[приятели казваш
до скоро имах един приятел
колко сме яли и пили, пък и мислим сходно, уж
за 6 години съм му помагал много - работа, къща,
в друга държава дойде, 3 месеца стоя при нас семейството му,
докато се уреди.
хе,хе
това е "задграничен синдром"
нали и аз имаХ (в минало време) една приятелка,която реално погледнато "вкарах" в университета,"изгледах" без пари в моята квартира и пр...
да не се впускам в подробности
наливахме и акъл в главата ( аз и мъж ми) да се омъжи за момчето ,за което е омъжена и сега...
и дойде тук( покрай него)
един път ми се наложи да я помоля да дойде и да стои при сина ми -тогава бебе...
каза:"не мога да оставя мъжа си сам?!"
Мъжът и после ми се обади да ми се извини.
та аз приятелки и приятели от преди повече от 3 години НЯМАМ.
но смея да твърдя че съм намерила ( тук) няколко ( преброени)приятели ,които винаги могат да разчитат на мен ..и знам че аз мога да разчитам на тях.
( засега предимно аз ги "използвам"..ама те не ми се сърдят много...

:shy::shy:)
но с тях се познавам лично.
и по-често говорим по телефона,отколкото да си пишем бележки и Кю-ваме...