Това ми се случи преди около 2 седмици. Бях останала без сили от дългогодишно странстване и безсвоедомие... Вече мразех куфарите повече от филия с лютеница със сирене, залята с течен шоколад и декорирана със скариди.
И в един странен септемврийски ден се озовах на това място:
което от разстояние изглежда така:
а вечер, така:
Не правих много снимки. Улиците, уличните лампи, навсякъде украсени с висящи саксии, оживлението, парковете и галериите се запечатваха директно в очите ми.
Понякога снимането ти напомня, че ще си тръгнеш от това място. А аз не исках да мисля за тръгване, исках да забравя, че съм там само за няколко дни.
Е, все пак пощраках малко. Например как някаква жена се фотографираше:
Или как някой се беше вкаменил след мааалко повече скоч,
затова трябвало да се пие вода:
Ако е събота, можете да отидете на Портобело Роуд /Нотинг Хил/ да се накичите
или да си купите средства да заглушаване на неканени мисли,
или армия оловни войничета
или лупи за подпалване на вестници
и какво ли още не...
А когато огладнеете, по-добре се обърнете към чуждестранната кухня - можете например да се подкрепите с порцийка испанска paella.
Имам и други снимки, от други места, но да не досаждам.
Прочетох онази тема от миналата седмица - благодаря ви много. И вие ми липсвахте!
