Кръстопътища работни
Кръстопътища работни
Чудех се къде да си излея болката и реших, че тук сме се събрали по-свои хора и така ....
Фактите са следните:
Съвсем скоро навършвам 40 години - шшшшттт това само за ваша консумация.
Имам трудов стаж почти 20 години.
Последните 8 са в голяма компания.
Плюсовете са :
Работата ме кефи и я върша добре, имам готини колеги /разбираме се работим си, всичко е в рамките на нормалното/.
Заплащането ми е добро.
Минусите съответно:
Мега вкисната шефка, с непредвидими смени на настроението. Крещи и раздава наказания и заповеди наред.
Образованието и е леееко в страни от нещата, с които се работи в отдела, но пък има доста солидни връзки.
Напоследък екстрите в компанията станаха все по-малко за сметка на натоварването, което нараства със скоростта на светлината.
Като цяло в компанията напоследък цари безумна неразбория - всеки се стреми да се отърве от нещата, които са му в повече и ги прехвърля на другия. Новите шефове са дали ясната инструкция "Push people" , а за тези които не са съгласни "Change them"!!!
Дори и това да е в интерес на клиентите и да не е в интерес на работата.
Работата ми е доста далеч - 1 час път с кола.
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.
Фактите са следните:
Съвсем скоро навършвам 40 години - шшшшттт това само за ваша консумация.
Имам трудов стаж почти 20 години.
Последните 8 са в голяма компания.
Плюсовете са :
Работата ме кефи и я върша добре, имам готини колеги /разбираме се работим си, всичко е в рамките на нормалното/.
Заплащането ми е добро.
Минусите съответно:
Мега вкисната шефка, с непредвидими смени на настроението. Крещи и раздава наказания и заповеди наред.
Образованието и е леееко в страни от нещата, с които се работи в отдела, но пък има доста солидни връзки.
Напоследък екстрите в компанията станаха все по-малко за сметка на натоварването, което нараства със скоростта на светлината.
Като цяло в компанията напоследък цари безумна неразбория - всеки се стреми да се отърве от нещата, които са му в повече и ги прехвърля на другия. Новите шефове са дали ясната инструкция "Push people" , а за тези които не са съгласни "Change them"!!!
Дори и това да е в интерес на клиентите и да не е в интерес на работата.
Работата ми е доста далеч - 1 час път с кола.
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.
Delegate or die, eh
Ами какво да ти кажа. Лоялността е хубаво нещо. Аз я уважавам. Много даже. Но лоялността към семейството е най-първа. А тя е свързана с лоялността към самия себе си. Така че ти най-добре знаеш.
Re: Delegate or die, eh
Именно това е основната причина да мисля за местене.Remmivs написа:Ами какво да ти кажа. Лоялността е хубаво нещо. Аз я уважавам. Много даже. Но лоялността към семейството е най-първа. А тя е свързана с лоялността към самия себе си. Така че ти най-добре знаеш.
Изнервената обстановка си взима своето и за жалост семейството ми най-много страда.
Не се чувствам никак мотивирана - и да бачкам и да не бачкам - нито ще ми се промени позицията, нито заплатата. Само това че обичам да се усъвършенствам ме крепи и ми дава някакви сили.
Не на последно място новото място ще ми е несравнимо по близо от сегашното - автоматично поне час отгоре за фамилията.
Re: Delegate or die, eh
Ми тя лоялността от предишната ти фирма към теб май си е тръгналаLenny написа:Именно това е основната причина да мисля за местене.Remmivs написа:Ами какво да ти кажа. Лоялността е хубаво нещо. Аз я уважавам. Много даже. Но лоялността към семейството е най-първа. А тя е свързана с лоялността към самия себе си. Така че ти най-добре знаеш.
Изнервената обстановка си взима своето и за жалост семейството ми най-много страда.
Не се чувствам никак мотивирана - и да бачкам и да не бачкам - нито ще ми се промени позицията, нито заплатата. Само това че обичам да се усъвършенствам ме крепи и ми дава някакви сили.
Не на последно място новото място ще ми е несравнимо по близо от сегашното - автоматично поне час отгоре за фамилията.
Memento mori.
Re: Кръстопътища работни
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.[/quote]
1. Няма да е нередно и нелоялно, ако няма специални клаузи в договора ти за работа разбира се:D
2. Интервю "а" - прощално, по-точно ..... екстер-вю или финиш-вю:twisted: в старата фирма:D ..Ъъъъъ, изморена съм, не мога повече:twisted:...кризата на 40-те нали се сещате:twisted:"
"б" - в новата фирма. Същинско интервю:D "Здравейте, омръзна ми на старато място, климата е друг сив-мъглив или аз, може би съм друга...така се чувствам..... МЛАДА....РИСКУВАЩА...СИЛНА.... Омръзна ми в атмосферата, искам в стратосферата. Искам и мога. Тва е
"
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.[/quote]
1. Няма да е нередно и нелоялно, ако няма специални клаузи в договора ти за работа разбира се:D
2. Интервю "а" - прощално, по-точно ..... екстер-вю или финиш-вю:twisted: в старата фирма:D ..Ъъъъъ, изморена съм, не мога повече:twisted:...кризата на 40-те нали се сещате:twisted:"
"б" - в новата фирма. Същинско интервю:D "Здравейте, омръзна ми на старато място, климата е друг сив-мъглив или аз, може би съм друга...така се чувствам..... МЛАДА....РИСКУВАЩА...СИЛНА.... Омръзна ми в атмосферата, искам в стратосферата. Искам и мога. Тва е
Re: Кръстопътища работни
Кофти работната атмосфера скапва качеството на работата. А когато мениджмънта не знае какво прави....Успех на новото място!Lenny написа:Чудех се къде да си излея болката и реших, че тук сме се събрали по-свои хора и така ....
Фактите са следните:
Съвсем скоро навършвам 40 години - шшшшттт това само за ваша консумация.
Имам трудов стаж почти 20 години.
Последните 8 са в голяма компания.
Плюсовете са :
Работата ме кефи и я върша добре, имам готини колеги /разбираме се работим си, всичко е в рамките на нормалното/.
Заплащането ми е добро.
Минусите съответно:
Мега вкисната шефка, с непредвидими смени на настроението. Крещи и раздава наказания и заповеди наред.
Образованието и е леееко в страни от нещата, с които се работи в отдела, но пък има доста солидни връзки.
Напоследък екстрите в компанията станаха все по-малко за сметка на натоварването, което нараства със скоростта на светлината.
Като цяло в компанията напоследък цари безумна неразбория - всеки се стреми да се отърве от нещата, които са му в повече и ги прехвърля на другия. Новите шефове са дали ясната инструкция "Push people" , а за тези които не са съгласни "Change them"!!!
Дори и това да е в интерес на клиентите и да не е в интерес на работата.
Работата ми е доста далеч - 1 час път с кола.
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.
Re: Кръстопътища работни
Искам да ти кажа, че винаги съм те смятала за героиня с тва пътуване от единия край на града до другия:shock:
Дерзай, ние тук вкупом ще стискаме палци. Пък като стискаме, глей кво става (справка - темата на Пенчо за малък Пенчо
)
Дерзай, ние тук вкупом ще стискаме палци. Пък като стискаме, глей кво става (справка - темата на Пенчо за малък Пенчо
Re: Кръстопътища работни
4avdar4e написа:Искам да ти кажа, че винаги съм те смятала за героиня с тва пътуване от единия край на града до другия:shock:
Дерзай, ние тук вкупом ще стискаме палци. Пък като стискаме, глей кво става (справка - темата на Пенчо за малък Пенчо)
Чак пък героиня, истината е обаче че дори и това не ме стресна - изкарах книжката преди две години когато ни пратиха тук в "Диарбекира".
Тежи ми "отношението" - към хората /не само към мен персонално, а към болшинството колеги/ - много свестен народ си тръгна, други се озъртат или чакат предложения, въобще ......
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кръстопътища работни
Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкото си искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.Lenny написа: Чудех се къде да си излея болката и реших, че тук сме се събрали по-свои хора и така ....
Фактите са следните:
........................................
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
............................................
Re: Кръстопътища работни
Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкото си искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.Lenny написа: Чудех се къде да си излея болката и реших, че тук сме се събрали по-свои хора и така ....
Фактите са следните:
........................................
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
............................................
Re: Кръстопътища работни
Ама лоялността е двупосочна, братко. Само това не забравяй. Иначе разбирам твоя поглед. Че даже и го споделям.Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкотоси искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.
Re: Кръстопътища работни
Remmivs написа:Ама лоялността е двупосочна, братко. Само това не забравяй. Иначе разбирам твоя поглед. Че даже и го споделям.Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкотоси искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.
Това и щях да попитам - колкото аз държа на фирмата в която работя, не би ли трябвало и тя да държи на мен.
Съвсем умишлено не споменавам имена. В тази фирма съм израстнала като специалист, имам страхотни приятели и колеги. Имам така да се каже своите сантименти и никога не бих хвърлила камък в извора.
Но защо аз да съм длъжна да съм лоялна, когато с мен се отнасят като с крепостна селянка?!
Re: Кръстопътища работни
Тоз долен (горен) капиталиС:lol::lol::lol:Remmivs написа:Ама лоялността е двупосочна, братко. Само това не забравяй. Иначе разбирам твоя поглед. Че даже и го споделям.Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкотоси искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.
Memento mori.
-
почти безобидна
Re: Кръстопътища работни
Нелоялно?Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкото си искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.Lenny написа: Чудех се къде да си излея болката и реших, че тук сме се събрали по-свои хора и така ....
Фактите са следните:
........................................
При тази ситуация получих как да се каже по-тактично известни запитвания от конкурентна фирма, които още не са стигнали до някаква конкретика.
Но хората проявиха интерес.
Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
............................................
Виж, аз си харесвам работата - интересна е, няма рутина - всеки ден нещо ново.
Разбираме се с шефовете, чисто техническата обезпеченост е добра.
Обаче - нямам работно време, няма празници, няма събота-неделя.
На море не съм ходила от три години.
Като поискам обучение - "има време, не сега".
Като поискам увеличение н заплатата - на червено сме, няма кинти и т.н и т.н.
Заплащането ми бате, хич не е високо.
Реша ли да сменям работата сегашните ми работодатели ще направят всичко възможно да ми направят хубав портрет на новото място. Трябва да сменям и бранша, сиреч.
За каква лоялност ми говориш?
каквото повикало, такова се обадило. Това е.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кръстопътища работни
А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?Lenny написа:Remmivs написа:Ама лоялността е двупосочна, братко. Само това не забравяй. Иначе разбирам твоя поглед. Че даже и го споделям.Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкотоси искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.
Това и щях да попитам - колкото аз държа на фирмата в която работя, не би ли трябвало и тя да държи на мен.
Съвсем умишлено не споменавам имена. В тази фирма съм израстнала като специалист, имам страхотни приятели и колеги. Имам така да се каже своите сантименти и никога не бих хвърлила камък в извора.
Но защо аз да съм длъжна да съм лоялна, когато с мен се отнасят като с крепостна селянка?!
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
Re: Кръстопътища работни
Не си правGreen Light написа:А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?Lenny написа:Remmivs написа:Ама лоялността е двупосочна, братко. Само това не забравяй. Иначе разбирам твоя поглед. Че даже и го споделям.Green Light написа:Директен въпрос- директен отговор. Нелоялно е колкотоси искаш. Едно от най- нелоялните неща е. Всичко останало са разсъждения.
Това и щях да попитам - колкото аз държа на фирмата в която работя, не би ли трябвало и тя да държи на мен.
Съвсем умишлено не споменавам имена. В тази фирма съм израстнала като специалист, имам страхотни приятели и колеги. Имам така да се каже своите сантименти и никога не бих хвърлила камък в извора.
Но защо аз да съм длъжна да съм лоялна, когато с мен се отнасят като с крепостна селянка?!
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
Лени, аз разсъждавам така: трудът е стока. Начи, излизам сутрин с доматето на пазара и продавам. Има доволни клиенти, връщат се. Аз се държа добре с тях, те - с мен. Ако на някой не му достига, права компромис, както и те правят компромис, ако случайно и рядко, някой домат е скапан. Това е лоялността за мен. Много общо и набързо, че требе да изчезвамLenny написа: Но мненията са ми полезни - идеите също, така че давайте!
Re: Кръстопътища работни
Не сме длъжни, братко. Тя или е или не е на първо място. Виж кокошата тема.Green Light написа:А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
Колкото до кога сме и кога не сме... Всички обичат лесното. Малцина понасят трудностите. А пък хора като теб трябва да имат лидерски качества. И да успеят да вдъхнат сили във войниците, които водят. а не да ги оставят да мрат в мизерия и тъма. Нека поне знаят за какво и в името на какво "умират". А това е трудно. Талант е. Но който го може става неудържим. Пожелавам ти го.
-
mombo
Въпроса за лоялност или не, не стои в нашите ширини - това е въпрос които се повдига в далечния изток. И някои и друг човек от тук, на които все пак малко му пука и/или има някаква носталгия за времента и компанията която също вече се е променила.
На запад от нас а все повече и при нас, основния въпрос е за смяна, смяната е полезна и за компанията и за самия човек, които я прави.
(Цяло направление е Change manegеment).
Обичайно, хората от Западна Европа и САЩ сменят компаниите си на всеки 2-5 години.
На Изток - също се правят смени, на всеки 2 или три години, компанията те поставя на НОВО място с НОВИ задължения, ако САМ си казал че искаш да растеш там където работиш. ТОВА, промяната на работното място (от един град в друг) си е една истинска промяна.
Това са само мнения, истинското решение трябва да си го вземеш сам/а. (така няма да държиш другите отговорни
)
На запад от нас а все повече и при нас, основния въпрос е за смяна, смяната е полезна и за компанията и за самия човек, които я прави.
(Цяло направление е Change manegеment).
Обичайно, хората от Западна Европа и САЩ сменят компаниите си на всеки 2-5 години.
На Изток - също се правят смени, на всеки 2 или три години, компанията те поставя на НОВО място с НОВИ задължения, ако САМ си казал че искаш да растеш там където работиш. ТОВА, промяната на работното място (от един град в друг) си е една истинска промяна.
Това са само мнения, истинското решение трябва да си го вземеш сам/а. (така няма да държиш другите отговорни
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
няма значение дали е лоялно или неLenny написа:Исках да чуя различни мнения. Green Light мисли по друг начин, не че ми помага в случая, но щеше да е прекалено да искам всички да са на "моя страна".
И без друго ми е криво.
Така или иначе каквото има да става ще стане.
Но мненията са ми полезни - идеите също, така че давайте!
напусни тогава, когато ти е сигурна другата работа

Re: Кръстопътища работни
Remmivs написа:Твоите думи ме подсещат че имах такъв мениджър преди няколко години. Тогава нещата бяха различни - всеки успех и неуспех човека делеше с нас.Green Light написа:
Колкото до кога сме и кога не сме... Всички обичат лесното. Малцина понасят трудностите. А пък хора като теб трябва да имат лидерски качества. И да успеят да вдъхнат сили във войниците, които водят. а не да ги оставят да мрат в мизерия и тъма. Нека поне знаят за какво и в името на какво "умират". А това е трудно. Талант е. Но който го може става неудържим. Пожелавам ти го.
Чувствахме се "неговите хора", дори когато сме били крайно изтощени, думите му ни караха да бачкаме още и още!
Контраста е доста голям може би и в това е проблема поне за мен.
Re: Кръстопътища работни
Ние с теб сме странни птици, Лени. Динозаври може би. В джунглата на малките бозайници от вида change management.Lenny написа:Твоите думи ме подсещат че имах такъв мениджър преди няколко години. Тогава нещата бяха различни - всеки успех и неуспех човека делеше с нас.
Чувствахме се "неговите хора", дори когато сме били крайно изтощени, думите му ни караха да бачкаме още и още!
Контраста е доста голям може би и в това е проблема поне за мен.
Успех ти желая при всички случаи!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Това е и моето наблюдение. Така се прави и мисля че това е нещо от което всички трябва да вземем пример, Кога ли ще е? За да направя връзка с темата и въпроса на Лени ще кажа, че смяната на компанията не се прави зад гърба на предишния работодател. Освен това ключови мениджъри на водещи позиции не отиват в конкурентна компания. Не се изразих правилно. Отиват, но ако тогава поставят въпроса постъпих ли лоялно към предишния работодател, ще получат един отговор и "но, ама, обаче" няма да има. Изгодно ти е - правиш го. Действай и хич не се тормози относно морала. Щом питаш, получаваш кофти отговорmombo написа:Въпроса за лоялност или не, не стои в нашите ширини - това е въпрос които се повдига в далечния изток. И някои и друг човек от тук, на които все пак малко му пука и/или има някаква носталгия за времента и компанията която също вече се е променила.
На запад от нас а все повече и при нас, основния въпрос е за смяна, смяната е полезна и за компанията и за самия човек, които я прави.
(Цяло направление е Change manegеment).
Обичайно, хората от Западна Европа и САЩ сменят компаниите си на всеки 2-5 години.
На Изток - също се правят смени, на всеки 2 или три години, компанията те поставя на НОВО място с НОВИ задължения, ако САМ си казал че искаш да растеш там където работиш. ТОВА, промяната на работното място (от един град в друг) си е една истинска промяна.
Това са само мнения, истинското решение трябва да си го вземеш сам/а. (така няма да държиш другите отговорни)
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Нямам време да чета какво са ти писали клубарите, защото в момента бързам, но в общи линии:
1. За лоялността - хубаво нещо, но с граници. Когато мине границите се превръща в крепостничество. Не се прави на японка - повечето японци не са никак щастливи от крепостничеството си. В един момент човек се нуждае от промяна. Помисли за себе си и прецени от гледна точка на твоите интереси. Защото ако ти не помислиш за себе си, никой друг няма да го направи- най-малко пък шефовете.
2. На въпроса - защо искате да напуснете предишното си място, отговорът е /макар и не искрен/ "Защото все повече ме заинтересува вашата фирма, искам да работя с вас /тук се изтъкват положителните страни на фирмата, за която кандидатстваш/.
Голяма грешка е да критикуваш предишния работодател - нито дума лоша по въпроса. Интервюиращият знае, че си мислиш лоши неща за предишния, но оценява твоята дискретност - защото един ден той може да се окаже в ролята на "предишния" и не би искал да се говори зле за него.
Нещо такова - извинявай за стила, но закъснявам. УСПЕХ!!!
1. За лоялността - хубаво нещо, но с граници. Когато мине границите се превръща в крепостничество. Не се прави на японка - повечето японци не са никак щастливи от крепостничеството си. В един момент човек се нуждае от промяна. Помисли за себе си и прецени от гледна точка на твоите интереси. Защото ако ти не помислиш за себе си, никой друг няма да го направи- най-малко пък шефовете.
2. На въпроса - защо искате да напуснете предишното си място, отговорът е /макар и не искрен/ "Защото все повече ме заинтересува вашата фирма, искам да работя с вас /тук се изтъкват положителните страни на фирмата, за която кандидатстваш/.
Голяма грешка е да критикуваш предишния работодател - нито дума лоша по въпроса. Интервюиращият знае, че си мислиш лоши неща за предишния, но оценява твоята дискретност - защото един ден той може да се окаже в ролята на "предишния" и не би искал да се говори зле за него.
Нещо такова - извинявай за стила, но закъснявам. УСПЕХ!!!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кръстопътища работни
Мерси! Пожеланието е намясто и повече от чудесно!Remmivs написа:Не сме длъжни, братко. Тя или е или не е на първо място. Виж кокошата тема.Green Light написа:А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
Колкото до кога сме и кога не сме... Всички обичат лесното. Малцина понасят трудностите. А пък хора като теб трябва да имат лидерски качества. И да успеят да вдъхнат сили във войниците, които водят. а не да ги оставят да мрат в мизерия и тъма. Нека поне знаят за какво и в името на какво "умират". А това е трудно. Талант е. Но който го може става неудържим. Пожелавам ти го.
Чудех се дали да кажа какво мисля за лоялноста на работодателя и че така ще изглеждам, че си закачам крила на ангел. Ама казвам каквото мисля и тва е. За моите служители мисля, че отговорноста ми към тях многфо се доближава до тая към семейството ми. И в двата случая други хора се доверяват на моята работоспособност и инициативност. Аз им дължа поне добра и съвестна работа от моя страна. Следват задължение към всеки от тях конкретно. Това са хора с които градим нещо. Животите ни са свързани.
Бе ангел съм и тва е. Ангел и половина
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: Кръстопътища работни
щом си стигнала до задаването на въпроси към себе си май е времеLenny написа:............
а на интервюто - истината - разказваш че нещата са се променили.
няма лоялност от страна на фирмите. има лоялност единствено от страна на хора и към хора
успех :)
Green Light написа:Това е и моето наблюдение. Така се прави и мисля че това е нещо от което всички трябва да вземем пример, Кога ли ще е? За да направя връзка с темата и въпроса на Лени ще кажа, че смяната на компанията не се прави зад гърба на предишния работодател. Освен това ключови мениджъри на водещи позиции не отиват в конкурентна компания. Не се изразих правилно. Отиват, но ако тогава поставят въпроса постъпих ли лоялно към предишния работодател, ще получат един отговор и "но, ама, обаче" няма да има. Изгодно ти е - правиш го. Действай и хич не се тормози относно морала. Щом питаш, получаваш кофти отговорmombo написа:Въпроса за лоялност или не, не стои в нашите ширини - това е въпрос които се повдига в далечния изток. И някои и друг човек от тук, на които все пак малко му пука и/или има някаква носталгия за времента и компанията която също вече се е променила.
На запад от нас а все повече и при нас, основния въпрос е за смяна, смяната е полезна и за компанията и за самия човек, които я прави.
(Цяло направление е Change manegеment).
Обичайно, хората от Западна Европа и САЩ сменят компаниите си на всеки 2-5 години.
На Изток - също се правят смени, на всеки 2 или три години, компанията те поставя на НОВО място с НОВИ задължения, ако САМ си казал че искаш да растеш там където работиш. ТОВА, промяната на работното място (от един град в друг) си е една истинска промяна.
Това са само мнения, истинското решение трябва да си го вземеш сам/а. (така няма да държиш другите отговорни)
Green Light
Аз не съм ключов мениджър, и никога няма да стана такъв в тази компания независимо дали имам или нямам качества за това. Но повярвай ми дори и това не е причината да искам да си тръгна.
Работата ми е свързана с поверителна информация и в момента, в който взех решение за себе си, че ще търся нещо навън съм уведомила човека, който трябва да е наясно с това. По причини, които споменах по-горе не съм говорила с пряката си шефка - при човек като нея разговора би бил безмислен - това първо. И второ ако нещата не се получат или по някаква причина надделее гузната ми съвест и остана - как ще работя с човек като нея. Тя и сега не е настроена добре към мен и колегата ми, а тогава?
Само не ми казвай, че ако утре при теб дойде твой служител и ти каже че иска да си тръгне по някаква причина - ти ще му имаш после същото доверие и ще се отнасяш към него все едно нищо не е станало.
Ако пък смяташ че си такъв - искам да работя за теб:lol::lol::lol:
-
Гост
A kade otivat managerite??Green Light написа:............. За да направя връзка с темата и въпроса на Лени ще кажа, че смяната на компанията не се прави зад гърба на предишния работодател. Освен това ключови мениджъри на водещи позиции не отиват в конкурентна компания. Не се изразих правилно. Отиват, но ако тогава поставят въпроса постъпих ли лоялно към предишния работодател, ще получат един отговор и "но, ама, обаче" няма да има. Изгодно ти е - правиш го. Действай и хич не се тормози относно морала. Щом питаш, получаваш кофти отговор
Da ne gi zastrelvat?
Raboteiki za company sklichvash sdelka - kato se promenyat usloviata si tragvash i otivash v konkurencyata. Kade drugade da idesh??
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: Кръстопътища работни
Грийн, като работиш за читава фирма с читави хора отклоняваш с усмивка, шега, благодарност предложенията за смяна на работата.Green Light написа: А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
благодариш и отказваш. и те още повече налитат. и ти пак отказваш. ти си щастлив с работата си, с шефа си, с подчинените си, с колегите си, абе с всичко. нещеш и да чуеш. ни гледаш обяви ни нищо.
всичко това е 100 % лоялност към шефа и фирмата
и изведнъж шефа ти откача, станал е на 50 и го чуква хормона. привлачва младата любовница в офиса. тя става офис-мениджър или нещо подобно нищо. почва да пречи, почва да скапва всичко, почва да юрка, не разбира и се сърди. влиза и тропа с крак пред любимия, че лошите хора не и показват, казват и разказват....
сутрин като отвориш очи изпитваш ужас пред изпитанието което те чака цял ден
отиваш в офиса, цари тишина. всички гледат мрачно, няма майтап, няма шега, няма нищо. мълчание, бачкане с намаляващо усилие и скатавка. разбираш, че съботно-неделния, празничния, вечерния и тем подобни работни героизми са нищо, прах, песъчинки във времето
казваш си "Абе аз що съм бил такова говедо да ме чака фемилито в събота до 2 следобяд за да приключа "спешните" неща в офиса" "За чий...."
и като конкуренцията звънне за нещо го питаш дали не иска да пиете кафе. и се предлагаш сам
това един вид възникване на нелоялност
трябва ли да продължа да съм лоялна към теб като ти си откачил? м?
тя става офис-мениджър или нещо подобно нищо. почва да пречи, почва да скапва всичко, почва да юрка, не разбира и се сърди. влиза и тропа с крак пред любимия, че лошите хора не и показват, казват и разказват....
сутрин като отвориш очи изпитваш ужас пред изпитанието което те чака цял ден
отиваш в офиса, цари тишина. всички гледат мрачно, няма майтап, няма шега, няма нищо. мълчание, бачкане с намаляващо усилие и скатавка. разбираш, че съботно-неделния, празничния, вечерния и тем подобни работни героизми са нищо, прах, песъчинки във времето
казваш си "Абе аз що съм бил такова говедо да ме чака фемилито в събота до 2 следобяд за да приключа "спешните" неща в офиса" "За чий...."
и като конкуренцията звънне за нещо го питаш дали не иска да пиете кафе. и се предлагаш сам
Дарки, ако не бях сигурна че не сме колежки щях да кажа че работиш в моята стая. Така детайлно си го описала.
Как ти звучи да ковнеш междинната врата между две стаи с колеги, които до вчера са били в една таква и са си близки и т.н. Само щото тези вече се твои хора пък другите са при друг шеф?!! ммм
Или когато отидеш да пушиш /в моя случай да пиеш кафе / с колега от съседната стая да ти се прави забележка.
Хайде да спра до тук щото това вече е издребняване мойто, но мисълта ми беше че рядко има непредизвикана нелоялност. Съвсем е прав Грийна - когато човек е доволен той е лоялен.
сутрин като отвориш очи изпитваш ужас пред изпитанието което те чака цял ден
отиваш в офиса, цари тишина. всички гледат мрачно, няма майтап, няма шега, няма нищо. мълчание, бачкане с намаляващо усилие и скатавка. разбираш, че съботно-неделния, празничния, вечерния и тем подобни работни героизми са нищо, прах, песъчинки във времето
казваш си "Абе аз що съм бил такова говедо да ме чака фемилито в събота до 2 следобяд за да приключа "спешните" неща в офиса" "За чий...."
и като конкуренцията звънне за нещо го питаш дали не иска да пиете кафе. и се предлагаш сам
Дарки, ако не бях сигурна че не сме колежки щях да кажа че работиш в моята стая. Така детайлно си го описала.
Как ти звучи да ковнеш междинната врата между две стаи с колеги, които до вчера са били в една таква и са си близки и т.н. Само щото тези вече се твои хора пък другите са при друг шеф?!! ммм
Или когато отидеш да пушиш /в моя случай да пиеш кафе / с колега от съседната стая да ти се прави забележка.
Хайде да спра до тук щото това вече е издребняване мойто, но мисълта ми беше че рядко има непредизвикана нелоялност. Съвсем е прав Грийна - когато човек е доволен той е лоялен.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
ми детайлно я - случвало ми се е 2 пътиLenny написа: Дарки, ако не бях сигурна че не сме колежки щях да кажа че работиш в моята стая. Така детайлно си го описала.
Как ти звучи да ковнеш междинната врата между две стаи с колеги, които до вчера са били в една таква и са си близки и т.н. Само щото тези вече се твои хора пък другите са при друг шеф?!! ммм
Или когато отидеш да пушиш /в моя случай да пиеш кафе / с колега от съседната стая да ти се прави забележка.
Хайде да спра до тук щото това вече е издребняване мойто, но мисълта ми беше че рядко има непредизвикана нелоялност. Съвсем е прав Грийна - когато човек е доволен той е лоялен.
ми как - ми вратата дори може да е тънка червена линия , невидима, и пак да не се пресича
лошава работа, почнат ли да минават тия линии из офисите и е отекло
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кръстопътища работни
Естествено, че не. Няма нужда да си лоялна към откачалки или пък към непочтенни хора. Към такива трябва да си нелоялна.Dark написа:Грийн, като работиш за читава фирма с читави хора отклоняваш с усмивка, шега, благодарност предложенията за смяна на работата.Green Light написа: А кога си длъжна да си лоялна? Когато се чувстваш добре? Когато ти е изгодно? Когато те ценят?
Както и да е. Ако всеки е безкрайно лоялен на работодателя си нямаше да съществува понятието "пазар на труда"
Тук отговарям на Ремиус. Лоялноста която сме ДЛЪЖНИ да поставяме на първо място е към семействата си. Всички останали са на второ място и да го духат. Обаче лоялното е лоялно, нелоялното - нелоялно. Понеже имаме ПРИЧИНА да постъпим по определен начин това не променя действието и думата с която се нарича.
благодариш и отказваш. и те още повече налитат. и ти пак отказваш. ти си щастлив с работата си, с шефа си, с подчинените си, с колегите си, абе с всичко. нещеш и да чуеш. ни гледаш обяви ни нищо.
всичко това е 100 % лоялност към шефа и фирмата
и изведнъж шефа ти откача, станал е на 50 и го чуква хормона. привлачва младата любовница в офиса. тя става офис-мениджър или нещо подобно нищо. почва да пречи, почва да скапва всичко, почва да юрка, не разбира и се сърди. влиза и тропа с крак пред любимия, че лошите хора не и показват, казват и разказват....
сутрин като отвориш очи изпитваш ужас пред изпитанието което те чака цял ден
отиваш в офиса, цари тишина. всички гледат мрачно, няма майтап, няма шега, няма нищо. мълчание, бачкане с намаляващо усилие и скатавка. разбираш, че съботно-неделния, празничния, вечерния и тем подобни работни героизми са нищо, прах, песъчинки във времето
казваш си "Абе аз що съм бил такова говедо да ме чака фемилито в събота до 2 следобяд за да приключа "спешните" неща в офиса" "За чий...."
и като конкуренцията звънне за нещо го питаш дали не иска да пиете кафе. и се предлагаш сам
това един вид възникване на нелоялност
трябва ли да продължа да съм лоялна към теб като ти си откачил? м?
Тука ще отговоря и на Лени за това как се отнасям към хората, когато разбера че си търсят друга работа. Добре се отнасям. При мен има текучество. Какво да се прави фирмата ми не е голяма, други фирми предлагат по- добри условия. Двама скриха от мене къде отиват защото се притесняваха, че ако разбера (че отиват при конкуренцията) няма да ги пусна преди законния едномесечен срок и така да им проваля назначението. Аз разбрах случайно и не им направих проблем, нито дори им казах, че съм разбрал за да не ги поставям в кофти положение. Тия хора ми помогнаха да изградя фирмата си, егати. Познавам семействата им, пих за раждането на децата им... На тях ли да правя кал?
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: Кръстопътища работни
извинявай че питам - ама как "заменяш" тия дето са отишли при конкуренцията?Green Light написа:....
Тука ще отговоря и на Лени за това как се отнасям към хората, когато разбера че си търсят друга работа. Добре се отнасям. При мен има текучество. Какво да се прави фирмата ми не е голяма, други фирми предлагат по- добри условия. Двама скриха от мене къде отиват защото се притесняваха, че ако разбера (че отиват при конкуренцията) няма да ги пусна преди законния едномесечен срок и така да им проваля назначението. Аз разбрах случайно и не им направих проблем, нито дори им казах, че съм разбрал за да не ги поставям в кофти положение. Тия хора ми помогнаха да изградя фирмата си, егати. Познавам семействата им, пих за раждането на децата им... На тях ли да правя кал?
ковачница на кадри = проблем
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Кръстопътища работни
Обява в jobs.bg, интервю, пробен срок, постоянен договор.Dark написа:извинявай че питам - ама как "заменяш" тия дето са отишли при конкуренцията?Green Light написа:....
Тука ще отговоря и на Лени за това как се отнасям към хората, когато разбера че си търсят друга работа. Добре се отнасям. При мен има текучество. Какво да се прави фирмата ми не е голяма, други фирми предлагат по- добри условия. Двама скриха от мене къде отиват защото се притесняваха, че ако разбера (че отиват при конкуренцията) няма да ги пусна преди законния едномесечен срок и така да им проваля назначението. Аз разбрах случайно и не им направих проблем, нито дори им казах, че съм разбрал за да не ги поставям в кофти положение. Тия хора ми помогнаха да изградя фирмата си, егати. Познавам семействата им, пих за раждането на децата им... На тях ли да правя кал?
ковачница на кадри = проблем
Освен това напусналите взеха да се връщат. Никому не затварям вратата.
Но все пак с хората е трудно.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: Кръстопътища работни
имам предвид, че вероятно ти трябват специалисти - има ли достатъчно?Green Light написа: Обява в jobs.bg, интервю, пробен срок, постоянен договор.
Освен това напусналите взеха да се връщат. Никому не затварям вратата.
Но все пак с хората е трудно.
да, с хора е трудно
Re: Кръстопътища работни
НАПУСКАЙ о време!!!Не ти ли изнася-бягай.Иначе ще те гърбят.Избирай!!!И УСПЕХ!!Lenny написа: Та според вас - ако приема - дали това ще е нередно и нелоялно спрямо сегашната ми фирма?
Как бихте се аргументирали вие на евентуално интервю за причините да искате след толкова години да смените работното си място?
Въобще всякакви разсъждения по темата са ми интересни. Решението ми е почти оформено, но ми е любопитно да чуя и външни и непредубедени мнения.
Нищо лично, само изказах мнение!