не ,не е било за секс.Semiramis написа:Fairy of the Flowers написа:Добре, права си. Едното от нещата, които най-много ми харесваха е, това, че се харесвах, като се гледах през неговите очи - умна, красива, нежна, секси, успяла. Какво и трябва на една жена!!?? Сега ми се струва, след онези леко напористи мои изпълнения (всъщност бях съвсем прилична, според мен, ами какво да го правя, той ме гледаше като за последно и бях готова да се обзаложа, че ще се прави на силен и няма да ме потърси повече) че ме гледа по по-различен начин и аз вече не се чувствам толкова прекрасна. Може и да си въобразявам. Така че, ето, стигнах до нов проблем.4avdar4e написа:Мисля, че се самозалъгваш. Виж ми картинката..Fairy of the Flowers написа:каквото и трябва един мъж трябва да и го осигурява. Категорично не съм съгласна. Аз си се чувствам жена по принцип.
хм...
айде да пробвам един смислен отговор
ти една част си я написала, онова че всичко е в главата ти
следва втората част: когато някой е гузен/виновен че не иска, а не че не може (да дава/бъде някъде) колкото и малко плахо нещице да кажеш/направиш, се оказва, че ти си недоволната/незадоволената (в секса ли си се проявила?!, прости за шегата, но така се чете първо)..та казвах, че ако осмислиш, че всъщност не ти правиш нещо, а той замазва, в никакъв случай няма да ти олекне, няма и да спреш да го искаш (понеже не искаш на рационално ниво) ..но пък ще е по-близо до истината.
Пенелопа е експерт в чакането и не е прокопсала много, нали знаеш.
мога да ти се подпиша ( или не между тях)
напориста е била ,за да не си тръгне той....
ама тя си знае...
само да добавя...започнало ли е да сърби....
сега се опитваш да спасиш илюзията сама пред себе си ...илюзията за това колко си влюбена...