Я да ви метна едно клише по повърхността, но

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[Rain]

Всъщност човекът е една топка въпросителни най-вече май. Споени с изпепеляващи емоции.

Не помня дали съм го пускал тук, щото вече съм дрът, ама повторението, майка на затъпяването:

Защо? – въпросът на въпросите.
Защо съм жив? Защо умираме?
Защо въобще съм се родил?
Защо децата си убиваме?

Защо не бих убил животно,
а съм готов човек да смажа?
Защо човекът по жестокост
сам себе си надмина даже?

Защо обичам и вълчицата,
която малките си брани,
и бедното сърне, с което
невръстните си рожби храни?

Защо в природата съм влюбен,
а в ад бетонен животуркам?
Защо в гръдта на планината
забивам МОЯТА къщурка?

Защо звездите от екран и сцена,
тъй вечни и недостижими,
са днес отишли си без време
или редят рекламни рими?

Защо приятели “до гроба”
стопяват се като видения?
Защо жадуват да избягат
в чужбина цели поколения?

Защо написах тез въпроси?
Защо във стих, а не във проза?
Защо във себе си аз нося
тщеславие и свян на роза?

Защо ..., макар че стига вече.
Безкрай “защо”-тата са - знам.
Но май те прави по човечен,
въпрос “Защо?” макар и ням.

[Мнемозина]

Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...

Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя

Чудех се снощи какво ми дращи в мозъка и сега се сетих - мен пък много ме възмути как си гореше спомените. Толкова събрани и подредени - и хайде в огъня.

Ама то това е от ника ми сигурно...

[4avdar4e]

Чудех се снощи какво ми дращи в мозъка и сега се сетих - мен пък много ме възмути как си гореше спомените. Толкова събрани и подредени - и хайде в огъня.

Ама то това е от ника ми сигурно...

Човек има нужда от голяма гума за мозъка. Поне аз, де... Иначе се трупа куп боклук

[Мнемозина]

Чудех се снощи какво ми дращи в мозъка и сега се сетих - мен пък много ме възмути как си гореше спомените. Толкова събрани и подредени - и хайде в огъня.

Ама то това е от ника ми сигурно...

Човек има нужда от голяма гума за мозъка. Поне аз, де... Иначе се трупа куп боклук

Щото си добре с паметта, затова.
Аз съм наопаки.

Но тук при мен има и момент на професионална деформация все пак, признавам си.