Проектореквием

[Green Light]

Убиваш и внимателно унищожаваш. Вглеждаш се за изпълзяващо и надигаща глава отвратително малко чувство и го смачкваш. Мръсната гадина. После внимаваш да не би да изпълзи някое друго. Би могло да дойде на дивана, в офиса… във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. Щом започна да се чувствам добре с тебе, щом усмивките станат ежедневие за повече от седмица ти задължително ги поръсваш с оцет. Това е отработено и знаеш че помага. Спокойно, спокойно винаги имаме оцет подръка, усмивка не вирее тука.
Носи си новите дрехи, любов, не се крий, не се пести и се показвай колкото може повече защото падаш, е така, както ходиш и умираш както спиш. Любов издъхнала вътре в мене от остра недостатъчност на смях.

[esti]

Кат седиш, седиш, че земеш изведнъж пуснеш някоя бомба и ни фърляш в смут, да се чудим кво става.

[Влад]

...остра недостатъчност на смях.

Ще ти разкажа един виц с бегла връзка с ника ти, дано те отвлека от тези усмивконедостатъчни мисли:

Чат лог:
blue_angel>Какво ще направиш, ако видиш зелено човече?
bat_gojko>Ще разперя ръце и ще кажа: "Здрасти! Ела да пием по бира за "Добре дошли на Земята!"."
blue_angel>Това означава, че можеш да пресичаш! Светофар, тъпако! И повече не ми пиши!

[annonymus]

Ще се обадиш всеки момент.

Pause.

Добре съм. Прекрасно. Да, разбира се, няма проблем. Да и ти ми липсваш.
ЗАРАДИ мен. ЗАРАДИ новата кола. ЗАРАДИ почивката в Испания. Присъствие-отсъствие.

Play.

Сълзливи мелодрами с нагарчащ хепи-енд. Прекрасно занимание за събота вечер. Нещо се опитва да изпълзи, да седне до мен на дивана. Мръсна гадина. Смачквам го преди да е станало твърде късно.

[Green Light]

Кат седиш, седиш, че земеш изведнъж пуснеш някоя бомба и ни фърляш в смут, да се чудим кво става.

Ми като ми обръщате внимание кой ви е виновен, бе! Аре са и вас да ви мисля...

[esti]

Ми като ми обръщате внимание кой ви е виновен, бе! Аре са и вас да ви мисля...

Гадина!:lol:

[Влад]

...

[vyara]

Убиваш и внимателно унищожаваш. Вглеждаш се за изпълзяващо и надигаща глава отвратително малко чувство и го смачкваш. Мръсната гадина. После внимаваш да не би да изпълзи някое друго. Би могло да дойде на дивана, в офиса… във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. Щом започна да се чувствам добре с тебе, щом усмивките станат ежедневие за повече от седмица ти задължително ги поръсваш с оцет. Това е отработено и знаеш че помага. Спокойно, спокойно винаги имаме оцет подръка, усмивка не вирее тука.
Носи си новите дрехи, любов, не се крий, не се пести и се показвай колкото може повече защото падаш, е така, както ходиш и умираш както спиш. Любов издъхнала вътре в мене от остра недостатъчност на смях.

Чудя се ТЯ дали ще го прочете....
Освен да ти пусна отново "Тази любов" на Превер, друго не се сещам...

ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
- Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.

Превод Веселин Ханчев

[ELBI]

Кат седиш, седиш, че земеш изведнъж пуснеш някоя бомба и ни фърляш в смут, да се чудим кво става.

Винаги става нещо готино. Нещо изригва, гори... усмихва се... Понякога минаваш през трупове или скърцане на зъби, но в края на краищата... мечтите и любовта побеждават. Винаги!

[snowprincess]

прочети и се опитай да разбереш, от теб зависи нещата да се оправят бързо - "Мъжете са от Марс, жените - от Венера" - Джон Грей
http://www.yosif.net/bg/semot/index2.htm

[І]

Опааа! Да не е настъпил пак "ледников период"?! Б@си как ме посрещаш.. Моята любима клубна съпруга /не моя де... /. Па ако не е за нея...ей! Тя сигур чете тука бе хайванин!

Да ти цитирам малко от един мой любим филм /те па егати колко са ...и за всяка ситуация- цитат /.

".....
Обичаш ли го?
Сгодени сме.
Не говоря за Мандрас.
Когато си влюбена,
това е временна лудост.
Избухва като земетресение
и след това заглъхва.
A когато заглъхне,
трябва да вземеш решение.
Трябва да разбереш дали корените ви
са се оплели така,
че е немислимо
да се разделите някога.
Защото това е любовта.
Любовта не е бездиханност. Не е възбуда.
Не е желание да се любите
всяка секунда от деня.
Не да лежиш буден по цяла нощ,
представяйки си, че тя целува
всяка част от тялото ти.
Не, не се изчервявай.
Казвам ти някои истини.
Това е само началото на любовта
което всеки от нас може да се убеди, че е.
Самата любов е това, което остава,
когато влюбването премине.
Не звучи много вълнуващо, нали?
Но е."

"Антонио.
Знаеш, че не съм религиозен човек,
но в това вярвам...
ако има рана,
трябва да я излекуваме...
ако има някой, чиято
болка можем да излечим...
трябва да търсим, докато ги намерим...
ако боговете са решили,
че трябва да оцелеем...
има причина...."

Да вземете да го гледате, а?
"Мандолината на капитан Корелли"
Никълъс Кейдж и Пенелопе Круз. Бе не съм ви препоръчвал скапани филми, май.. Тъй, че...айде и тоя път ми повярвайте.

[Green Light]

прочети и се опитай да разбереш, от теб зависи нещата да се оправят бързо - "Мъжете са от Марс, жените - от Венера" - Джон Грей
http://www.yosif.net/bg/semot/index2.htm

Да, ама аз не мисля така. Благодаря ти, сигурно си убедена и искаш да ми покажеш някакъв чудодеен философски поглед, но аз мисля че и мъжете и жените са от една и съща планета.

[Green Light]

Опааа! Да не е настъпил пак "ледников период"?! Б@си как ме посрещаш.. Моята любима клубна съпруга /не моя де... /. Па ако не е за нея...ей! Тя сигур чете тука бе хайванин!

Да ти цитирам малко от един мой любим филм /те па егати колко са ...и за всяка ситуация- цитат /.


Да вземете да го гледате, а?
"Мандолината на капитан Корелли"
Никълъс Кейдж и Пенелопе Круз. Бе не съм ви препоръчвал скапани филми, май.. Тъй, че...айде и тоя път ми повярвайте.

Готово, бе, вярваме!
Чете, да(здрасти скъпа) повече за лошо отколкото за добро

[Quid]

Убиваш и внимателно унищожаваш. Вглеждаш се за изпълзяващо и надигаща глава отвратително малко чувство и го смачкваш. Мръсната гадина. После внимаваш да не би да изпълзи някое друго. Би могло да дойде на дивана, в офиса… във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. Щом започна да се чувствам добре с тебе, щом усмивките станат ежедневие за повече от седмица ти задължително ги поръсваш с оцет. Това е отработено и знаеш че помага. Спокойно, спокойно винаги имаме оцет подръка, усмивка не вирее тука.
Носи си новите дрехи, любов, не се крий, не се пести и се показвай колкото може повече защото падаш, е така, както ходиш и умираш както спиш. Любов издъхнала вътре в мене от остра недостатъчност на смях.

ебати и сафарито
какво трепаш мамка му

[annonymus]

... Пърпъл. И алкохол. Много. Докато загубя съзнание.

Това добре, ефектно е. Обаче останалата част е твърде многословна. Освен това - буквална.
Остави човека отсреща сам да тълкува думите, не да мисли "какво е искал да каже авторът", а да ги пречупи през собствените си преживявания. Това с жените на рибарите е готино попадение, бих го превърнала в събитие на което съм свидетел:

"Вчера се разминах с погребална процесия. Казват, ковчега бил празен, защото за рибарите (моряците) гроб е морето. Вдовицата водеше малката група. Последвах ги за да видя дали ще заплаче. Сълзите свършват от дългото чакане"

[annonymus]

ебати и сафарито
какво трепаш мамка му

Брей, безсърдечен човек!:crying::blum:

[Амаранта]

Стига бе! Да трепеш любовта заради няколко капки оцет!:winkw:

И това ми било поезия.

[latrevw]

Убиваш и внимателно унищожаваш. Вглеждаш се за изпълзяващо и надигаща глава отвратително малко чувство и го смачкваш. Мръсната гадина. После внимаваш да не би да изпълзи някое друго. Би могло да дойде на дивана, в офиса… във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. Щом започна да се чувствам добре с тебе, щом усмивките станат ежедневие за повече от седмица ти задължително ги поръсваш с оцет. Това е отработено и знаеш че помага. Спокойно, спокойно винаги имаме оцет подръка, усмивка не вирее тука.
Носи си новите дрехи, любов, не се крий, не се пести и се показвай колкото може повече защото падаш, е така, както ходиш и умираш както спиш. Любов издъхнала вътре в мене от остра недостатъчност на смях.

Грийне, пиши майна, всеки ден, непрестанно; пишеш невероятно, пишеш за всички нас, изразяваш нашите най-съкровени чувства, караш ни да живнем, да се оттърсим - говоря в множествено число, сори, мен това ме разтърси....

[bead_]

...във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. .

махалото на часовника не бива да спира никога. иначе - дефибрилатор. тегаво. довери се на женската интуиция в подредбата на кухнята - тя най-добре знае къде да е солта, къде да е пипера, къде да са смокините. ще се получи манджата, вярвай ми.

p.s. като си сам не ти се ще да сготвиш.

[Remmivs]

Просто не е.

[latrevw]

Просто не е.

велик е!

[Мнемозина]

Убиваш и внимателно унищожаваш. Вглеждаш се за изпълзяващо и надигаща глава отвратително малко чувство и го смачкваш. Мръсната гадина. После внимаваш да не би да изпълзи някое друго. Би могло да дойде на дивана, в офиса… във всеки един момент затова трябва да си винаги готова. Щом започна да се чувствам добре с тебе, щом усмивките станат ежедневие за повече от седмица ти задължително ги поръсваш с оцет. Това е отработено и знаеш че помага. Спокойно, спокойно винаги имаме оцет подръка, усмивка не вирее тука.
Носи си новите дрехи, любов, не се крий, не се пести и се показвай колкото може повече защото падаш, е така, както ходиш и умираш както спиш. Любов издъхнала вътре в мене от остра недостатъчност на смях.

Шантава работа.
Толкова е хубаво това, което си написал.
А очевидно си го написал, защото нещо те е заболяло.
Пък аз се радвам, че си го написал.

Жестока е публиката понякога.

[Remmivs]

Просто не е.

велик е!

О да! Това е извън всякакво съмнение, но възклицанието ми беше за друго, както и да е, може би е сезона или планетите. Всъщност планета означавало пътник на гръцки. Много пътища са поели тези пътници напоследък и ми е леко странно как въпреки това се засичат по незнайните кръстопътища на живота. Прашни и уморени, с въпроси в очите, но и винаги, винаги с лъчи надежда и пламтящи, живи и необятни сърца.

[latrevw]

.... но и винаги, винаги с лъчи надежда и пламтящи, живи и необятни сърца.

как съм се затъжила за всички вас - 30-човци, изпитвам някакво идиотски огромно удоволствие да отворя клуба и да ви чета... направо си е друг свят -

[Remmivs]

как съм се затъжила за всички вас - 30-човци, изпитвам някакво идиотски огромно удоволствие да отворя клуба и да ви чета... направо си е друг свят -

Хехехе, Лейди Латрево, ние също тъжим за Вас и ни липсвате! А колкото до тук... според мен всички сме диагнозирани с маниакална пристрастеност. Предупрежденията към новопристигащите хич вече не са майтап...

[Quid]

Tова хлебарка ли трепете .някаква змия пепелянка или нещо такова или някой дъждовник

[Quid]

.... но и винаги, винаги с лъчи надежда и пламтящи, живи и необятни сърца.

как съм се затъжила за всички вас - 30-човци, изпитвам някакво идиотски огромно удоволствие да отворя клуба и да ви чета... направо си е друг свят -

взимаш
правиш едно дарение на фондацията
и ще ти мине

[latrevw]

взимаш
правиш едно дарение на фондацията
и ще ти мине

и ти си велик, бахти в тоя клуб човек сумати и комплекси може да развие

във вашата фондация - ама с огромно удоволствие....

[snowprincess]

както и да е, може би е сезона или планетите.

и ние сме така, но вече с тенденция към оправяне, няма нищо ново под слънцето
прочетете книгата, може да ви даде някои отговори


"Мъжете погрешно очакват от жените да мислят, общуват и реагират като тях. От своя страна жените очакват от мъжете да чувстват, общуват и реагират като тях. Забравяме, че мъжете и жените са създадени да бъдат различни, и това внася ненужни пререкания и конфликти в нашите взаимоотношения.

Ако сте жена, предлагам ви през следващата седмица да се упражнявате във въздържане от даване на всякакви нежелани съвети или да отправяте критика. Мъжете в живота Ви не само ще оценят това, но ще бъдат и много по-внимателни и отзивчиви към вас.
Ако сте мъж, предлагам ви през следващата седмица да се упражнявате да слушате, когато ви говори жена, с единствената цел да проявите уважително разбиране към преживяванията й в момента. Прехапвайте езика си винаги, когато изпитате импулсивно желание аа предложите решение или да промените чувствата й. Ще се изненадате, когато сам почувствате колко много започва да ви цени.

Едно от най-големите различия между мъжете и жените е начинът, по който се справят със стреса. Мъжете стават все по-съсредоточени и затворени, докато жените се объркват и ангажират емоционално. В такива моменти мъжът и жената се нуждаят от различни неща, за да се почувстват добре. Той се чувства по-добре едва след като е решил проблемите, докато тя се чувства по-добре, като говори за проблемите. Неразбирането и неприемането на тези различия създава ненужно напрежение във взаимоотношенията ни.

За да се почувстват по-добре, жените разговарят за минали проблеми, за бъдещи проблеми, за потенциални проблеми и дори за проблеми, които не могат да бъдат решени. Колкото повече те говорят и изучават тези проблеми, толкова по-добре се чувстват. Така действат жените. Да се очаква друго от тях, би означавало да се отрече женската им същност.
Когато жената е потисната, тя намира облекчение, като говори подробно за различните си проблеми. Ако почувства, че я разбират, стресът й постепенно изчезва. След като изчерпи една тема, тя прави малка пауза и преминава към следващата. По този начин тя продължава да се разпростира върху своите проблеми, тревоги, разочарования и притеснения. Не е необходимо тези теми да бъдат подредени в някаква последователност - те често дори не са логически свързани. Ако не намери разбиране, жената може да се разпростре и вьрху други проблеми, които ще започнат да я тревожат.

Много мъже и дори жени не разбират необходимостта да се говори за собствените проблеми, защото никога не са изпитвали нейния оздравителен ефект върху себе си. Не са виждали как жената, която е била изслушана, може изведнъж да се промени, да се почувства по-добре и да възприеме положително отношение към обкръжаващия я свят. Обикновено те са виждали как някоя жена /обикновено майка им/ не е била разбрана и е продължила да се вглъбява в проблемите си. Това се случва с жените, които не са се чувствали обичани или разбрани в един продължителен период от време. Истинският проблем обаче е, че жената се чувства нелюбима, а не че говори твърде много за проблемите си."

[esti]

прочетете книгата, може да ви даде някои отговори
....

Ох, аз ли нещо не съм, като хората, ама с нито една дума от написаното не можах да се съглася.

[Амаранта]

Ох, аз ли нещо не съм, като хората, ама с нито една дума от написаното не можах да се съглася.

Както беше казал/написал/ един специалист по детска психология-
"На младини имах 6 теории за възпитанието на децата. Сега имам 6 деца и нито една теория":lol:

[esti]

Както беше казал/написал/ един специалист по детска психология-
"На младини имах 6 теории за възпитанието на децата. Сега имам 6 деца и нито една теория":lol:

Така е, прекалено универсално ми идва и на мен.
Аз съм по индивидуалните подходи.
Ако ни бяха толкова еднакви "женските и мъжките природи", щяхме да си оглеждаме само външните белези.

[snowprincess]

прочетете книгата, може да ви даде някои отговори
....

Ох, аз ли нещо не съм, като хората, ама с нито една дума от написаното не можах да се съглася.

с кое не си съгласна, с необходимостта да се говори за собствените проблеми

това, че си изключение не значи, че повечето хора не се разтоварват по този начин - едни отиват при приятели, други при психоаналитик, трети в църквата при някой отец...
защо да не може първо да се сподели с най-близкия до теб и той да те чуе и разбере

проблемите се рашават когато има диалог
когато има мълчание или безразличие пропастта става прекалено голяма за прескачане

[Green Light]

проблемите се рашават когато има диалог
когато има мълчание или безразличие пропастта става прекалено голяма за прескачане

Това е така и страхотна е всяка книга вярна или безумна, която ни накара да говорим един с друг.
Работата, която даже малко извън собствените ми проблеми ме занимава е нима не знаем това? Кой не го знае? Бейби ли? Аз ли? Кой, има ли на света човек, който не знае че може да реши проблемите си другия само ако говори, а сърденето ни убива? Мълчанието е защото знаем, че ако проговорим, може да се сдобрим, а ние не искаме той, другия да се размине толкова леко. Искаме да знае че ако пак направи така ще последва- е тоя чанч. Искаме да го превъзпитаме, да го променим, смачкаме, омесим и от тестото да излезе някой друг. И после да го смачкаме пак

[Амаранта]

проблемите се рeшават когато има диалог
.....

- и съчувствие, разбиране, приемане - също. Даже най-вече приемане.

Но не е казано че всеки ще реагира точно по полов признак.

Чела съм книгата, според нея излиза че аз съм повече от Марс, пък мъжО - от Венера, но като цяло сме си земляни и двамата.

[Амаранта]

Това е така и страхотна е всяка книга вярна или безумна, която ни накара да говорим един с друг.
Работата, която даже малко извън собствените ми проблеми ме занимава е нима не знаем това? Кой не го знае? Бейби ли? Аз ли? Кой, има ли на света човек, който не знае че може да реши проблемите си другия само ако говори, а сърденето ни убива? Мълчанието е защото знаем, че ако проговорим, може да се сдобрим, а ние не искаме той, другия да се размине толкова леко. Искаме да знае че ако пак направи така ще последва- е тоя чанч. Искаме да го превъзпитаме, да го променим, смачкаме, омесим и от тестото да излезе някой друг. И после да го смачкаме пак

Ами защото разумът си е разум, но всички ние сме просто човешки същества - имаме нужда да изживеем емоциите си и да узреем.

[esti]

с кое не си съгласна, с необходимостта да се говори за собствените проблеми

това, че си изключение не значи, че повечето хора не се разтоварват по този начин - едни отиват при приятели, други при психоаналитик, трети в църквата при някой отец...
защо да не може първо да се сподели с най-близкия до теб и той да те чуе и разбере

проблемите се рашават когато има диалог
когато има мълчание или безразличие пропастта става прекалено голяма за прескачане

Ми не съм съгласна с това, че мъжете били такива, а жените онакива и с едните трябвало така, пък с другите иначе и т.н.
Освен това, напъните да се разбираме на всяка цена често имат обратен ефект.
По-добре е да се опитваме да приемаме и това, което не разбираме в другия. Просто да го приемаме. То с разбиране и баба знае.
Индивидуален подход, пак казвам.
Това малко като конфекция ми звучи.

ПП. Никъде не съм казала, че за всички важи това.

[snowprincess]

Ми не съм съгласна с това, че мъжете били такива, а жените онакива и с едните трябвало така, пък с другите иначе и т.н.
Освен това, напъните да се разбираме на всяка цена често имат обратен ефект.
По-добре е да се опитваме да приемаме и това, което не разбираме в другия. Просто да го приемаме. То с разбиране и баба знае.
Индивидуален подход, пак казвам.
Това малко като конфекция ми звучи.

ПП. Никъде не съм казала, че за всички важи това.

казвам на момчетата да прочетат книгата, защото проектирам в тях желанието си моят мъж да разбере и да ме остави да се доизкажа

когато съм малко ядосана мърморя, а гласът ми се качва една-две (може и повече) октави, той ми казва да спра да викам и излиза от стаята без да ме чуе до края, а аз излизам извън кожата си
когато съм много ядосана млъквам и на него му е добре, защото няма скандал, но не знае, че вътрешно умирам

[snowprincess]

проблемите се рeшават когато има диалог
.....

- и съчувствие, разбиране, приемане - също. Даже най-вече приемане.

Но не е казано че всеки ще реагира точно по полов признак.

Чела съм книгата, според нея излиза че аз съм повече от Марс, пък мъжО - от Венера, но като цяло сме си земляни и двамата.

съгласна съм с теб
прочитането е опит да се разбере, търсене на изход...
не е нужно да се прилага точ в точ

[esti]

казвам на момчетата да прочетат книгата, защото проектирам в тях желанието си моят мъж да разбере и да ме остави да се доизкажа

когато съм малко ядосана мърморя, а гласът ми се качва една-две (може и повече) октави, той ми казва да спра да викам и излиза от стаята без да ме чуе до края, а аз излизам извън кожата си
когато съм много ядосана млъквам и на него му е добре, защото няма скандал, но не знае, че вътрешно умирам

Не бе, Сноу, нямам нищо против това, че пускаш тези откъси. Все ще се намери някой, който да види нещо подходящо за себе си.
Просто си казах моето мнение, както винаги без да ме питат, но това тук е практика.

А когато мъж ти излиза от стаята, ти що излизаш от кожата си, вместо да тръгнеш след него с ножа?:blum: