяка песничка е такава.

Някак странно се държиш напоследък.. – ми казва
Непознатият. Който добре ме познава..."


Я кажете наистина ли всяка песничка е такава?

Не бях гледал Мостовете на медисън и ги гледах сега по празниците. Та още ме държи искам да кажа и много ми се връзват такива. Макар и да не съм target audience

[endrofini]

Не бях гледал Мостовете на медисън и ги гледах сега по празниците. Та още ме държи искам да кажа и много ми се връзват такива. Макар и да не съм target audience

Говориш за филма с Клинт Истууд ли?

target audience,в съчетание, не успех да преведа що ще рече...

[Green Light]

Не бях гледал Мостовете на медисън и ги гледах сега по празниците. Та още ме държи искам да кажа и много ми се връзват такива. Макар и да не съм target audience

Говориш за филма с Клинт Истууд ли?

target audience,в съчетание, не успех да преведа що ще рече...

целева група. Исках да кажа, че и "някак странно се държа напоследък..." и "Мостовете на медисън" са прицелени в женската аудитория

[endrofini]

целева група. Исках да кажа, че и "някак странно се държа напоследък..." и "Мостовете на медисън" са прицелени в женската аудитория

Не съм го гледала. Ще го гледам. Благодаря.

[ELBI]

Не бях гледал Мостовете на медисън и ги гледах сега по празниците. Та още ме държи искам да кажа и много ми се връзват такива. Макар и да не съм target audience

Когато го пуснаха преди много години ... си помислих, че филмът е направен точно за мен. Разбирах всяка дума, ситуация, поглед ... всичко ми бе така познато, силно, точно... После го гледах още няколко пъти. Днес сякаш не ми се иска да го гледам отново, но не мога да забравя усещането и чувствата, емоциите, които филма породи в мен. Всеки над 30 и всеки който е бил женен повече от година - 2 е "target audience"

[4avdar4e]

Когато го пуснаха преди много години ... си помислих, че филмът е направен точно за мен. Разбирах всяка дума, ситуация, поглед ... всичко ми бе така познато, силно, точно... После го гледах още няколко пъти. Днес сякаш не ми се иска да го гледам отново, но не мога да забравя усещането и чувствата, емоциите, които филма породи в мен. Всеки над 30 и всеки който е бил женен повече от година - 2 е "target audience"

Нали, нали??? Прекрасен е ....

[Green Light]

На главната героиня

автор: eltoro

Дописах днес последната си драма ,
в която ти играеш главна роля .
Убих те в епилога ! Теб те няма ...
И да възкръсваш няма да се моля .

Сама ще бъдеш в своята гримьорна ,
Сама ще си премахваш макиажа .
Самотна лампа , светнала отгоре ,
за истинската теб не ще разкаже .

Обичаше те сцената голяма ,
лъчът на всеки заблестял прожектор !
Но стига ! Баста ! Точка ! Теб те няма !
Разделяме се ! Не - не ми е леко ....

В едно си права - ти ме моделира !
Аз възприех света през твоя поглед !
Вля нежност в поетичната ми лира ,
но гневно скъса всяка струна после .

Чрез теб познах и себе си отвътре ,
открих любов , стаена във душата !
Живей за днес и не мисли за утре !
с глас непознат ми шепнеха устата .

Опитах да живея с твоя ритъм ,
с мечтите твои сам да помечтая ,
наложих си - сърцето да не питам
какво се случва като дойде края .

И ето , че тъй , както подобава
на всеки край , бил весел или тъжен,
дойде самотен и не се представи ,
( да го направи - той не беше длъжен!)

Сам ми подаде чантата , палтото ,
сам и вратата входна ми отвори ,
сам проследи ме , може би защото
бе дълъг и сумрачен коридорът .

Закрачих аз тъй театрално , бурно ,
зад мене някой тайно се кикоти !
Довиждане , театър на абсурда ,
добре дошъл , театър на живота !

[Green Light]

В този постинг, по примера на Мнемозина, ще се поправя, като пусна нещо достойно за слънчевото време тази сутрин.
В ролята на падрето - Гринлайт:
Като по чудо


И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща

и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.


А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,


като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

http://enchanted.hit.bg/katochudo.htm
Жак Превер
превод Валери Петров

[vyara]

В този постинг, по примера на Мнемозина, ще се поправя, като пусна нещо достойно за слънчевото време тази сутрин.
В ролята на падрето - Гринлайт:
Като по чудо

като моя вкус, мдааа
Айде като ще пускаме Превер, пак едно любимо, еспешъли фор ю

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.

Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност много разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравненеия,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,

единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

Превод: Валери Петров

[4avdar4e]

като моя вкус, мдааа
Айде като ще пускаме Превер, пак едно любимо, еспешъли фор ю

В моята стая

Прекрасен е!!!

Нека не ми се обиждат авторите от Хулите, ама те това е поезия според мен...