Колко тъжно е

[Мнемозина]

това, което приемаме на сериозно от себе си и от живота, е плод на само нашето (вероятно болно) въображение. Нищо тъжно няма в приемането на сериозността на живота и себе си в частност, като парче от този пъзел, ако знаем кои сме. Напротив, бих казал, че това е дори опияняващо и просветляващо. За съжаление, малцина са щастливците избрани да достигнат това ниво. Но поне можем да опитваме.

Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

[Dark Angel]

живота е смесица

каква ти сериозност при толкова много емоции

[Stranniche]

Трябва да има мяра . Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.

Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.

[Remmivs]

Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

[vyara]

За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

Аааа, теб съм те виждалааа

[Remmivs]

Аааа, теб съм те виждалааа

Или поне така си въобразяваш...

[Мнемозина]

Но ние за съжаление не винаги сме в състояние да преценим дали нещо е плод само на въображението ни.
Макар че е добре да си даваме сметка за това, че въобразявайки си разни неща, можем да ги създадем. Та... да внимаваме какво си въобразяваме ми беше думата.

За съжаление, ние май не сме нищо повече от едно въображение.

И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

[vyara]

Аааа, теб съм те виждалааа

Или поне така си въобразяваш...

Не, не.. и ще ти кажа защо.
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

[Мнемозина]

Трябва да има мяра . Свръхдозата сериозност води до неврози, депресии и какво ли не.

Понякога за съжаление животът ни сервира такива блюда, които не можем да избегнем.

Обаче за свръхдозата несериозност си премълча.

[Амаранта]

когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

На мен не ми става тъжно пък, някой като се вземе насериозно. Хак да му е.
Който не умее да вижда хубавото и смешното на живота, си заслужава орисията....
Не познавам свестен човек, който да се взема насериозно. Някой да познава?

Абе да ви питам - какво точно значи да се вземаш на сериозно? Питането е сериозно.

Ами аз си мисля, че човек става сериозен, когато е уплашен, или притиснат, в стрес, в непозната и неовладяна ситуация и т.н.
В останалото време е спокоен, весел и лежерен.

Това "да се взимаш насериозно" е много относително. Зависи от оценяващия.

Но общо взето, насериозно се взимат хората, които се борят. Поне на мен ми е трудно да си представя, Ботев и Левски, примерно (не знам защо точно за тях се сетих:shy:), да са си мислели "абе аз тука живота си залагам за делото, ама няма значение, купон да става..."

[Remmivs]

Не, не.. и ще ти кажа защо.
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата.

[Remmivs]

И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз.

[4avdar4e]

Та какво е да се взимаш на сериозно?

Да си мислиш, че животът и светът започват и свършват с теб.

Не че в чисто философски смисъл не е точно така...

П.П. Аз съм от хората, които се взимат много насериозно, но почти никога не са сериозни, освен в работата си

[vyara]

Не, не.. и ще ти кажа защо.
Щото ако те бях измислила, това щеше да значи, че много съм умна и знам разни работи, пък то не е така. Ей на, с тефтера си ходя.
Като щайга та разбих, признай си.

Ако това ще те направи щастлива, нека е така. Ако обаче се замислиш... и работите отиват при пеперудата.

Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?

[Remmivs]

Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?

Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.

[vyara]

Можеш ли да измислиш нещо което не знаеш, м? Откъде ти бръмва знанието? И защо не ти идва повече? Или колкото си поискаш? М?

Ако не можехме, Лейди Вяра, все още щяхме да си въобразяваме, че сме по дърветата.

Ама то става от опит бе, не като сънуваш.

[Мнемозина]

И това не е сигурно дали не си го въобразяваме обаче.

А пък че не е за съжаление съм сигурна. Понякога е много полезно да си въобразяваш себе си.

Нищо сигурно няма в един въображаем свят или аз.

Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)?

[Remmivs]

Ама то става от опит бе, не като сънуваш.

А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?

[Remmivs]

Що, ако си въобразиш, че е сигурно (или ти)?

Тогава вече си се взел прекалено на сериозно.

[vyara]

Ама то става от опит бе, не като сънуваш.

А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?

Интересен въпрос трябва да помисля...

[Remmivs]

Интересен въпрос трябва да помисля...

Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата.

[vyara]

Интересен въпрос трябва да помисля...

Нали. Казах ти аз, че отиваш при пеперудата.

Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

[Remmivs]

Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.

[latrevw]

Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш

[vyara]

Днес наблюдавах една пеперуда - черно и червено. Върху зелено.
Толкова красива, чак ти се иска да я уловиш. Е. Мога ли аз да измислям такива хубави работи, кажи ми.

Ти си Бог. Тя също. Вие сте едно. Ерго, можеш.

Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?

[Амаранта]

Ама то става от опит бе, не като сънуваш.

А откъде знаеш, че не сънуваш това, което наричаш опит? М?

Интересен въпрос трябва да помисля...

Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.

Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.

п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.

[vyara]

понеже много я завъртяхте, да ви кажа само какво разбрах аз - Рем е толкова хубав, че е невъзможно да го измислиш, значи наистина го познаваш

Нещо като "красив ум"

[Remmivs]

Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?

Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?

[vyara]

Добре, защо въображението на едни е розово, а на други черно, нали е едно?

Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?

А кой решава какво да бъде? Той или ти?

[4avdar4e]

Не само това, ами и на едни и същи понякога е розово, понякога черно, а понякога и двете заедно. Дъгата една ли е?

Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:

Дъгата е една, физични закони В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.

П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:

[Remmivs]

Като дете ми се случваше много често да разсъждавам по този въпрос - трудно различавах сънища от реалност.

Сега, за съжаление, вече всичко е реалност.

п.п. Сори, че ви се намесих в разговора с друго настроение.

Напротив, добре дошла. Аз пък още не съм пораснал май. Винаги ми се струва, че има нещо там отвъд. Или може би това е просто едно бягство от реалността, колкото и въображаема да е тя.

Всъщност правех връзка с думите на Шанг Зъ

http://www.chinapage.com/story/butterfly.html

[Remmivs]

А кой решава какво да бъде? Той или ти?

Кой е той? И кой е ти?

[vyara]

А кой решава какво да бъде? Той или ти?

Кой е той? И кой е ти?

Чия е волята?

[Remmivs]

Интересно, какво се получава като се смеси розово и черно???:huhthink:

Дъгата е една, физични закони В смисъл - цветовете винаги са едни и същи.

П.П. Толкуз съм уморена, че трябва да се обяснявам. Пък и влязох в цикъл, дето 4-5 часа сън са ми напълно достатъчни:shy:

Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.

[Remmivs]

Чия е волята?

На господарят на сънищата.

[Dark Angel]

сънищата нямат спирка . . . . .

[vyara]

Чия е волята?

На господарят на сънищата.

Само защото воля се връзва с господар?

[4avdar4e]

Дъгата е всичката светлина. Дъгата е просто един красив начин да видиш различното в еднаквостта. Разделеното в единствеността. И все пак едно. И все пак едно.

И аз туй същото ти думам, Пенке, ле

Абе я да ходя да върша нещо по-смислено, като да поизмия, примерно

[Амаранта]

Всъщност правех връзка с думите на Шанг Зъ

http://www.chinapage.com/story/butterfly.html

Което ми припомни любимият ми виц за ел. крушки.:

-Колко будистки монаха са необходими, за да сменят една крушка?
- Двама - един да я смени, и един да не я смени.

[Remmivs]

Само защото воля се връзва с господар?

Не. Само защото животът е сън.