............

[Ън]

............

[4avdar4e]

Если вы были ребенком в 60-е, 70-е или 80-е, вспоминая былое, затруднительно поверить, что нам удалось дожить до 21 века.

Знам, че много от вас са го чели, но тук още не е пускано...

Наскоро го четох и дълбоко се замислих: тук беше същото, с малки изключения. По този повод си спомних едното кино "Култура", където вървяха нон-стоп прожекции на анимационни филми. С билетче от 20 стинки, седиш и го гледаш, докато го научиш наизуст. А на нашата улица играехме на ръбче Сега не може да се мине от коли. А на трамвайната линия слагахме капачки... И още, и още. Нямаше ме по цял ден, коленете вечно ми бяха издрани, а ластикът, ах, ластикът И поливането с вода от спринцовки... Абе, 90% от текста си е точно, както беше и при нас

[woman eur]

Если вы были ребенком в 60-е, 70-е или 80-е, ...

Ех, тези 60-те и 70-те ... Къде си, Тончев, къде си 8)

Оттеглям се с голямата си въздишка към тежестта на ежедневието, защото Змея пак ще ми каже - я си самоударИ един шамар 8) с тая моя патологична тъга по онези години ....

Все пак, какво ли не бих дала за да бъда отново там:
- когато майка и татко са млади
- когато имаше сп. Лада
- когато имаше лимонада Ехо
- когато батко Росен свиреше на китара и беше обут в един панталон от плат ...
- да седна пак пред онази полирана масичка "пачи крак" , а с/у мен да е бюфета със стъклени витрини
- пердетата от тюл, завеси върху тях
- жакардов килим
- вегета, донесена от Югославия. тайно си потапям пръста в прахообразното съдържание и вкусничко го облизвам
- по радиото имаше - България - дела и документи
- когато имаше съветска телевизия в петък
- когато Божана Димитрова сипеше култовите си реплики за Тодора
- когато можеше да се обадиш на Петко Георгиев или Георги Папакочев просто така ... в радиото, за им кажеш, че много харесваш обедния блок
- когато Светла Петрова идваше при мойта учителка по руски и си приказваха толкова интересни неща - бяха под 30 тогава
- когато имах една учителка по математика в 5-ти клас, която казваше - я решавайте задачи, пък после ще ви пусна Би Джийс, ако имате добри резултати
- когато музиката се слушаше от плочи, особено усещане те обзема, когато плочата се разпечатва пред теб и мирише едно такова на новичко, на очаквано ..
- когато се работеше в събота до обяд
- когато имах баба и дядо, лели и чичовци
- когато братовчедка ми Диана беше най-красивата абитуриентка
- когато Емил Марков стигаше до ресторант Свежест
- когато се строеше Модерно предградие ...
- когато имаше манифестации и след тях майка ми задължително пържеше кюфтета ...
- бирата се делеше на бира в зелено шише и бира в кафьва бутилка
- когато чичо ми Ицо приличаше на вокала на Бърдс (така исках като порастна да се Уженя за него) ... Бог да го прости ... всички си отиват все някога и ме оставят сама

[Ън]

Если вы были ребенком в 60-е, 70-е или 80-е, вспоминая былое, затруднительно поверить, что нам удалось дожить до 21 века.

Знам, че много от вас са го чели, но тук още не е пускано...

Наскоро го четох и дълбоко се замислих: тук беше същото, с малки изключения. По този повод си спомних едното кино "Култура", където вървяха нон-стоп прожекции на анимационни филми. С билетче от 20 стинки, седиш и го гледаш, докато го научиш наизуст. А на нашата улица играехме на ръбче Сега не може да се мине от коли. А на трамвайната линия слагахме капачки... И още, и още. Нямаше ме по цял ден, коленете вечно ми бяха издрани, а ластикът, ах, ластикът И поливането с вода от спринцовки... Абе, 90% от текста си е точно, както беше и при нас

А ние се поливахме с шишета от веро. А на влаковите релси слагахме пирони. Играехме на фунийки, криеница, народна топка, зитбол, на ръбче- също, карахме колела като луди...
Всичко беше по- спокойно някак. Но остана в миналият век...

[Мнемозина]

А ние се поливахме с шишета от веро. А на влаковите релси слагахме пирони. Играехме на фунийки, криеница, народна топка, зитбол, на ръбче- също, карахме колела като луди...
Всичко беше по- спокойно някак. Но остана в миналият век...

Аууу, какви междумахленски войни ставаха с тия шишета от веро! Цяло лято се прибирах мокра до кости.

Освен това - пак с шишетата - рисувахме по асфалта, обаче само за малко, защото бързо свършваше сухото място.

А пък с тогавашното веро какви сапунени мехури ставаха! Много обичах да правя не големи, а серии от много-много мънички балончета. Това ставаше с неразредено веро и тръбичка от химикал, обаче не от ония най-простите от 20 стотинки, ами от другите, дето имаха щракалка отгоре и дето другарката не ни даваше да ги носим в училище, защото я дразнеше как си щракаме с тях като ни е скучно в часа.

Имаше и една игра с топка - "Лястовички". Помня само, че топката се удряше в стена и това обикновено беше стената на "най-любимата" съседка и скандалите после...

[Dark Angel]

водата по асфалта като на градините им дойдеше много и как лежахме вътре, за да се чувстваме като в морето

[Kent]

А ние се поливахме с шишета от веро. А на влаковите релси слагахме пирони. Играехме на фунийки, криеница, народна топка, зитбол, на ръбче- също, карахме колела като луди...
Всичко беше по- спокойно някак. Но остана в миналият век... [/quote]

Па ние се пръскахме с еднократни спринцовки, 20-кубикови /цивилизация, брат....Варна лятна столица се пак /, а на влаковите релси слагахме пари....слагаш ена стинка и като профучи трена, става колкото 50 ст. 8) И ме пускаха да играя в Морската....само с приятелчета.....И нашта улица беше с павета и рядко продрънкваше някоя кола....И с Татко ходихме на Централния Плаж лятото..отивахме в девет и се връщахме в два...плажа беше чуден...жълт от пясъка, син от Морето и спокоен от малкото посетители....И нямаше хендита /да ги.. %%% / Като паднах в един трап и си счупих ръката, приятелчетата ме заведоха до Окръжна, там ме гипсираха без много приказки....после един чичко ни закара с линейка до махалата, щото деца сме били се пак...че и семки ни почерпи 8) Пък един път на четери, като се загубих на Пазара ... до вкъщи ме доведе леля милиционерка, щото от чичкото съм щял да се уплаша.....поне така сметнаха в милиционерското управление. Тва и досега го помня 8)

[jazz]

Оттеглям се с голямата си въздишка към тежестта на ежедневието, защото Змея пак ще ми каже - я си самоударИ един шамар

сигурно така ще се чустваш и след трийсет години, когато гледаш внуците си и си викаш, ееех колко хубаво и безгрижно беше когато бях на трийсет и нещо.
идеята ми е да се вглеждаме в хубавите неща около нас и да не спираме да мечтаем и искаме.
през 60-70-те години нямаше да можеш да имаш моторетка. най-много някое балканче с каска 'кузунак' или както се казват там.
днес видях нещо, което ми показа, че ако искаш можеш да промениш света поне за малко - Прегръдка .
това намерих, като клип, който ми харесва.
та от нас си зависи да се поспрем и видим нещата около нас и да им се радваме, а не да се тюхкаме за отминалите години.
хайде, че много се .....
отивам да си шибна един, ама с опакото

[jazz]

ето и една песен.
гледай само каква басистка
през седемдесетте нямаше такива

[Gaspode]

Вчера точно попаднаха на този сайт и идеята ми хареса. Какво мислите, да земем да си спретнем едно такова сайтче... да си запишем спомените преди да сме ги забравили и ние.. Щото аз там открих игри, които сме играли и тук, но сега, когато ми притрябва нещо за дечурлигата, просто не се сещам.

Иначе и аз съм се чудил на някои от тия неща... колко се е променил светът...

А ние пък се пръскахме с балони... или презервативи като пораснахме достатъчно. Един здрав балон побира няколко литра вода... сляагаш отпред една химикалка за да насочва струята и стискаш балона. Пък като ти омръзне мяташ балона от терасата. Веднъж улучихме точно половин метър пред един костюмиран и с цветя... измокрихме го до кръста почти... после 2 часа стоя под балконите да гледа...

А огнеметчета правили ли сте? Химикалка, пълна с пружинки... слагаш отпред клечка кибрит, опираш на нея запалката от кибрита, натискаш и като дръпнеш кибрита клечката се запалва и отлита нанякъде. Аз, къвто съм си късметлия, запалих на една съученичка косата (ми тя що седи пред мен, че и главата и стърчи над чина... аз кво съм виновен). Добре, че запазих присъствие на духа и я плеснах по темето с ръка - загасих пламъчето и тя така и не разбра... подгони ме само, щото съм я бил ударил... вместо да ми благодари... ма такима са си жените

Обаче като се замисля сега - верно е цяло чудо, че сме оцеляли



ПП. На трамвайната релса слагахме патрони от Хилти... като мине трамвая и гърми... Що трамваи сме спирали така - като гръмне и батмана слиза да види кво е...
Узжаст

[Ън]

Вчера точно попаднаха на този сайт и идеята ми хареса.

Пък аз от два дни не излизам от него. Много ми хареса сайта. И горното от него го копнах. Клипчето на песента с химна на СССР, пак е оттам... 8)

[Dark Angel]

Вчера точно попаднаха на този сайт и идеята ми хареса.

Пък аз от два дни не излизам от него. Много ми хареса сайта. И горното от него го копнах. Клипчето на песента с химна на СССР, пак е оттам... 8)

трудно ми е да чета на руски

[Ън]

Вчера точно попаднаха на този сайт и идеята ми хареса.

Пък аз от два дни не излизам от него. Много ми хареса сайта. И горното от него го копнах. Клипчето на песента с химна на СССР, пак е оттам... 8)

трудно ми е да чета на руски

Жалко. Горното е доста дълго, но мога да ти го преведа като имам време. :)
Аз пък не мога да чета на английски

[Dark Angel]

Жалко. Горното е доста дълго, но мога да ти го преведа като имам време. :)
Аз пък не мога да чета на английски

благодаря за предложението, но няма нужда от превод. трудно ми е, но чета. забравила съм го руския
срамота - някога и говорех и четях. що фантастика съм изчела на руски....що съм си писала и приказвала.....

[Stranniche]

сигурно така ще се чустваш и след трийсет години, когато гледаш внуците си и си викаш, ееех колко хубаво и безгрижно беше когато бях на трийсет и нещо.
идеята ми е да се вглеждаме в хубавите неща около нас и да не спираме да мечтаем и искаме.
през 60-70-те години нямаше да можеш да имаш моторетка. най-много някое балканче с каска 'кузунак' или както се казват там.
днес видях нещо, което ми показа, че ако искаш можеш да промениш света поне за малко - Прегръдка .
това намерих, като клип, който ми харесва.
та от нас си зависи да се поспрем и видим нещата около нас и да им се радваме, а не да се тюхкаме за отминалите години.
хайде, че много се .....
отивам да си шибна един, ама с опакото

Връщането към миналото не е за сметка на настоящето.

А хубавите спомени са си винаги хубави... И даже бих казала, че са настояще, защото ние СЕГА ги носим в себе си - те са частица от нас и ние от тях...

[woman eur]

... днес видях нещо, което ми показа, че ако искаш можеш да промениш света поне за малко - ... а не да се тюхкаме за отминалите години.
хайде, че много се .....
отивам да си шибна един, ама с опакото

... така е, разбира се ...
аз просто май острарях

каската се казва "тройка кебапчета"
абе, все си мисля, че в 70-те макар и балканче, ама щях да имам матаретка.
виж, в 80-те - времето на бесния социализъм, със сигурност нямаше ... е там е някакси разликата
и носталгията ми по 70-те.

тук, в София, пред сладкарница Магура се събираха дупетата на града, цвета на гъзарията, главно деца на партийни функционери и впрочем само такива бяха.
идваха с едни хонди, пистарки, певецета или както там се наричат ...
тогава аз наистина нямах никакъв шанс да имам такъв мотор.
не че ги харесвах, и досега не ги, ама ако имах тази възможност, щях да имам и чопър
....
прегръщ, Змей 8)

[Dark Angel]

.......
тук, в София, пред сладкарница Магура се събираха дупетата на града, цвета на гъзарията, главно деца на партийни функционери и впрочем само такива бяха.
идваха с едни хонди, пистарки, певецета или както там се наричат ...
тогава аз наистина нямах никакъв шанс да имам такъв мотор.
не че ги харесвах, и досега не ги, ама ако имах тази възможност, щях да имам и чопър
....

а на други места се събираха с не чак такива мотори, МЗ-ката беше връх на сладоледа

[Set]

И никога няма да се върне.

Няма да го има онова време.

С топлия пясък на Слънчев бряг и самотните дюни. Дето можеш за първи път да целунеш момичето от съседната стая на почивната станция.

Или пък да се съберете тумбата и да обиколите света. Всъщност близките гори.

Да се запътиш сам на някъде. Да вървиш да вървиш и да стигнеш.

Детството.


Това лято моите момчета ми казаха: Тате, до сега не сме имали толкова хубава ваканция....

За всички деца периода на детството ще остане любим и носталгичен.

По-добрите почти 40-години си отидоха за мен.

[vyara]

И никога няма да се върне.

Няма да го има онова време.

С топлия пясък на Слънчев бряг и самотните дюни. Дето можеш за първи път да целунеш момичето от съседната стая на почивната станция.

Или пък да се съберете тумбата и да обиколите света. Всъщност близките гори.

Да се запътиш сам на някъде. Да вървиш да вървиш и да стигнеш.

Детството.


Това лято моите момчета ми казаха: Тате, до сега не сме имали толкова хубава ваканция....

За всички деца периода на детството ще остане любим и носталгичен.

По-добрите почти 40-години си отидоха за мен.

[woman eur]

...
По-добрите почти 40-години си отидоха за мен.

Иде ми да ти гръмна една ... тупаница
Що ма разреваваш ти

Така е мамка му, мойте първи 30, да кажем, също се изнизват по реката на животеца ...

Абе, форумци, требе да се съберем тия денове да му пийнем по едно питие, е така, напук на всички такива неща, които са минали или не са ...

[Set]

...
По-добрите почти 40-години си отидоха за мен.

Иде ми да ти гръмна една ... тупаница
Що ма разреваваш ти

Така е мамка му, мойте първи 30, да кажем, също се изнизват по реката на животеца ...

Абе, форумци, требе да се съберем тия денове да му пийнем по едно питие, е така, напук на всички такива неща, които са минали или не са ...

Ти па що ревеш 8)

По-лоши като идват, значи че ще има повеке гърбуч за "лошите"

[latrevw]

сигурно така ще се чустваш и след трийсет години, когато гледаш внуците си и си викаш, ееех колко хубаво и безгрижно беше когато бях на трийсет и нещо.
идеята ми е да се вглеждаме в хубавите неща около нас и да не спираме да мечтаем и искаме.
през 60-70-те години нямаше да можеш да имаш моторетка. най-много някое балканче с каска 'кузунак' или както се казват там.
днес видях нещо, което ми показа, че ако искаш можеш да промениш света поне за малко - Прегръдка .
това намерих, като клип, който ми харесва.
та от нас си зависи да се поспрем и видим нещата около нас и да им се радваме, а не да се тюхкаме за отминалите години.
хайде, че много се .....
отивам да си шибна един, ама с опакото

иде ми и аз да застана някъде и да искам прегръдки от хората, добра терапия ще е за нервите, които иначе с радост сипя около себе си.

хареса ми клипа - 10х

[Dark Angel]

иде ми и аз да застана някъде и да искам прегръдки от хората, добра терапия ще е за нервите, които иначе с радост сипя около себе си.

хареса ми клипа - 10х

дай да те гушна виртуално :)

а до магазина още не съм стигнала......ама ще стигна, тия дни.....

[latrevw]

иде ми и аз да застана някъде и да искам прегръдки от хората, добра терапия ще е за нервите, които иначе с радост сипя около себе си.

хареса ми клипа - 10х

дай да те гушна виртуално :)

а до магазина още не съм стигнала......ама ще стигна, тия дни.....

че кво, знаеш ли как хубаво ми стана :)

не бързай, когато стигнеш, тогава

[woman eur]

а на други места се събираха с не чак такива мотори, МЗ-ката беше връх на сладоледа

В нашта мааала - Емил Марков - предвид мотопистата, повечето момчета от квартала бяха състезатели по мото-крос. И почти всички имаха КТМ.
Иначе МЗ-ката си е супер мотор за клас спот-турист.
Аз като да си купувам моя мотор, бая се бях замислила дали да не е един чисто нов МЗ, вместо баба Ямаха. Под мъдрото ръководство на Ники, разбира се.

Тоя Николайчо все излиза прав

[Dark Angel]

а на други места се събираха с не чак такива мотори, МЗ-ката беше връх на сладоледа

В нашта мааала - Емил Марков - предвид мотопистата, повечето момчета от квартала бяха състезатели по мото-крос. И почти всички имаха КТМ.
Иначе МЗ-ката си е супер мотор за клас спот-турист.
Аз като да си купувам моя мотор, бая се бях замислила дали да не е един чисто нов МЗ, вместо баба Ямаха. Под мъдрото ръководство на Ники, разбира се.

Тоя Николайчо все излиза прав

ама жено, аз там бях, на Мотопистата......
"моят стар квартал"

[Dark Angel]

че кво, знаеш ли как хубаво ми стана :)

не бързай, когато стигнеш, тогава

тамън като се наглася да слезна от въртележката и тя вземе се забърза

що е време все е пред нас както се казва :)

[doktorka]

И никога няма да се върне.

Няма да го има онова време.

С топлия пясък на Слънчев бряг и самотните дюни. Дето можеш за първи път да целунеш момичето от съседната стая на почивната станция.

Или пък да се съберете тумбата и да обиколите света. Всъщност близките гори.

Да се запътиш сам на някъде. Да вървиш да вървиш и да стигнеш.

Детството.


Това лято моите момчета ми казаха: Тате, до сега не сме имали толкова хубава ваканция....

За всички деца периода на детството ще остане любим и носталгичен.

По-добрите почти 40-години си отидоха за мен.

щях да напиша...
"за всички деца периодът на детството"...си написал...
и аз тамън да кажа....:"нееее...усещаме го ,когато вече не сме деца"...и се сетих...
Писал го е мъж...
А вие,мъже, си оставате деца...независимо на колко години....
(толкова ви е акълчето!..:);)..)

Де бре,Сет-е,...верно ли си на 40-Сет ?

Животът тепърва започва!
Животът ни -преживяван с успехите на децата ни...

Ади ,моля ви се, по-веселичко...

По сценарий:
"Гошо плиска Кинчето с вода от плувната и шапка.Кинчето весело се смее..
Режисьорът:"По-весело,Кинче,по -весело..."
"По-бързо плискайте водата ,че замръзва!!"*


*заснемането на филма "Юлски горещини " през Февруари...според Шкумбата..помните ли го?

[Dark Angel]

последната Кина с която се запознах много лошава

сестра ми ме предупреди, че Кинчето е лошава ама....

[woman eur]

Добрутро!
Стига с тоя офф ...
Ето нещо по темата мернах го някъде и ми се видя готино .. 8)

Снегът на спомена отдавна се стопи
„Бяла тишина“ потъмня
и българският рок и той едва се крепи
какви времена...
Малкият „Фиат“ се разпадна на части,
в полунощ флиртувам със собствена жена,
доктор Иванов буди най-различни страсти
какви времена...
Какви времена! Пиша стари тъжни песни
без чувство за вина,
гледам само да са честни.
Каки времена доживяхме момчета
такъв ни бил късмета...
Созопол за такива като мен не страда,
а аз го превъзнасям по цялата страна.
Тази песен ще му бъде последната награда.
Какви времена...
Какви времена! Но не се разколебавам
и нямам чувство за вина,
дишам – значи се надявам.
Какви времена доживяхме момчета
такъв ни бил късмета.
Обаче няма как
и не мил и не драг
ще си нося кръста
като първи глупак.
Да бях станал бензинджия
в ДСО „Петрол“,
а не в гърдите да се бия
и да пея Rock&Roll.
Ех, момчета момчета
щом бившите ченгета
в пазарна икономика
си пробват късмета
май ще се наложи
когато заповядат
да им пеем на ухо
„Камъните падат“.
Какви времена! Комунизмът си отива
без чувство за вина,
а България загива...
Какви времена доживяхме, ей хора
и това ако не е позор!
Докато чакахме да вкарат някого в затвора
Европа ни остави в задния си двор
Какви времена!
Сега пък бабичките вдигнали пост на "Развигор"


8) 8) 8)