"Да ти разкажа за България"
"Да ти разкажа за България"
(писмо на един англичанин)
Това го копвам от едно друго място. Но ме впечатли. С това, че един страничен човек толкова добре е успял да ни влезе под кожата.
И се чудя - осъзнаваме ли какво имаме?
Здравей, приятелю...
Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. През годините, откакто живея тук ти така и не намери време да ме посетиш, а аз всеки път, когато посягам да ти пиша, се чудя от какво да започна. Защото България е невероятна страна, съчетала на малко повече от 100,000 кв.км. такова разнообразие от природни дадености, като че ли Господ е решил да даде на българите от всичко по малко – море и планини, безкрайни житни полета и величието на Дунава... Защото България е населена с удивителни хора, които псуват страната си в кръчмата на чаша ракия (о! Някой ден непременно трябва да опиташ това изгарящо питие!), но са готови да ми се вкопчат в гърлото, когато се опитам да им посоча абсурдите, сред които живеят ("Ти ли че ми кажеш!.." – е най-мекият израз, с който обикновено започва "разговорът" на тази тема)... Не, това не е страна на селяни – имат си и съвсем модерни типове, в костюми на "Boss" и "Armani" (или имитиращи такива), които пушат пури, пият американско уиски и тежко разсъждават за мястото на страната им в Европа и света, но... Мога да ти разказвам много, мога да изпиша стотици килограми хартия и пак не си разбрал нищо – толкова многолика е България... Смятам, обаче, да се спра на един...не мога да го нарека празник – един ден в годината, по точно, едни 3 минути в годината, които събират в едно далечните праисторически корени на тази страна и нейното европейско бъдеще, 3 минути, когато един до друг, равни като в съдния ден се изправят богатият и бедният, селянинът и министърът, патриотът и космополитът. Този ден е 2 юни...
Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. "Война" – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за "свободата на отечеството"... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от "приятелски" куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност...
Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно. Завиждам им за това, че са имали такова необуздано, неразумно и... до саможертва героично минало, за изпълненото им с недъзи и противоречия настояще, в което, убеден съм, са корените на едно достойно и независимо бъдеще. Тъжното е, че самите те, изглежда, не го осъзнават...
Това го копвам от едно друго място. Но ме впечатли. С това, че един страничен човек толкова добре е успял да ни влезе под кожата.
И се чудя - осъзнаваме ли какво имаме?
Здравей, приятелю...
Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. През годините, откакто живея тук ти така и не намери време да ме посетиш, а аз всеки път, когато посягам да ти пиша, се чудя от какво да започна. Защото България е невероятна страна, съчетала на малко повече от 100,000 кв.км. такова разнообразие от природни дадености, като че ли Господ е решил да даде на българите от всичко по малко – море и планини, безкрайни житни полета и величието на Дунава... Защото България е населена с удивителни хора, които псуват страната си в кръчмата на чаша ракия (о! Някой ден непременно трябва да опиташ това изгарящо питие!), но са готови да ми се вкопчат в гърлото, когато се опитам да им посоча абсурдите, сред които живеят ("Ти ли че ми кажеш!.." – е най-мекият израз, с който обикновено започва "разговорът" на тази тема)... Не, това не е страна на селяни – имат си и съвсем модерни типове, в костюми на "Boss" и "Armani" (или имитиращи такива), които пушат пури, пият американско уиски и тежко разсъждават за мястото на страната им в Европа и света, но... Мога да ти разказвам много, мога да изпиша стотици килограми хартия и пак не си разбрал нищо – толкова многолика е България... Смятам, обаче, да се спра на един...не мога да го нарека празник – един ден в годината, по точно, едни 3 минути в годината, които събират в едно далечните праисторически корени на тази страна и нейното европейско бъдеще, 3 минути, когато един до друг, равни като в съдния ден се изправят богатият и бедният, селянинът и министърът, патриотът и космополитът. Този ден е 2 юни...
Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. "Война" – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за "свободата на отечеството"... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от "приятелски" куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност...
Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно. Завиждам им за това, че са имали такова необуздано, неразумно и... до саможертва героично минало, за изпълненото им с недъзи и противоречия настояще, в което, убеден съм, са корените на едно достойно и независимо бъдеще. Тъжното е, че самите те, изглежда, не го осъзнават...
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Що, бе?4avdar4e написа:Шмъ прощаваш, обаче имам ужасно силни съмнения, че тогава го е писал чужденец
И аз като маготича се зачудих осъзнаваме ли какво имаме? От патриотичния патос напоследък или от философстване не ни остава време да се огледаме. Не, неправилно го казах- от философстване и патриотарстване не ми остана време и виждам само простаците, понеже най- лесно се забелязват, а за останалите хора, които са с мен в лодката копче не знам
4avdar4e написа:Шмъ прощаваш, обаче имам ужасно силни съмнения, че тогава го е писал чужденец
Не знам, не мога да гарантирам за истинноста, защото не аз съм го получила.pocti_bezobidna написа:Да и на мен ми прибича на мистификация...
Единственото обаче, което ме накара да направя е като Грийна да се зачудя - познаваме ли се достатъчно. И наистина ли сме чак пък толкова лоши... Винаги, когато някой е казвал, че нещо е типична Българска черта, е имал предвид нещо лошо.
А като се замисля, няма типично Българска лоша черта - каквото лошо сме взели, сме го видели у някой друг и то си върви по целия свят.
Виж, за добрите ни черти, за това което ни кара все още да се чувстваме като нация, като един отбор, като нещо наистина по-особено и различно от целия останал свят - ето за това ми беше мисълта, докато четох писмото.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Хубаво е писъмцето. На мен ми хареса, независимо кой го е писал... 10хmaggot написа:4avdar4e написа:Шмъ прощаваш, обаче имам ужасно силни съмнения, че тогава го е писал чужденецНе знам, не мога да гарантирам за истинноста, защото не аз съм го получила.pocti_bezobidna написа:Да и на мен ми прибича на мистификация...
Единственото обаче, което ме накара да направя е като Грийна да се зачудя - познаваме ли се достатъчно. И наистина ли сме чак пък толкова лоши... Винаги, когато някой е казвал, че нещо е типична Българска черта, е имал предвид нещо лошо.
А като се замисля, няма типично Българска лоша черта - каквото лошо сме взели, сме го видели у някой друг и то си върви по целия свят.
Виж, за добрите ни черти, за това което ни кара все още да се чувстваме като нация, като един отбор, като нещо наистина по-особено и различно от целия останал свят - ето за това ми беше мисълта, докато четох писмото.
В последата "Тема" в една политическа статия ме потресе едно изречение. Ставаше дума за "екипните" нации, свикнали да работят в група. И за нас, които не го можем. Защото дори в екипа, в групата, в колектива се разделяме на подгрупи, на вожд и следовници... Започваме да кроим планове, как да утрепем другата групичка от подгрупата. И, оказва се, работим ефективно само като вълци-единаци. (Много се отдалечавам от текста на статията, но аз така го почувствах).maggot написа: Виж, за добрите ни черти, за това което ни кара все още да се чувстваме като нация, като един отбор, като нещо наистина по-особено и различно от целия останал свят - ето за това ми беше мисълта, докато четох писмото.
Та исках да кажа, де, че отборното начало не ни е една от силните черти. Което пък, от своя страна, не знам доколко е лошо, и доколко - хубаво.
П.П. Отплеснах се, ама вината е единствено във фафлата, която току-що натъпках в себе си
Статията от Българин живеещ в България ли е писана? Ама хич няма да се учудя, ако е така. Много ни е ограничен мирогледа, 4аве... много. Само лошите неща виждаме и хич не искаме да погледнем към добрите. Всички останали също са маскари, та дори по-гадни и от нас. Мда.. И това - най-вече важи за онези, които израстнахме в социализЪма. В беднотия и с изкривено мислене.4avdar4e написа: В последата "Тема" в една политическа статия ме потресе едно изречение. Ставаше дума за "екипните" нации, свикнали да работят в група. И за нас, които не го можем. Защото дори в екипа, в групата, в колектива се разделяме на подгрупи, на вожд и следовници... Започваме да кроим планове, как да утрепем другата групичка от подгрупата. И, оказва се, работим ефективно само като вълци-единаци. (Много се отдалечавам от текста на статията, но аз така го почувствах).
Та исках да кажа, де, че отборното начало не ни е една от силните черти. Което пък, от своя страна, не знам доколко е лошо, и доколко - хубаво.
П.П. Отплеснах се, ама вината е единствено във фафлата, която току-що натъпках в себе си
Когато станем по-богата нация и народа може да поеме малко въздух и да не мисли единствено и само за насъщния, когато сегашните необременени младежи заемат местата ни, ще видиш. И автора ще види.
Пък аз вярвам.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Напротив. Много, адски, невъобразимо добри екипи сме. Съвсем отговорно го заявявам. Обаче ни куца управлението. Сложи едно кадърно (разбирай небългарско) управление и швейцарските часовникови механизми пасти да ядат.4avdar4e написа:В последата "Тема" в една политическа статия ме потресе едно изречение. Ставаше дума за "екипните" нации, свикнали да работят в група. И за нас, които не го можем. Защото дори в екипа, в групата, в колектива се разделяме на подгрупи, на вожд и следовници... Започваме да кроим планове, как да утрепем другата групичка от подгрупата. И, оказва се, работим ефективно само като вълци-единаци. (Много се отдалечавам от текста на статията, но аз така го почувствах).
Та исках да кажа, де, че отборното начало не ни е една от силните черти. Което пък, от своя страна, не знам доколко е лошо, и доколко - хубаво.
П.П. Отплеснах се, ама вината е единствено във фафлата, която току-що натъпках в себе си
Та изкристализира за пореден път едно много тъжно нещо - нямаме водачи.
PS
И на мен ми хареса четивото. Благодаря, че споделихте с нас, Лейди Маггот.
Не ща "водачи", искъм съекипници, лидери и т. н.Remmivs написа: Напротив. Много, адски, невъобразимо добри екипи сме. Съвсем отговорно го заявявам. Обаче ни куца управлението. Сложи едно кадърно (разбирай небългарско) управление и швейцарските часовникови механизми пасти да ядат.
Та изкристализира за пореден път едно много тъжно нещо - нямаме водачи.
PS
И на мен ми хареса четивото. Благодаря, че споделихте с нас, Лейди Маггот.
И аз мисля, че не сме екипни играчи. Всеки гледа себе си и надзърта дали в съседната чиния няма повече.
И да ен дойде някой "чужд" да вземе "нашето".
Не че сме по-лоши от останалите, и те като нас си имат кусури.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Са, аз, великият Гринсби, дето всичко е преживял и всичко знае навремето съм споменавал, че работих с италиано. По онова време се изпълних с уважение и респект към българският бизнес. Нито един българин не лъже и не се държи и наполовина толкова безотговорно, като италианците. Хем от Милано, дето нали били по- и най щото северна Италия - цвета на европейския бизнес. Да им пикая на цвета. Смачкваме ги и като точност и като отговорност и като честност. Бе глави над тях не сме, понеже виж ни дереджето, ама като потенциал сме направо без грешка. Еле па яmaggot написа: Всички останали също са маскари, та дори по-гадни и от нас. Мда.....
Последно промяна от Green Light на 05.06.07, 14:23, променено общо 1 път.
Не знам коя статуя е чела чавдарчето (и къде точно е напъхала вафлатаRemmivs написа:Напротив. Много, адски, невъобразимо добри екипи сме. Съвсем отговорно го заявявам. Обаче ни куца управлението. Сложи едно кадърно (разбирай небългарско) управление и швейцарските часовникови механизми пасти да ядат.4avdar4e написа:В последата "Тема" в една политическа статия ме потресе едно изречение. Ставаше дума за "екипните" нации, свикнали да работят в група. И за нас, които не го можем. Защото дори в екипа, в групата, в колектива се разделяме на подгрупи, на вожд и следовници... Започваме да кроим планове, как да утрепем другата групичка от подгрупата. И, оказва се, работим ефективно само като вълци-единаци. (Много се отдалечавам от текста на статията, но аз така го почувствах).
Та исках да кажа, де, че отборното начало не ни е една от силните черти. Което пък, от своя страна, не знам доколко е лошо, и доколко - хубаво.
П.П. Отплеснах се, ама вината е единствено във фафлата, която току-що натъпках в себе си
Та изкристализира за пореден път едно много тъжно нещо - нямаме водачи.
PS
И на мен ми хареса четивото. Благодаря, че споделихте с нас, Лейди Маггот.
Аз наскоро също четох една (статия, не вафла), която обясняваше с прословутото османско присъствие странния ни индивидуализъм. Това, дето никой не иска да поме отговорност и да е различен от масата, а същевременно опре ли до спасяване всеки гледа само себе си. Та авторите доказваха, че това бил единствения вариант за оцеляване. Може и така да е, не знам. Но зарад туй нямаме водачи. Щото да водиш означава да поемаш отговорност. Индивидуална. Което ние май не можем.
И да работим в екип пак не можем, щото там пък трябва да се поема колективна отговорност. А ние гледаме нас си да спасим, другите да натопим. Което не прави от групата колектив.
Та така
Не съм песимист. И твърдо смятам, че и едно нещо да имаме хубаво трябва да говорим за него а не за лошите. Щото по този начин се изгражда самочувствие. А то ни липсва и ни трябва. И много ме дразни това непрекъснато старание сами да се очерним и да се представим по-лоши отколкото сме. Но някои неща са си верни...
Тук не мога да не се съглася. Наследството ни е много тежко. Оня ден гледах едно страхотно предаване (познай къдеmaggot написа: от нас. Мда.. И това - най-вече важи за онези, които израстнахме в социализЪма. В беднотия и с изкривено мислене.
Когато станем по-богата нация и народа може да поеме малко въздух и да не мисли единствено и само за насъщния, когато сегашните необременени младежи заемат местата ни, ще видиш. И автора ще види.
Пък аз вярвам.
Когато преди години, в началото на "свободна и демократична" България спорех с мойта приятелка (която от десетилетие вече живее и работи в Германия), тя вярваше искрено, че за децата ни нещата ще са други. Тцъ, спорех аз, най-рано за правнуците. Като английската ливадка...
Е ти нищо не каза! Водач не е ли лидер, само че на български?pocti_bezobidna написа:Не ща "водачи", искъм съекипници, лидери и т. н.
И аз мисля, че не сме екипни играчи. Всеки гледа себе си и надзърта дали в съседната чиния няма повече.
И да ен дойде някой "чужд" да вземе "нашето".
Не че сме по-лоши от останалите, и те като нас си имат кусури.
Водач - не началник, не лидер, не железен юмрук, а водач. Човек, който може да организира, който може да изисква, но и в същото време който може да разбере човешките проблеми, да се опита да помогне доколкото му е по силите, човек - честен и отговорен към останалите и себе си и т.нт и т.нт. Разбираш ли разликата? Тънка е. Ама я има. И точно липсата на такива ев@ва майката на повечето неща.pocti_bezobidna написа: Не ща "водачи", искъм съекипници, лидери и т. н.
И аз мисля, че не сме екипни играчи. Всеки гледа себе си и надзърта дали в съседната чиния няма повече.
И да ен дойде някой "чужд" да вземе "нашето".
Не че сме по-лоши от останалите, и те като нас си имат кусури.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Точно! Перфектно сте че разбрали, Лейди Маггот!maggot написа:Водач - не началник, не лидер, не железен юмрук, а водач. Човек, който може да организира, който може да изисква, но и в същото време който може да разбере човешките проблеми, да се опита да помогне доколкото му е по силите, човек - честен и отговорен към останалите и себе си и т.нт и т.нт. Разбираш ли разликата? Тънка е. Ама я има. И точно липсата на такива ев@ва майката на повечето неща.
Знаеш ли, и аз така мислех, докато не срещнах много от сегашните си колеги. Въпрос на съвпадък, може би въпрос на късмет и на еднакво мислене най-вече. Знаем, че зависим един от друг и не си позволяваме грешки, които да навредят на този след нас. Това е екип. И най-невероятното нещо е, че го има и то тук - в България. Бъди по-оптимист4avdar4e написа: Не знам, моят опит в колективните спортове е трагичен.И досега предпочитам да не спя една нощ, но сама да си свърша работата и да си нося отговорността. Просто опит, тъжен...
П.П. Тук, разбира се не коментирам нашия любим другар ръководител, той е изключение, ама то се знае защо
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Ами аз водача по скоро го асоциирам с железния юмрук и вървенето след него без мисъл.maggot написа: Водач - не началник, не лидер, не железен юмрук, а водач. Човек, който може да организира, който може да изисква, но и в същото време който може да разбере човешките проблеми, да се опита да помогне доколкото му е по силите, човек - честен и отговорен към останалите и себе си и т.нт и т.нт. Разбираш ли разликата? Тънка е. Ама я има. И точно липсата на такива ев@ва майката на повечето неща.
Затова предпочитам лидера, макар че преведено, нали си е точно водач.
Идеологията дето са ни я набивали в главите е виновна, кето чуя "водач" и партиец някъф почва ад ми се привижда...
Говорим за едно и също нещо, ама го наричаме по различен начин, май...
Сигурно. Аз за това обяснявам какво разбирам под "водач". И за мен разликата между водач и лидер е като между педагог и учител. Нещо таковамити.pocti_bezobidna написа:...
Говорим за едно и също нещо, ама го наричаме по различен начин, май...
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Майко мила! На предишното ми бачкане как не побелях - крайния резултат зависи от много хора, един да се издъни и става страшно! И като стане издънка, всеки се покрива и вика - ми то така си беше4avdar4e написа:Не знам, моят опит в колективните спортове е трагичен.Remmivs написа: Напротив. Много, адски, невъобразимо добри екипи сме. Съвсем отговорно го заявявам.И досега предпочитам да не спя една нощ, но сама да си свърша работата и да си нося отговорността. Просто опит, тъжен...
Ужас! Ужас!
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: "Да ти разкажа за България"
Маготич! Мила моя! Незнам кой ог е писал, но ме разплака! Благодаря ти!
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
винаги съм си мислел, че човек трябва да поработи малко и да плати някоя и друга сметка в държавата в която живее, за да може да изкаже каквото и да било мнение за страната и хората в нея. за мен срокът е около 2 години, за да почваш "да чуваш петела" - като гледаш новините, да четеш между редовете, да разбираш местния хумор и т.н.
писмото е напълно нормално, да го е написал чужденец живеещ в България.
наздравеееее
писмото е напълно нормално, да го е написал чужденец живеещ в България.
наздравеееее
Добро утро!
Съвсем реално е да го е писал чужденец, защо пък мистификация.
Имам добър познат от около 4 години, който е жител на една от най-силните държави в света, с определено доста пъти по-висок стандарт, със своите си красоти и т.н. Та той всяка година е в БГ. Който и да го попита, твърди че България е най-красивата страна на земята. Същевременно е изрушкал половината свят, бил е и в Тибет и къде ли не. Достатъчно е богат да си позволи, когато му кефне да отскочат с жената до Кан, например, да гледали залезите. И въпреки това, България! Последния път когато се видяхме, чак ме разсмя, защото с истинско прискърбие и болка ми говореше, как това строителство по нашето черноморие вече взимало невероятни размери, как се затривала хубавата ни природа, знаеше за Иракли! А пък попитай го да ти заговори за хората! Веднъж влязохме в лют спор, защото аз нещо бях ядосан и се тюхках какви мързели има по нашенско, и как ми се бавят доставките... Той ми извади такива аргументи и сръвнения, че българин да не бях виждал, щах да го заобичам. Ще кажете, ама това е един пример. Ами не е! Поразпитайте свои познати, които са извън страната на работа, как ги възприемат тамошните работодатели. Винаги измежду няколкото възможности се наема българин. Това са неща, които съм виждал с очите си, не са легенди разказвани на ухо.
Определено в повечко ми идва националния ни нихилизъм напоследък, мисля че някому е много изгодно да има под ръка един народ от качествени хора, които обаче се подценяват. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че сме най- най- на света (макар че за мен лично си е точно така - България си е най- най-
), но при наличието на толкова много националности в EU, трябва да държим на своята с достойнството, което ни подобава.
Имам добър познат от около 4 години, който е жител на една от най-силните държави в света, с определено доста пъти по-висок стандарт, със своите си красоти и т.н. Та той всяка година е в БГ. Който и да го попита, твърди че България е най-красивата страна на земята. Същевременно е изрушкал половината свят, бил е и в Тибет и къде ли не. Достатъчно е богат да си позволи, когато му кефне да отскочат с жената до Кан, например, да гледали залезите. И въпреки това, България! Последния път когато се видяхме, чак ме разсмя, защото с истинско прискърбие и болка ми говореше, как това строителство по нашето черноморие вече взимало невероятни размери, как се затривала хубавата ни природа, знаеше за Иракли! А пък попитай го да ти заговори за хората! Веднъж влязохме в лют спор, защото аз нещо бях ядосан и се тюхках какви мързели има по нашенско, и как ми се бавят доставките... Той ми извади такива аргументи и сръвнения, че българин да не бях виждал, щах да го заобичам. Ще кажете, ама това е един пример. Ами не е! Поразпитайте свои познати, които са извън страната на работа, как ги възприемат тамошните работодатели. Винаги измежду няколкото възможности се наема българин. Това са неща, които съм виждал с очите си, не са легенди разказвани на ухо.
Определено в повечко ми идва националния ни нихилизъм напоследък, мисля че някому е много изгодно да има под ръка един народ от качествени хора, които обаче се подценяват. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че сме най- най- на света (макар че за мен лично си е точно така - България си е най- най-
да твърдиш, че винаги наемат българи е малко пресилено, поне според моят опит. зависи каква е работата и държавата. в англосаксонските общества първо вземат своята си националност, след това себеподобни
и след това идва нашият ред. ако сме улучили нещо, то това е цвета на кожата
. това е при първата работа. като се докажеш и Цървул Тъпанарски да се казваш (не че има ниакаква разлика за тях) пак ще те вземат. а достойнството и самучуствието идват, когато те оценят, май 
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Добро утро!
Случи ми се веднъж да се грижа за група финландци.Влад написа:Съвсем реално е да го е писал чужденец, защо пък мистификация.
Имам добър познат от около 4 години, който е жител на една от най-силните държави в света, с определено доста пъти по-висок стандарт, със своите си красоти и т.н.
Те твърдяха същото. Влюбили се в страната и т.н.
Красива природа и т.н.
Дружелюбни хора и т.н.
И най-важното - яко пиене!
Евтиния.
Никакви проблеми с разни имагинерни величини като спазването на правила тук-там.
И мацки без пари.
Красота.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Добро утро!
И задръжки.pocti_bezobidna написа: И мацки без пари.
Отдавна ти разправям, че има доста хора, че има свестни и готини...нищо, че по улиците и телевизиите са все простаци. Има и не са толкова малко. Не са и ужасно много. Обаче има !!!Green Light написа:И аз като маготича се зачудих осъзнаваме ли какво имаме? От патриотичния патос напоследък или от философстване не ни остава време да се огледаме. Не, неправилно го казах- от философстване и патриотарстване не ми остана време и виждам само простаците, понеже най- лесно се забелязват, а за останалите хора, които са с мен в лодката копче не знам
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
има и то какELBI написа:Отдавна ти разправям, че има доста хора, че има свестни и готини...нищо, че по улиците и телевизиите са все простаци. Има и не са толкова малко. Не са и ужасно много. Обаче има !!!Green Light написа:И аз като маготича се зачудих осъзнаваме ли какво имаме? От патриотичния патос напоследък или от философстване не ни остава време да се огледаме. Не, неправилно го казах- от философстване и патриотарстване не ми остана време и виждам само простаците, понеже най- лесно се забелязват, а за останалите хора, които са с мен в лодката копче не знам
и не са малко
по скоро са много
по скоро не са
научени
да си отстояват мнението по подходящ начин
но и това ще стане
търпение само:-)
Разбира се, че има. Проблемът е, че в момента системата не ги "избутва" напред.ELBI написа:
Отдавна ти разправям, че има доста хора, че има свестни и готини...нищо, че по улиците и телевизиите са все простаци. Има и не са толкова малко. Не са и ужасно много. Обаче има !!!
Но всъщност светът никога не се е "крепил" на големите тарикати - винаги на свестните хора, които ден след ден полагат усилия и градят.
И не съм толкова убедена, че "по улиците и по телевизиите са все простаци".
Е ... в общи линии... няма нищо абсолютно. По телевизията май само Иван и Андрей ме кефят. То аз и толкова я гледам нашата телевизия, но ако се е появило нещо ново и свежо - приемам съвети...Mila написа:Разбира се, че има. Проблемът е, че в момента системата не ги "избутва" напред.ELBI написа:
Отдавна ти разправям, че има доста хора, че има свестни и готини...нищо, че по улиците и телевизиите са все простаци. Има и не са толкова малко. Не са и ужасно много. Обаче има !!!
Но всъщност светът никога не се е "крепил" на големите тарикати - винаги на свестните хора, които ден след ден полагат усилия и градят.
И не съм толкова убедена, че "по улиците и по телевизиите са все простаци".
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.