
начи това е едно пиленце дето няма много силици да натисне плячката и да къса парчета от нея
и за да се улесни забива плячката на разни тръни, бодлива тел и т.н.
сетих се за дървото на болката и Шрайка
напоследък само шантави мисли


НормалноDark написа:
напоследък само шантави мисли

на никого. просто се кефи, че не си на дъното на хранителната верига.kapincho написа:
Хм....и птичето готино, и това дето е като жаба и то. На кого да съчувства човек?
Сврачка. Ето какво пише за нея:Dark написа:
начи това е едно пиленце дето няма много силици да натисне плячката и да къса парчета от нея
и за да се улесни забива плячката на разни тръни, бодлива тел и т.н.
сетих се за дървото на болката и Шрайка
напоследък само шантави мисли
Кпнато от ТУК>>>Горната страна на главата и надопашката при мъжката червеногърба сврачка са сиви. Черни са бузите и една ивица, която минава през челото. Долната странан на тялото е бяла, по гърдите и слабините с кремав оттенък. Средните опашни пера са черни, а останалите - бели с черни петна. Горната страна на тялото и главата при женската са тъмнокафяви, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни кафеникави вълнообразни ивици. По оперение младите екземпляри приличат на женската, но от горната страна тялото им е изпъстрено с тъмни напречни вълнообразни шарки.
Червеногърбата сврачка е прелетна птица. Долита през началото на април и отлита през септември. Зимува в Южна Азия и Южна и Източна Африка. Обитава равнини и планински склонове, обрасли с храсти и ниски дървета, окрайнини на гори, крайречни храсти, паркове и овощни градини. В планините се среща до 1600 м надморска височина.
Гнезди ниско по храсти и дървета. В строежа на гнездото вземат участие женската и мъжкият. За строителен материал използват малки клончета, коренчета и сухи стебла на треви. Вътре гнездото е застлано с меки материали, мъх, пера, косми, вълна и пухкави тревни съцветия. През май женската снася 3 - 7 белезникави яйца с кафяви петна, коиот мъти 16 дни. Малките напускат гнездото след 15 - 18 дни, но около две седмици след това възрастните птици продължават да ги хранят. Едва когато малките станат на един месец, започват да водят самостоятелен живот и семейството се разпада.
Червеногърбата сврачка се храни с насекоми, гущерчета, мишки, полевки, по-рядко с дребни птички. При изобилие на храна тя прави запаси, които забожда по бодли на храсти около гнездото.
"Атлас по зоология"
Издателство Народна Просвета
София 1974
Професор С.Пешев - С.Симеонов
Виждал съм много сврачки, даже бях наснимал няколко, но никога не съм виждал набучени гадинки по трънките, сигурно е интересно да видиш как става, а ако успееш да го снимаш май ще е и уникално.Dark написа:Боев, направо ме смаЯ с инфото за шрайкчето
гледах веднъж по Енимъл Планет за него и ми направи впечатление
другото което ловеше бяха някакви адски смрадливи скакалци (миризмата изчезваше след едно денонощие престой забучени на някой шип)
Боев, ми с децата гледахме как пиленцето долетя с един жив гущер, кацна на клона и от раз го набучи на шипа. Гущера пошава известно време и после спряБоЕВ написа: Виждал съм много сврачки, даже бях наснимал няколко, но никога не съм виждал набучени гадинки по трънките, сигурно е интересно да видиш как става, а ако успееш да го снимаш май ще е и уникално.

Да!:(Звеневия написа:Шти требе и такова чудовище...БоЕВ написа:... а ако успееш да го снимаш май ще е и уникално.![]()

Приготви се да го снимаш следващия път.Dark написа:Боев, ми с децата гледахме как пиленцето долетя с един жив гущер, кацна на клона и от раз го набучи на шипа. Гущера пошава известно време и после спряБоЕВ написа: Виждал съм много сврачки, даже бях наснимал няколко, но никога не съм виждал набучени гадинки по трънките, сигурно е интересно да видиш как става, а ако успееш да го снимаш май ще е и уникално.
Е, какво си снимал? Едни бели маратонки, подпрени на едно дърво!БоЕВ написа:Ама по законите за всеобщата гадост и Мърфи, скоро няма да се радвам на такава придобивка, пък ще е и много лесно. Разчитам на това което имам и не се надявам на стандарната тактика - пусия. Наблягам на маскировката, пълзене, притичване и пак пълзене, колкото се може по-близо.