От доста време го слушам как говори в разни интервюта за тази своя идея. За преводачката, която от хиляди години превежда симултанно италианските филми в "Одеон", за това как никога не са я пускали да отиде в страната на мечтите й и как той и екипът му са й организирали най-сетне - към 71-2-годишната й възраст - това пътуване.
И си представях един разказ за несправедливата комунистическа власт, онеправдала тази жена, един нормален пътепис и разни такива работи.
Само че изобщо не е това.
Филмът е разказ за жена, която в продължение на 40 години е живяла в два свята. Единият е реалният, тук, в България.
А вторият... не, не е просто Италия. Вторият е италианското кино, което е малко по-различно. То е свят, който изчезва с липсващите погледи към него (това го има във филма).
И маршрутът на пътуването, което й бяха подарили, беше по местата, свързани с любимите й филми. И срещи с режисьори, чиито филми тя знае наизуст.
Няма да ви го преразказвам. Само ще кажа за това, как всяко място, заснето днес, е насложено с кадрите от филмите (в които тя е живяла), заснети през стъклото на преводаческата кабина (както ги е виждала) и със звука от залата (както го е чувала). И с изражението на лицето й, когато вижда "в плът и кръв" това, което толкова дълго време за нея е било илюзия. (Тя, между другото, реагира много непосредствено и земно, някакъв естествен, неподправен възторг, но... когато видя фонтана от "Сладък живот" се усети стягането в гърлото й и тя просто отпрати, отблъсна камерата, която сякаш досега не беше забелязвала. После се върна към думите и каза какво чувства, но... после.)
И пак любимата му игра на черно/бяло и цветно.
И срещите й със Скола и Моничели - и на двамата разказа как българската публика приема филмите им. И усещаш леко бодване от това, че българската публика всъщност е приемала филмите им така.
Изчезващите светове, изчезващите погледи...
Хубав филм.
. Ще го гледам обезателно.
:rotfl24: Ааа, ясно: Ипримкнувшийкнимшепилов (това била най-дългата съветска фамилия, нали така беше???), сега и аз като един жираф мога да се посмея на вица 
Чаве бе, това си е жива парола, да знайш... от друга страна.
Пък ти вече си го написала...
, но си имам един Звеневи, дето ги умее тия работи.
