Хубавото на 1-вата класа в БДЖ е, че човек си спестява прекия контакт с пътнишкото видово разнообразие. Или поне го редуцира. Без да съм фЭн на сегрегацията, смея да твърдя, че... гранде микстурата в железниците /особено нощем/, за около 10 годинки влаков сървайвинг, вече не ми е толкова леко поносима като преди...
Та...
На 10-ти вечерта в ЖПърва класа за Пловдив, после до Септември с просто „класа”, а от там с теснолинейка за Добринище. Целта е Пирин. И няколко дни релакс с Децата на високо... Над страстите земни. Каката се е качвала до високото, Малчо само в полите ... Ще видим, ще видим...
До Септември добре... детският сън бори емоциите от дългото и досадно пътуване. В малкото влакче обаче, страстите избухват като „пенсинерски гняф”... Радко се въргаля по пода... крещи уразглезени детски ругатни, каката се гевези предтинейджърно... бе който не е ходил с Деца, той не знае. Но ... почасом замлъкват и се втренчват от прозорците навън, към бавно точещите се в началото Родопи, в очичките свети интерес и удивление... „уау... ау ... какви гори, какви Полета... ами колко са големи, жълти са... цветни са. Ами къде почват... а къде свършват... а къде е Пирин?...”През моите очи всичко изглежда по-различно на подстъпите. Материално до безобразие. Джамии из Родопистан
и оръфан трибагреник на гарата в Банско.
Бе, не че съм превелик шовинист ... но мангизофилията понякота ме дразни ... особенно като почне да издухва народопсихологичните /малкото останали/ ценности. Тва е финала на нацията просто:shy: За нашата нация може пЪк и да е за добре, кой знай:shy:
Накрая слизаме в Добринище. Хищен дядо с изкорубена шкода /на любителите ще пратя т.т. данните му - в смисъл тел. и имена/ ни обръсва двайсетачка за транспорт до х. Г. Делчев... ама иначе пеш по разбития асфалт... мятаме се после на лифта и след 40 минути сме баш в Пирин. Хижата е Безбог, и ако не друго е разположена на чудно място, на брега на едноименното езеро.
Кратката разходка след настаняването беше ползотворна от боровинкофилска гледна точка. После се стъмни... Дяцата се креватират, а ние засядаме в столовата. Жена ми си лекува хремата с Ром+Коняк, аз си лекувам егото със същото ... накрая изяждаме и по едно шкембе. Преди лягане, докато се качваме към стаята ....чувам как пращят-горят от дъха ни ... термовизионните камери на гранична полиция от Кулата до Дуранкулак:twisted:...
През ноща фуча и вя. Дори сняг валя. Тръгваме за Тевно към 09 ч. на другия ден га се стопи студеното бяло агрегатно състоятние на водата, дето беше побелило околностите на Безбог... Напредваме бавно, спираме често... гледаме много.
Отвреме навреме гълчим Децата... те са обезумели... прелитат като болиди покрай пътеката, врещят... дразнат се:blink: Но, час по час се спират и се оглеждат с ЕЙ ТАКИВА ОЧИ. То, не че няма какво да се види...
Спираме за кратко на Попово езеро. То е голямо, синьо и има остров около средата.
За съжаление духа жилещ есенен вятър, излизат вълнички и затърчаваме към Самодивска порта.
аре...после пак.следва продължение
Все едно, че и аз съм бил там.
:rotfl24:
Алелеееее... е, ча сега ще ставаме на кълбета!!!!
Пък и той Кента декларира, че ще идват..
