latrevw написа:и аз искам да ти кажа ЕВАЛЛА
винаги съм харесвала хора, които не се притесняват да говорят за личните си проблеми, а в случая твоят начин на споделяне стопля и нашите сърца; дано и ние успеем да изпратим топъл полъх към твоето.
аз изобщо не съм в час за жената, девойката, но смятам, че винаги е по-добре да опиташ.
На мен винаги си ми правил впечатление на човек, който знае какво прави, така че, за мен, бутона така или иначе е трябвало да бъде натиснат. Предполагам че има въпроси в тоя живот, на които трябва задължително да се търси отговор. От тая гледна точка можеш само да спечелиш. Скочил си в дълбокото, Топъре. Успех!
Физическото отсъствие от някого/някъде, не е толкова важно, ако вече си напуснал душата му.
Едното е състояние, а другото е акт.
Каквото има да се случва, то се случва.
Благодаря,че сподели.
за първи и последен път ще се опитам.
Не се сърди на жалкият ми опит.
Ти ми подари младоста си. Позволи ми аз да ти подаря старостта си...
Само това имам.
Знам, ще почнем от нулата. Даже и под нея. Ще имаме само себе си и доверието един в друг. Може би и няколко добри приятели, които ще ни обичат и разбират въпреки всичко.
Никого не съм обичал така и никой друг не ме е обичал така.
Не мога да ти обещая нищо, може просто да се провалим. Може да се намразим в следващите няколко дни, седмици, години. Може ти да се превърнеш в поредното мрънкало, а аз в озлобен самодостатъчен старец. Въпреки това...аз искам да рискуваме да разберем, дали бяхме и сме един за друг.
Съмненията ни отдалечаваха и разделяха. И въпреки това се търсехме през всичките тези години. Не можеш да го отречеш. Съдбата може би е по-зряла от нас и ни даваше стотици знаци. А ние с теб бягахме...
Искам да ти изпратя еднопосочен билет за връщане.
При мен.
И повече никога да не те изгубя.
Саше
Ако не натисна бутона "изпрати" сега, никога повече няма да го направя.
1 минута....
Минута, която може да разруши целия мой живот до сега, но и да ми подари нов истински живот.
Ще прочета отговора ти чак след седмица. Най-дългата седмица в живота ми."
Извинявам се искрено на всички, които ще разочаровам с това писмо. На пуританите, на на "open mind"-ите, на тези които ме разбираха, и на тези, които не ме разбираха. Най-вече на тези, които ме приемаха и може би обичаха такъв какъвто съм.
Вие сте част от моя живот и...споделих. Wish you were here
Искрено!!! Да си призная - щях да го изпусна, но видях темата на ести, която искам да коментирам (не знамдали ще го направя сега), та потърсих да видя оргинала.
Ако си готов в живота за едно голямо ДА, което да носи много не-та и болки преди това, а до колкото мъничко те познавам - най-вероятно си готов - сподели след време и радостите си! Хората се радват, когато усетят огъня на любовта и искреността! Стопли ни и нас, даже и да ни е топло тогава!
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
ако няма някаква сериозна причина освен 'чуствам се нещастен', няма никаква гаранция, че ще се чустваш 'щастлив'. дано да греша, защото иначе ще си разделен между двата избора. късмет.
Повечето от вас не знаят. Не ви и трябва да знаете.
Някои го усещат от споделяното тук.
Третият не се появява за да "развали", а за да запълни зейналата празнина.
Няма какво да спасявам. Отдавна няма.
Последният ми опит беше, когато се опитах последните 4 години да повторя единственият ни щастлив период. Беше преди години...живеехме на квартира далеч от родителите. Бяхме само ние. Не бяхме богати. Всъщност бяхме. Имахме себе си и приятелите.
След това... направихме нашият дом в двора на родителите и. И станах банкомат с елементи на вибратор и кошче за душевни отпадъци /за екстра/.
Всъщност, има какво да спасявам. Спасявам нас, но пооделно.
Жена ми така и не се научи за 40 години да бъде самостоятелен ЧОВЕК.
Съмнявам се много, че и сега ще се получи. Ако някога се осъзнае и започне да мисли, ще се озове с едни злобни родители-тарикати на ръце и сама. Защото не вярвам да има "подходящ" за нея..от гледна точка на бастуните. Дори постигнатото от НАС няма да е нейно, а тяхно.
Въпреки това трябва да опитам. Поне докато имаме нормални човешки отношения помежду си. За нея също ми е болно. Това е партньорът, който аз съм си избрал и съм решил да се събуждам до него всяка сутрин и в зло и в добро, въпреки неразумните ми години, в които съм направил избора си.
Не съм се женил за да се развеждам. Не бих "развалил" семейството си заради някой друг извън него. Независимо дали е мимолетно или постоянно увлечение. Затова и Уинона така и си остана "вершина, которую ты так и не покорил..." И...мил блян, който ме топлеше през годините на самота.
Сега дойде времето на реверанса, който съм длъжен да направя. Онези думи "Обичам те!" носят и отговорността след себе си. Затова не се изричат напразно и мимоходом. Тя остана сама, както и ..аз.
Не съм я виждал почти 5 години. Но съм я чувствал през всичките тези години.
И ме болеше за жена ми. Бих искал тя да всичко и всичко.
А поводите да взема това крайно решение уверявам Ви, ще ви натъжат още повече. Не искам да го споделям. Не и това.
п.п. Имам една молба към 4авдарче! Моля те докато се разхождаш из "Славейков", потърси онази книга "Отровните родители". Цената няма значение. Благодаря ти предварително въпреки, че отдавна вече е късно.
Topper Harley написа:
п.п. Имам една молба към 4авдарче! Моля те докато се разхождаш из "Славейков", потърси онази книга "Отровните родители". Цената няма значение. Благодаря ти предварително въпреки, че отдавна вече е късно.
що не каза - аз я имам, онази вечер можех да ти я донеса, аз така и не я прочетох всъщност:shy:
Topper Harley написа:
п.п. Имам една молба към 4авдарче! Моля те докато се разхождаш из "Славейков", потърси онази книга "Отровните родители". Цената няма значение. Благодаря ти предварително въпреки, че отдавна вече е късно.
що не каза - аз я имам, онази вечер можех да ти я донеса, аз така и не я прочетох всъщност:shy:
Жалко, че по-рано не сте я прочели - и ти и тя. Тази книга много помогна на едно приятелско семейство.
Има и втора част - "Отровните роднини" - тя е за проблемни тъщи, тъстове, свекъри и свекърви.
Ако беше се обадил вчера, днес, щях да ти я намеря... Но утре сутринта заминавам.
Topper Harley написа:Повечето от вас не знаят. Не ви и трябва да знаете.
Някои го усещат от споделяното тук.
Третият не се появява за да "развали", а за да запълни зейналата празнина.
Няма какво да спасявам. Отдавна няма.
Последният ми опит беше, когато се опитах последните 4 години да повторя единственият ни щастлив период. Беше преди години...живеехме на квартира далеч от родителите. Бяхме само ние. Не бяхме богати. Всъщност бяхме. Имахме себе си и приятелите.
След това... направихме нашият дом в двора на родителите и. И станах банкомат с елементи на вибратор и кошче за душевни отпадъци /за екстра/.
Всъщност, има какво да спасявам. Спасявам нас, но пооделно.
Жена ми така и не се научи за 40 години да бъде самостоятелен ЧОВЕК.
Съмнявам се много, че и сега ще се получи. Ако някога се осъзнае и започне да мисли, ще се озове с едни злобни родители-тарикати на ръце и сама. Защото не вярвам да има "подходящ" за нея..от гледна точка на бастуните. Дори постигнатото от НАС няма да е нейно, а тяхно.
Въпреки това трябва да опитам. Поне докато имаме нормални човешки отношения помежду си. За нея също ми е болно. Това е партньорът, който аз съм си избрал и съм решил да се събуждам до него всяка сутрин и в зло и в добро, въпреки неразумните ми години, в които съм направил избора си.
Не съм се женил за да се развеждам. Не бих "развалил" семейството си заради някой друг извън него. Независимо дали е мимолетно или постоянно увлечение. Затова и Уинона така и си остана "вершина, которую ты так и не покорил..." И...мил блян, който ме топлеше през годините на самота.
Сега дойде времето на реверанса, който съм длъжен да направя. Онези думи "Обичам те!" носят и отговорността след себе си. Затова не се изричат напразно и мимоходом. Тя остана сама, както и ..аз.
Не съм я виждал почти 5 години. Но съм я чувствал през всичките тези години.
И ме болеше за жена ми. Бих искал тя да всичко и всичко.
А поводите да взема това крайно решение уверявам Ви, ще ви натъжат още повече. Не искам да го споделям. Не и това.
п.п. Имам една молба към 4авдарче! Моля те докато се разхождаш из "Славейков", потърси онази книга "Отровните родители". Цената няма значение. Благодаря ти предварително въпреки, че отдавна вече е късно.
Братко, желая ти от тук нататък само рози! Е, по тях има и тръни, но... инак няма да е интересен живота!
Успех в това ти начинание!!! И знай, че никога, ама НИКОГА не е късно! За нищо! Важното е да го искаш достатъчно силно и искрено.
Topper Harley написа:
п.п. Имам една молба към 4авдарче! Моля те докато се разхождаш из "Славейков", потърси онази книга "Отровните родители". Цената няма значение. Благодаря ти предварително въпреки, че отдавна вече е късно.
Никога не е късно, приятелю. Винаги е навреме да се изправиш срещу собствените си демони. Нашата я дадох назаем и май я подарих. Винаги готов да ти я купя Защото тя е лечение за нашите болни души, само за нас е помощ. А това не е малко, нали??
Това с натискането на бутоните е като да си вземеш фиш от тотото
взимаш си фиш и не ясно кво стааа
или печели фиша или не
като натискаш бутона на асансьора кво?
не винаги идва
понякога си стои м/у етажите
ези или тура
чевено или черно
....
и всичкото тва по горе все е свързано с плащанееее
Topper Harley написа:...
Няма какво да спасявам. Отдавна няма.
...
Всъщност, има какво да спасявам. Спасявам нас, но пооделно.
...
А поводите да взема това крайно решение уверявам Ви, ще ви натъжат още повече. Не искам да го споделям. Не и това.
...
хм
всяко решение е предпоследно
знаеш
просто действай
колкото да е късно (или рано)
а, че ще си намериш какво (друго) да те вълнува/мъчи/тормози, т`ва е ясно
аре, успех
нали не отиваш на Северния полюс?!
за първи и последен път ще се опитам.
Не се сърди на жалкият ми опит.
Ти ми подари младоста си. Позволи ми аз да ти подаря старостта си...
Само това имам.
Знам, ще почнем от нулата. Даже и под нея. Ще имаме само себе си и доверието един в друг. Може би и няколко добри приятели, които ще ни обичат и разбират въпреки всичко.
Никого не съм обичал така и никой друг не ме е обичал така.
Не мога да ти обещая нищо, може просто да се провалим. Може да се намразим в следващите няколко дни, седмици, години. Може ти да се превърнеш в поредното мрънкало, а аз в озлобен самодостатъчен старец. Въпреки това...аз искам да рискуваме да разберем, дали бяхме и сме един за друг.
Съмненията ни отдалечаваха и разделяха. И въпреки това се търсехме през всичките тези години. Не можеш да го отречеш. Съдбата може би е по-зряла от нас и ни даваше стотици знаци. А ние с теб бягахме...
Искам да ти изпратя еднопосочен билет за връщане.
При мен.
И повече никога да не те изгубя.
Саше
Ако не натисна бутона "изпрати" сега, никога повече няма да го направя.
1 минута....
Минута, която може да разруши целия мой живот до сега, но и да ми подари нов истински живот.
Ще прочета отговора ти чак след седмица. Най-дългата седмица в живота ми."
Извинявам се искрено на всички, които ще разочаровам с това писмо. На пуританите, на на "open mind"-ите, на тези които ме разбираха, и на тези, които не ме разбираха. Най-вече на тези, които ме приемаха и може би обичаха такъв какъвто съм.
Вие сте част от моя живот и...споделих. Wish you were here
Саше!
искам да ти стисна ръката.
не слушай никого.
няма някой, който знае какво е вътре в нас.
слушай себе си.
ще ти стискам палчета много много
за първи и последен път ще се опитам.
Не се сърди на жалкият ми опит.
Ти ми подари младоста си. Позволи ми аз да ти подаря старостта си...
Само това имам.
Знам, ще почнем от нулата. Даже и под нея. Ще имаме само себе си и доверието един в друг. Може би и няколко добри приятели, които ще ни обичат и разбират въпреки всичко.
Никого не съм обичал така и никой друг не ме е обичал така.
Не мога да ти обещая нищо, може просто да се провалим. Може да се намразим в следващите няколко дни, седмици, години. Може ти да се превърнеш в поредното мрънкало, а аз в озлобен самодостатъчен старец. Въпреки това...аз искам да рискуваме да разберем, дали бяхме и сме един за друг.
Съмненията ни отдалечаваха и разделяха. И въпреки това се търсехме през всичките тези години. Не можеш да го отречеш. Съдбата може би е по-зряла от нас и ни даваше стотици знаци. А ние с теб бягахме...
Искам да ти изпратя еднопосочен билет за връщане.
При мен.
И повече никога да не те изгубя.
Саше
Ако не натисна бутона "изпрати" сега, никога повече няма да го направя.
1 минута....
Минута, която може да разруши целия мой живот до сега, но и да ми подари нов истински живот.
Ще прочета отговора ти чак след седмица. Най-дългата седмица в живота ми."
Извинявам се искрено на всички, които ще разочаровам с това писмо. На пуританите, на на "open mind"-ите, на тези които ме разбираха, и на тези, които не ме разбираха. Най-вече на тези, които ме приемаха и може би обичаха такъв какъвто съм.
Вие сте част от моя живот и...споделих. Wish you were here
Абе не знам, много ме натъжи това, като го прочетох...
Стискам палци, да преодолееш това, което имаш за преодоляване и скоро да се почувстваш добре.