Ето някакво по-научно обяснение, което преди малко четох:Mila написа:Ама аз съм съвсем сериозна, въпреки шеговития ми тон. За другите не мога да съдя, но за мен е вярно. Дори с една моя приятелка, когато ни се бяха позатегнали отношенията, и седнахме да си поговорим и изясним нещата, точно в това се оказа проблема - аз й се сърдех за някакви неща, дето и аз ги правя, и тя на мен - по съответния начин. Така че знам за какво говоря.vyara написа:
Ако щете вярвайте. Само обръщайте внимание понякога и ще видите, че е така. Просто се заслушайте следващия път някой като негодува или плюе срещу някого.
Начинът, по който проектираната енергия или потенциал се обръща срещу нас, може лесно да бъде проследен. Представете си, че в Аз-а се появява импулс или подтик към работа, ядене, учене или игра. Какво ще стане с този импулс или подтик, ако, използвайки четвъртичния дуализъм, го проектираме? Импулсът ще се появи, но ние няма да имаме чувството, че той ни принадлежи – ще го възприемаме като появяващо се извън нас, в околната среда и вече няма да чувстваме подтик към околната среда, а подтик на околната среда към
нас! Вместо подбуда към действие, ще се чувстваме бутнати в действието; вместо интерес, ще изпитваме натиск; вместо желание – задължение. Енергията си остава наша, но поради четвъртичния дуализъм, възприемаме нейния източник като външен и вместо да притежаваме тази енергия, ние се чувстваме притиснати от нея, подхвърляни и тласкани от това, което възприемаме като външни сили. И така ние подобно на марионетка биваме безжалостно управлявани от привидно дърпащата конците околна среда.
Нещо повече ние можем да проектираме не само положителните си емоции на интерес, любопитство и желание, но и негативните чувства на гняв, възмущение, омраза, отхвърляне и др. Получава се същото нещо вместо да се ядосаме на някого, чувстваме, че светът ни е ядосан, вместо да почувстваме времена омраза към даден човек, ще усетим, че той ни мрази; вместо да отхвърлим ситуацията, ние ще се чувстваме отхвърлени. Като не осъзнаваме своите малки негативни тенденции, ние ги проектираме върху околната среда и по този начин населяваме своят свят с въображаеми, но доста страшни торбалани, дяволи и призраци: ние се страхуваме от собствените си сенки.

