БоЕВ написа:
Проблемът трябва да се реши веднъж и завинаги, радикално, колкото и болезнен да е.
Традиционните им занаяти замират, изчезват и единственият начин за прехра им остава кражба, трафик, проституция...всяко забавяне ще има тежки и труднопоправими последици.
Боев, не помниш ли кви размирици имаше като правителството ни реши да им отнема детските, ако децата им не ходят на училище?
Обсади на общини, протестни шествия, блокади на цели цигански квартали...
Май това беше 2001 или 2002 г.
И кво? Нулев резултат. Продължават да смучат помощи и фондове.
Има решение/постановление, но то не се привежда в действие. Кел файда от него.
По онова време нали ползвах местната кръчма като студентски стол, та имаше и реплики:
- И кво, Професоре, не щеш да ми даваш помощите за хлэба на чааветата, щот не ги пращам на училище, а?!
- Аз само ти плащам помощите от труда си и от гърба си. А иначе общината ти ги дава или не дава шибаните помощи. Аз бих ви наказвал с отнемане на децата, спиране на помощите за останалите деца и връщане на полученото досега при тридневно неизвинено отсъствие от училище. Или при среден успех, по-нисък от Добър (4.00).
- Ей, мноо ни мразиш, Професоре!
- Не ви мразя. Готини сте. Но сте безотговорни. Без образование няма бъдеще.
Имаше една циганка, не и помня името, май беше Гюллем, Гюллен... бях я наел да ми поддържа градината, двора. Чудеса направи тази жена със запуснатия ми двор. Нея мъжът и я биеше, че прави разходи за училищни пособия на по-големите си деца.
Дойде при мен, реве, насинена. Иска децата и да учат, ама не става. Купих учебници и тетрадки и пр. за две от децата и. Третото в училищна възраст беше някъде ІІ клас, там всичко е безплатно. Или поне беше по онези времена. Особено за цигани.
Не искаше да си взима заплатата. Била сметнала колко нейни заплати струват учебници, тетрадки, чанти и пр. И си водела "счетоводство" за дълга си към мен. А я виждам, че слабее с всяка изминала седмица. (Тя идваше веднъж седмично, обикновено в събота). И децата ги виждах често - минаваха по улицата пред къщата. и те отиваха към модели от Майданек.
И инат като магаре! Не си иска парите. Обясняваш и, че това е било подарък... Не, та не!
Минах на друга система на заплащане - Сготвя в голямата тенджера някаква яхния с доста месо и гъст сос, сложа и брашънце вътре, и я "лъжа" че съм се престарал в готвенето и ако не вземе манджата, тя ще се развали и ще трябва да я хвърля. И направя в най-голямата тенджера боб или леща. Със сланинка, с беконче.
Или направя в голямата йена нэкво пиле със сос от пушено сирене и сметана (ултракалорично) и пак я излъжа.
Тя си отиваше с едната тенджера вкъщи и се връщаше за втората. Гузно усмихната и не ме гледа в очите.
после ми ги връщаше измити до блясък.
Имах и разправия с нейния - да не би да съм я е*ял, да не съм искал да го изместя от мястото му...
Глупости.
Мамата му ебах. Постанових в близките две кръчми на него да не му се сервира алкохол. В останалите кръчми в квартала не сервираха на цигани. А жена му кво го е правила... не се знае.
Такивамитиработи.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
:rotfl24::rotfl24:
