ТЕМА за вечното търсене :)

[vyara]

Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

[bibilyana]

в неделя сутрин не съм състояние на по-дълбоки разсъждения и за това ще ти кажа първото, което ми хрумна
просто човека не е устроен да живее сам....и за това търси

[vyara]

в неделя сутрин не съм състояние на по-дълбоки разсъждения и за това ще ти кажа първото, което ми хрумна
просто човека не е устроен да живее сам....и за това търси

Да всички знаем, че сме така...
Понякога си мисля, че Господ е разпределил у всички нас искрици от един голям огън (или енергия) любов. И ние изстиваме в мрака, ако не срещнем друга искра, с която да се слеем
Но защо убиваме огъня у себе си и у другия спретенции кой е по-важен, кой е по-голям, кой трябва да отстъпи или да се промени, след като огънят е един и същ и просто трябва да се греем на него, а не да го поливаме със студена вода...

[vyara]

Една приказка...

Учителят

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ един учител, който говорел пред тълпата, а посланието му било тъй прекрасно, че всички се трогвали от думите му за любовта. Един мъж сред множеството попивал всяка дума, изречена от Учителя.
Този човек бил много скромен и имал голямо сърце. Думите на Учителя така го развълнували, че той изпитал желание да го покани в дома си. Когато Учителят завършил словото си, мъжът си пробил път през тълпата, погледнал Учителя в очите и му казал: "Знам, че си зает и всеки жадува за вниманието ти. Знам, че едва ли имаш време дори да ме изслушаш. Но сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб, че изпитвам необходимост да те поканя у дома. Искам да приготвя за теб най-хубавите ястия. Не очаквам да приемеш, но просто трябваше да ти го кажа."
Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат: "Приготви всичко. Ще дойда". След това си тръгнал.
При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа. Нямал търпение да посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него. Това щял да бъде най-важният ден в живота му: Учителят щял да бъде с него. Купил най-хубавата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, за да ги подари на Учителя. След това забързал кьм дома си, за да подготви всичко за идването на важния гост. Почистил цялата къща, приготвил най-прекрасното ядене и подредил красиво масата. Сърцето му преливало от радост, защото скоро Учителят щял да дойде. Мъжът чакал нетърпеливо, когато някой потропал на вратата. Той бързо отворил вратата, но вместо Учителя на прага стояла старица. Тя го погледнала в очите и казала: "Умирам от глад. Ще ми дадеш ли къшей хляб?"
Мъжът малко се разочаровал, че не е Учителят. Погледнал жената и рекъл: "Моля, заповядайте". Настанил я на нароченото за Учителя място и я нагостил с приготвената за него храна. Но бил притеснен и нямал търпение тя да приключи с храненето. Старицата била трогната от щедростта на този човек. Благодарила му и си тръгнала.
Едва отново подредил масата за Учителя, и на вратата пак се потропало. Този път бил един странник, прекосил пустинята. Той погледнал мъжа и рекъл: "Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо за пиене?"
Човекът отново останал малко разочарован, че не е Учителят. Поканил странника в дома си и го настанил на нароченото за Учителя място. Поднесъл виното, приготвено за Учителя. Когато странникът си тръгнал, мъжът отново подготвил всичко за очаквания гост.
Някой отново потропал на вратата. Когато отворил, на прага стояло дете. То погледнало мъжа и рекло: "Умирам от студ. Ще ми дадеш ли одеало да се загърна?"
Мъжът бил малко разочарован, че не е Учителят, но се взрял в очите на детето и сърцето му се изпълнило с обич. Бързо събрал приготвените като дар за Учителя дрехи и облякъл детето в тях. То му благодарило и си тръгнало.
Човекът отново подготвил всичко за Учителя и чакал до много късно. Когато осъзнал, че той няма да дойде, изпитал разочарование, но веднага му простил. Казал си: „Знаех си, че не мога да очаквам Учителя да дойде в моя скромен дом. Макар да обеща, сигурно нещо по-важно го е отвело другаде. Учителят не дойде, но поне ми обеща да го стори и това е достатъчно, за да се чувствам щастлив."
Бавно прибрал храната и виното и си легнал. Същата нощ сънувал, че Учителят му е на гости. Мъжът се радвал да го види, но не знаел, че сънува. "Учителю, ти дойде! Удържа на думата си!"
Учителят отвърнал: "Да, тук съм, но бях тук и преди. Бях гладен и ти ме нахрани. Бях жаден и ти ме напои с вино. Мръзнех и ти ми даде дрехи. Каквото правиш за другите, правиш го за мен".

Мъжът се събудил с преливащо от щастие сърце, защото разбрал урока на Учителя. Учителят го обичал толкова много, че му изпратил трима души, за да му преподаде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато нахранваш гладния, когато даваш вода на жадния, когато обличаш мръзнещия, ти даряваш любовта си на Учителя.

И една мъдрост:

"Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите вас. Да осъзнаете, че никой друг не може да ви направи щастливи и че щастието е резултат от вашата любов, това се превръща в най-великото изкуство на толтеките - умението да обичаш!..."

Дон Мигел Руис

[esti]

Верче, какво ти е ма рожбо?
Що за мисли са те налегнали в неделя...

[vyara]

Верче, какво ти е ма рожбо?
Що за мисли са те налегнали в неделя...

Добре съм. Може и в понеделник да ми отговориш.

[esti]

Верче, какво ти е ма рожбо?
Що за мисли са те налегнали в неделя...

Добре съм. Може и в понеделник да ми отговориш.

Ми...какво да ти отговоря, освен, че аз всъщност не се вълнувам особено от тези въпроси.
Щастието е поредица от мигове, които обикновено са през големи интервали и ако зема много да го мисля, току виж съм пропуснала мига.
Така че, откъде и от кого идва щастието, няма значение.
Важното е да го хванеш, когато минава покрай теб.

[vyara]

Ми...какво да ти отговоря, освен, че аз всъщност не се вълнувам особено от тези въпроси.
Щастието е поредица от мигове, които обикновено са през големи интервали и ако зема много да го мисля, току виж съм пропуснала мига.
Така че, откъде и от кого идва щастието, няма значение.
Важното е да го хванеш, когато минава покрай теб.

Права си.
Но не питах какво е щастието... иначе и аз мисля като теб.

[Stranniche]

Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

По всеки един от въпросите ти могат да се изпишат...
Ще кажа първото, което ми хрумва на сънена неделна глава /макар да съм станала в 7:30, още ми е рано да мисля /
Хората са различни и за да не живеят сами:friends: , трябва да се съобразяват и да си напасват зъбчатите колела. Друг е въпросът, че понякога се губи балансът и единият прави твърде много жертви /или поне си мисли, че прави така/, докато другият - не. Или става битка за избиване на някой зъб, коронясване на друг...
А щастието е... нелогично. Идва, когато не го очакваме, или отсъства, когато сме му подготвили всички условия, постлали сме му червения килим и чакаме...

[vyara]

....постлали сме му червения килим и чакаме...

Да, чакането...
Чакането на нещо отвън обаче, нали? Ей за това сбъркано чакане ми е мисълта.

[Stranniche]

....постлали сме му червения килим и чакаме...

Да, чакането...
Чакането на нещо отвън обаче, нали? Ей за това сбъркано чакане ми е мисълта.

Нямам предвид само чакането отвън. И за "отвътре" е същото. Исках да кажа, че няма вътрешна или външна рецепта за щастие. И каквито и вътрешни и външни условия да му създаваш, няма гаранция, че ще дойде.
А понякога просто идва в най-странни ситуации - когато най-малко го очакваш.

[vyara]

Нямам предвид само чакането отвън. И за "отвътре" е същото. Исках да кажа, че няма вътрешна или външна рецепта за щастие. И каквито и вътрешни и външни условия да му създаваш, няма гаранция, че ще дойде.

Тук можем да поспорим. За отвътре... то си е там. Няма нужда от чакане, само от виждане. Но, както казах, точно това е трудното..

[esti]

Но не питах какво е щастието... иначе и аз мисля като теб.

Да, знам, че знаеш.
Само се опитах да ти кажа, че щастието не е нещо, което трябва да се "мисли" - то е само за улавяне.
А човек обикновено се замисля за щастието и търси разни отговори, когато го няма. Поне аз съм така.
Това се опитах да ти кажа с горното.

[Stranniche]

Тук можем да поспорим. За отвътре... то си е там. Няма нужда от чакане, само от виждане. Но, както казах, точно това е трудното..

Наистина, няма нужда от чакане - само от усещане.

Желая ти скоро да се усмихнеш и да не ти се случва много да се замисляш за щастието:winkw:. Ести ме изпревари с последното си мнение.

Трябва да ставам от компютъра. Дописане!

[Мнемозина]

Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

Верче, ти наистина си задала въпроси като за целия китайски народ!
Ще опитам поред, но имай предвид, че не всички отговори ще водят в една посока.

Първо, не само че не трябва, но и всъщност не може "да се избиват зъбите" на другия. У всеки човек все пак си има някакво непроменимо ядро и то трябва да се приеме - дори и само защото не може да бъде променено.
Щастието... то уж си съществува у всеки от нас, но не е самозахранваща се система. Обикновено има нужда от тласък отвън.
Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек? Всеки има нужда от очите на другите - това е много необходимо огледало. Не защото сме слепи за себе си, а защото без него постепенно губим сетива и критерий за това, което сме.
Не знам, може би за светците-аскети е било по-лесно, защото те са се оглеждали в Бога или поне в изградения от самите тях негов образ. Но на нас това не ни е дадено. И слава Богу, ако питаш мене...

[vyara]

Желая ти скоро да се усмихнеш и да не ти се случва много да се замисляш за щастието:winkw:. Ести ме изпревари с последното си мнение.

Ами аз съм си усмихната... тъжна ли изглеждам?
До скоро.

[vyara]

Верче, ти наистина си задала въпроси като за целия китайски народ!
Ще опитам поред, но имай предвид, че не всички отговори ще водят в една посока.

Първо, не само че не трябва, но и всъщност не може "да се избиват зъбите" на другия. У всеки човек все пак си има някакво непроменимо ядро и то трябва да се приеме - дори и само защото не може да бъде променено.
Щастието... то уж си съществува у всеки от нас, но не е самозахранваща се система. Обикновено има нужда от тласък отвън.
Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек? Всеки има нужда от очите на другите - това е много необходимо огледало. Не защото сме слепи за себе си, а защото без него постепенно губим сетива и критерий за това, което сме.
Не знам, може би за светците-аскети е било по-лесно, защото те са се оглеждали в Бога или поне в изградения от самите тях негов образ. Но на нас това не ни е дадено. И слава Богу, ако питаш мене...

Смислена и обективна, както винаги.
Но ако се огледаш около себе си, колко са хората, които приемат другите такива, каквито са. Които не недоволстват и не търсят кусури...
Не е въпросът да сме самодостатъчни, а да даваме път на светлината у нас. Да, трябва да се подхранва тя, но това си е наше дело, не на другите. Да акумулираме и раздаваме, а не да изчерпваме. Не знам и аз как да го кажа другояче..

[Мнемозина]

Смислена и обективна, както винаги.
Но ако се огледаш около себе си, колко са хората, които приемат другите такива, каквито са. Които не недоволстват и не търсят кусури...
Не е въпросът да сме самодостатъчни, а да даваме път на светлината у нас. Да, трябва да се подхранва тя, но това си е наше дело, не на другите. Да акумулираме и раздаваме, а не да изчерпваме. Не знам и аз как да го кажа другояче..

Наистина са малко, дори почти няма такива. Но над това нямаме никаква власт. Пък и то също е въпрос на етапи от живота. Всички периодично изпадаме в кризи на непримиримост.
Единственият човек на този свят, когото наистина можеш да научиш на нещо, когото можеш да заставиш да направи или да мисли нещо - това си самата ти. Ако си успяла да достигнеш до това - прави го, давай път на колкото искаш светлини. Акумулирай, раздавай, каквото искаш. Аз ти разрешавам.

И все пак ние сме крайни същества, поне според досегашните ни сведения , и не сме неизчерпаеми. Затова са ни необходими и светлинките на другите.

[vyara]

Единственият човек на този свят, когото наистина можеш да научиш на нещо, когото можеш да заставиш да направи или да мисли нещо - това си самата ти. Ако си успяла да достигнеш до това - прави го, давай път на колкото искаш светлини. Акумулирай, раздавай, каквото искаш. Аз ти разрешавам.

Ами не, не твърдя, че съм успяла. Но усещам, че това е истината. И си сверявам часовника, като споделям. Някой може и да не е съгласен.
И пак си права - само себе си можеш да учиш.

[Мнемозина]

Единственият човек на този свят, когото наистина можеш да научиш на нещо, когото можеш да заставиш да направи или да мисли нещо - това си самата ти. Ако си успяла да достигнеш до това - прави го, давай път на колкото искаш светлини. Акумулирай, раздавай, каквото искаш. Аз ти разрешавам.

Ами не, не твърдя, че съм успяла. Но усещам, че това е истината. И си сверявам часовника, като споделям. Някой може и да не е съгласен.
И пак си права - само себе си можеш да учиш.

Много обичам ей така в събота и неделя да си стоим тук кротичко и да си пишем бавно и спокойно.
Че даже и да помислим преди това...

Исках и още нещо да ти кажа по-горе, обаче го забравих.
Нищо де, забравената мисъл винаги изглеждала значителна - кой го беше казал...

[Fani]

Нямате представа каква остра нужда имах да прочета нещо такова ...

[4avdar4e]

Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек?

За такива хора нямаше ли специализирани терапии и заведения???

[4avdar4e]

Ще кажа само едно нещо, което съм повтаряла до втръсване. Щастието е (в) хармония (та), а това е нещо трудно достижимо, нещо, за което трябва да се борим всеки ден, колкото и банално да звучи. Всъщност големите истини са страшно просто постижими и достижими..

[Мнемозина]

Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек?

За такива хора нямаше ли специализирани терапии и заведения???

Говорех за тези, които изглеждат така. Създават впечатление.
Тук, между другото, също го умеем това с впечатлението.

[vyara]

Ще кажа само едно нещо, което съм повтаряла до втръсване. Щастието е (в) хармония (та), а това е нещо трудно достижимо, нещо, за което трябва да се борим всеки ден, колкото и банално да звучи. Всъщност големите истини са страшно просто постижими и достижими..

Ами как хем е "трудно достижимо нещо", хем е "страшно просто постижимо"? :blum::winkw:

[4avdar4e]

Ами как хем е "трудно достижимо нещо", хем е "страшно просто постижимо"? :blum::winkw:

Сложно изречение: в едното е "трудно достижимо нещо", т.е., щастието, в придатъчното: "страшно просто постижимо", т.е. истината

[vyara]

Щастието е (в) хармония (та),

В коя хармония? Със самия себе си или с околните?
Аз се опитвам да кажа, че ако човек е в хармония със себе си, по-лесно ще се "хармонизира" с другия и че там (в себе си) трябва да търси, а не обратното....(което не противоречи на това, което ти казваш, разбира се )
Когато се говори за брак, обикновено хората говорят за компромиси, не за хармония. Компромисите не я ли нарушават? Не нарушават ли хармонията със самия себе си?

[4avdar4e]

Хармонията е път. По пътя срещаме препятствия, но и оазиси, лоши, но и добри хора. Всичко в света се опитва да постигне равновесие. Бракът... бракът е път заедно. Мъжът и жената са в хармония, но и във вечна битка. Компромисите?? Не съм убедена, че те се различават много от хармонията. И те са път. И битка.

Любовта е битка, щастието е битка. Защото не вярвам в това: стой, чакай, хвани го... Със стоене и чакане нищо не се постига. Човек трябва да е динамичен, не статичен. Не трябва да чакаме, трябва да действаме, да си взимаме това, от което се нуждаем, това което искаме (разбира се, в строго филолософски аспект, другото е подсъдно:winkw:). Щастието... е в динамиката. Защото времето ни Тук е малко. Отброено. И изменчиво. Всяка сутрин е едно ново раждане. А само изменчивостта ни води до Пътя. А ходенето по пътя.. води ...

...до хармонията

[4avdar4e]

Говорех за тези, които изглеждат така. Създават впечатление.
Тук, между другото, също го умеем това с впечатлението.

Ааа, аз днес съм си взела хапчетата, споко :rotfl24:

Тъгата е самотно занятие. Освен у тия, дето не са си изпили хапчетата

[doktorka]

Верче,
аз нали отдавна вдигам логунг да си създадем една комуна..?
да станем хипари ( ама отвсякъде)
да делим мъже ,жени,деца, работа, пари ,храна,топлина,огън и пр...
любов за всички!
тогава всички тези въпроси ще са ...излишни

ама ти още не си узряла за тази идея.

[Quid]

Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

на част от тези въпроси нямам отговор.
а и не го търся защото нещата са доста индивидуални и не се побират така с лека ръка в някакви модели на поведение.
все пак може да има някакво групиране и се подават на анализ но в единичен случай.
иначе пак става но е голяма хамалогия.
чел съм подобни наивни опити в нета да се правят разни модели на поведение за определени неща.
скъпи въпроси задаваш

[latrevw]

аз не чакам друг да ме направи щастлив...
верно без общуването с другите, ще се чувствам празна, но съм далеч от мисълта да карам другия да се променя и да изисквам промяна, за да бъда аз щастлива.
голяма грешка е да тръгнеш с претенции към другите
а иначе в търсенето на хармония ние се променяме, човекът срещу нас се променя...
за мен хармонията е тогава, когато успееш да приемеш, че другите са различни и трудно ще е променят, особено пък под твое въздействие

[Quid]

това че някой се променя е една голяма илюзия.
има само 2 варианта
или човек е в схемата или не е и е зрител

[vyara]

Верче,
аз нали отдавна вдигам логунг да си създадем една комуна..?
да станем хипари ( ама отвсякъде)
да делим мъже ,жени,деца, работа, пари ,храна,топлина,огън и пр...
любов за всички!
тогава всички тези въпроси ще са ...излишни

ама ти още не си узряла за тази идея.

Ехаааа
Много еротично... пфф.. еретично исках да кажа.

[Quid]

Верче,
аз нали отдавна вдигам логунг да си създадем една комуна..?
да станем хипари ( ама отвсякъде)
да делим мъже ,жени,деца, работа, пари ,храна,топлина,огън и пр...
любов за всички!
тогава всички тези въпроси ще са ...излишни

ама ти още не си узряла за тази идея.

да бе
нищо не мисля да деля с никой
с тези лозунги - 200 евро за всички......
забравииииииииии

[vyara]

да бе
нищо не мисля да деля с никой
с тези лозунги - 200 евро за всички......
забравииииииииии

Страх те е от конкуренция, а? Пъзльо! :blum:

[Quid]

всичко мое да кажеш
няма и да се помръдна от черупката в която съм се затворил

[vyara]

всичко мое да кажеш
няма и да се помръдна от черупката в която съм се затворил

Пъзльо, пъзльо, пъзльооооо :blum::blum::blum:
Не съм рекла, не съм те изкарала от там.
(да ми имаш самочувствието, нали :blum:)

[Звенения]

Не съм рекла, не съм те изкарала от там.

И хоп - право в кибуца!

[vyara]

Не съм рекла, не съм те изкарала от там.

И хоп - право в кибуца!

Край, свърши се със сериозната ми тема.
Са има да си мечтаете.