Друга история за куче (без циганин)

[АВе]

Понеже се разприказвах за кучетата ми и ми стана тъжно, да ви разкажа и историята за Жожо Рижавия пират.
Името му е дадено от барманката на кръчмата. Беше рижав до последния косъм на опашката си. Едър, към 70 см. висок в холката*. Явно, наследник на добър род, но изоставен. Боец по рождение.

Взех го от улицата на видима възраст около година и половина, най-много две. Висеше пред механата, която използвах като студентски стол, близо до къщата ми. Бях му давал ядене. Бяхме си "приказвали" с него 2-3 пъти. Една петъчна вечер излизам от кръчмата и го виждам - мръсен, сплъстена козина, язви по хълбоците, гладувал до пълно оскелетяване. Целият се тресеше от студ. Казах му: "Хайде! Ела с мен!"
И той дойде.

Нахраних го, изкъпах го, а на др. ден го заведох при съседа ветеринар. Излекувахме го.

Интересното при него е, че въобще не излизаше от двора. Сърдеше ми се като го извеждах на разходка. Веднъж намерил дома си, въобще не желаеше да излиза от него.
Реагираше на повиквания "Жожо", "Гого" и "простак нещастен!" (като е направил някаква беля).
Стана интересно, когато синът на жена ми, моят нов син, ми дойде за първи път на гости. И той Георги, - Гого, - имаше си адаш вкъщи. Много се харесаха. Малкият за първи път общува с куче. В тяхната къща не са имали дом. животни. Ходеха като лепнати един за друг по двора. Той е отгледан в апартамант и да е в къща с двор за него беше приятно "Очудване", както дребния пишеше тази дума тогава.

Жожо ми беше "изтърсакът" във фамилията. А фамилията се състоеше от Анси и двете котки. Както си е нормално за изтърсаци, той получи най-мекото и минимално възпитание. Вече беше възрастен и почти не ставаше за дресировка. Като го обучавах, Анси му помагаше - показваше му какво се изисква от него. И го "юркаше" по нейн си кучешки начин.
Той почти веднага зае "луксозното издание" на кучешката къща на Анси - тя не я ползваше.

Тя трудно го прие "в семейството". В началото му беше много нахъсана. Страхуваше се, че ще ме открадне от нея. А той, горкият, все се вреше в мен. За първи път някой му обръща внимание, гали го, храни го и ТНТМ.

Като напусках къщата, същия ден се нанесоха новите наематели. Паралелен процес - аз се изнасям, те се нанасят. Свестни хора - семейство строителни работници. Предадох им властта върху Гого (същият и Жожо, и простак нещастен!). Бях ги запознал с него предварително.
И отгърмях към Младост с камиона с покъщнината си. С жена ми и детето започнахме да живеем заедно на квартира.

Същият следобед Жожо изчезнал. Новият наемател ми се обади да ми каже.

След ок. месец, излизайки сутринта да загрея колата, че беше вече зима, го намерих пред входа. В същия вид - охърбавял, мръсен и с рани по тялото.

Как ме е намерил... един бог знае.
Хазяинът ни не даваше да се гледат животни в апартамента му, та го излекувах, огладих му косъма и го закарах при Анси на село.

Жив и здрав е и лае басовито по кравите. Те нещо не му допадат като животински вид.
Както и редовно облагородява кръвта на местните кучета с наследниците си.
____________
* Холката се мери при първия гръден прешлен на гръбнака, веднага след шията, или при плешките на предните крака. Зависи от породата.

[esti]

Тъкмо щях да те карам да разкажеш още някоя кучешка история, ама от мързел не ти писах..
Сега обаче не ме мързи да ти кажа, че с голям кеф ти чета историите. 8)

[АВе]

Тъкмо щях да те карам да разкажеш още някоя кучешка история, ама от мързел не ти писах..
Сега обаче не ме мързи да ти кажа, че с голям кеф ти чета историите. 8)

Като командировах Анси Зелената барета при чичо ми в скапаното врачанско село, Жожо веднага зае мястото и пред вратата ми.

Но през зимата не искаше да спи в антрето. Трябваше специално да излизам и да го завивам с един китеник на мястото му пред вратата. Беше много студена зима. Температурите падаха до минус 13-15 градуса.

И котките не се гушеха при него. Отношенията им бяха чиста проба "въоръжен неутралитет". И той беше добър, но с неговото тежко детство, разбирам го. Липсваше му всеопрощаващата добрина на расовата кръв на Анси.

Единственият път, когато се съгласи да го прибера вкъщи, беше, като го беше блъснала някаква кола при любовните му похождения. Беше със счупен заден ляв крак. Гипсираха го.
Навън лют студ. Оставях му телевизора включен. Да си има забавление. Установих, че не го вълнуват тъпите екшъни, които аз гледах тогава. Най-му беше кеф да гледа "Animal Planet". Куче с вкус към телевизионните програми.

А-а-а, да! И Сузи (по-голямата котка) седеше върху телевизора и като зачуруликат птички някви, посягаше да ги "хване" от екрана с лявата лапа. Тя беше определено левачка.

[esti]

А-а-а, да! И Сузи (по-голямата котка) седеше върху телевизора и като зачуруликат птички някви, посягаше да ги "хване" от екрана с лявата лапа. Тя беше определено левачка.

А аз преди години имах една бяла котка, която се чудехме как да кръстим.
Та и тя така една вечер, като даваха мач по ТВ гонеше много настървено топката по екрана.
Играеха "Славия" с не помня кой...
Така и я кръстихме - Славия.
Хем бяла, хем футболна фенка....

[АВе]

А-а-а, да! И Сузи (по-голямата котка) седеше върху телевизора и като зачуруликат птички някви, посягаше да ги "хване" от екрана с лявата лапа. Тя беше определено левачка.

А аз преди години имах една бяла котка, която се чудехме как да кръстим.
Та и тя така една вечер, като даваха мач по ТВ гонеше много настървено топката по екрана.
Играеха "Славия" с не помня кой...
Така и я кръстихме - Славия.
Хем бяла, хем футболна фенка....

Хехе! Хубава история! Ще я запомня!
Наздраве!

[esti]

А-а-а, да! И Сузи (по-голямата котка) седеше върху телевизора и като зачуруликат птички някви, посягаше да ги "хване" от екрана с лявата лапа. Тя беше определено левачка.

А аз преди години имах една бяла котка, която се чудехме как да кръстим.
Та и тя така една вечер, като даваха мач по ТВ гонеше много настървено топката по екрана.
Играеха "Славия" с не помня кой...
Така и я кръстихме - Славия.
Хем бяла, хем футболна фенка....

Хехе! Хубава история! Ще я запомня!
Наздраве!

Наздраве, АВе!
Колко много поезия има в тоз израз....

[frisky lioness]

Жив и здрав е и лае басовито по кравите. Те нещо не му допадат като животински вид.
Както и редовно облагородява кръвта на местните кучета с наследниците си.
____________
* Холката се мери при първия гръден прешлен на гръбнака, веднага след шията, или при плешките на предните крака. Зависи от породата.

Радвам се, че поне Жоро е в добро здраве и разположение на духа

[АВе]

А-а-а, да! И Сузи (по-голямата котка) седеше върху телевизора и като зачуруликат птички някви, посягаше да ги "хване" от екрана с лявата лапа. Тя беше определено левачка.

А аз преди години имах една бяла котка, която се чудехме как да кръстим.
Та и тя така една вечер, като даваха мач по ТВ гонеше много настървено топката по екрана.
Играеха "Славия" с не помня кой...
Така и я кръстихме - Славия.
Хем бяла, хем футболна фенка....

Хехе! Хубава история! Ще я запомня!
Наздраве!

Наздраве, АВе!
Колко много поезия има в тоз израз....

Хе-хе! За имената на котките...
В къщата, в която отрастнах, винаги имаше средно две котки по всяко време. Като много малък човек, едвам проговорил, съм въвел, без да искам, модата мъжките да се казват Пешо, а женските - Мара. И така имахме Мара ІІІ или Пешо ІV, например. Весело беше.

[Dark Angel]

Мара е класическо име за котка 8)

баба ми така кръщаваше котките си

[АВе]

Мара е класическо име за котка 8)

баба ми така кръщаваше котките си

Така, де! Ай ся, ще даваш на всяка котка ново име, че пък и трябва да го помниш!
Унификация му е майката. ВСички женски са Мара, всички мъжки - Пешо.

толкова.

Наздраве!

[АВе]

Жив и здрав е и лае басовито по кравите. Те нещо не му допадат като животински вид.
Както и редовно облагородява кръвта на местните кучета с наследниците си.
____________
* Холката се мери при първия гръден прешлен на гръбнака, веднага след шията, или при плешките на предните крака. Зависи от породата.

Радвам се, че поне Жоро е в добро здраве и разположение на духа

Мда. Добре си е той. Много е влюбен в чичо ми. Всички обичат чичо ми. Той е изкл. добър човек. Жожо ходи с ниго навсякъде. Буквално залепен за него.

ако чичото тръгне на пазар по повеля на стринка ми и затвори вратата, Жожо прескача оградата и след няма и 50 метра вече е залепен за коляното му.

Жожото им е не стринка и чичо като Енимъл планет постоянен или като поредния внук за отглеждане. разкошни са. много ги обичам.

[frisky lioness]

. разкошни са. много ги обичам.

Живи и здрави да са ти, и ти, за да си ги обичаш :) , и Жожо тоже