Време да се хваля. Май не съм ви пускала тема къде съм ходила, но не мога да се сдържа. Снимки няма
Имам не отвсякъде, не знам как и къде да ги кача, така че ще ви говоря повече. И ще си позволя да взема от по-кадърни, дано ми простите. Аз....толкова много обичам да пътувам!
Ако можех да си позволя щях да пътувам докато видя всичко от списъка с новите и старите чудеса на света, нооооо колкото - толкова. Изпълни ми се една мечта - ВИДЯХ РИМ! Който е ходил сигурно ще ме разбере - мислите ми се връщат там и ще изплуват образи дълго още. май. Някак много набързо, както си е редно при мен, се реши че тръгвам, бързо си събрах куфарчето и литнах. За бързо и за малко. Не съм си мислела, че ще ходя там, между другото...може би като остарея, но .. трябвало да протегнеш ръка. От Пловдив до София – два часа, и от София до Рим – още два. Много си се кефя на препълнения график и на препускането из Рим. За малкото време успях да видя толкова много, а ако знаете колко още остана...целият Рим е музей – бяха ми казвали, но то трябва да се види. Въобще впечатленията ми от Рим са преди всичко че искам да се връщам. Искам да стоя по няколко часа на всяко място, на което съм била, и още искам. Малко се притеснявах, че ще разглеждам града през повечето време сама, но първото място, което посетихме бяха Испанските стълби – имах странното чувства, че някак..съм била там. Сигурно съм сънувала. Плюс това бях убедена, че така изглежда Испания, не че съм ходила...Много странно- някак много ми пасна Рим – ходя си от едно фонтанче до друго по някоя малка уличка, площадче, балкончета с цвета – влюбих се в тях... Едно линкче да се разходите с менПосле хвърлих монета във Фонтана ди Треви. Понеже е много познат за него само ще кажа, че никога не съм мислела, че се намира на толкова мъничък площад и че може по този начи да изплува изящна статуя при поразителен контраст на материалите.. удивително и не може да се опише. За първия ден – толкова. Втория си отделих основно за Ватикана и колкото време остане за друго. С една дума – неописуемо. Площадът Сан Пиетро е с невъобразими размери, а за самата базилика - да не говорим. Първо обаче влязох в музеите...мен ако питате – аз мога една седмица само там да изкарам. Не съм си представяла, че някога ще подминавам статуи и фрезки, цели зали, че ще предпочета вместо да вляза в галерията да посетя още, да вдишам друго от Рим. За тук само ще кажа от по-неизвестните неща – една уникална Зала на географските карти и Залата на килимите, където пък видях нещо което страхотно – цялата фигура на Христос се завърта докато минаваш покрай килима...Като ги давам така на парче някак сух излиза разказа, а няма таван, който да не заслужава да се погледне, няма нещо, непропито с история, няма непипнато ъгълче. Сикстинската капела – за нея детенце ме слушаше с възторг като разказвах, но на другите им беше скучно. Анализ на фреска след фреска не е и за издържане. А и ако не продължа бързо ще пиша цял ден. После Крепостта Сант Анджело, до която има проход от Ватикана – за пръв път влзах в нещо подобно. Изкачваш се по един сводест коридор и обикаляш докато излезеш на първото ниво и се чувстваш като в затвор. А като се качиш до върха и погледнеш се разкрива прекрасната гледка от Тибър, мостовете, Ватикана, множество куполи на църкви, и хълмовете в далечината. Пиаца Навона после. Върнах се в „Печатът”, за да намеря, че там се развива действието... Площадът е огромен и беше пълен с художници и картини...фонтана на четирите реки...И след това видях едно от местата, в които наистина се влюбих – Пантеона. Престорете се, че са мои снимките Уникална акустика! Не можех да повярвам, че като погледна нагоре виждам небе през 8 метровия отвор, през който уж не вали. Не усетих капки вътре, нищо че ръмеше, но пък рзказваха хората, че в храма си вали, даже подът е с наклон за да изтича водата...
... Това място, заедно с Палатин са..ако трябва да избера най-хубави - най-хубавите за мен римски места. сигурно за да избягам от клишето с колизеума и римския форум. Имах щастието да минавам през последните две по няколко пъти и да сънувам как летя и докосвам арките в съня, взирам се в детайлите и ...отлитам нагоре... От известно време съм така, но ще ми мине
А Палатин..ммм...онзи халм, който избрали Ромул и РЕМ
и откъдето май идвала думата палат - тук няма понятие време. Всичко е размито. На пръв поглед просто един хълм с руини..и по-прилични останки, даже много прилични, от двореца, който гледа към Циркус Максимус, обаче ти дават усещането, че целия град /свят/ е в краката ти и че в подножеито маршируват легиони. Както че в Колизеума тълпата крещи - там ми беше леко ..препълнено..нищо че имаше сравнително малко хора. Във въздуха е. А на Палатин се е разхождала баба ви Ливия...омръзнах ли ви? Дългичко, а само изброявам и пропускам много много.... Не влязох в катакомбите обаче. Да си оставя нещо и за друг път, нали? Защо го пиша това? За да ми се зарадвате. За да ви го пожелая. И... за да кажа, че ..не се чувствам с една мечта по-малко. Вече съм с едно изпълнено желание и с мечта да се пововтори. И с мечти за още много....
за цветята
