Green Light написа:ELBI написа:Късно, Грийн, късно... сърбите избиха каквото можаха от българите (МНОГО повече, отколкото турците са избили за 500 години) и тогава (т.е. преди това Великите сили) трябваше да се намесят.
Симпатия към тях ... трудно мога да имам. Сами си дробиха 70 години попара на великосръбски шовинизъм (успешен, щото преди това е вирял на книга още50-60 години), сега да си я сърбат.
Не знам за какви избити българи говориш. Сигурно има, ти не си по празните приказки. Българите избили сърби, сърбите гадни избили българи(предполагам като всеки две съседни нации под небето) и ние тях много ги мразиме. А какво ще кажеш за много малки сръбски или албански държавици до нас, всяка със своята си омраза, псевдоистория и шизофрения, всяка от тях с армия, всяка с един развял знаме Младич- националист, поет, герой и извратеняк, всяка със своя мафия, свои трафиканти на бели роби... И всичко това до българското ОМО Илинден, до българските Атаки, българските ислямски фондации... Не ти ли се струва че трябва да имаме наша политика по тия въпроси и да се опитаме да убедиме останалите даже и да тропнеме по масата. Колко е разумно политиката ни да е "Кеф, кеф! Нека те си сърбат попарата" ти ми кажи!
П.П. Аз симпатии към сърбите имам. Не мога да намразя Бранислав Нушич, не мога да не го обичам по- скоро. Уважение към филмите им, уважение към културата им, към музиката им никакво уважение нямам, долу сръбската музика, ама помниш ли Сребърни Криле? Уважение накрая към нация която има в мокрия си бар сливовица, гроздовица, джибровица и шльокавица, а за мезе ползва скара и салата.
Разбира се, че обичам Нушич и филмите им. Същото и за Сребърни Криле. Апропо, скара, салата, ракии - това са балкански, не сръбски специалитети - ще ги намерииш от Анадола до след Белград.
Говорехме за съвсем друго. За един процес, почнал от средата на 19 век, когато с помощта на Австрия и Русия (но това не се говори) Сърбия се освобождава. Гърция също се освобождава с помощта на Русия. Разлика от България - 2-те страни не са окупирани от руски войски и не са считани за Задунайски губернии. По това време се създава и пан-сръбската идея за Сърбия ('Начертанието" на Гарашанин, писанията на Раич и Караджич), която (почти всички балкански страни имат подобни идеи, но в България е малко по-различно - там е идея за освобождение на братята ни, а не за Велика България, както го предствят някои), която до Балканските войни си е основно книжна идея, но много сериозно залегнала в мисленето на сърбите. Поражението на генералите от капитаните прави в последствие само по-ожесточена сръбската пропаганда, която с руска помощ успява да сърбизира не малко от иначе българското население в Македония. Да не говорим, че земите в Нишко, Пирот и даже до ..(забравих коя река беше) са признавани до тогава и от самите сърби за български.
За да съкратя предаването на фактите, а и вече паметта ми ме бърка малко, само да отбележа, че никак не ми се нрави да не учим за фашизъм или пък да мразим Караян и други велики личности на изкуството, да поругаваме немската култура поради тези моменти на германската държава. Ала за мен е тотално необяснимо защо имаме едно лигаво, граничещо с анти-българско отношение, когато говорим за сърби и гърци. Имам щастието да познавам лично много свестни хора и от 2-те нации, да съм бил и в двете страни, да харесвам тяхната култура в различните им аспекти, но всичко това хич не променя факта, че геноцид над българския народ, ако го е имало в историята е идвал точно от там.
Ако някой намери етнографските карти от 19 век на франзузи, англичани, австрийци, руснаци, чехи и т.н. - може да поговорим за тях и на базата на това, какво те показват. И да помислим кое как е било в миналото.
Настоящето е друго и не бива да се водим от някакви събития от преди 100 години. Но не е здравословно и да не ги познаваме. Просто защото обръщаме гръб на нашите деди, които са се водили от истински патриотизъм и родолюбие, а не са били войници на владетели, развяли експанзионистични планове вместо национални знамена.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.