Дарът на обидите*
Дарът на обидите*
Живял някога един велик войн. И макар, че бил вече доста стар, все още можел да победи всеки претендент. Репутацията му се разнесла на шир и длъж по земята и много ученици се събирали, за да учат при него.
Един ден в селището пристигнал неизвестен млад войн. Той си бил поставил за задача да бъде първия човек, който е победил великия учител. Наред със силата си, младият войн притежавал необикновената дарба да открива и използва всяка слабост на противника. Изчаквал го той да направи първия ход, и по този начин да разкрие слабите си страни, и незабавно нанасял удар с безмилостна ярост и светкавична бързина. Никой от противниците му не успявал да направи втори ход.
Въпреки съветите на загрижените си ученици, старият учител с радост приел предизвикателството на младия войн. В мига, в който двамата застанали на мястото за сражение младият войн започнал да обижда стария учител. Замерял го с мръсотия и го заплювал в лицето. С часове наред се нахвърлял с думи върху стареца използвайки всяка ругатня и обида позната на човечеството. Ала старият войн просто небрежно стоял неподвижен и спокоен на мястото си. Най-накрая, младият войн се изтощил. Знаейки, че е загубил двубоя той се оттеглил засрамен.
Частично разочаровани, че учителят им не се сражавал с безочливия младеж, учениците се събрали около господаря си и го попитали:
- Как можахте да изтърпите такова унижение?
- Ако някой дойде на прага ви и ви поднесе дар, а вие откажете да го приемете – отвърнал учителят им – чии остава този дар тогава?
_______________
* Позволявам си да го пусна заради младежите тук. Старците си го/се знаем и се надявам или да сте склерозирали достатъчно или да ми простите.
Един ден в селището пристигнал неизвестен млад войн. Той си бил поставил за задача да бъде първия човек, който е победил великия учител. Наред със силата си, младият войн притежавал необикновената дарба да открива и използва всяка слабост на противника. Изчаквал го той да направи първия ход, и по този начин да разкрие слабите си страни, и незабавно нанасял удар с безмилостна ярост и светкавична бързина. Никой от противниците му не успявал да направи втори ход.
Въпреки съветите на загрижените си ученици, старият учител с радост приел предизвикателството на младия войн. В мига, в който двамата застанали на мястото за сражение младият войн започнал да обижда стария учител. Замерял го с мръсотия и го заплювал в лицето. С часове наред се нахвърлял с думи върху стареца използвайки всяка ругатня и обида позната на човечеството. Ала старият войн просто небрежно стоял неподвижен и спокоен на мястото си. Най-накрая, младият войн се изтощил. Знаейки, че е загубил двубоя той се оттеглил засрамен.
Частично разочаровани, че учителят им не се сражавал с безочливия младеж, учениците се събрали около господаря си и го попитали:
- Как можахте да изтърпите такова унижение?
- Ако някой дойде на прага ви и ви поднесе дар, а вие откажете да го приемете – отвърнал учителят им – чии остава този дар тогава?
_______________
* Позволявам си да го пусна заради младежите тук. Старците си го/се знаем и се надявам или да сте склерозирали достатъчно или да ми простите.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Аз пък се сетих за една друга история, в съвсем друго време.
Та - живеели в една сграда двама доктори - психоаналитици.
Всяка сутрин излизали за работа по едно и също време.
И всяка сутрин, на излизане от асансьора, единия се обръщал и заплювал другия в лицето,
а заплютият просто излизал навън, сякаш без да забележи.
Един ден портиерът, ежедневен свидетел на случката, попитал този, заплювания:
- Абе този, защо така всеки ден те заплюва, какво е станало, какво иска от теб?
- Ами не знам - отговорил човека - той има някакъв проблем с мен, питай него. Проблемът е негов.
Та - живеели в една сграда двама доктори - психоаналитици.
Всяка сутрин излизали за работа по едно и също време.
И всяка сутрин, на излизане от асансьора, единия се обръщал и заплювал другия в лицето,
а заплютият просто излизал навън, сякаш без да забележи.
Един ден портиерът, ежедневен свидетел на случката, попитал този, заплювания:
- Абе този, защо така всеки ден те заплюва, какво е станало, какво иска от теб?
- Ами не знам - отговорил човека - той има някакъв проблем с мен, питай него. Проблемът е негов.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Виж какво, момата ми се върти наляво тази вечер и съм ирационална.БоЕВ написа:Що мислиш така?:lol:Мнемозина написа:Благодаря, Милорд.
Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.
Анализи НЕ правя.
Карам на интуиция.
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Аха!:lol:Мнемозина написа:Виж какво, момата ми се върти наляво тази вечер и съм ирационална.БоЕВ написа:Що мислиш така?:lol:Мнемозина написа:Благодаря, Милорд.
Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.
Анализи НЕ правя.
Карам на интуиция.
Не, не е това логиката.4avdar4e написа:Логично, ние сме били млади воини, сега сме стари учители. Или поне така би требвАло да бъдеМнемозина написа: Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.
Май.
Panta rhei...
Нещяло е хубава дума наистина, ВераМутафчиевска малко - като неработенето.4avdar4e написа:МиииМнемозина написа: Не, не е това логиката.
Май.мойта натам ме води. Като бях ... млад воин, влизах в битки за щяло и нещяло (их, че хубава дума). И плюех, и хапех, и дерях..
Сега помъдрях и разбирам извода на притчата
Начи: готова съм за учител
Моята е друга, май не съм била млада изобщЕ.
Panta rhei...
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Знаеш ти кога да станеш учител! Тъкмо им вдигнаха заплатите....4avdar4e написа: Начи: готова съм за учител
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Re: Дарът на обидите*
Прощавам ти, защото не съм достатъчно склерозирал.Remmivs написа: * Позволявам си да го пусна заради младежите тук. Старците си го/се знаем и се надявам или да сте склерозирали достатъчно или да ми простите.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Mila написа:Аз пък се сетих за една друга история, в съвсем друго време.
Та - живеели в една сграда двама доктори - психоаналитици.
Всяка сутрин излизали за работа по едно и също време.
И всяка сутрин, на излизане от асансьора, единия се обръщал и заплювал другия в лицето,
а заплютият просто излизал навън, сякаш без да забележи.
Един ден портиерът, ежедневен свидетел на случката, попитал този, заплювания:
- Абе този, защо така всеки ден те заплюва, какво е станало, какво иска от теб?
- Ами не знам - отговорил човека - той има някакъв проблем с мен, питай него. Проблемът е негов.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
За хората :)
Пред вратите на един град стояла възрастна жена, по пътя се задал млад човек, приближил и попитал бабата:
-Бабо, какво хора живеят в този град?
-А какви хора живеят там откъдето идваш?-запитала бабата.
-Лоши,груби,заядливи и завистливи.-отговорил младежът
-И тук са такива.-казала възрастната жена и се загледала в далечината
Минало време и по пътят се задал друг пътник,приближил се до жената и казал:
-Добър ден стара майко, ида от далеч в този град какви са хората по тези земи?
- Какви бяха там от където идеш?
-Мили, слънчеви, усмихнати и добри.
-И тук такива ще намериш. - отвърнала старицата.

-Бабо, какво хора живеят в този град?
-А какви хора живеят там откъдето идваш?-запитала бабата.
-Лоши,груби,заядливи и завистливи.-отговорил младежът
-И тук са такива.-казала възрастната жена и се загледала в далечината
Минало време и по пътят се задал друг пътник,приближил се до жената и казал:
-Добър ден стара майко, ида от далеч в този град какви са хората по тези земи?
- Какви бяха там от където идеш?
-Мили, слънчеви, усмихнати и добри.
-И тук такива ще намериш. - отвърнала старицата.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Re: За хората :)
Красотата на очите.Баба Яга написа:Пред вратите на един град стояла възрастна жена, по пътя се задал млад човек, приближил и попитал бабата:
-Бабо, какво хора живеят в този град?
-А какви хора живеят там откъдето идваш?-запитала бабата.
-Лоши,груби,заядливи и завистливи.-отговорил младежът
-И тук са такива.-казала възрастната жена и се загледала в далечината
Минало време и по пътят се задал друг пътник,приближил се до жената и казал:
-Добър ден стара майко, ида от далеч в този град какви са хората по тези земи?
- Какви бяха там от където идеш?
-Мили, слънчеви, усмихнати и добри.
-И тук такива ще намериш. - отвърнала старицата.
Оная мацка продължава да се врътка наляво, обаче този път твърдо съм решила да ти обясня.БоЕВ написа:В някаква заблуда сте дами!:-)Semiramis написа:Мнемозина написа:Благодаря, Милорд.
Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.подпИс
Ама няма как да се изясним, защото оная мацка се врътка на ляво.
По принцип всяко такова нещо (приказки, притчи и пр., свързани с единоборства) е насочено и към това да се идентифицираш с някого - и първото желание на всеки е да се идентифицира с победителя.
Затова така мисля.
Panta rhei...
Ще извикам Аве да прави речник на зочовските абревиатури, щото вече много зле става положението.Звеневия написа:Мнемозина написа:Или ми говориш за ЛЧ?
Мен с ЛЧ не мож мъ подкупи!
Виж ако има към ЛЧ и ШЧ...
Друга БЗ се образува...
ШЧ очевидно е шише червено (освен ако не е шарени чорапи).
Обаче какво е БЗ идея нямам.
Panta rhei...
- Nejimaki-dori
- Мнения: 1110
- Регистриран на: 26.09.06, 15:30
- Местоположение: Бургас
Не всички, аз се припознавам в младия войн, въпреки, че правя опити да се променя. Понякога успявам, понякога не, но пък все още съм твърде млада за учител, имам много да уча.Мнемозина написа: Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.
"As soon as you concern yourself with the 'good' and 'bad' of your fellows, you create an opening in your heart for maliciousness to enter. Testing, competing with, and criticizing others weaken and defeat you." Morihei Ueshiba
Дълбокото желание на всеки Ученик е да стане Учител. И да се стреми към това, което е учителят.imaranta написа:Не всички, аз се припознавам в младия войн, въпреки, че правя опити да се променя. Понякога успявам, понякога не, но пък все още съм твърде млада за учител, имам много да уча.Мнемозина написа: Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.
По-късно у някои това желание угасва, разбира се, но това е друга тема, сега говорим за израстването на личността.
Panta rhei...
Благодаря, Учителю!Звеневия написа:кЬе одимо на поправителен!Мнемозина написа:ШЧ очевидно е шише червено (освен ако не е шарени чорапи).
Обаче какво е БЗ идея нямам.
ШЧ . супа с коремчета
БЗ Бира от Загора ( Ако в Нова Загора организират пивоварна, шбЪде конфоуууузз, и затва само "З" )
Panta rhei...
Стой си така.Mila написа:Аз се видях в стръкчето трева, поникнало наблизо по съвсем друг повод.Мнемозина написа:Благодаря, Милорд.
Имам едно подозрение, обаче, - че всеки разпознава себе си в учителя и никой в младия воин.
Та... дано всички запомним в кого сме се видели.:blum:
По-безопасно е.
Panta rhei...
Не съвсем. Не всеки. И не винаги с победителя. Защото това не винаги е доброто.Мнемозина написа:Оная мацка продължава да се врътка наляво, обаче този път твърдо съм решила да ти обясня.
По принцип всяко такова нещо (приказки, притчи и пр., свързани с единоборства) е насочено и към това да се идентифицираш с някого - и първото желание на всеки е да се идентифицира с победителя.
Затова така мисля.
