Наблюдение.

[Мнемозина]

Нали е лято (горе-долу), идват си насам приятелите от чужбина.

Обаче по стара българска традиция първо са отхвърчали към морето, после по планини и други забележителности.
Сега са се прибрали в София и се обаждат да се видим.
И като ме питат какво правим, давам подробна сводка за целия период, през който не сме се виждали: мъжът ми, едното дете, другото дете, общите познати, работата, нови книги, нови новини и т.н.
А аз като ги питам какви ги вършат, те ми разказват само за случилото се след като са пристигнали в България.

Сякаш докато са си там, където живеят, не живеят!

[Ън]

Нали е лято (горе-долу), идват си насам приятелите от чужбина.

Обаче по стара българска традиция първо са отхвърчали към морето, после по планини и други забележителности.
Сега са се прибрали в София и се обаждат да се видим.
И като ме питат какво правим, давам подробна сводка за целия период, през който не сме се виждали: мъжът ми, едното дете, другото дете, общите познати, работата, нови книги, нови новини и т.н.
А аз като ги питам какви ги вършат, те ми разказват само за случилото се след като са пристигнали в България.

Сякаш докато са си там, където живеят, не живеят!

Яко бачкат там. Не им остава време за друго освен за сън. Мисля, че това е основната причина.

[Мнемозина]

Яко бачкат там. Не им остава време за друго освен за сън. Мисля, че това е основната причина.

За бачкането - ясно.
Обаче имам чувството, че животът им стои на едно място.
Или не искат да споделят?
Или... може би тук все пак е по-интересно, м?

[Ън]

За бачкането - ясно.
Обаче имам чувството, че животът им стои на едно място.
Или не искат да споделят?
Или... може би тук все пак е по-интересно, м?

Всички са отишли там с идеята да спечелят пари, които после да харчат тук. Тук им е живота. Там е само работата.

[vyara]

Яко бачкат там. Не им остава време за друго освен за сън. Мисля, че това е основната причина.

За бачкането - ясно.
Обаче имам чувството, че животът им стои на едно място.
Или не искат да споделят?
Или... може би тук все пак е по-интересно, м?

И аз имам приятели, с които се виждам веднъж годишно като се върнат тук и те също не разказват, ако не ги питаш разни конкретни неща. Тогава на мен ми е много интересно.
Но си мисля, че така се е получило, защото оня свят си е друг техен свят и те там са други. А като се върнат искат да бъдат нашите приятели отпреди и си говорят с нас за общи с нашите теми, затова. Едва ли тук е по-интересно...

[Stranniche]

За бачкането - ясно.
Обаче имам чувството, че животът им стои на едно място.
Или не искат да споделят?
Или... може би тук все пак е по-интересно, м?

И аз имам приятели, с които се виждам веднъж годишно като се върнат тук и те също не разказват, ако не ги питаш разни конкретни неща. Тогава на мен ми е много интересно.
Но си мисля, че така се е получило, защото оня свят си е друг техен свят и те там са други. А като се върнат искат да бъдат нашите приятели отпреди и си говорят с нас за общи с нашите теми, затова. Едва ли тук е по-интересно...

Така е, Вяра. Дошъл си тук, за да си ТУК, сред хората и на местата, които обичаш, а не в мислите си да си "там".

[jazz]

Като ходя на почивка се веселя и харча доста повече от колкото в ежедневието. Вярвам всички са така. Но понеже съм в България ми викат "Тоя на какъв се прави?".
Когато разправях колко ми е било трудно първите 2 години и през какво съм минал, всички клатиха глави разбиращо. Когато почнеш да разправяш за след това, същите тези глави взеха да ме убеждават, че това не е вярно и не може да ми се случва точно пък на мен. От тогава не коментирам как живея тук.
Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.
За това най-лесно е да си мълча, да казвам че ми е гадно и да се правя, че ми е все тая. В същност аз вече и не "почивам" в родината.
Мисля,че отговорих на повечето въпроси от моята гледна точка.

Хайде чао от мен и умната!

[Stranniche]

Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.
За това най-лесно е да си мълча, да казвам че ми е гадно и да се правя, че ми е все тая.

Когато съм в БГ съвсем умишлено избягвам да слушам коментари по радиото и ТV - предпочитам да се правя на щраус - иначе ми се прищява час по-скоро да се махна. За съжаление не може човек съвсем да се изолира. Това за апартаментите на медиците го чух и въобще не ме изненада. Много злоба и завист има в това общество... Щом и на тези нещастни хорица завидяха!!! Признавам си - случвало ми се да ме е срам, че съм българка...
Но не всичко е черно - идвам си заради близките си, заради хората, които си струват - а те не са малко, заради природата и ... има за какво .

[Ън]

Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.

За тая нова гавра с медиците е виновен и оня дърт козел- Проф. Вучков. Надъхва бабичките и дедитата срещу тях като им пълни празните кратунки с глупости. Наложих си да го изтърпя и да го слушам един час- точно когато хулеше медиците. Отвратителен е.

[Мнемозина]

И аз имам приятели, с които се виждам веднъж годишно като се върнат тук и те също не разказват, ако не ги питаш разни конкретни неща. Тогава на мен ми е много интересно.
Но си мисля, че така се е получило, защото оня свят си е друг техен свят и те там са други. А като се върнат искат да бъдат нашите приятели отпреди и си говорят с нас за общи с нашите теми, затова. Едва ли тук е по-интересно...

Така е, Вяра. Дошъл си тук, за да си ТУК, сред хората и на местата, които обичаш, а не в мислите си да си "там".

Да.
Чета вчерашната си аз и откривам, че е писала доста повърхностно.
Споделила съм може би моментно усещане и като се връщам назад наистина не е така. Поне не е изцяло така. Разбира се, че при всеки отделен случай е различно.
Но усещането си го има и то ми се явява всяка година по това време.
Точно тези, заради които вчера пуснах темата... Не че не ни разказват какво им се случва, но постоянно имам чувството, че емоционално те не живеят там. Не знам дали се разбира какво имам предвид.
Или просто на мен така ми се иска - да им липсваме толкова, колкото те на нас.

[Мнемозина]

Като ходя на почивка се веселя и харча доста повече от колкото в ежедневието. Вярвам всички са така. Но понеже съм в България ми викат "Тоя на какъв се прави?".
Когато разправях колко ми е било трудно първите 2 години и през какво съм минал, всички клатиха глави разбиращо. Когато почнеш да разправяш за след това, същите тези глави взеха да ме убеждават, че това не е вярно и не може да ми се случва точно пък на мен. От тогава не коментирам как живея тук.
Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.
За това най-лесно е да си мълча, да казвам че ми е гадно и да се правя, че ми е все тая. В същност аз вече и не "почивам" в родината.
Мисля,че отговорих на повечето въпроси от моята гледна точка.

Хайде чао от мен и умната!

Ако говориш за завист... не знам, ако си я усещал някъде, може и да я е имало.

Но аз ще ти кажа нещо друго.
За да ти обясня аз на теб с какво съм се преборила в последните години, ще ми е необходимо много по-малко време, отколкото за да ми разкажеш ти на мен същото. Нали трябва да ме въведеш в контекста, да поставиш фигурите и т.н.
Ама не е и изцяло така, защото за тези години ситуацията тук е се е променяла и ти също може да не си в час с нея и да не ме разбереш.
Понякога вътрешната позиция дава по-голяма яснота наистина. Не говоря за политика.

[Мнемозина]

Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.
За това най-лесно е да си мълча, да казвам че ми е гадно и да се правя, че ми е все тая.

Когато съм в БГ съвсем умишлено избягвам да слушам коментари по радиото и ТV - предпочитам да се правя на щраус - иначе ми се прищява час по-скоро да се махна. За съжаление не може човек съвсем да се изолира. Това за апартаментите на медиците го чух и въобще не ме изненада. Много злоба и завист има в това общество... Щом и на тези нещастни хорица завидяха!!! Признавам си - случвало ми се да ме е срам, че съм българка...
Но не всичко е черно - идвам си заради близките си, заради хората, които си струват - а те не са малко, заради природата и ... има за какво .

Това си е направо тема за друга тема: сме ли това, което се виждаме по телевизията. Като цяло.
Обаче ме мързи сега.

[Semiramis]

Мога ли да хвърля тук малко за баланс на другата везна:

Убива ме като си дойде в България човек, на когото държа много, но вече не споделям нищо..
Криво ми е, но е по-добре за всички , си мисля.
Та случката е следната:
Ние там толкова много работим, а вие в Бг спите. Как да ти кажа как съм, когато ти живееш еди как си /разбирайте надребно/. О, Семира, ама то там не е като тука...ти ако знаеш колко е трудно... Моите уважение, така е, просто аз вече понеже не правя нещо кой знае какво съответно не го и споделям. Ей така - нищо не правя, комуникирам с някакви хора, но нищо важно; чета разни работи - но те не вълнуват някой; мисля по нещо, дишам, усещам ... но си е за мен. Вече се наслаждавам на разговори за ланшния сняг и за времето утре.
Конкретен човек визирам, не мога да кажа че са приятелите, върнали дошли си за малко. И той ми е ценен, и го оставям да си води разговорите както му е полезно за вътрешното здраве. Просто ме провокира темата ...

[Piqndurnik]

Яко бачкат там. Не им остава време за друго освен за сън. Мисля, че това е основната причина.

Бачкат в Америката. Тук стандартно платения отпуск е 30-ина работни дни. Освен това има и куп празници. Като се комбинират, стават няколко добри почивки. При това винаги има къде да се отиде.

[Piqndurnik]

...А аз като ги питам какви ги вършат, те ми разказват само за случилото се след като са пристигнали в България.

Сякаш докато са си там, където живеят, не живеят!

Другото е ежедневие, какво да го разказваш, като не го и запомняш...

[doktorka]

Ако говориш за завист... не знам, ако си я усещал някъде, може и да я е имало.

Няма нищо общо със завист,Мнемо.
Знам за какво пише Змею.
Знам за какво пишеш и ти.
Има няколко "индивида " тук ,на които им се възхищавам за постигнатото.
Като мащаби ( общоприети) моите постижения и техните са несравними.
условията са различни.
като лични "победи" обаче също са несравними.
а условията ( един човек ,разбираш ли!) са еднакви.
Аз на това точно се удивлявам и "им свалям шапка"...
затова не си ги "мерим"...
всичко е въпрос на уважение,доверие и удоволствие от общуването.
тва е.
за туй си помисли и не за споделянето и кой къде живее.
аз живея тук.
в Бг ми е почивката от усилията,които полагам по цял ден тук.
Бягство ми е от проблеми и напрежение.

двете неща са различни.

[Мнемозина]

Мога ли да хвърля тук малко за баланс на другата везна:

Убива ме като си дойде в България човек, на когото държа много, но вече не споделям нищо..
Криво ми е, но е по-добре за всички , си мисля.
Та случката е следната:
Ние там толкова много работим, а вие в Бг спите. Как да ти кажа как съм, когато ти живееш еди как си /разбирайте надребно/. О, Семира, ама то там не е като тука...ти ако знаеш колко е трудно... Моите уважение, така е, просто аз вече понеже не правя нещо кой знае какво съответно не го и споделям. Ей така - нищо не правя, комуникирам с някакви хора, но нищо важно; чета разни работи - но те не вълнуват някой; мисля по нещо, дишам, усещам ... но си е за мен. Вече се наслаждавам на разговори за ланшния сняг и за времето утре.
Конкретен човек визирам, не мога да кажа че са приятелите, върнали дошли си за малко. И той ми е ценен, и го оставям да си води разговорите както му е полезно за вътрешното здраве. Просто ме провокира темата ...

Да, и такъв човек имам и те разбирам.
Но за другото не си права. Винаги има някой, който се интересува.

[Мнемозина]

...А аз като ги питам какви ги вършат, те ми разказват само за случилото се след като са пристигнали в България.

Сякаш докато са си там, където живеят, не живеят!

Другото е ежедневие, какво да го разказваш, като не го и запомняш...

Да де.
Оказва се, че у нас ежедневието е по-запомнящо се някак.

[Мнемозина]

Ако говориш за завист... не знам, ако си я усещал някъде, може и да я е имало.

Няма нищо общо със завист,Мнемо.
Знам за какво пише Змею.
Знам за какво пишеш и ти.
Има няколко "индивида " тук ,на които им се възхищавам за постигнатото.
Като мащаби ( общоприети) моите постижения и техните са несравними.
условията са различни.
като лични "победи" обаче също са несравними.
а условията ( един човек ,разбираш ли!) са еднакви.
Аз на това точно се удивлявам и "им свалям шапка"...
затова не си ги "мерим"...
всичко е въпрос на уважение,доверие и удоволствие от общуването.
тва е.
за туй си помисли и не за споделянето и кой къде живее.
аз живея тук.
в Бг ми е почивката от усилията,които полагам по цял ден тук.
Бягство ми е от проблеми и напрежение.

двете неща са различни.

В първия пример, който дадох, няма никакъв момент, нито пък възможност за завист или сравнение. Виж, във втория - това, за което говори и Семирамида - е по-различно.

За мен уважение, доверие, удоволствие от общуването и споделяне стоят в един ред и не мога да ги деля.

[annonymus]

Ако говориш за завист... не знам, ако си я усещал някъде, може и да я е имало.

Няма нищо общо със завист,Мнемо.
Знам за какво пише Змею.
Знам за какво пишеш и ти.
Има няколко "индивида " тук ,на които им се възхищавам за постигнатото.
Като мащаби ( общоприети) моите постижения и техните са несравними.
условията са различни.
като лични "победи" обаче също са несравними.
а условията ( един човек ,разбираш ли!) са еднакви.
Аз на това точно се удивлявам и "им свалям шапка"...
затова не си ги "мерим"...
всичко е въпрос на уважение,доверие и удоволствие от общуването.
тва е.
за туй си помисли и не за споделянето и кой къде живее.
аз живея тук.
в Бг ми е почивката от усилията,които полагам по цял ден тук.
Бягство ми е от проблеми и напрежение.

двете неща са различни.

В първия пример, който дадох, няма никакъв момент, нито пък възможност за завист или сравнение. Виж, във втория - това, за което говори и Семирамида - е по-различно.

За мен уважение, доверие, удоволствие от общуването и споделяне стоят в един ред и не мога да ги деля.

Странно. Аз пък с приятелите, дето са в странство коментирам доста това, дето им се е случило ТАМ - работа, колеги, нови пирятели, къде пътуват (щото те имат повече възможности да ръшкат насам-натам), ежедневни простотии секви - наеми, климат, забавления, гей паради, колоездачни състезания, бюрократщина - бе ка к`вот се сетиш. И за ТУК какво става бърбрим. Общо взето, не усещам, че не сме се виждали дълго време.

[Green Light]

Като ходя на почивка се веселя и харча доста повече от колкото в ежедневието. Вярвам всички са така. Но понеже съм в България ми викат "Тоя на какъв се прави?".
Когато разправях колко ми е било трудно първите 2 години и през какво съм минал, всички клатиха глави разбиращо. Когато почнеш да разправяш за след това, същите тези глави взеха да ме убеждават, че това не е вярно и не може да ми се случва точно пък на мен. От тогава не коментирам как живея тук.
Не коментирам и събития, които се случват в България, защото "ти нищо не разбираш". Ама ще се пробвам с медиците. Докато им ебаваха мамата "Ние сме с вас". Излязоха, дадоха им по един апартамент - изроди, убийци, вие не сте медици, а фелдшери, рекетьори.
За това най-лесно е да си мълча, да казвам че ми е гадно и да се правя, че ми е все тая. В същност аз вече и не "почивам" в родината.
Мисля,че отговорих на повечето въпроси от моята гледна точка.

Хайде чао от мен и умната!

Това не е по темата (първата ми мисъл никога не е по темата):
Аудиторията, която описваш няма да те предразположи да кажеш горното.

[Stranniche]

Ние там толкова много работим, а вие в Бг спите. Как да ти кажа как съм, когато ти живееш еди как си /разбирайте надребно/. О, Семира, ама то там не е като тука...ти ако знаеш колко е трудно...
Конкретен човек визирам, не мога да кажа че са приятелите, върнали дошли си за малко.

Ако такъв човек беше в България, а ти - в чужбина, щеше да ти разправя колко е трудно тук, пък ти там си клатиш краката. Има такива, които в каквато и среда да ги пуснеш, все ще се оплакват, че на тях им е най-тежко.

Колкото до сравненията между "тук" и "там" - и в България има хора, които работят по 14 часа на денонощие седем дни в седмицата, и в чужбина. Зависи не толкова от държавата, колкото от конкретните хора и обстоятелства.

[Green Light]

Нали е лято (горе-долу), идват си насам приятелите от чужбина.

Обаче по стара българска традиция първо са отхвърчали към морето, после по планини и други забележителности.
Сега са се прибрали в София и се обаждат да се видим.
И като ме питат какво правим, давам подробна сводка за целия период, през който не сме се виждали: мъжът ми, едното дете, другото дете, общите познати, работата, нови книги, нови новини и т.н.
А аз като ги питам какви ги вършат, те ми разказват само за случилото се след като са пристигнали в България.

Сякаш докато са си там, където живеят, не живеят!

На мен ми говорят само колко са зле там, сигурно по рефлекса на Змея. Къв ли съм завистлив отстрани?!

П.П. Ъ - отстрани. И отвътре съм си завистлив

[Глас в пустиня]

Хора разни!
Задоволявам се с това което събеседникът реши да ми каже, не настоявам и не любопитствам.
Всеки си знае къде, колко и как е живял, какво е постигнал и какво му е струвало. Не ги упреквам и не ги съдя, но много ме е яд когато започнат да ми обясняват като на олигофрен. Според мен проблемът в комуникацията идва от там, че представите им и познанията за живота в България при тях са замръзнали, останали в годината в която са я напуснали.

ОФ ->

По въпроса с медиците - еми не е правилно така, дразнещо е, медиците естествено нямат вина, те отново са жертва на една огромна ПиАр кампания...С какво тяхното дело е по-различно от делото на един Антонов(царство му небесно) да речем. С какво тяхното страдание е по-голямо от страданието на Иваело Кепов и там другото момче дето ги заклаха в Ирак...и така мога да пхродължа още дълго...двойният аршин винаги предизвиква негативно отношение.

[І]

Ами нормално е разговора да върви за неща, общи на разговарящите. За "онази" част от историята...липсва предистория. Разбираш ме.

[Semiramis]

Ние там толкова много работим, а вие в Бг спите. Как да ти кажа как съм, когато ти живееш еди как си /разбирайте надребно/. О, Семира, ама то там не е като тука...ти ако знаеш колко е трудно...
Конкретен човек визирам, не мога да кажа че са приятелите, върнали дошли си за малко.

Ако такъв човек беше в България, а ти - в чужбина, щеше да ти разправя колко е трудно тук, пък ти там си клатиш краката. Има такива, които в каквато и среда да ги пуснеш, все ще се оплакват, че на тях им е най-тежко.

Колкото до сравненията между "тук" и "там" - и в България има хора, които работят по 14 часа на денонощие седем дни в седмицата, и в чужбина. Зависи не толкова от държавата, колкото от конкретните хора и обстоятелства.

не знам как е "там", където и да е
не знам. и ..може би пресилено разказах
но определено бих предпочела да ми разказват нещо ново и интересно, няма да завиждам
и да ми кажат че са добре - сто пъти по-спокойна ще се чувствам.

вас, между другото, оставихме ли ви на срещата в Пловдив да кажете нещо за вас?

[Stranniche]

но определено бих предпочела да ми разказват нещо ново и интересно, няма да завиждам
и да ми кажат че са добре - сто пъти по-спокойна ще се чувствам.

вас, между другото, оставихме ли ви на срещата в Пловдив да кажете нещо за вас?

Честно казано, не помня какво сме ви разказали, но си спомням, че ни беше МНОГО приятно!