Борбата на илюзиите

[vyara]

и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

[esti]

Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

Аз съм за разголването.
Да лъжеш себе си не е приятно занимание, затова едно разголване до реалност е много полезно за махмурлука след илюзорното опиянение.
Поне за мен де, защото аз по-лесно се ориентирам в реалността.
И ми е по-леко.

[vyara]

Аз съм за разголването.
Да лъжеш себе си не е приятно занимание, затова едно разголване до реалност е много полезно за махмурлука след илюзорното опиянение.
Поне за мен де, защото аз по-лесно се ориентирам в реалността.
И ми е по-леко.

Когато можеш да ги различиш..
Често не можеш, не го правим нарочно. Сънуваме наяве, но си мислим, че е истина. Или пък не сме сигурни...

[esti]

Аз съм за разголването.
Да лъжеш себе си не е приятно занимание, затова едно разголване до реалност е много полезно за махмурлука след илюзорното опиянение.
Поне за мен де, защото аз по-лесно се ориентирам в реалността.
И ми е по-леко.

Когато можеш да ги различиш..
Често не можеш, не го правим нарочно. Сънуваме наяве, но си мислим, че е истина. Или пък не сме сигурни...

Кое да не мога да различа?
Илюзиите?
Абсурд, винаги ги различавам.
Но не винаги искам веднага да се отърва от тях.
И аз съм човек.

[Глен]

Спред мен, всичко, което изграждаме е илюзия. Всяко отношение, всяка ситуация, всяка любов, и дори всичките ни социални ежедневни контакти. Създаваме ги сами, къде идеални-къде кошмарни. Както беше казал някой, "отглеждаме свой собствен ад", по свое осмотрение и вкус, със свой аромат и усещания, със специфични горчиви бадеми и накиселяващи вишни. Смятам,че това е нещо като развитие на собствените ни потенциали в посока, да преодолеем света. Безусловната, всеопрощаващата, отдадената, иделаната обич, е онази, на майката, такава,каквато я помним от детството и я носим в подсъзнателната надежда отново да я усетим...някога, някъде...В опитите си да пораснем, поне според общоприетите очаквания и средностатистически определения, понякога се отказваме да очакваме, но никога не се отказваме да се надяваме.
Чувешкият дух може да усеща свободата, само ако е неспокоен и вечно търсещ, защото в природата си е дълбоко изследователски, с широко отворени очи към света.
На много от въпросите, никога не си отговаряш, но най-истинското усещане за живеене, е може би най-силната необходимост да се научиш да си свободен, така, както го усещаш.

[vyara]

Спред мен, всичко, което изграждаме е илюзия. Всяко отношение, всяка ситуация, всяка любов, и дори всичките ни социални ежедневни контакти. Създаваме ги сами, къде идеални-къде кошмарни. Както беше казал някой, "отглеждаме свой собствен ад", по свое осмотрение и вкус, със свой аромат и усещания

До голяма степен съм съгласна

На много от въпросите, никога не си отговаряш, но най-истинското усещане за живеене, е може би най-силната необходимост да се научиш да си свободен, така, както го усещаш.

За свободата просто не ми се говори. За мен такова нещо не съществува А като жертва на собствените си илюзии, за каква свобода изобщо може да се говори. Мисълта ми без да иска хуква към фаталната предопределеност на всичко..

[Мнемозина]

и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

Уф, направо ни разсипахте с тия теми вие.
А може би просто трябва да се приемат илюзиите като част от живота - но като илюзии.
От друга страна, всяка надежда е и илюзия. Може ли да се живее без надежда?

Този клуб тук илюзия ли е или е реалност?

[esti]

Този клуб тук илюзия или е реалност?

Илюзия - за мен.

[Мнемозина]

Този клуб тук илюзия или е реалност?

Илюзия - за мен.

Тогава:
Е ли той част от живота ти?

[esti]

Този клуб тук илюзия или е реалност?

Илюзия - за мен.

Тогава:
Е ли той част от живота ти?

Ама аз това не го оспорвам - е!

[vyara]

Уф, направо ни разсипахте с тия теми вие.

Така ти се струва само. Илюзия!

А може би просто трябва да се приемат илюзиите като част от живота - но като илюзии.
От друга страна, всяка надежда е и илюзия. Може ли да се живее без надежда?

Е, не знам. Те си се борят извън мен, разбираш?

[doktorka]

[Този клуб тук илюзия или е реалност?[/quote]

виртуалност...

[Мнемозина]

Този клуб тук илюзия или е реалност?

Илюзия - за мен.

Тогава:
Е ли той част от живота ти?

Ама аз това не го оспорвам - е!

Ами ето.
А да си успяла да го приземиш случайно?

[Мнемозина]

А може би просто трябва да се приемат илюзиите като част от живота - но като илюзии.
От друга страна, всяка надежда е и илюзия. Може ли да се живее без надежда?

Е, не знам. Те си се борят извън мен, разбираш?

Не е извън теб.
Ти трябва само да намериш баланса. Да знаеш кое е илюзия и кое не е.
Ако не знаеш, питай - Ести ще ти каже веднага.

[frisky lioness]

към фаталната предопределеност на всичко..

И защо да е фатална?

[vyara]

към фаталната предопределеност на всичко..

И защо да е фатална?

Неизбежна...

[esti]

Ами ето.
А да си успяла да го приземиш случайно?

Най-редовно го приземявам.
Хиля се, но говоря сериозно.
А още по-редовно си оставям илюзията с ясното съзнание че е такава.

[frisky lioness]

Този клуб тук илюзия или е реалност?

Червеното или синьото хапче?

[esti]

А може би просто трябва да се приемат илюзиите като част от живота - но като илюзии.
От друга страна, всяка надежда е и илюзия. Може ли да се живее без надежда?

Е, не знам. Те си се борят извън мен, разбираш?

Не е извън теб.
Ти трябва само да намериш баланса. Да знаеш кое е илюзия и кое не е.
Ако не знаеш, питай - Ести ще ти каже веднага.

Не мога да и кажа - това важи само за мен.

[vyara]

Не е извън теб.

Абе вънка, вътре.. нали съм във взаимодействие с околната среда, ма Мнемо. Мож ли разбра?

[doktorka]

към фаталната предопределеност на всичко..

И защо да е фатална?

предопределеност като дума означава, че вече се знае "изхода"...
знае се, че има край...
а това винаги е фатално за някого,някъде...

ся стана ли ти по-ясно?

[frisky lioness]

към фаталната предопределеност на всичко..

И защо да е фатална?

Неизбежна...

Неизбежна е много различно от фатална. една предопределеност може да бъде ...


щастлива:-)

[doktorka]

[Неизбежна е много различно от фатална. една предопределеност може да бъде ...


щастлива:-)[/quote]

за някого,някъде...

[vyara]

за някого,някъде...

Аслъ! И дай Боже, де.

[frisky lioness]

към фаталната предопределеност на всичко..

И защо да е фатална?

предопределеност като дума означава, че вече се знае "изхода"...
знае се, че има край...
а това винаги е фатално за някого,някъде...

ся стана ли ти по-ясно?

Не ми стана ясно. Просто съм на друго мнение.
То, така погледнато и щастието на един е нещастие за друг, ама тва друга бира:-)

Изход, край...за мене тези понятия са много разтегливи, като между другото и кое да е друго понятие:-):winkw: Определено не са ми синоними на "фаталност"

[doktorka]

за някого,някъде...

Аслъ! И дай Боже, де.

в света има баланс..тва е

илюзия или не...
мислите ,с които заспивам вечер ( или сутрин..;))...са чудесни,САМО мои..и не си ги давам.

[frisky lioness]

[Неизбежна е много различно от фатална. една предопределеност може да бъде ...


щастлива:-)

за някого,някъде...[/quote]

Нали и аз тва меля от одеве:winkw:

[doktorka]

[Неизбежна е много различно от фатална. една предопределеност може да бъде ...


щастлива:-)

за някого,някъде...

Нали и аз тва меля от одеве:winkw:[/quote]

ми що не се изразяваш по като за мени,ми се правиш на кОлтурна...че и аз се пъна тук...
дай да се прегърнем и да се отдадем на илщзорна предопределеност с евентуално щастлив край,който не е задължително да е фатален?!

[vyara]

илюзия или не...
мислите ,с които заспивам вечер ( или сутрин..;))...са чудесни,САМО мои..и не си ги давам.

И аз, и аз.

[doktorka]

илюзия или не...
мислите ,с които заспивам вечер ( или сутрин..;))...са чудесни,САМО мои..и не си ги давам.

И аз, и аз.

нали?
нека ми е зле после..;)
то един луд като не знае че е луд,знайш колко му е добре?!

[frisky lioness]

[Неизбежна е много различно от фатална. една предопределеност може да бъде ...


щастлива:-)

за някого,някъде...

Нали и аз тва меля от одеве:winkw:

ми що не се изразяваш по като за мени,ми се правиш на кОлтурна...че и аз се пъна тук...
дай да се прегърнем и да се отдадем на илщзорна предопределеност с евентуално щастлив край,който не е задължително да е фатален?![/quote]

Анджък

[vyara]

нали?
нека ми е зле после..;)
то един луд като не знае че е луд,знайш колко му е добре?!

Ти си докторката, ти ша кажеш :lol:

[doktorka]

Анджък [/quote]



:rotfl24::rotfl24:

ама ме усмихна рано сутрин...

[frisky lioness]

Анджък

:rotfl24::rotfl24:

ама ме усмихна рано сутрин...[/quote]

Малиии ка тече времето:blink::shocked:. То взело да се съмва

Което ме подсети за мислите, дето ми минаха през главата по-рано днес. Нещо в последните месеци, години много бързо ми се изтъркОлват часовете, дните....Кога беше миналата есен, кога стана пак есен...М@мка му:blink::( Не ми стига времето....Нищо не правя, а най-лошото от всичко е, че понякога съвсем нищо не ми се прави....

Не е минала още година от смъртта на баба, а аз имам чувстото, че я няма от десетилетия:blink::shocked:

[doktorka]

нали?
нека ми е зле после..;)
то един луд като не знае че е луд,знайш колко му е добре?!

Ти си докторката, ти ша кажеш :lol:

кво ти докторка?!
аз от личен опит ...челен опит споделям...

[doktorka]

[Не ми стига времето....Нищо не правя, а най-лошото от всичко е, че понякога съвсем нищо не ми се прави....

Не е минала още година от смъртта на баба, а аз имам чувстото, че я няма от десетилетия:blink::shocked:[/quote]

тече,всичко тече-
времето няма бряг
и ни влече-няма как....

[frisky lioness]

[Не ми стига времето....Нищо не правя, а най-лошото от всичко е, че понякога съвсем нищо не ми се прави....

Не е минала още година от смъртта на баба, а аз имам чувстото, че я няма от десетилетия:blink::shocked:

тече,всичко тече-
времето няма бряг
и ни влече-няма как....

[/quote]

То всичко хубаво, ама да можеше да регулираме по някакъв начин и скоростите

[vyara]

кво ти докторка?!
аз от личен опит ...челен опит споделям...

Щом и докторите са на тоз хал, се успокоявам тутакси и заживявам в мир. :winkw:

[doktorka]

[/quote]

То всичко хубаво, ама да можеше да регулираме по някакъв начин и скоростите [/quote]

бобри..пускаме ги и правят бент..и после купон!

[Stranniche]

Първо трябва да си отговоря на въпроса, кое е реалност. До каква степен ние избираме кое да наричаме така?
Много труден въпрос...