Защото приятелката Мнемозина я мързи...

[Дядо Капинчо]

...

[esti]

Преди да започна да пиша по клубовете, си мислех, че е трудно да се разбере кой какъв е. Но като пообщуваш малко и пак си има определени нещица, по които улавяш и настроение, и отношение, и характер. Странно, че през екрана се улавят такива неща. Все едно се предава биополето наред с електронното излъчване.

Във форумите всички са идеални, с прекрасни семейства, щастливи и доволни от живота, млади и красиви, с бетонирани ценностни системи, които не се пропукват по никакъв начин, всички са мерни единици за морал и честност.
С малки изключения.

[vyara]

Не знам защо, но тези крачета и стъпки в аватара ти ми говорят за много нежна, ведра и в дълбините си оптимистична душа. Това, без да съм ти виждал очите и като се абстрахирам (доколкото мога) от това, че пишеш рими.

Това е по-добрата ми половина Моето светло и желано аз. Имам си и друга, нея по-радко я показвам, пазя я за любимите си същества, които най-често го отнасят Но какво да се прави.
А за римите, аз си го правя от лиготия. Никога не съм седнала да напиша един ред насериозно. Поезията не е рими. И там си имам две аз - нежното ми аз, което улавя с антенките поезията дори и в прозата и арогантното ми аз, което стъпва здраво на земята и се надсмива над всичко.
Та да се върна на темата. При подобни вътрешни противоречия, кое да ти е истинското аз? Всичко е взаимодействие. За да се види едно или друго от човека, си има причини. Ако искаш да видиш доброто му аз, бъди добър и обратно. Всичко е свързано.

[esti]

Ако искаш да видиш доброто му аз, бъди добър...

Няма ненаказано добро.:lol:

[vyara]

Ако искаш да видиш доброто му аз, бъди добър...

Няма ненаказано добро.:lol:

Знаех си, че ще се отплеснем и натам
Има разлика между това да правиш "добрини", т.е. добри постъпки, продиктувани от възпитание, морал, дълг и да си истински добронамерен и обичащ. Има разлика, но хората ги смесват...

[Kent]

Мнението го изтрих и тема открих
да е по прецизно

[esti]

Ако искаш да видиш доброто му аз, бъди добър...

Няма ненаказано добро.:lol:

Знаех си, че ще се отплеснем и натам
Има разлика между това да правиш "добрини", т.е. добри постъпки, продиктувани от възпитание, морал, дълг и да си истински добронамерен и обичащ. Има разлика, но хората ги смесват...

И за кое от двете е по-оправдано да се наказва?:lol:

[Дядо Капинчо]

...

[esti]

то почти
ангели не-бесни
мен друго ме озадачава:shocked:
разведените хора във виртуалните клубове на разведените
че и в реала
плюят страшно бившите си половинки
за тях това са изчадия адови почти
отвратителни плужеци, алкохолици, тъпанари и ..хм...леки жени
и аз се питам
как пишещите са живяли толкова време преди развода
в тази мазохистична обстановка:shocked:
може би им е лопала дъската преди
ама и това не признават
рядко тук някой в Бг ще каже добра дума за бившата си половинка
а са живяли заедно, мечтали са и са се целували под звездите
защо питам?
п.п. то това малко не е по темата, та сори
п.п. ако в 3о4о има разведени хора, предварително се извинявам:shy:
тея кото познавам лично, са си семейни:-)

Защото трудно се признава собствената вина.
На повечето им е по-лесно да прехвърлят цялата "заслуга" на бившите си.
Освен това, понякога не разбират, че вина не винаги има.
Някои неща просто се случват без да има виновни за това.

[vyara]

Ако искаш да видиш доброто му аз, бъди добър...

Няма ненаказано добро.:lol:

Знаех си, че ще се отплеснем и натам
Има разлика между това да правиш "добрини", т.е. добри постъпки, продиктувани от възпитание, морал, дълг и да си истински добронамерен и обичащ. Има разлика, но хората ги смесват...

И за кое от двете е по-оправдано да се наказва?:lol:

Лицемерието ще бъде винаги наказано. За да си "наказан" значи нещо си очаквал. Изпълнил си дълг, морална норма и очакваш да ти се въздаде насреща. Пък то - черна неблагодарност. Ами да не си потискал истинското си аз.
Ако пък си го направил с чисто сърце, как да си наказан, щом нищо не си очаквал.

[esti]

Лицемерието ще бъде винаги наказано. За да си "наказан" значи нещо си очаквал. Изпълнил си дълг, морална норма и очакваш да ти се въздаде насреща. Пък то - черна неблагодарност. Ами да не си потискал истинското си аз.
Ако пък си го направил с чисто сърце, как да си наказан, щом нищо не си очаквал.

Значи ако дадеш парче хляб на бездомник, защото така си възпитана, считаш го за дълг да помогнеш на човек в нужда, това трябва да се накаже?
И е лицемерно?

Не става дума за излъгани очаквания, макар че, колкото и да не си го признаваме очаквания винаги имаме, дори и да не са с конкретни параметри.
Ти преди малко точно това каза, нали? - Че, като се отнасяме с добро се очаква и да ни отговорят така.
Когато се усмихнеш на някой, а той ти забие шамар си изненадана нищо, че нямаш очаквания.

[vyara]

Когато се усмихнеш на някой, а той ти забие шамар си изненадана нищо, че нямаш очаквания.

Айде сега. Колко пъти ти се е случвало това? Аз като се усмихна, и на мен ми се усмихват. Това са някакви преувеличения или изключения. За да ти ударят шамар, си има причина. Всички недоразумения идват от непознаване на причинноследтствените връзки и непоказване на истинското ни аз.

[esti]

Айде сега. Колко пъти ти се е случвало това? Аз като се усмихна, и на мен ми се усмихват. Това са някакви преувеличения или изключения. За да ти ударят шамар, си има причина. Всички недоразумения идват от непознаване на причинноследтствените връзки и непоказване на истинското ни аз.

Не е преувеличено, повярвай ми.
Случвало ми се е, не в буквалния смисъл разбира се.
А това за непоказването на истинското аз, или за причинноследствените връзки може да се отнесе само до близки или познати хора - за непознатите, кво прайм?
Или към непознати, случайни хора не трябва да сме добри?

[vyara]

Не е преувеличено, повярвай ми.
Случвало ми се е, не в буквалния смисъл разбира се.
А това за непоказването на истинското аз, или за причинноследствените връзки може да се отнесе само до близки или познати хора - за непознатите, кво прайм?
Или към непознати, случайни хора не трябва да сме добри?

Че и за непознатите важи, даже още повече. Ти знаеш ли какво му е на душата на този отсреща? Не знаеш.
Абе както и да е. Ти си твърда глава. Внимавай с непознатите, Ести :lol:

[esti]

Не е преувеличено, повярвай ми.
Случвало ми се е, не в буквалния смисъл разбира се.
А това за непоказването на истинското аз, или за причинноследствените връзки може да се отнесе само до близки или познати хора - за непознатите, кво прайм?
Или към непознати, случайни хора не трябва да сме добри?

Че и за непознатите важи, даже още повече. Ти знаеш ли какво му е на душата на този отсреща? Не знаеш.
Абе както и да е. Ти си твърда глава. Внимавай с непознатите, Ести :lol:

Именно де, нали и аз това казвам. Познати, непознати....доброто често се наказва по една или друга причина, защото не знам, какво му е на главата на човека.
Всичко опира до това, въпреки шамарите ние да си останем твърди глави и да не се отказваме от добрините.
И не ми излизай с номера за чистосърдечност и липса на очаквания.
Доброто също се прави от егоизъм.

[vyara]

И не ми излизай с номера за чистосърдечност и липса на очаквания.
Доброто също се прави от егоизъм.

Виж сега. Понякога и без да правим добро, правим добро. Добронамереността не е за другите, а за нас, съвсем си права, но покрай нас и на другите им става по-добре и ни се връща. Това не е конкретна добрина или някаква постъпка. То си е едно отношение, едно нищо само по себе си, което обаче може да даде много на даден човек в даден момент, дори без да го осъзнаваш.

[esti]

И не ми излизай с номера за чистосърдечност и липса на очаквания.
Доброто също се прави от егоизъм.

Виж сега. Понякога и без да правим добро, правим добро. Добронамереността не е за другите, а за нас, съвсем си права, но покрай нас и на другите им става по-добре и ни се връща. Това не е конкретна добрина или някаква постъпка. То си е едно отношение, едно нищо само по себе си, което обаче може да даде много на даден човек в даден момент, дори без да го осъзнаваш.

Не ме разбирай погрешно.
Не съм против правенето на добро - волно или неволно.
Просто този лаф, за ненаказаното добро идва от това, че и да се късаш от правене на добрини, няма гаранции, че ще има желания ефект, нито сигурност, че наистина правиш добро.
Това важи и за лошото - не винаги ти се отвръща с лошо.
И с това имам опит - правя гадории, а ми връщат с добро.
Гаранции няма.

[Мнемозина]

Да пусна питането вместо нея!

Не съм толкова умен, но май в общи линии сфанах, че иска да знае, (пък и за искам, също) какъв процент от това, което представяме на другите от себе си е истинско?

Много ме затрудни, Звеневи, с тая трактовка на въпроса (ми).

С тая моя необятна душа как да изчислявам сега процентите?

Сега сериозно: моят отговор би могъл да съвпадне с отговорите и на Капинчо, и на Вяра, и на Ести...
Само дето бих допълнила следното: в много случаи изричайки се тук се и доосъзнаваме може би. Доподреждаме се. И така пак думите са също дела.
Защото каквото и от себе си да прикриваме тук и както и да се мъчим да заблуждаваме и да създаваме друг образ, не нашия - ние сме се замислили върху нещо.

[Мнемозина]

конкретно пък за виртуалните клучове - то не е много трудно да види и проследи човек кой кога и на какви теми мълчи.

Не случайно сме от една епоха с тебе.

И аз съм го мислила това - че понякога истината се крие повече в мълчанията, отколкото в написаното.
Но и това не е съвсем сигурно.

[Мнемозина]

Всъщност мислата ми беше дали образът за българите, който ни се натрапва от медиите, е истиският ни образ - като цяло.

Да, мисля го. За съжаление. Както и за ББ казвах, че това си е чиста статистическа извадка. От обществото. Както и ние сме такава. От същото това общество. Просто монетата има винаги две страни. Въпросът е коя ще избереш и дали тя ще спечели..

Да, но нас не ни показват по медиите.
Показват ББ (ъъъ, това Биг Брадър, а не Бойко Борисов, нали?).

[Звенения]

Да, но нас не ни показват по медиите.

Е точно нас, ако почнат да ни показват...
Направо изва новия най-богат Мексиканец и ни купува!

[Мнемозина]

Да, но нас не ни показват по медиите.

Е точно нас, ако почнат да ни показват...
Направо изва новия най-богат Мексиканец и ни купува!

Я!

Този е точно за нас!

И без това Почти безобидна нещо бави развода с Абрамович...

[Глас в пустиня]

Старая се да бъда - мене си! А, дали успявам, това вече е друг въпрос.
Всъщност, от това което показваме колко % е истина? Възможно ли е да бъдеш един и същ нон стоп за продължителен период от време, без да се поддадеш на раздразнение, мързел, страх...без да промениш позицията си по даден въпрос, без да проявиш поне малко хамелеонщина...
Човек притежава много лица, включително и аз, това което показвам, предполагам е най-доброто.

[І]

Показвам 0%.
щях да напиша оІо обаче се въздържах, щото не намерих къде е червената точка
Плюс това в действителнвост съм нисък, дебел, очилат, плешив и мноу грозен. IQ-56 /стига ми обаче да си вържа връзките на обувките!/.

[vyara]

Показвам 0%.

Ами то аслъ. Като те няма никакъв
Штъ глобявам, Топъре

[І]

Штъ глобявам, Топъре

Откак го нема Калиостро, глобата е в целуФки, не в Евра...

[vyara]

Штъ глобявам, Топъре

Откак го нема Калиостро, глобата е в целуФки, не в Евра...

Айде и в бири може, от мен да мине :lol:

[І]

Айде и в бири може, от мен да мине :lol:

Кви бири бе?! Те тия тарифи се променят само със закон, гласуван с мажоритарно мнозинство... /или от мене /.
Добре, че не определяш фискалната политика на ЗоЧо... щях да си остана ненацелуван.

[vyara]

Айде и в бири може, от мен да мине :lol:

Кви бири бе?! Те тия тарифи се променят само със закон, гласуван с мажоритарно мнозинство... /или от мене /.
Добре, че не определяш фискалната политика на ЗоЧо... щях да си остана ненацелуван.

Ма ти като си глобен, теб ли те целуват, бе. Това ли ти е наказанието?
Айде, няма да те мъча с целувки, дай една бира.

[І]

Айде, няма да те мъча с целувки, дай една бира.

Е на ти я.
Егати до какво води тази инфлация и упадък на ръзплащателни средства..
Па мина метър..

[Мнемозина]

Айде, няма да те мъча с целувки, дай една бира.

Е на ти я.
Егати до какво води тази инфлация и упадък на ръзплащателни средства..
Па мина метър..

Не "ръзплащателни", а "разплътителни".

[І]

Не "ръзпращателни", а "разплътителни".

Ти н`съ обаждай..., че скоро не си си плащала глобите!

[Мнемозина]

Не "ръзпращателни", а "разплътителни".

Ти н`съ обаждай..., че скоро не си си плащала глобите!

Аз нарушения ня-мам.

[vyara]

Не "ръзпращателни", а "разплътителни".

Ти н`съ обаждай..., че скоро не си си плащала глобите!

Аз нарушения ня-мам.

Глей я де ми са набута у свалката
Мнемозино! Глоба задето са набутваш Бира!

[Green Light]

Да пусна питането вместо нея!

Не съм толкова умен, но май в общи линии сфанах, че иска да знае, (пък и за искам, също) какъв процент от това, което представяме на другите от себе си е истинско?

Ама, Звеневи, как да сметнем процента? Аре по пътя на логиката:
100% ли се представям истински? - Ми не
0%? -Е, не, бе. Все някъде се изпускам по малко. Смятаме тогава: Външен вид, вътрешно "аз" - мисли, поведение, самочувствие:
Външен вид- няма грим, не си боядисвам косата, гълтам си корема пред огледалото, но това не се брои. Не ползвам подплънки, не съм на високи токове, не си пъхам тоалетна хартия в панталона... Значи за външен вид съм истински. Външният вид е 20% от човека- пиша си истински 20%
Вътрешен мир. Ще го разделим на мисли и поведение.
Мисли. Тука работата куца. Колко от мислите си признавам? Доста малко. Крия мисли, които са обидни за другите, които биха ми попречили в работата, например че един прилича на риба абсолютно няма да му го кажа, а иначе прилича ама си нямате представа колко- всеки момент очакваш да почне да си отваря и затваря устата. А има един който говори ама точно по начина на баш брадър. "Баш брадър" го прави нарочно, за по- смешно, а тоя така си говори. Направо- "Ш'дода да та изплющя,бе, стига си са праил, чшш!" - ама няма да му го кажа. После- крия мисли, които не са навреме или намясто. Не върви да викнеш "къде се губиш, бе?" на приятел пред жена му и децата, при положение, че се предполага да е бил у вас цяла седмица или "сра, а" на масата. Крия мисли, крияаа. Мислите са 30% от човека, аз мойте половината ги казвам, половината не, значи пиша си 15%
Поведение: - тука май е по- добре. Искренното поведение пред другите, каквито и да са те, изисква усилие. Понеже не се стараех бях заприличал на хамелеон. Сега(даже писах тема навремето) се опитвам да се смея, когато ми е смешно, да реагирам, когато ми е неприятно и да отговарям намясто и веднага когато ъъ "навлизат в пространството ми" Такт?- служебно рядко, в личния живот често, но не на всяка цена. Това са другите 30% от човека. Тука ще си пиша 20% щото поне се опитвам.
Според мене има и процент - поне 20, от човешката личност, която е вътрешното ни огледало. Какво мислим за себе си и честни ли сме. Аз мисля, че никога не сме. На периоди сме или поне аз съм. Ту в плюс, ту в минус. Все пак имам някаква идея къде се намирам, не съм се мислил за Наполен преди руската кампания, нито пък за екстремент на дъждовен червей, та си давам 5%

В крайна сметка излиза че съм 25+15+20+5= 65% истински, че аз съм бил честен човек, бе

П.П. За Наполеон не съм се мислил, ама на Уелингтън, Кук, Макиавели или примерно Леонардо да Винчи мога да покажа туй онуй

[Ън]

100% от това, което представям е истинско. Друг е въпросът, че представям 10% от истинското.

Точно. И аз тъй.

[Stranniche]

100% от това, което представям е истинско. Друг е въпросът, че представям 10% от истинското.

Точно. И аз тъй.

И аз, и аз!
Понякога написвам нещо по-лично и после го изтривам - защо да занимавам клуба с някои от останалите 90%?

[vyara]

Понякога написвам нещо по-лично и после го изтривам - защо да занимавам клуба с някои от останалите 90%?

Колко жалко, защото точно тогава е интересно

[Мнемозина]

Според мене има и процент - поне 20, от човешката личност, която е вътрешното ни огледало. Какво мислим за себе си и честни ли сме. Аз мисля, че никога не сме. На периоди сме или поне аз съм. Ту в плюс, ту в минус. Все пак имам някаква идея къде се намирам, не съм се мислил за Наполен преди руската кампания, нито пък за екстремент на дъждовен червей, та си давам 5%

В крайна сметка излиза че съм 25+15+20+5= 65% истински, че аз съм бил честен човек, бе

П.П. За Наполеон не съм се мислил, ама на Уелингтън, Кук, Макиавели или примерно Леонардо да Винчи мога да покажа туй онуй

Ти пък сега!
Когато мислим за себе си, винаги сме честни!
То и за другите когато мислим, пак сме честни, нали? Няма какво да се лъжем.
Или?

Ей ви тема за нова тема: как и защо лъжем себе си.
Обаче пак ме мързи.

[vyara]

Ей ви тема за нова тема: как и защо лъжем себе си.
Обаче пак ме мързи.

Че може ли сам да се излъжеш? Че и да си повярваш?
Интересна тема. Обаче дали да си внушиш е равносилно на "да се излъжеш"?
И мен ме мързи.