От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се..
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея...
Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.
п.п. Спомням си един виц...
"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха!
