Борбата на илюзиите

[esti]

Първо трябва да си отговоря на въпроса, кое е реалност. До каква степен ние избираме кое да наричаме така?
Много труден въпрос...

Ама, че работа...
Отиде ми съня.

[Мнемозина]

Първо трябва да си отговоря на въпроса, кое е реалност. До каква степен ние избираме кое да наричаме така?
Много труден въпрос...

Ясно де.
Всичко е реалност.
Не сме ли го решили вече това?
Или само аз съм си го решила тук?

[esti]

Ясно де.
Всичко е реалност.

Всичко е реалност.
Всичко е любов.
Всичко е за пари и/или сех.
А кое е нищо бе?!
Искам да видя нищото!

[Мнемозина]

Ясно де.
Всичко е реалност.

Всичко е реалност.
Всичко е любов.
Всичко е за пари и/или сех.
А кое е нищо бе?!
Искам да видя нищото!

Пропусна пиенето.

[esti]

Пропусна пиенето.

Ееее, само за къркане мислиш!:blum:

[Мнемозина]

Пропусна пиенето.

Ееее, само за къркане мислиш!:blum:

Да, ама нещо ей такова е "нищо"-то за мен.
Както и за всеки е различно "всичко"-то.

[esti]

Пропусна пиенето.

Ееее, само за къркане мислиш!:blum:

Да, ама нещо ей такова е "нищо"-то за мен.
Както и за всеки е различно "всичко"-то.

От цялата работа излезе, че аз за себе си много по-лесно мога да намеря нищото, дори няколко пъти, отколкото всичкото.
Май няма за мен нещо/някой, който да е всичко и да задоволява напълно безбройните ми претенции


Абе, вече не е ли време да се слагат банове на липсващите по празниците?:mad:

[Мнемозина]

Абе, вече не е ли време да се слагат банове на липсващите по празниците?:mad:

Абе време е.

Ама няма кой да им ги сложи.

[esti]

Абе, вече не е ли време да се слагат банове на липсващите по празниците?:mad:

Абе време е.

Ама няма кой да им ги сложи.

В такъв случай, от добро сърце и мисъл за благото на клуба да зема да се кандидатирам за мод, админ....или квот дадат?
Моля да го обсъдим.

[Мнемозина]

В такъв случай, от добро сърце и мисъл за благото на клуба да зема да се кандидатирам за мод, админ....или квот дадат?
Моля да го обсъдим.

Сега ако Елби беше тук, щеше да те пита...
Не, като дойде, да те пита сам.
С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

[snowprincess]

и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

по това се различаваме, мразя илюзиите
лъжата е нещо, което под никва форма не искам

[esti]

С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

Веднага се поправих предизборно.
Тоз как е?

[Мнемозина]

С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

Веднага се поправих предизборно.
Тоз как е?

По-добре върни другия.

Иначе аз съм изкъпана, фризирана, гримирана, облечена официално и съм готова за обсъждания.
Следва проверка на кворума.

[esti]

С тоя нов аватар не вярвам да си достатъчно строга.

Веднага се поправих предизборно.
Тоз как е?

Абе по-добре върни другия.

Иначе аз съм изкъпана, фризирана, гримирана, облечена официално и съм готова за обсъждания.
Следва проверка на кворума.

Докато го проверяваш и аз ще скокна да се приготвя, щото до сега панирах калмари и косата ми ухае доста......несериозно.
А положението изисква солидна сериозност.

[Мнемозина]

Добре, ама не прекалявай с парфюма.

Присъстващи:

Вела, Гела и Камшик Тудора.
Кворум няма.

Обсъждането се отлага.
Освен ако не си измислим илюзорен брой присъстващи.


Тая тема за какво всъщност беше...

[vyara]

Тая тема за какво всъщност беше...

Абе беше тя
Колко теми за спама щете още, бре гуспуджи, м?
Божке, къде ви намерих такива. Измежду толкоз дисциплинирани форуми, точно тука ли трябваше да попадна.

[Мнемозина]

Тая тема за какво всъщност беше...

Абе беше тя
Колко теми за спама щете още, бре гуспуджи, м?
Божке, къде ви намерих такива. Измежду толкоз дисциплинирани форуми, точно тука ли трябваше да попадна.

Карма.

За качествен спам си трябва отправна точка.

Освен това аз успях да го докарам пак до илюзиите, защо плачеш сега.

[Remmivs]

смъртта е пробуждането.

Това е една японска поговорка, която прочетох някога като малко дете. Силно ме впечатли тогава. Сега също, впрочем.

Няма реалност, дори и научни доказателства вече никнат, извън погледа ни. Реалността сме ние. Илюзиите също.

Въпросът е да приемеш себе си. Най-вече.

[doktorka]

връщам се на тази тема,щото ей това си открих
Верче,туй за нас двете с теб...

( ако някой моля,озвучи..песента е на луис армстронг)

Give me a kiss to build a dream on
And my imagination will thrive upon that kiss
Sweetheart, I ask no more than this
A kiss to build a dream on

Give me a kiss before you leave me
And my imagination will feed my hungry heart
Leave me one thing before we part
A kiss to build a dream on

When Im alone with my fancies...Ill be with you
Weaving romances...making believe theyre true

Give me your lips for just a moment
And my imagination will make that moment live
Give me what you alone can give
A kiss to build a dream on

[vyara]

връщам се на тази тема,щото ей това си открих
Верче,туй за нас двете с теб...

( ако някой моля,озвучи..песента е на луис армстронг)

Give me a kiss to build a dream on
And my imagination will thrive upon that kiss
Sweetheart, I ask no more than this
A kiss to build a dream on

Give me a kiss before you leave me
And my imagination will feed my hungry heart
Leave me one thing before we part
A kiss to build a dream on

When Im alone with my fancies...Ill be with you
Weaving romances...making believe theyre true

Give me your lips for just a moment
And my imagination will make that moment live
Give me what you alone can give
A kiss to build a dream on

Kiss to Build a Dream On

Заповядай!

[І]

А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж.

Ей...тоя МЪЖжжж здраво ви е разбъркал. Ако го фана ще го спукам от бой.
Чета назад по темите...
Да, имам нужда от илюзиите. За някои знам, че са наистина пълни илюзии. Нещо като онова щастие дето все го търсим. Но как да стигнеш до там, като не знаеш накъде си тръгнал! Ей затова са ни илюзиите /и мечтите/. За да знаем какъв ни е модела за гонене, до къде искаме да се доближим.
Или да префразирам... "Човек е точно толкова голям, колкото са големи неговите илюзии"
Пък и...винаги можеш да се надсмееш над себе си за илюзиите в трудни моменти.

[ELBI]

и реалността. Една тема, която винаги ме е вълнувала.
Завиждам на безнадеждните и безилюзорните, които стъпват здраво по земята и гледат в лицето бруталния живот.
А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж. Да живееш дълги години с една неизживяна и отричана любов май е до голяма степен илюзия, която отравя реалността ти с блянове, че животът би могъл да е прекрасен, в моментите, когато ти се струва, че не е. Храниш тази илюзия, за да има какво да те стопля в тежките моменти, когато просто не виждаш изход, когато си отчаян и ти е студено от липсата на любов.
Колкото ни дават тези илюзии, толкова ни и крадат от щастието. Поне така си мисля...
Ние самите сме жертвата на собствените си илюзии...
Да се борим ли с тях, да ги отричаме ли? Да ги подхранваме ли? Или да ги провокираме да се разголят до поредната реалност? Кое е истина и кое лъжа? Колко често лъжем сами себе си. И колко често си мислим, че "виждаме" - в себе си и около себе си?
Ето това е въпросът... въпросите...

Темата е страхотна и е вечно в нас или около нас. Илюзии или мечти срещу реалност. Материята на вътрешното аз срещу материята на заобикалящото ни. Сънищата срещу стъпките по паважа.

Според мен...разбира се, че трябва да живеем с тях (илюзии, мечти, т.н.), но да се съобразяваме и с реалността. Разбира се, че ги подхранваме, но и те ни захранват. Макар и да сме нещо като динамична система (която напълнява, побелява, сбръчква се и какво ли не), вътре - най-дълбоко в себе си оставаме същите и даже успяваме да шлифоваме някои ръбчета на оня красив диамант, който някои наричат душа.

Въпросите няма да свършват. Важното е и отговорите да не.

[ELBI]

А аз имам нужда от илюзии. От красиви сънища. Не съм изключение, повечето хора май са така...
Провокира ме, естествено, темата на Мъжжж.

Ей...тоя МЪЖжжж здраво ви е разбъркал. Ако го фана ще го спукам от бой.
...

Хулиган такъв! Я остави човека. Готин е. Знам го!!!