Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе
мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
Понеже ще питате "и къде е поуката от приказката
" да го наудебеля /пояпонча/"Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
"
И така.
