...........

[Ън]

...........

[vyara]

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

Лек ден, зовящи.

И не че няма го това
какво ли по света днес няма
но виж я тази синева
над нас е вечна и голяма.

А тези няколко неща
забравата ще ги забули
и струва ли си питам аз
и многозначно се опулвам

[Ън]

БГ превода е кофти, затуй го затрих.
Струва си да се мисли за това.

[vyara]

Струва си да се мисли за това.

С мислене не става.

[Ън]

Струва си да се мисли за това.

С мислене не става.

Кое не става с мислене? А без мислене кое става...

[Wishes]

Зову я смерть. Мне видеть невтерпеж
Достоинство, что просит подаянья,
Над простотой глумящуюся ложь,
Ничтожество в роскошном одеянье,
И совершенству ложный приговор,
И девственность, поруганную грубо,
И неуместной почести позор,
И мощь в плену у немощи беззубой,
И прямоту, что глупостью слывет,
И глупость в маске мудреца, пророка,
И вдохновения зажатый рот,
И праведность на службе у порока.

Все мерзостно, что вижу я вокруг...
Но как тебя покинуть, милый друг!

От тук


Лек ден, зовящи.

SONNET 66
Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:
Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.

Струва ми се, че българския превод си беше ок.
Особено ако е на Валери Петров, негов ли беше?

[vyara]

Струва си да се мисли за това.

С мислене не става.

Кое не става с мислене? А без мислене кое става...

Поправка: САМО с мислене не става.

[сър Айвънхоу]

Поправка: САМО с мислене не става.

Права си - трябва и акъъъл!

[vyara]

Поправка: САМО с мислене не става.

Права си - трябва и акъъъл!

Промила ти е мозъка тая телевизия бре.

[4avdar4e]

Струва ми се, че българския превод си беше ок.
Особено ако е на Валери Петров, негов ли беше?

Да, негов е.
-------------------
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

[сър Айвънхоу]

Поправка: САМО с мислене не става.

Права си - трябва и акъъъл!

Промила ти е мозъка тая телевизия бре.

Аз телевизия не гледам много отдавана! Ама преди две седмици ходих да видя нашите и там нет няма, самона тив я карат. Та попаднах на таз тъпа реклама и... виждаш резултата!

[Wishes]

Струва ми се, че българския превод си беше ок.
Особено ако е на Валери Петров, негов ли беше?

Да, негов е.
-------------------
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Мда, така си и мислех, мерси :)

[Semiramis]

Струва ми се, че българския превод си беше ок.
Особено ако е на Валери Петров, негов ли беше?

Да, негов е.
-------------------
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Мда, така си и мислех, мерси :)

[Дядо Капинчо]

...

[Wishes]

Като ходя на "Славейков", винаги виждам една книжка - "Шекспир - Сонети" и всеки път си я прочитам "Шекспир - сюнети"

Тъпичко, ама сега ми е паднало да споделя.

:rotfl24::rotfl24:

[Пенчо Заека]

Да, негов е.

Не беше ли на Свинтила?

За мен №33, моля:

Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините,
след туй докосват с устни равнините,
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят
и те до здрач под слънцето вилнеят
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй, за час,
и то над мен разпали утрин ясна
но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.

Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.

[4avdar4e]

Не беше ли на Свинтила?

Специално за 66 съм почти 100% уверена, че е на В. Петров. Не ми се рови сега

П.П. Права си, абсолютно. Този превод, по-горе, е на Свинтила. Ето го и на Валери Петров:

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?


П.П.П. И сега не мога да реша кой ми харесва повече???

[Ън]

Струва ми се, че българския превод си беше ок.
Особено ако е на Валери Петров, негов ли беше?

Да, негов е.
-------------------
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

А да намираш лееееека разлика между този превод и превода, който бях пуснал в първият си пост и за който питаше Уишеса?

[Positum]

Някак си на В.Петров е по-фин и мелодичен, другия е по- агресивен. Мое си усещане.

[Ън]

Да, негов е.

Не беше ли на Свинтила?

Преводите на Владимир Свинтила- тук

[4avdar4e]

Някак си на В.Петров е по-фин и мелодичен, другия е по- агресивен. Мое си усещане.

И някак по-театрален ми се вижда, по-шекспиров с този леко архаичен език...

[Ън]

Някак си на В.Петров е по-фин и мелодичен, другия е по- агресивен. Мое си усещане.

И някак по-театрален ми се вижда, по-шекспиров с този леко архаичен език...

Що се хванахте за превода, не разбирам, ама както и да е. На мен най- много ми хареса руският превод, затова и него оставих. Всъщност, не знам кой е най- точният, защото с английския сме на Вие и се гледаме строго, но най- поетичен и най- силен е руският.

[Ън]

"Шекспир - сюнети"

:

Аааааааа, ти ме разби с тия сюнети....

[4avdar4e]

Що се хванахте за превода, не разбирам, ама както и да е. На мен най- много ми хареса руският превод, затова и него оставих. Всъщност, не знам кой е най- точният, защото с английския сме на Вие и се гледаме строго, но най- поетичен и най- силен е руският.

Не, бе, не сме се хванали за .... превода Просто срявняваме и уточняваме.

[Positum]

Някак си на В.Петров е по-фин и мелодичен, другия е по- агресивен. Мое си усещане.

И някак по-театрален ми се вижда, по-шекспиров с този леко архаичен език...

Дори си го представих изпълнен от първокурсник

[Ън]

Струва си да се мисли за това.

С мислене не става.

Кое не става с мислене? А без мислене кое става...

Поправка: САМО с мислене не става.

Е, кое бе, Верче, САМО с мислене не става?! Май за различни неща говорим. Чета си тука разни теми и понеже моооого отекли- по на 6- 7 страници и не върви да се включвам тепърва в тях, та пускам в нова тема първото нещо за което се сещам - този сонет (баси, щях да напиша "сюнет":lol:). Щото човекът, с главно Ъ, не е мръднал на милимунда. Никаква еволюция- същите лайнари сме си като преди и естествено същата смрад ни заобикаля. Та, това ми беше мисълта на мене.

[vyara]

Е, кое бе, Верче, САМО с мислене не става?!

Добре, ти ми кажи тогава коя промяна става само с мислене.
Лесно се клейми и се констатира. Трудно се променя и действа. Какво не си ми разбрал?

[Ън]

Добре, ти ми кажи тогава коя промяна става само с мислене.
Лесно се клейми и се констатира. Трудно се променя и действа. Какво не си ми разбрал?

Промените започват първо в нас. Тва е стара истина.

[vyara]

Промяните започват първо в нас. Тва е стара истина.

Обаче ако не свършват извън нас, промени ли са?

[esti]

същите лайнари сме си като преди и естествено същата смрад ни заобикаля.

Значи обитателите и средата сме си в пълна хармония.
Кво повече да се иска.

[Ън]

Промяните започват първо в нас. Тва е стара истина.

Обаче ако не свършват извън нас, промени ли са?

Смятам, че всеки от нас влияе по някакъв начин ПОНЕ на хората, които го заобикалят.

[Positum]

Промяните започват първо в нас. Тва е стара истина.

Обаче ако не свършват извън нас, промени ли са?

са илюзии:-)

[vyara]

Смятам, че всеки от нас влияе по някакъв начин ПОНЕ на хората, които го заобикалят.

Да, с делата си преди всичко. С примера си.

[Ън]

Смятам, че всеки от нас влияе по някакъв начин ПОНЕ на хората, които го заобикалят.

Да, с делата си преди всичко. С примера си.

Май всичко е ясно, нали.

[vyara]

Смятам, че всеки от нас влияе по някакъв начин ПОНЕ на хората, които го заобикалят.

Да, с делата си преди всичко. С примера си.

Май всичко е ясно, нали.

Така мисля.

[esti]

Смятам, че всеки от нас влияе по някакъв начин ПОНЕ на хората, които го заобикалят.

Да, с делата си преди всичко. С примера си.

Май всичко е ясно, нали.

Така мисля.

И кво сега, разбрахте се набързо, стиснахте си ръцете и няма какво повече да се каже.
А ние четящите кво да прайм сега а?

[Амаранта]

Щото човекът, с главно Ъ, не е мръднал на милимунда. Никаква еволюция- същите лайнари сме си като преди и естествено същата смрад ни заобикаля. Та, това ми беше мисълта на мене.

Като прочетох това, и се сетих за Казандзакис - много хубаво го беше казал - за човека и Бога.
Обаче рових рових, не можах да го намеря да го пейстна тук, така че ще предложа само моята интерпретация...

Ъъъъ, как да го кажа - основния въпрос е - кой поставя критерия, и по чий критерий сме лайнари?!
Тигърът лайнар ли е, или лешояда, или прасето?!

[Амаранта]

Промяните започват първо в нас. Тва е стара истина.

Обаче ако не свършват извън нас, промени ли са?

са илюзии:-)

Защо?
Ако искаш да промениш нещо в характера си, или в отношението си към нещо -
къде започва и къде свършва промяната?!:lol:

[Remmivs]

ANTONY

Friends, Romans, countrymen, lend me your ears;
I come to bury Caesar, not to praise him.
The evil that men do lives after them;
The good is oft interred with their bones;
So let it be with Caesar. The noble Brutus
Hath told you Caesar was ambitious:
If it were so, it was a grievous fault,
And grievously hath Caesar answer'd it.
Here, under leave of Brutus and the rest--
For Brutus is an honourable man;
So are they all, all honourable men--
Come I to speak in Caesar's funeral.
He was my friend, faithful and just to me:
But Brutus says he was ambitious;
And Brutus is an honourable man.
He hath brought many captives home to Rome
Whose ransoms did the general coffers fill:
Did this in Caesar seem ambitious?
When that the poor have cried, Caesar hath wept:
Ambition should be made of sterner stuff:
Yet Brutus says he was ambitious;
And Brutus is an honourable man.
You all did see that on the Lupercal
I thrice presented him a kingly crown,
Which he did thrice refuse: was this ambition?
Yet Brutus says he was ambitious;
And, sure, he is an honourable man.
I speak not to disprove what Brutus spoke,
But here I am to speak what I do know.
You all did love him once, not without cause:
What cause withholds you then, to mourn for him?
O judgment! thou art fled to brutish beasts,
And men have lost their reason. Bear with me;
My heart is in the coffin there with Caesar,
And I must pause till it come back to me.

Антоний

Друзья, сограждане, внемлите мне.
Не восхвалять я Цезаря пришел,
А хоронить. Ведь зло переживает
Людей, добро же погребают с ними.
Пусть с Цезарем так будет. Честный Брут
Сказал, что Цезарь был властолюбив.
Коль это правда, это тяжкий грех,
За это Цезарь тяжко поплатился.
Здесь с разрешенья Брута и других, -
А Брут ведь благородный человек,
И те, другие, тоже благородны, -
Над прахом Цезаря я речь держу.
Он был мне другом искренним и верным,
Но Брут назвал его властолюбивым,
А Брут весьма достойный человек.
Гнал толпы пленников к нам Цезарь в Рим,
Их выкупом казну обогащал,
Иль это тоже было властолюбьем?
Стон бедняка услыша, Цезарь плакал,
А властолюбье жестче и черствей;
Но Брут назвал его властолюбивым,
А Брут весьма достойный человек.
Вы видели, во время Луперкалий
Я трижды подносил ему корону,
И трижды он отверг - из властолюбья?
Но Брут назвал его властолюбивым,
А Брут весьма достойный человек.
Что Брут сказал, я не опровергаю,
Но то, что знаю, высказать хочу.
Вы все его любили по заслугам,
Так что ж теперь о нем вы не скорбите?
О справедливость! Ты в груди звериной,
Лишились люди разума. Простите;
За Цезарем ушло в могилу сердце.
Позвольте выждать, чтоб оно вернулось.

The Evil That Men Do

[4:33] (Smith, Dickinson, Harris) Commentary Lyrics Symbol Links Discuss this song in the forum


Love is a razor and I walked the line on that silver blade
Slept in the dust with his daughter, her eyes red with the slaughter of innocence
But I will pray for her, I will call her name out loud
I would bleed for her, if I could only see her now

Living on a razor's edge, balancing on a ledge
Living on a razor's edge, balancing on a ledge
Balancing on a ledge, living on a razor's edge
Balancing on a ledge, you know, you know

The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...

Circle of fire my baptism of joy at an end it seems
The seventh lamb slain, the book of life opens before me
And I will pray for you, someday I may return
Don't you cry for me, beyond is where I learn

Living on a razor's edge, balancing on a ledge
Living on a razor's edge, you know, you know

The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...

(3:15 – Solo: Adrian Smith)

Living on a razor's edge, balancing on a ledge
Living on a razor's edge, you know, you know

The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...
The evil that men do lives on and on...

The evil, the evil, the evil that men do
The evil, the evil, the evil that men do

[сър Айвънхоу]

но най- поетичен и най- силен е руският.

За мен пък най-поетичен е българският, но... въпрос на мнение...