Нирвана
Нирвана
Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
Яворов
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
Яворов
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Нирвана
Аз ще "отговоря" с едни по-кратички нещица:
В планината хладна секват всички грижи.
Сърцето мисли разпилени не гнетят.
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло – а аз съм лодка по вълните.
ХАН-ШАН
Сред двайсет снежни планини
единствено подвижното – око на кос.
УОЛЪС СТИВЪНСЪН
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.
БУСОН
В планината хладна секват всички грижи.
Сърцето мисли разпилени не гнетят.
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло – а аз съм лодка по вълните.
ХАН-ШАН
Сред двайсет снежни планини
единствено подвижното – око на кос.
УОЛЪС СТИВЪНСЪН
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.
БУСОН
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Като ме набедихте за културтрегер, да пусна и аз една класика.
Напоследък покрай филма за преводачката изгледахме отново Улиците и в един момент се оказа, че за малката продължението на "Во стаичката пръска аромат..." не е това, което всъщност би трябвало да бъде.
И така - Пенчо Славейков.
Месеца самотно грей
и лучи вълшебни лей
над планинските вършини
и обвити в мрак долини.
Сънний мир сън осени...
Само будните вълни
в тъмното море немирно
се премятат беззапирно.
И унесени, в захлас
нещо шепнат с тъмен глас, -
дали сага съкровена?...
И заспалата вселена,
като че ли в трепет плах,
слуша, схванала во тях
нейде някой рев далечен -
ек от хаоса предвечен.
Напоследък покрай филма за преводачката изгледахме отново Улиците и в един момент се оказа, че за малката продължението на "Во стаичката пръска аромат..." не е това, което всъщност би трябвало да бъде.
И така - Пенчо Славейков.
Месеца самотно грей
и лучи вълшебни лей
над планинските вършини
и обвити в мрак долини.
Сънний мир сън осени...
Само будните вълни
в тъмното море немирно
се премятат беззапирно.
И унесени, в захлас
нещо шепнат с тъмен глас, -
дали сага съкровена?...
И заспалата вселена,
като че ли в трепет плах,
слуша, схванала во тях
нейде някой рев далечен -
ек от хаоса предвечен.
Panta rhei...
Истините често са простички. Не трябват неизбродни океани и морета знание, за да ги видиш току под носа си. Затова ще пусна нещо друго:
Двамата с Бу
автор: Mrs_Robinson
Милиарди години преди свършека на света
ние с Бу се разхождаме,
разговаряйки с облаците
и с нещата,
които са.
Не застъпваме тези,
нито пък сме отстъпчиви,
просто обменяме
полифонии.
Оглеждайки се,
ние с Бу правим чудеса -
толкова малки,
че нямат значение за Вселената.
Но Нещата ни се усмихват,
свободно неназовани...
Защото ние двамата
сме любители
във всяко отношение.
Понякога,
ей така или нарочно,
аз се опитвам да хвана с думи
Важни Неща.
Това го развеселява особено -
Бу се усмихва напосоки
и всички остри ъгли в света
изчезват за малко -
няма с какво да отрежеш филия хляб...
А ако случаят го изисква
или все пак настоявам,
че всичко е много насериозно
той казва внимателно:
„Бу"
и изведнъж разбираш
кое е наистина важното
с абсолютна Яснота.
(Не знам защо,
но когато аз или друг казваме „Бу",
никак не е същото.
Предполагам, че е така,
защото го изричаме
Половинчато).
Когато вървим
или не
по улиците,
всички ни гледат.
Защото ние с Бу сме ужасно красиви.
И какво от това,
че фактически
аз съм стоманено дъждовна,
а напоследък
Бу е двузъб.
Двамата с Бу
автор: Mrs_Robinson
Милиарди години преди свършека на света
ние с Бу се разхождаме,
разговаряйки с облаците
и с нещата,
които са.
Не застъпваме тези,
нито пък сме отстъпчиви,
просто обменяме
полифонии.
Оглеждайки се,
ние с Бу правим чудеса -
толкова малки,
че нямат значение за Вселената.
Но Нещата ни се усмихват,
свободно неназовани...
Защото ние двамата
сме любители
във всяко отношение.
Понякога,
ей така или нарочно,
аз се опитвам да хвана с думи
Важни Неща.
Това го развеселява особено -
Бу се усмихва напосоки
и всички остри ъгли в света
изчезват за малко -
няма с какво да отрежеш филия хляб...
А ако случаят го изисква
или все пак настоявам,
че всичко е много насериозно
той казва внимателно:
„Бу"
и изведнъж разбираш
кое е наистина важното
с абсолютна Яснота.
(Не знам защо,
но когато аз или друг казваме „Бу",
никак не е същото.
Предполагам, че е така,
защото го изричаме
Половинчато).
Когато вървим
или не
по улиците,
всички ни гледат.
Защото ние с Бу сме ужасно красиви.
И какво от това,
че фактически
аз съм стоманено дъждовна,
а напоследък
Бу е двузъб.
Абе не е много за тази тема, но като питаш, ти си виновна...4avdar4e написа:А какво е?Мнемозина написа: Напоследък покрай филма за преводачката изгледахме отново Улиците и в един момент се оказа, че за малката продължението на "Во стаичката пръска аромат..." не е това, което всъщност би трябвало да бъде.![]()
Во стаичката пръскат аромат
оставени от мен чорапи
и т.н.
Panta rhei...
Re: Нирвана
толкова ми беше любим Яворов навремето, много исках да ми се падне на кандидатстуденсткия изпит, за да напиша възможно най-налудничавата тема. от кога не съм го препрочиталаRemmivs написа:
Яворов
10х, Сър!
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.