Преди малко попаднах на едно стихотворение от една моя любима поетеса.
Поверително от Балчик
автор: kamik
"Но никога деца не ражда
Голямата любов"
Петър Алипиев
Защото си Любов - на друг родих
пълзящо чудо, с памперс и беззъбо.
Но дом си имаш - нощния ми стих -
като усмивка вълча непоръбен.
Не казвай, че и ти си закъснял.
(Невежите така се извиняват.)
Дойде, когато всичко си разбрал
и вече можеш само да прощаваш.
И прошката ти - честна като ад,
след който само силните възкръсват,
взриви калта на този зимен град.
И в хиляди светулки я разпръсна!
Сега съм по-могъща от смъртта.
Защото си Любов, след теб ще мога
небетата докрай да извървя.
И по-човечен да направя Бога.
Та има само две условия да отговорите на анкетата:
1) да имате желание да отговорите;
2) да отговорите честно (пред себе си)
Неискрените отговори няма да бъдат преброявани
ПП Очаквам темата да е адски непопулярна и прескачана
ППП Ако не друго, поне е в унисон с някои теми напоследък (това като извинение, че нахлувам във вътрешния ви мир, но както казах, отговорите са по желание)
