За събота и неделя.

[Мнемозина]

От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

[4avdar4e]

При мен сякаш биологичният и духовният ми баща са едно...

[Remmivs]

Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

[frisky lioness]

От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Аз все още не съм открила своя

или

той не ме е открил:(

[Мнемозина]

Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

[frisky lioness]

Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

Усещане за опора получаваме от семейството и приятелите, но са ли те духовни водачи

Не мисля....

[Звенения]

за опора.

[Remmivs]

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

О! Тогава непременно говориш за песента на Мегадет

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... 1944116313

и понеже не работи вече мп3-ката

ето един линк от ютюб, но само го слушайте

http://youtube.com/watch?v=iMxTR5Gs8Ek

[esti]

Майка ми.

ПП. За успокоение на мъжете, които сега съчувствено си мислят за злата участ на мъжа ми, които е с жена, която счита тъща им за духовна майка, ще кажа, че майка ми не е от "ония" тъщи.
Тя е от незабележимите за зетьовете, а такива знам, че най-много се котират.

[Звенения]

Майка ми.

ПП. За успокоение на мъжете, които сега съчувствено си мислят за злата участ на мъжа ми, които е с жена, която счита тъща им за духовна майка, ще кажа, че майка ми не е от "ония" тъщи.
Тя е от незабележимите за зетьовете, а такива знам, че най-много се котират.

ЕСТИ знам че гола по плажа няма да тичаш, ама дай поне едно кръгче с твойта (неговата) тъща !
А теб ще те облечем в таквази татуировка! Да не се свениш!!!

[bibilyana]

От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Имах си....
почина преди 10 месеца
не че съм го изгубила все още имам усещане, че е до мен, това вече ми е достатъчно

[Мнемозина]

И аз не знам за какво точно говоря. Или знам, но ми е по-лесно да опиша случая.
Разбира се, че родителите и семейството са опора. Но това е нещо различно.

Въпросната дама на времето трябваше да ме готви за един изпит. Подготовката се състоеше в безкрайни и извънредно хаотични телефонни разговори, които се налагаше да записвам почти дословно, защото твърде много неща не разбирах, губеха ми се връзки и така нататък. Всичко, което тя говореше, ми изглеждаше като импресионистично блуждаене.
После, четейки записките си, открих в тях някаква много строга и цялостна система. А още по-късно установих, че това (наред с много други неща, които бях чела, разбира се) в голяма степен е оформило мисленето ми в професията. Доколкото изобщо имам мислене. Пък тя накрая заяви, че изобщо не ме била подготвяла и че съм си свършила всичко сама.
След това тази жена ми стана шефка. Тъй като тя е несемейна и по един особен начин хем презираща професията си, хем безкрайно вживяна в нейните дълбини, очаквах да е твърда и безкомпромисна към всяко време, посветено не на работата, а на семейството, децата и други подробности от пейзажа. Оказа се точно обратното - насреща си имах един много разбиращ и помагащ човек.
Сега вече не ми е шефка. Писна й да се занимава с глупости и се измъкна. Просто колеги сме, но... тя е един от хората, за които спокойно мога да кажа, че са ми колеги само де юре. Де факто никога няма да мога да я достигна.

Ужасно, по мъжки умна и паметлива е, страшно рационален мозък. Дотолкова рационален, че преминава без усилие границата с ирационалното. Опитвайки се да се спаси от съпътстващата я през целия й живот мигрена е минала през какви ли не лечения, в това число и хомеопатия, рейки, отваряне на чакри, предаване на незнамкакви енергии... Не ги проучих тези неща, сигурно защото винаги мога да я попитам. Но във всяка от тези области се е образовала до дъно и често ми е давала много хубави съвети при боледувания на децата. И неведнъж след тежки мои ситуации ми се е разказвала кой от участвалите в случката как е бил облечен, как е изглеждал, как се е държал (а аз съм присъствала там, не тя).

Рядко й се обаждам да я занимавам с мои проблеми, пазя си я за много тежки моменти. И когато се обърна към нея, никога не знам по какъв начин ще стигне до съвета, който ми е необходим. Обикновено трезво и рационално изгражда няколко възможни варианта на решение. След това заявява, че ще провери с махалото кой е най-подходящият...

И се чудя сега защо вместо да ви разказвам за нея, не отида да й звънна?
Ще го направя. Само да мине четири...

[Глас в пустиня]

Нямам си!
Съдено ми е, каквото науча/постигна, да го постигам с много труд, пот, кръв и сълзи.

[Глас в пустиня]

И се чудя сега защо вместо да ви разказвам за нея, не отида да й звънна?
/quote]

Ами направи го!

[frisky lioness]

И се чудя сега защо вместо да ви разказвам за нея, не отида да й звънна?
Ще го направя. Само да мине четири...

Прекрасно е да имаме сред познатите и приятелите си такива хора.

Ти си човек с късмет:-) в това отношение.

Одеве си мислех за обещанието ти днес да разкажеш за твоят водач и.........

ти разказа

[Stranniche]

Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

В различни моменти различни хора са се оказвали за мен такива.

Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.

[Мнемозина]

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

В различни моменти различни хора са се оказвали за мен такива.

Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.

Да, може и различни хора да са.
Но... ще се дообясня.
Не е само опората. Говоря за човек (или - добре - хора), който е повлиял на мисленето ти, на виждането ти за света. Който ти помага да удържиш някакви ценности. Който е разширявал хоризонтите ти, отварял е врати пред мисълта ти.
И най-важно е като че ли формирането на светогледа - затова такива хора се появяват в младостта ни обикновено.

Искаш ли да се видим?

[vyara]

Нямам си!
Съдено ми е, каквото науча/постигна, да го постигам с много труд, пот, кръв и сълзи.

Уф, и аз съм така. Нещо такова и аз щях да напиша...

[esti]

Да, може и различни хора да са.
Но... ще се дообясня.
Не е само опората. Говоря за човек (или - добре - хора), който е повлиял на мисленето ти, на виждането ти за света. Който ти помага да удържиш някакви ценности. Който е разширявал хоризонтите ти, отварял е врати пред мисълта ти.
И най-важно е като че ли формирането на светогледа - затова такива хора се появяват в младостта ни обикновено.

Искаш ли да се видим?

Да, говориш за майка ми.

Аз искам да се видим, кажи кога?:blum:

[Мнемозина]

Да, може и различни хора да са.
Но... ще се дообясня.
Не е само опората. Говоря за човек (или - добре - хора), който е повлиял на мисленето ти, на виждането ти за света. Който ти помага да удържиш някакви ценности. Който е разширявал хоризонтите ти, отварял е врати пред мисълта ти.
И най-важно е като че ли формирането на светогледа - затова такива хора се появяват в младостта ни обикновено.

Искаш ли да се видим?

Да, говориш за майка ми.

Аз искам да се видим, кажи кога?:blum:

Веднага, естествено.
Хайде идвай.

[doktorka]

Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.
[/quote]

да бе да....развили и са ти се болтовете...
Ей сега ще извикам Винтчо и Болтчо ( на Незнайко приятелите) и ще те постегнат малко..
И аз предимно съм била "опори,подпори и духовни наставници..."
обаче имам една "кака"...
Како, ... ...
и един "батко"...
( на стари години ме напътстват...обаче пък аз точно на стари години имам нужда)

[Green Light]

От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Имам, да! Вуйчо ми. Историята не е безинтересна, защото макар да съм копирал почти изцяло литературния му вкус, начина по който говори, смее се или разказва нещо, на сегашните си години откривам в него много слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически. Интересното идва от това, че вуйчо ми винаги е смятал баща ми за свой пък духовен баща, а аз в тинейджърско отричане на всичко идващо от родителите ми, пренебрегвах татко тотално. Сега, като ги сравнявам двамата не мога да се начудя на глупоста си.
Все пак вуйчо ми, дори и с недостатъците си ми помага- аз толкова си бях въобразил че съм негово копие, че се уплаших да не би и лошото да съм копирал, и много внимавам с тези късно открити недостатъци. Може би ще ги избегна.
Така че аз редактирам усилено влиянието на този мой духовен баща и се радвам на всяка открита прилика с недуховния ми биологически татко.
Вуйчо ми е избрания от мене. Сега да кажа за сестра ми. Сестра ми е духовният ми гуру през целият ми живот, от самото начало и сигурно до смърта ми, по единствения начин, познат откак свят светува - с личен пример.

[4avdar4e]

слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

Е как можа да кажеш, че мързела е слабост???? Това е удивително качество, което не всеки притежава

При мен го има в такива количества, че ако болеше, все щях да съм в Пирогов

[frisky lioness]

слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

Е как можа да кажеш, че мързела е слабост???? Това е удивително качество, което не всеки притежава

При мен го има в такива количества, че ако болеше, все щях да съм в Пирогов

Пък аз да съм умряла

[Green Light]

слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

Е как можа да кажеш, че мързела е слабост???? Това е удивително качество, което не всеки притежава

При мен го има в такива количества, че ако болеше, все щях да съм в Пирогов

Пък аз да съм умряла

Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

[frisky lioness]

Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

И защо този да е по-лош от другия:blum::winkw:

Мразим да мислим

[4avdar4e]

Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

Не знам, мойта майка от дете ми казва "Накарай мързеливото да работи, че да те научи на акъл"

[Green Light]

Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

И защо този да е по-лош от другия:blum::winkw:

Мразим да мислим

Миии.. верно, бе

[АВе]

отговорът е "не".

Освен поредица от автори на романи през годините... Но те не стават.

Наздраве!:-)

[Мнемозина]

Имам, да! Вуйчо ми. Историята не е безинтересна, защото макар да съм копирал почти изцяло литературния му вкус, начина по който говори, смее се или разказва нещо, на сегашните си години откривам в него много слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически. Интересното идва от това, че вуйчо ми винаги е смятал баща ми за свой пък духовен баща, а аз в тинейджърско отричане на всичко идващо от родителите ми, пренебрегвах татко тотално. Сега, като ги сравнявам двамата не мога да се начудя на глупоста си.
Все пак вуйчо ми, дори и с недостатъците си ми помага- аз толкова си бях въобразил че съм негово копие, че се уплаших да не би и лошото да съм копирал, и много внимавам с тези късно открити недостатъци. Може би ще ги избегна.
Така че аз редактирам усилено влиянието на този мой духовен баща и се радвам на всяка открита прилика с недуховния ми биологически татко.
Вуйчо ми е избрания от мене. Сега да кажа за сестра ми. Сестра ми е духовният ми гуру през целият ми живот, от самото начало и сигурно до смърта ми, по единствения начин, познат откак свят светува - с личен пример.

Интересно.
Но ти си го избрал в доста ранна възраст тогава, то е било все едно да избереш някой от родителите си.

А аз едва напоследък осъзнавам тази жена каква роля е изиграла в живота ми (защото описаното от мен тук далеч не изчерпва всичко, което е направила). Това е доста след младежкия ми период на създаване и подражаване на идоли.

[Мнемозина]

отговорът е "не".

Освен поредица от автори на романи през годините... Но те не стават.

Наздраве!:-)

Нищо де, радвам се, че съм те замислила.

Обаче... авторите или романите? Защото има разлика.

[Stranniche]

Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.

да бе да....развили и са ти се болтовете...
Ей сега ще извикам Винтчо и Болтчо ( на Незнайко приятелите) и ще те постегнат малко..
И аз предимно съм била "опори,подпори и духовни наставници..."
обаче имам една "кака"...
Како, ... ...
и един "батко"...
( на стари години ме напътстват...обаче пък аз точно на стари години имам нужда)

Ти пък - "стари години" - я бързо иди пред огледалото!

Веднъж бях пускала текста на "Help" на The Beatles:

When I was younger, so much younger than today
I never needed anybody's help in any way
But now these days are gone, I'm not so self assured
Now I find I've changed my mind and opened up the doors
.........
And now my life has changed in oh so many ways
My independence seems to vanish in the haze
But every now and then I feel so insecure
I know that I just need you like I've never done before

[ELBI]

ами... имах през 3 периода на живота си хора, които ми бяха нещо такова. Със съвети (когато се виждаше, че имам нужда...или по-скоро думи и обсъждане), с примера в живота, който даваха.

И си мисля, че първия (най-близкият ми човек, който сякаш винаги помага, когато се налага - от Горе) ми помогна да срещна втория и третия човек.

Животът е една такава сложна плетеница. Прекрасно е, когато си се докоснал до такива хора, които са наистина велики (макар и неизвестни), ужасно честни, мъдри и ... пример за теб.

Радвам се, че и при теб има такъв човек!

[ELBI]

... по единствения начин, познат откак свят светува - с личен пример.

Точно така - когато вътре в теб (имам предвид себе си де, но май обобщавам без да искам) имаш пример как е честно, редно, добре, справедливо, умно и правилно да се постъпва в трудните ситуации (а понякога и в ежедневните, които пренебрегваме, но са нишките на живота) - тогава вселената ти е по-светла от обичайното. Пак има тъмнина, когато за залуташ в нея, но е толкова невероятно да видиш нещата ярко и от жив човек...

Книгите/филмите са наистина нещо прекрасно, но живият пример - онзи - реалният, който го познаваш и си го докосвал е нещо съвсем друго.

[Мнемозина]

ами... имах през 3 периода на живота си хора, които ми бяха нещо такова. Със съвети (когато се виждаше, че имам нужда...или по-скоро думи и обсъждане), с примера в живота, който даваха.

И си мисля, че първия (най-близкият ми човек, който сякаш винаги помага, когато се налага - от Горе) ми помогна да срещна втория и третия човек.

Животът е една такава сложна плетеница. Прекрасно е, когато си се докоснал до такива хора, които са наистина велики (макар и неизвестни), ужасно честни, мъдри и ... пример за теб.

Радвам се, че и при теб има такъв човек!

Благодаря ти!

Искам обаче да уточня, че докосването до велики, ужасно честни и мъдри хора е винаги прекрасно. И ако имаш очи да ги видиш, всеки от тях в определен момент от живота ти може да ти бъде пример.

Но не за всеки придобиваш това усещане за "водене", за "следване"... и за всичко друго, за което писах по-горе.
Има някакъв момент, който не може да се обясни - просто нещо трябва да съвпадне и дали и защо ще стане така май наистина само съдбата решава.

П.П. Пък живот и здраве като се видим, ще ти разкажа за един велик, ужасно честен и много мъдър човек, който е бил около теб.
Обаче е бил известен.

[ELBI]

...
Обаче е бил известен.

Съгласен съм с тебе... Познавам и такива (и са били около мен), но просто на вълната на даден човек се намира по един мъдрец (не знам как е женския род на тази дума, щото съм имал точно такава случай), който ... просто му влиза в мисленето и наистина се загнездва като пример.

И всичко това е ужасно индивидуално + е функция на времето.

Обаче е шанс и е страхотно.

[Semiramis]

От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

хехе.. много си продуктивна в петък в 5 ч


да, аз съм си имала духовна майка и си мисля, че и сега си я имам ..там Горе.
обаче е факт и че поне още два пъти съм срещала по-възрастни хора, който са се появявали сякаш отникъде и съм се усещала като осиновена от тях, под крило на мъдър съветник/учител ..хора, от който съм научила ужасно много.. но сякаш си изпълняват мисията и си отиват.. за да дойдат нови. Прозвуча изкуствено, но всъщност се усещам привилигирована заради тези си познанства/срещи.

[Мнемозина]

хехе.. много си продуктивна в петък в 5 ч


да, аз съм си имала духовна майка и си мисля, че и сега си я имам ..там Горе.
обаче е факт и че поне още два пъти съм срещала по-възрастни хора, който са се появявали сякаш отникъде и съм се усещала като осиновена от тях, под крило на мъдър съветник/учител ..хора, от който съм научила ужасно много.. но сякаш си изпълняват мисията и си отиват.. за да дойдат нови. Прозвуча изкуствено, но всъщност се усещам привилигирована заради тези си познанства/срещи.

Не, изобщо не ми звучи изкуствено.
По-скоро се замислих за това, че има периоди в живота ни, в които сме способни да приемем или признаем нечие водачество и други, в които не сме. Или пък нямаме нужда.

Моята продуктивност е вън от времето и пространството.

[Semiramis]

хехе.. много си продуктивна в петък в 5 ч


да, аз съм си имала духовна майка и си мисля, че и сега си я имам ..там Горе.
обаче е факт и че поне още два пъти съм срещала по-възрастни хора, който са се появявали сякаш отникъде и съм се усещала като осиновена от тях, под крило на мъдър съветник/учител ..хора, от който съм научила ужасно много.. но сякаш си изпълняват мисията и си отиват.. за да дойдат нови. Прозвуча изкуствено, но всъщност се усещам привилигирована заради тези си познанства/срещи.

Не, изобщо не ми звучи изкуствено.
По-скоро се замислих за това, че има периоди в живота ни, в които сме способни да приемем или признаем нечие водачество и други, в които не сме. Или пък нямаме нужда.

Моята продуктивност е вън от времето и пространството.

е... за протоколо - водачеството не трябва да си го отстъпва човек, си мисля ..
аз винаги знам най-добре ... подробност е, че някой ми е отворил очите за начини и гледни точки ... иначе Аз, Аз, Аз...
дай да им казваме насоки...

ПП
Не те оценяваме, знаех си...

[Мнемозина]

е... за протоколо - водачеството не трябва да си го отстъпва човек, си мисля ..
аз винаги знам най-добре ... подробност е, че някой ми е отворил очите за начини и гледни точки ... иначе Аз, Аз, Аз...
дай да им казваме насоки...

ПП
Не те оценяваме, знаех си...

Да бе, да им казваме...
Ами ако не са готови да приемат водачеството ни?

Аз обаче ей сега ще дам на всички един съвет, който няма как да не искат да послушат:

Правете каквото щете!

Ей така одма ще сме ги оглавили...

П.П. Не съм казала изобщо такова нещо.