Обясняват как нямали никаква умствена стимулация, най-слабите изглежда ядяли най-малко, как освен че живеят в отвратителни условия, но и живеят без грижа и нежност.
Защо вечно трябва да поправяме грешки, след като ни осерат пред света?
Сега го затварят дома, прекрасно, ще ги преместят някъде другаде, където условията са същите ...
Да работиш с хора не е лесно, а с такива деца, е още по-трудно. Трябва много любов, търпение, разбиране.
Писна ми вече от закърнели машини, които работят за месечно възнаграждение
. Само че вече ще знаят, че на този свят има шоколади, играчки и възрастни, коите се отнасят към тях като към хора. Това няма ли да направи денят им още по-тежък?
