Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Я да ви метна едно клише по повърхността, но
всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?
Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.
Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.
Panta rhei...
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
освен чест и небитие има и трети вариант:-)Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Превод - срещу заплащане, може и в баницаesti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
500? Или някоя богиня? За.би тая...Quid написа:освен чест и небитие има и трети вариант:-)
Не бе, наистина се чудя какво би направил човек поставен пред такъв избор. И дали ако не избере, честта няма да се презира през целия си останал жалък живот. За какво живеем ако не за честта си?
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Не е, да. То си е влакче обаче.Мнемозина написа:Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.
Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.
Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Наемаш ли се да положиш мнооооого труд, без гарантиран резултат?:lol:4avdar4e написа:Превод - срещу заплащане, може и в баницаesti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.4avdar4e написа:Ние сме тези, които най-жестоко се предаваме сами, ние сме тези, които най-благосклонно се оправдаваме сами. Ние сме тези, които винаги сме същите, но и ние ние сме тези, които винаги сме различни
Ти кво питаш всъщност???
П.П. Абе да няма нещо отровно във въздуха тия дни?:blink:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
А кво мислиш правя по цял ден, вече 15 годиниesti написа: Наемаш ли се да положиш мнооооого труд, без гарантиран резултат?:lol:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Ама ти ся превеждаш ли ми?Remmivs написа:С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Какво се опитваш да ми кажеш с това а?:mad::blum:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Първото не е задължително. Освен това малко не ми е ясно, изборът би трябвало да е чест+небитие срещу безчестие+битие. Така ли е или не съм разбрала?Remmivs написа:Не е, да. То си е влакче обаче.Мнемозина написа:Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.
Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.
Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.
А промените се случват въпреки желанието ни дори. Справка - подписът ми.
Panta rhei...
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Ти масаж ли поиска. Уф, че съм и аз....esti написа:Ама ти ся превеждаш ли ми?Remmivs написа:С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:
Какво се опитваш да ми кажеш с това а?:mad::blum:
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Не ни разбираш ти нас жените, ех....Remmivs написа:
Ти масаж ли поиска. Уф, че съм и аз....
Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.
И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...
П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..
Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...
Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Уф, не ми забелязвай. Сетих се просто за една книга (пак). Дето героят (добрият при това, идинтифицируемият) избра безчестието. А после дълго търсеше себе си. И не знам дали се намери. Май да. Но не беше съвсем той. И се питах дали вторият не е истинският. Както и той впрочем.Мнемозина написа:Първото не е задължително. Освен това малко не ми е ясно, изборът би трябвало да е чест+небитие срещу безчестие+битие. Така ли е или не съм разбрала?
А промените се случват въпреки желанието ни дори. Справка - подписът ми.
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Егоистично погледното - чест.Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...
Животът е прекрасен! Да, прекрасен...
може да си сигурен но не е нужно да го казвашRemmivs написа:да си пълзуркаме по ябълката вътре-вънQuid написа:живееме за да си почесваме лениво егото:-)
за тва
за кво друго?
слънчице, сочно плодче
мне, не е само това, сигурен съм
някои мишлета намират изхода от този лабиринт на съзиданието
пълно е с намерили изхода и обезумели....
мерси
оставам в цирка:blum:
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Бе за умирачка говоря. Не за обеци.Avrora написа: Егоистично погледното - чест.
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...
Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!4avdar4e написа:Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.
И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...
П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..
Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...
Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.
Panta rhei...
Благодаря! Феникс! Мда. Странно. Баш днес да ми напишеш това.4avdar4e написа:Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...
И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...
П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..
Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...
Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя
А исках да кажа, че ние не сме само и единствено самите ние. Само това.
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Уффф, омръзна ми в тоя форум да си говорим за едно и също нещо с други думи...Remmivs написа: Уф, не ми забелязвай. Сетих се просто за една книга (пак). Дето героят (добрият при това, идинтифицируемият) избра безчестието. А после дълго търсеше себе си. И не знам дали се намери. Май да. Но не беше съвсем той. И се питах дали вторият не е истинският. Както и той впрочем.
Да ти кажа- оцеля, защото вече веднъж беше умиргал...4avdar4e написа:Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.
И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...
П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..
Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...
Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя
Иначе беше интересно и бррррр... дано няма такива космики
Животът е прекрасен! Да, прекрасен...
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Аре па са, омръзнало й било. Де да знам какво е искал да каже литературния ти герой...4avdar4e написа:Уффф, омръзна ми в тоя форум да си говорим за едно и също нещо с други думи...Аз кво казах по-горе, бе ееей
Наскоро си говорихме за един открит урок по разказ на Хайтов, на който и той присъствал. Май беше за Дервишово семе. Та прекрасен урок, възхитителен. А Хайтов казал накрая - вие така хубаво го анализирахте това, пък аз не знам дали просто не съм го написал ей така отвътре.
Не ми беше страшно, по-скоро смешно. Нито филм на ужасите, нито екшън, нито философски... Нещо като нищо. Хич даже не знаех кой е филма, чие е сценарият... Обаче няколкото интересни идеи ме навряха при Чичко Гугъл.. Кво прави добрата метафора, а??Мнемозина написа: Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Remmivs написа:Бе за умирачка говоря. Не за обеци.Avrora написа: Егоистично погледното - чест.
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...
Миии- както си пре-живял битието, така и... то не минава човек през граница и... друг от отсрещната страна...
Животът е прекрасен! Да, прекрасен...
Да бе, и аз не обичам такива, обаче ето - изгледах го. Но чак смешно не ми стана точно заради тази историйка със спомените.4avdar4e написа:Не ми беше страшно, по-скоро смешно. Нито филм на ужасите, нито екшън, нито философски... Нещо като нищо. Хич даже не знаех кой е филма, чие е сценарият... Обаче няколкото интересни идеи ме навряха при Чичко Гугъл.. Кво прави добрата метафора, а??Мнемозина написа: Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.
Panta rhei...
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Are you taking to me??? Аре, недей моль ти съ, баш за "Дервишово семе"Remmivs написа: Наскоро си говорихме за един открит урок по разказ на Хайтов, на който и той присъствал. Май беше за Дервишово семе. Та прекрасен урок, възхитителен. А Хайтов казал накрая - вие така хубаво го анализирахте това, пък аз не знам дали просто не съм го написал ей така отвътре.
Добре, че всичкото народ спи, та си се хиля като лудите самичка:rotfl24::rotfl24::rotfl24:
П.П. Реме, ти или четеш тайно всичко, или имаш 7 чувство за форума
П.П.П taking да се чете talking
Последно промяна от 4avdar4e на 10.11.07, 00:00, променено общо 1 път.
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
Заклевам се, не съм чел. Заклевам се, нямам дори 6-то.4avdar4e написа:Are you taking to me??? Аре, недей моль ти съ, баш за "Дервишово семе"Щото тук обяснявах една нощ на Змея и Калиостро баш по тоя повод кво е ЛИС, пък те тогава баш рекоха, че ще дойдат някои хора (като чуят за Хайтов) и ще стане страшно...
:rotfl24:
Добре, че всичкото народ спи, та си се хиля като лудите самичка:rotfl24::rotfl24::rotfl24:
П.П. Реме, ти или четеш тайно всичко, или имаш 7 чувство за форума
Re: Я да ви метна едно клише по повърхността, но
На младини, когато усърдно изучавахме живота на разни революционери, партизани и пр., загинали за някаква идея,Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.
Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. .....
все им се чудех на акъла.
Сега като поостарях, поосмислих разни неща и започнах да ги разбирам.
Не знам какво бих избрала, но се надявам да съм осмислила и двете алтернативи. Това ми е отговорът.