в някое семейство на хали и един кекльо; старият му родител
току го мери и премерва с око, не може да проумее - как, по дяволите,
от утробата му е излязло това шкарто? Повиква да се съберат другите лами,
дето е родил, синовете си, да видят какво да правят. "Резили рода ни -
ръмжи старият - какво да го правим бре, момчета?
За чобанин не става: къде да ти скочи той сред чуждите стада и да краде!
За боец не става: жал го е да убива; резили рода ни - да го правим даскал."...
Това е във връзка с онази тема за красотата и интелекта при мъжа, не за друго, не си мислете.
И да не речете, че произволно вадя от контекста, ето как продължава:
" Аз, уви, бях даскалът на рода ни. Защо да се противя? Трябва да се реша;
колкото и да ме презират прадедите ми, имам си и аз своите оръжия, ще се бия с тях."...
