"41-во ОУ "Св. Патриарх Евтимий" в София пък излязоха с инициативата "Когато живите не чуват...". Те призоваха учителските колективи след края на всеки стачен ден да се събират около паметниците на патроните на своите училища (или на друго подходящо място), където да четат текстове от българската литература с актуално звучене в днешната ситуация. Така ще изведем стачните си действия извън изолацията на училищните сгради и ще дадем уважителен израз на протеста си, отбелязват инициаторите на проявата от школото, цитирани от БТА."
Във френската гимназия, по повод на стачката учителят по френски език Красимир Поповски е написал цяла поема, озаглавена „Учителска молитвено-апелативна“.
„Защо на властите дечицата, при нас записват се и днес?
Дали от обич към езиците, или пък е въпрос на чест?...
Нима „велможите ни знатни“, не са се учили при нас!?
Защо са тъй неадекватни, когато „оперират“ с власт“?
Ти сън ли си или те има,
държава, тънеща в лъжа,
по „гафове“ недостижима...
Безсилен съм да продължа...“
П.П. Не знам дали да плача или да се смея вече...
