Пътувам си аз, значи, в трамвая... чета си "Донесете ми главата на принца" (10х на Айвънхоу за което) и изведнъж некъв ми налита с "Карти и билети". Дотук добре - паника няма, щот` билета ми е в джоба, при това правилно перфориран. Късат ми, начи, квитанциите и същия тоз се насочва към един младеж на моя възраст, брадат и кротко преживящ некъв сандвич на една седалка. Пича от далече вика "Нямам" и продължава да си преживя. Ония (вече двама, щот другата контактьорка беше вече проверила малкото пътници в трамвая и се притече на помощ на колегата си) почнаха да му разправят стандартното - дай за глоба, дай си документите и накрая, за моя изненада - дай един лев. Оня отказа всички предложения и те го заплашиха, че ще викат полиция. Оня вика - "Ми давай, ама ще кажа, че ми искахте един лев; ама той не ми се легитимира; ма то сега няма кво да ми показвате карта - трябваше още като ми иска билета" и т.н. И после казва нещо, което ме заинтригува "Викайте ги (полицаите), аз искам това да се случва", ако правилно съм го разбрал. Останах с вчепетление, че човека иска да си мине по целия законов ред за да си отстоява некви си реални или въображаеми права. Контактьорите установиха контакт, аз слезнах на спирката, щото ми беше време да слизам и тъкмо се ядосвах, че пропускам най-интересното, и оня зе, че слезна. И си тръгна нанякъде преживяйки с двамата контактьори по петите си, вече съблекли маскировъчните си одежди (тва пък кам ме кефи - влезнат в трамвай и почнат да се обличат, събличат и т.н.
Та споделям го с вас, щото отдавна не ми се беше случвало нещо подобно... пък и не ми стана ясно какво точно искаше да направи оня младеж - може пък някой от вас да ми разясни :)