The Tear или за

[Remmivs]

романтичната любовна лирика.

Ето ви малко от лорд Байрон.

The Tear

When Friendship or Love
Our sympathies move;
When Truth, in a glance, should appear,
The lips may beguile,
With a dimple or smile,
But the test of affection's a Tear.

Too oft is a smile
But the hypocrite's wile,
To mask detestation, or fear;
Give me the soft sigh,
Whilst the soul-telling eye
Is dimm'd, for a time, with a Tear.

Mild Charity's glow,
To us mortals below,
Shows the soul from barbarity clear;
Compassion will melt,
Where this virtue is felt,
And its dew is diffused in a Tear.

The man, doom'd to sail
With the blast of the gale,
Through billows Atlantic to steer,
As he bends o'er the wave
Which may soon be his grave,
The green sparkles bright with a Tear.

The Soldier braves death
For a fanciful wreath
In Glory's romantic career;
But he raises the foe
When in battle laid low,
And bathes every wound with a Tear.

If, with high-bounding pride,
He return to his bride!
Renouncing the gore-crimson'd spear;
All his toils are repaid
When, embracing the maid,
From her eyelid he kisses the Tear.

Sweet scene of my youth!
Seat of Friendship and Truth,
Where Love chas'd each fast-fleeting year;
Loth to leave thee, I mourn'd,
For a last look I turn'd,
But thy spire was scarce seen through a Tear.

Though my vows I can pour,
To my Mary no more,
My Mary, to Love once so dear,
In the shade of her bow'r,
I remember the hour,
She rewarded those vows with a Tear.

By another possest,
May she live ever blest!
Her name still my heart must revere:
With a sigh I resign,
What I once thought was mine,
And forgive her deceit with a Tear.

Ye friends of my heart,
Ere from you I depart,
This hope to my breast is most near:
If again we shall meet,
In this rural retreat,
May we meet, as we part, with a Tear.

When my soul wings her flight
To the regions of night,
And my corse shall recline on its bier;
As ye pass by the tomb,
Where my ashes consume,
Oh! moisten their dust with a Tear.

May no marble bestow
The splendour of woe,
Which the children of Vanity rear;
No fiction of fame
Shall blazon my name,
All I ask, all I wish, is a Tear.

Хайде сега, който го има (има ли го някой) на български да го пусне, моля.

Пък аз ще продължа с две на български и на Бърнс:

Девойката, която ми постла легло

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Много са красивите стихове... Кои са (част от) вашите любими романтични откровения?

[vyara]

Ровейки се из разни стихове си харесах малко от тези::D

.........
Понякога не ми достигат часове, за да се
сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви
банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям
синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред
гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам.
Играя си с вратата. Не си познавам дрехите.

Дори не зная как да се държа, когато ме
обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност.
Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите.
Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви
излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и
витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея.
С обеците й. И роклята.

.....................

Не ми достигна цялата есен, за да си остана същият.
Събуждам се във ягодовите поляни. Очаквам ги. Раз-
мислям ги. Танцувам. С чарлстона - на баща ми. С фланел-
ката на вълни и брегове. Танцувам. Протърквам шепоти-
те си нагоре. Във зеленото. Стърчи сърцето. Става по-обширно.
По-претенциозно става.

...................

Това съм аз. Накърмен с белоцветни вишни. Пея. Скучен съм.
Пльоснал се върху поезията. Забравил съм се върху поезията. Тялото
ми се е протъркало в магданоза, в люляците, в месечините. Няма
да се случи нищо повече. Това съм аз - старче със сълзи като
футболни топки. Аутист в аутиста. Съм. Напълнил ветровете със
стомашния си сок. И пея. Само една запетая ме разделя от остана-
лия свят. Останалият свят е нищо. Той не ми принадлежи.


Елин Рахнев
/из блусове разни/

[ELBI]

романтичната любовна лирика.

Ето ви малко от лорд Байрон.
....
Много са красивите стихове... Кои са (част от) вашите любими романтични откровения?

Най-красивите ... са тези, които са дошли от нас самите, но още по-красиво е, когато си влюбен да четеш подобни редове - стават по някакъв начин и твои, докосват същите изворчета, които си усетил дълбоко в теб, но не винаги е имало точната дума, след която да бликне потокът душевна, романтична музика.

Мерси за напомнянето - тези бяха наистина сред най-въздействащите...особено, когато си влюбен!

8)

[Remmivs]

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

А. С. Пушкин, 1829

Персидские мотивы. "Шаганэ ты моя, Шаганэ!.."

* * *
Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Потому, что я с севера, что ли,
Я готов рассказать тебе поле,
Про волнистую рожь при луне.
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

Потому, что я с севера, что ли,
Что луна там огромней в сто раз,
Как бы ни был красив Шираз,
Он не лучше рязанских раздолий.
Потому, что я с севера, что ли.

Я готов рассказать тебе поле,
Эти волосы взял я у ржи,
Если хочешь, на палец вяжи -
Я нисколько не чувствую боли.
Я готов рассказать тебе поле.

Про волнистую рожь при луне
По кудрям ты моим догадайся.
Дорогая, шути, улыбайся,
Не буди только память во мне
Про волнистую рожь при луне.

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Там, на севере, девушка тоже,
На тебя она страшно похожа,
Может, думает обо мне...
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

Есенин, 1924

ТУЧИ

Тучки небесные, вечные странники!
Степью лазурною, цепью жемчужною
Мчитесь вы, будто как я же, изгнанники
С милого севера в сторону южную.

Кто же вас гонит: судьбы ли решение?
Зависть ли тайная? злоба ль открытая?
Или на вас тяготит преступление?
Или друзей клевета ядовитая?

Нет, вам наскучили нивы бесплодные...
Чужды вам страсти и чужды страдания;
Вечно холодные, вечно свободные,
Нет у вас родины, нет вам изгнания.

М. Ю. Лермонтов

[4avdar4e]

Я вас любил: любовь еще, быть может,

Много любимо, Маяковски..

Послушайте!

Послушайте!
Ведь, если звезды зажигают -
значит - это кому-нибудь нужно?
Значит - кто-то хочет, чтобы они были?
Значит - кто-то называет эти плевочки жемчужиной?
И надрываясь
в метелях полуденной пыли
врывается к Богу,
боится, что опоздал,
плачет,
целует ему жилистую руку,
просит -
чтоб обязательно была звезда! -
клянется -
не перенесет эту беззвездную муку!
А после
ходит тревожный,
но спокойный наружно,
говорит кому-то:
"Ведь теперь тебе ничего?
Не страшно?
Да?"
Послушайте!
Ведь, если звезды
зажигают -
значит - это кому-нибудь нужно?
Значит - это необходимо,
чтобы каждый вечер
над крышами
загоралась хоть одна звезда?!

[Remmivs]

Павлета делия и Павлетица млада

Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.

А веднъж удари, дважди виком вика:
"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"

- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада."

Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.

- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;

карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?

Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:

"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"

А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.

Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:

- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?

"Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди."

- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!

"Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето."

- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!

"А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?

Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?"...

Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.

Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

П. К. Яворов

[Remmivs]

One Knight's Passion
by Sea_of_okc

There is no dragon's fiery breath
No black knight's sword dealing death
No creature of the land or sea
Could keep me from possessing thee
There is no thing that I could find
Not strong ale nor sweet wine
Even Merlin's herbs and such
Pale beside my lady's touch
There is no rose could smell so sweet
No fair maiden I might meet
No body in the sky above
That could outshine my lady love
There is no challenge I won't take
No quest too bold for me to make
No ties from which I wouldn't part
To win my fairest lady's heart
On my honor this I swear
All my life with you I'll share
I pledge my sword, my heart, my name
Pray tell me lady you'll do the same

[doktorka]

Fare thee well ! and if for ever,

Still for ever, fare thee well:

Even though unforgiving, never

'Gainst thee shall my heart rebel

Биографията на Лорд Байрън я прочетох в 5-ти клас?
преведените стихове къде 6-ти....

Fare thee well...го знаех в 7-ми клас.
( амо първия куплет,де...:)..)

винаги ме е запленявал...
fare thee well

[Remmivs]

Fare thee well ! and if for ever,

[doktorka]

Fare thee well ! and if for ever,

нали знаеш ,че според мълвата е писана за природената му сестра?
и че заради нея е избягал от Англия?

а е бил толкова готин като мъж...
аааууу много си падах по него навремето...