Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?
И ако е възможно механично пренасяне на хммм духа Ви в машина (deus ex machina

Remmivs написа:
Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?
Уф, това нещо ми убягва. Деменция, кфо да праиш.kapincho написа:Безсмъртие? Не дай Боже! Като опция може вариант Дънкан Маклауд - резване на главата в случай, че ти писне.
Всички вкупом бе, лъвице? Как иначе ще си досаждаме безкрайно?frisky lioness написа:Безсмъртие не звучи зле, но само ако е споделено иначе е една безкрайна самота:(
Машина-НЕ:-)
хммм къде отива вярата тогава - клони към атеизма като вяра и надежда срещу проклятието майbead_ написа:безсмъртни трябва да бъдат само съвършените неща. тъй че в личен план - въпреки безкрайния си егоцентризъм и незаслужено високата си самооценка - проклятие.
другите не бих искала да ограничавам, даже съм чувала, че имало специален човек да върши тая работа...
Да, обаче: 1. За всички ли? Щото не ща и престъпниците и политиците да са. 2. На каква възраст да станеш безсмъртен??Remmivs написа:
Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?
Всички вкупом е добреRemmivs написа:Всички вкупом бе, лъвице? Как иначе ще си досаждаме безкрайно?frisky lioness написа:Безсмъртие не звучи зле, но само ако е споделено иначе е една безкрайна самота:(
Машина-НЕ:-)
Енергия в машината. Що не бе?

изхождаш от сегашната си позиция и със сегашната си представаppi написа:Проклятие, щото в един момент, след около 200-300 годинки със сигурност ще ми писне от безсмъртието
не темата в книжките ме интересува, дружесър Айвънхоу написа:Тази тема е разглеждана в поне още 10-20 книжки...
Ще спомена
"Градът и звездтите" на Артър Кларк (там преди да "отидеш" в машината, си редкатираш спомените...)
уффф... изскочиха ми другите от кратуната... довечерае може и да дам по-подробен списък...
Но темата е толкова много третирана, че... няма докъде
Принципно. Без дискриминация. Преди да умреш (или умре) биоопаковката ти. По-точно по време на умирането ти/й.4avdar4e написа:Да, обаче: 1. За всички ли? Щото не ща и престъпниците и политиците да са. 2. На каква възраст да станеш безсмъртен??
Бе и още въпроси имам, ама стига толку за сега
Живот без болка е ли живот?frisky lioness написа:Всички вкупом е добреЕдин безкраен купон
Как иначе ще видим бъдещето и що получим отговори на вселенските въпроси
Естествено това би породило някои неудобства, но всичко си има цена:-)
Енергя лишена от тяло? Чиста енергия-да, но без ограничения на разните му там кутии и тем подобни. Ако не, то по-добре познатото обично тяло:-) Безсмъртието предполага живот без болка, което всъщност е големия проблем на този етап:-):winkw:
Да.Remmivs написа:Живот без болка е ли живот?frisky lioness написа:Всички вкупом е добреЕдин безкраен купон
Как иначе ще видим бъдещето и що получим отговори на вселенските въпроси
Естествено това би породило някои неудобства, но всичко си има цена:-)
Енергя лишена от тяло? Чиста енергия-да, но без ограничения на разните му там кутии и тем подобни. Ако не, то по-добре познатото обично тяло:-) Безсмъртието предполага живот без болка, което всъщност е големия проблем на този етап:-):winkw:

Ако знаеше, друже, кога ще умреш, ще отидеш да си копаш гроба, за да спестиш някой лев за наследниците си...Remmivs написа:
не темата в книжките ме интересува, друже
а темата в нас самите
Човек ако знае - сам ще си го изкопае е казал народът. Не говоря за това. Добре да приемем за яснота на дебата, че човек може да си резне тиквата или да си дръпне шалтера ако решисър Айвънхоу написа:Ако знаеше, друже, кога ще умреш, ще отидеш да си копаш гроба, за да спестиш някой лев за наследниците си...
Мисълта ми е, че никога не знаеш дали ще тисе живее след време... Сега може да обичаш живота неистово, но след някоя година да го ненавиждаш (не го пожелавам на никого).
Какво искам да кажа. Представи си, че станеш безсмъртен... и... попаднеш на самотна планета, дето може и след милион години да не те намерят??? Колко ще издържиш без да откачиш??? Колко ли досада ще натрупаш???
А може да изживееш само няколко години, но толкова интензивно, че след това всичко да ти е сиво... и криво... и тъпо...
Че има ли гаранция за това, че ние сме оригинал, а не нечие копие? Ти май говориш за нещо като клониране. Ако прехвърлят опита и спомените ми, цялото ми съзнание в ново тяло, за мене няма оригинал и копие. Това съм пак аз.Remmivs написа:всъщност основния въпрос, който ме размисля мен е Арго
дали ако е възможно онова което ще стане безсмъртно би било нас
и ако да то какво е първото копие, по-точно оригиналът?
и когато той умира, не умираме ли ние
а другото не е ли нов индивид/живот/машина/каквото е там
интересно ми е да поразсъждавам върху огледалната повърхност
как оригиналът вижда умирайки своето копие
и как копието вижда оригиналът да угасва
нещо такова
кой кой е ама по-така

А не е ли точно това рецептата за апатия и ерго нежелание за вечен живот?frisky lioness написа:Да.
Добро нещо. Дори ще можем и да си фиркаме виртуално. Ще имаме обаче крайно време на разположение (само няколко милиарда години) за да измислим какво да правим след края на вселената.Remmivs написа:следобед...
Какво мислите за безсмъртието? Благословия или проклятие?...
Така ще могат да си излежат докрай няколкохилядигодишна присъда.4avdar4e написа:...За всички ли? Щото не ща и престъпниците и политиците да са.
Всъщност ние СМЕ генетично копие на родителите си. Модифицирано, вярно, но копие. Не, не за клониране, а за прехвърляне на друг носител. Да презапишеш старата и овехтяла касетка на СД. Примерно. Въпросът е къде е музиката? Умира ли с края не лентата или остава в петната от лазера по диска? И същата ли е музиката? А реката, която вечно тече, но никога не можеш да се изкъпеш отново в същата?frisky lioness написа:Че има ли гаранция за това, че ние сме оригинал, а не нечие копие? Ти май говориш за нещо като клониране. Ако прехвърлят опита и спомените ми, цялото ми съзнание в ново тяло, за мене няма оригинал и копие. Това съм пак аз.Виж, ако са нялкоко такива "копия" тогава става доста сложно:shocked::?
Всъщност душата е безсмъртна.
Освен това аз вярвам в прераждането, което е различно от това, което те вълнува в момента:-):-)
Напротив:-)Remmivs написа:А не е ли точно това рецептата за апатия и ерго нежелание за вечен живот?frisky lioness написа:Да.

Като гледам станахме къде трима (поне:winkw:)Green Light написа:Любопитството съществува ли в теб? Силно чувство ли е? По- силно ли е от страха ти? От егоизма? Иска ли ти се, да знаеш какво ще стане? Е как тогава ще е проклятие?
Как бих могъл да не желая безсмъртие?

Това е друго нещо, колега. Пък и докато фиркаме можем да открием какво са направили онези от Резервата на таласъмите на онази ми ти планета...Piqndurnik написа:Добро нещо. Дори ще можем и да си фиркаме виртуално. Ще имаме обаче крайно време на разположение (само няколко милиарда години) за да измислим какво да правим след края на вселената.
Това за шалтера го приех, ако забеляза...Remmivs написа:
Човек ако знае - сам ще си го изкопае е казал народът. Не говоря за това. Добре да приемем за яснота на дебата, че човек може да си резне тиквата или да си дръпне шалтера ако реши
Най-вероятно не, защото няма такава памет, която да обхване безкрая:-)сър Айвънхоу написа:Смисълът е, дали човек може да издържи безсмъртието... психически...

Ами май не, прощавай. Не не говорим за избиване и прочее. Безсмъртен като на Олимп. Като Арес и Атина. Те се кълцат, но и регенерират. Като черният дроб на Прометей. Обаче можеш сам да го избереш. Като изход. Да не кажа Изход. Но не от Египет.сър Айвънхоу написа:Това за шалтера го приех, ако забеляза...
Аз говоря, че дори и да има безсмъртие, в голяма част от случаите ще се посяга към шалтера... Дали доброволно, или ще се избиват... (нали се сещаш, че ако няма кой да премахва зайците, накрая ще има само зайци, но няма да има какво да ядат...)...
Смисълът е, дали човек може да издържи безсмъртието... психически...
съгласна съм и умишлено се "ограничих"Remmivs написа:изхождаш от сегашната си позиция и със сегашната си представаppi написа:Проклятие, щото в един момент, след около 200-300 годинки със сигурност ще ми писне от безсмъртието
представи си обаче неограничените възможности, които биха се разкрили пред теб
със сигурност ще намериш интересни неща и след 3 000 години или след 3 000 000
Тази ти тема ме подсети за нещо, което моето дете каза онзи ден. "Мамо, искам да сме безсмъртни. Само нашето семейство"Remmivs написа:

Голяма скица е тоя твоят синfrisky lioness написа: Към тези му желания го беше навела мисълта за котарака, който видиш ли е вече 5 годишен и скоро можел да умре...И като ревна..., оплаквайки все още живата ни котка:blink::shocked:
Оххх, зададе твърде сложни мисли за уморената ми кратунка...Remmivs написа:
Ами май не, прощавай. Не не говорим за избиване и прочее. Безсмъртен като на Олимп. Като Арес и Атина. Те се кълцат, но и регенерират. Като черният дроб на Прометей. Обаче можеш сам да го избереш. Като изход. Да не кажа Изход. Но не от Египет.
Не знам дали може да издържи. Въпросът е иска ли да може поне да опита. И ако опита по упоменатия по-горе начин това същия човек ли би бил? Или друг. И ако друг то какво става с първия. Отива в една друга вселена. Тази на Хадес?
Еле пък ако си "женен с деца" и тъщаpocti_bezobidna написа:Максимум 130 години и ще мразиш живота, Вселената и всичко останало.
