Родословие - за или против

[Дядо Капинчо]

...

[сър Айвънхоу]

Знаеш ли... Гледам тези млади хора на снимката (защото тогава са били млади). Виждам 6 (шест)!!! деца...
И си мисля... бедни, прости и куп други неща, но са раждали и отглеждали деца.
Както пак забелязвам, жената на снимката не изглежда "повредена" от толкова много раждания...

Питам се.. ние ли се изнежихме, какво ни стана, та не искаме да имаме повече от 1-2 деца, колкото да се отчетем...

На баба ми са й казвали, че е "ялова", защото имала само две деца...

Не знам... ама... и така не е... а как е...

[Мнемозина]

Благодарим за "нас, младите".

Може би наистина с напредването на възрастта се засилва интересът към предците. Защото аз по-рано не че не съм се интересувала, но някак не ми е било толкова важно и с половин ухо съм слушала за прадядовци, прабаби и техните родове. А пък за безкрайните разклонения в момента не се и опитвам да се ориентирам. Познавам май само първите си братовчеди, и двама-трима трети.

Даже много се смях, когато с голямо закъснение научих, че съм трета братовчедка с един колега и приятел на мъжа ми, че съм ги сродила без да искам и че децата им се падат четвърти братовчеди - ехехееей, някой от вас да си познава четвъртите братовчеди? Те всъщност не се познават де, защото въпросните "роднини" живеят в чужбина.

Миналата година обаче ми се наложи да преглеждам стари снимки и да ги датирам и наистина ми станаха интересни тези хора - прадядо ми, прабаба ми, сестрата и братята на дядо ми... Научих повече за характерите им, за живота им, за отношенията им. Особено чувство е. Разбираш нещо ново и за себе си така. И изтегляйки нишката назад във времето, всъщност я пускаш напред и проектираш себе си в спомените на правнуците си...

Но родословно дърво едва ли ще се хвана да правя.

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[4avdar4e]

Ами да, аз откак се помня си знам родословието по бащина линия. Имаме начертано родословно дърво с големината на чаршаф за спалня. Стига до Васил Априлов. Имаме и разни стари албуми, годишници и т.н. Което иде да рече, че възрастта няма нищо общо, това все пак е семейната, родовата памет ..

[Мнемозина]

Ами да, аз откак се помня си знам родословието по бащина линия. Имаме начертано родословно дърво с големината на чаршаф за спалня.

Ама ти ли си го правила?

И попълвате ли си го, хм, редовно?

[4avdar4e]

Ама ти ли си го правила?

И попълвате ли си го, хм, редовно?

Ами, ти пък, много преди да се появя аз е правено. Не знам от кого
Последно когато го видях беше стигнало до мен, Зв. и първородния. Нататък ми се губи нишката, а и откак татко почина не знам къде е прибрано (накъде при майка ми сигурно)

[Глас в пустиня]

Да ви питам,...

Определено ме замисли. Това македонията ли е, или беломорието? Много съм питал, но стигам само до прадядовци и баби, и то от разкази на родители и вуйчовци, лели. Проблемът е там, че всичко писано от по-рано е останало в околииският център - Пирот, и поне за мен е загубено. Имаше някакъв шанс от църковните кники, понеже черквата е доста стара, но и те(книгите) са надлежно подменени по времето на народната власт. А, за новостите и изненадите си много прав. Съвсем скоро разбрах, че баща ми е роден и до една година расъл в Пирот.

[Глас в пустиня]

Ами да, аз откак се помня си знам родословието по бащина линия. Имаме начертано родословно дърво с големината на чаршаф за спалня. Стига до Васил Априлов. Имаме и разни стари албуми, годишници и т.н. Което иде да рече, че възрастта няма нищо общо, това все пак е семейната, родовата памет ..

Въх!:shocked:
Ти ко прайш тук бре? Не трябвашели днес да си на урок по варене на ракия?:roll:

[4avdar4e]

Въх!:shocked:
Ти ко прайш тук бре? Не трябвашели днес да си на урок по варене на ракия?:roll:

Много дъжд, бе, Боев, къде да се влачим с малкия... По нататък, няма да избяга. Принципно, за началото на септември е насрочен урока, щото тогава ще узреят сливите и ябълките в "нашто" село

[Дядо Капинчо]

...

[І]

Хм...интереса ми е спирал само до фотосите. Интересно ми е било излъчването на физиономутрите... Не и историята им.
Повечето от моята рода са столетници. Имат и дървета, посадени..стари 200 годишни върби примерно...
А историята не си я знам.
За разлика от Уинона. Тя си знаеше родата чак до Филип Тотьо /тя зат`ва е такава опърничава / та и зад него.
Като се замисля...май и в момента не се интересувам кой къф е бил в историята. Та не знам дали е от възрастта.

[Глас в пустиня]

Това македонията ли е, или беломорието? Много съм питал, но стигам само до прадядовци и баби ...

Това е село Кадъ кьой, сега гр. Стражица, Велико Търновско. Родословието на майка ми. Стигнахме само до 1815 г. (аз съм щесто поколение от родилия се тогава прадядо). С бащиното ми родословие две мои лели (които за 10 години изровиха черковните, общинските, Държавния, та и Ленинградския архиви) стигнаха до 1750 - Охрид. Обикновено там някъде е предела за обикновените фамилии. Тези, които в стари времена са имали по-изявени деди може да стигнат и малко по-дълбоко, защото работата по родословието е започнала не преди 10 а преди примерно 150-200 години.

Колкото до загубеното, много си прав, голяма част е унищожена от небрежност или умишлено, но ако започнеш да дърпаш една нишка, може да се учудиш колко дълг конец можеш да извадиш. Не искам да звучи фатално, но като че ли с нашите родители ще изгубим и последната възможност да възстановим родовата си памет.

Стражица! Помня я в разруха. 86-та година, веднага след първия трус ни вдигнаха по тревога и една седмица разчиствахме, и бяхме в помощ на населението.

Прав си за всичко! Имам чувството че сме изгубено поколение, поколение което ще дръпне шалтера на България.

Конецът може да е дълаг, а може и да се окаже много къс. Когато тръгнахме да ровим за дядо ми, се оказа че, такъв човек изобщо не се е раждал, не е съществувал, просто никъде, нищо не е останало, всико е надлежно изтрито, скрито и фалшифицирано...имахме само спомените на възрастните и няколко снимки + баща ми, леля ми и чичо ми...а може наистина щъркелът да ги е донесъл.

[Глас в пустиня]

Въх!:shocked:
Ти ко прайш тук бре? Не трябвашели днес да си на урок по варене на ракия?:roll:

Много дъжд, бе, Боев, къде да се влачим с малкия... По нататък, няма да избяга. Принципно, за началото на септември е насрочен урока, щото тогава ще узреят сливите и ябълките в "нашто" село

При нас е голяма жега...и през ум не ми мина, че някъде може да вали.

Покрай темата се сетих и за друго, изгубеното, изчезващо знание...това варенето на ракия, правенето на вино, слагането на сурово месо в чебър/каче, ледниците*... и още много неща помагали на хората не просто да оцеляват, а да живеят нормално при доста тежки условия.

*ледник са правели в усойнината на някой северен склон, копаят трап, сковават огромен сандък от дъски, а разстоянието между дъските и земята го натъпкват със слама и сняг. Така вътре съхраняват малотрайни продукти чак до средата на лятото.

[Stranniche]

Не искам да звучи фатално, но като че ли с нашите родители ще изгубим и последната възможност да възстановим родовата си памет.

Съжалявам, че родителите ми не са се опитали да съхранят нещо от паметта. Когато бях ученичка, разпитвах сестрите на баба ми и записвах. Стигнах до 5-6 поколения назад и нижката се загуби в Румъния . Друга линия пък се губи в Македония.
Само историята на баба ми и дядо ми е добре документирана. Обожавам старите снимки:inlove: . Ще ми се да скоча в тях и да се потопя в онова време /освен в една снимка, на която баба ми като студентка по медицина се е надвесила над един разрязан труп ./

[4avdar4e]

Покрай темата се сетих и за друго, изгубеното, изчезващо знание...

Аз съм градско чедо и родата ми е градска. Не са се занимавали със селски работи Но ми е страшно интересно да правя/научавам неща, които са на път да изчезнат заедно с носителите им. Любопитство


П.П. Много си обичам готварската книга на баба ми от 1927 г., приложение към списание "Икономична домакиня", страшно интересни неща има вътре:-)

[Semiramis]

Знаеш ли... Гледам тези млади хора на снимката (защото тогава са били млади). Виждам 6 (шест)!!! деца...
И си мисля... бедни, прости и куп други неща, но са раждали и отглеждали деца.
Както пак забелязвам, жената на снимката не изглежда "повредена" от толкова много раждания...

Питам се.. ние ли се изнежихме, какво ни стана, та не искаме да имаме повече от 1-2 деца, колкото да се отчетем...

На баба ми са й казвали, че е "ялова", защото имала само две деца...

Не знам... ама... и така не е... а как е...

и аз съм си мислила за това.
разглезени сме вече.
единия ми дядо са били 9 деца. Прабабата е останала вдовица, успяла да изучи само най-малкото дете - дядо ми. Другите трима синове са офицери, а дядо ми - книжен плъх. Оставила е 4 къщи и е живяла до 90. Труд, упоритост и здрави нерви. Интелектуалците са си раждали по по-малко деца, за да имат време за тях и за се себе си. Май.

[Semiramis]

Да ви питам, вас младите, какво ви е отношението към писаното родословие отвъд вашите преки баба и дядо?

Интересува ли ви? Ако да, само занимателна приказка ли е или нещо повече? Важно ли е какви са били прадедите ви или е важно само какви сте вие сега? Вярно ли е, че когато човек започне да се обръща все по-често към миналот си, значи остарява?

И малка сантиментална илюстрация - прародителите ми буквално в калта, преди 107 години.

Да ви питам вас, с по-ясните и дълги родословни дървета -
виждате ли прилики? онова предаване на професии, на характери, на превратности...

на мен ми е много интересно и съм ровила донякъде при нас

[vyara]

Да ви питам, вас младите, какво ви е отношението към писаното родословие отвъд вашите преки баба и дядо?
Интересува ли ви?

Нямаме писано родословие или поне аз не съм виждала и чувала за такова. Интересува ме, но дори да видя изписани имена на родословно дърво, това нищо няма да ми говори, защото нищо няма да знам за тези хора. Приела съм, че с всеки човек си отива и една голяма неписана история, цяла една вселена си отива. И с мен ще си отиде толкова много неказано и ненаписано. Не можеш да задържиш нищо, не можеш да пазиш и пренесеш всичко в бъдещето.

Като бяха по-малки децата ми, си водех дневник, за да не забравя някои неща и да видят те какви са били и т.н. После го зарязах, усетих, че не мога да опиша нито живота, нито емоциите, нито дори даже какво изпитвам при една бебешка усмивка. Нищо не мога да уловя и да предам и то да е същото. Затова го зарязах...

[Dark Angel]

с ясните и дълги родословни дървета - странно е да разбереш като си на 30, че преди 140 години е имало някоя съвсем като теб. тогава почваш да се ровиш, ровиш, да търсиш...интересно е

и има едно повторение на професии, съдби, превратности - сякаш сме качени на крилете на една гигантска вятърна мелница.....

винаги сме се интересували - от едната страна в рода ни се преплитат много стари родове, историята си я знаем много, много назад. Пък и в някои книги има писано

а и е важно какви са били тези прреди теб, така де, как беше "Куче се взима от копаня, а жена от сой"

[Semiramis]

с ясните и дълги родословни дървета - странно е да разбереш като си на 30, че преди 140 години е имало някоя съвсем като теб. тогава почваш да се ровиш, ровиш, да търсиш...интересно е

и има едно повторение на професии, съдби, превратности - сякаш сме качени на крилете на една гигантска вятърна мелница.....

винаги сме се интересували - от едната страна в рода ни се преплитат много стари родове, историята си я знаем много, много назад. Пък и в някои книги има писано

а и е важно какви са били тези прреди теб, така де, как беше "Куче се взима от копаня, а жена от сой"

[Дядо Капинчо]

...

[Dark Angel]

Капинчо, хубво е човек да може да се похвали понякога

Съвсем е тегаво като можеш да се похвалиш само на врага си

[Semiramis]

Похвали се, Капинчо Не сме сами, и в същото време сме уникално неуникални..едно такова странно. Пиши, може би някой някога напред ще казва същото, което ти днес.


аз самата съм стигнала донякъде в тези си разсъждения. за повтаряемостта и логиката. и за промяната. открила съм си някой като мен ..по-точно обратното.
просто се питах дали някой ги е открил повече от веднъж. щото аз съм до тук. и би трябвало да има.

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[Semiramis]

...уникално неуникални...

!!!!!:-)

може би обратното ...

нали разбра какво исках да кажа...

[Stranniche]

Да ви питам вас, с по-ясните и дълги родословни дървета -
виждате ли прилики? онова предаване на професии, на характери, на превратности...

Ако можех да избера какво да унаследя от предците си, щях да пожелая силата на характера, вярата в себе си, предприемчивостта, градивността. Тези качества, притежавани от прадедите и дедите ми, сякаш са се загубили в поколението на родителите ми, расло в комунизЪма...

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[сър Айвънхоу]

и аз съм си мислила за това.
разглезени сме вече.
единия ми дядо са били 9 деца. Прабабата е останала вдовица, успяла да изучи само най-малкото дете - дядо ми. Другите трима синове са офицери, а дядо ми - книжен плъх. Оставила е 4 къщи и е живяла до 90. Труд, упоритост и здрави нерви. Интелектуалците са си раждали по по-малко деца, за да имат време за тях и за се себе си. Май.

Баща ми са 5 (пет) деца. три ма от тях са с висше образование... И са били все професионалисти в кариерата си... А ако отидеш да видиш откъде са тръгнали... Те такива пущинаци са малко останали в България...

П.П. сем.Вазови са били многолюдна челяд... Но това не е пречело да "дадат" на България един велик поет и писател и трима генерали...

[4avdar4e]

Още нещичко. Тези пахари са ги правили един мой дядо и един чичо по съребрена линия от рода на баща ми.

Аууу, разкошни са! Много обичам такива неща, къщата ни е пълна с тях. Дърво, мед, родопски одеала, китеници..

П.П. Имахме една съседка, влиза веднъж у нас и с отвращение казва: Леле, у вас като на село, бе

[сър Айвънхоу]

П.П. Имахме една съседка, влиза веднъж у нас и с отвращение казва: Леле, у вас като на село, бе

Като се сетиш за Душко Добродушков и ще разбереш добре защо съседката ви се възмущава от селото... Просто иска да забрави, явно, корените си... А дърво без корени...

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[Dark Angel]

че чекаш за тиква

[Semiramis]

и аз съм си мислила за това.
разглезени сме вече.
единия ми дядо са били 9 деца. Прабабата е останала вдовица, успяла да изучи само най-малкото дете - дядо ми. Другите трима синове са офицери, а дядо ми - книжен плъх. Оставила е 4 къщи и е живяла до 90. Труд, упоритост и здрави нерви. Интелектуалците са си раждали по по-малко деца, за да имат време за тях и за се себе си. Май.

Баща ми са 5 (пет) деца. три ма от тях са с висше образование... И са били все професионалисти в кариерата си... А ако отидеш да видиш откъде са тръгнали... Те такива пущинаци са малко останали в България...

П.П. сем.Вазови са били многолюдна челяд... Но това не е пречело да "дадат" на България един велик поет и писател и трима генерали...

Статистически вярно ми се струва, че многолюдна челяд е имало повече в по-ниските слоеве. Това с образованията не е въпрос само на желание. Не коментирам него. А и винаги има изключения. Много повече сме вдигнали летвата на очакванията си.

[Дядо Капинчо]

...