пръднете, за да ви олекне[unknown] написа:И аз имам газове вече. Май ще се стачкува ефективно.БоЕВ написа: Това си е чубричката, джоджена и девесила на боба, макар че, когато са в повече леко нагарча и се получават газове.
пп Оня ден нашега обявих стачка, но май ще се наложи да я спазя, не за друго, а да не смъквам нивото.
Ами питай си, тогава...не ми пречиш.[unknown] написа:Ми не е за това темата.ELBI написа:Ми за това е тематаMila написа:Това е сред любимите самозаблуди -ELBI написа:
Така е. Зависи от редица неща. Повечето хора се кълнят, че ако имат - ще направят това и онова, но после го не правят. Ала не са правили и редица други неща, когато са нямали кинтите. Хората често си личат по други дребни неща, прояви.
беден съм, но пък иначе съм човек с висока стойност, а ако бях богат - ехей!:rotfl24: Чудеса от благородство предстоят!:lol:
Аз си задавам въпроси- не давам отговори, като вас. И не мисля, че е толкова обидно повърхностно.
Именно!Mila написа:Ами питай си, тогава...не ми пречиш.[unknown] написа:Ми не е за това темата.ELBI написа:Ми за това е тематаMila написа:Това е сред любимите самозаблуди -ELBI написа:
Така е. Зависи от редица неща. Повечето хора се кълнят, че ако имат - ще направят това и онова, но после го не правят. Ала не са правили и редица други неща, когато са нямали кинтите. Хората често си личат по други дребни неща, прояви.
беден съм, но пък иначе съм човек с висока стойност, а ако бях богат - ехей!:rotfl24: Чудеса от благородство предстоят!:lol:
Аз си задавам въпроси- не давам отговори, като вас. И не мисля, че е толкова обидно повърхностно.
Отговорите ви са повъхностни. Шум някъв. Не ми пречите! 
Въпроса ти е повърхностен.[unknown] написа:
Именно!
:winkw:Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!Mila написа:Въпроса ти е повърхностен.[unknown] написа:
Именно!
Задай нЕкакъв истински въпрос, най после.
Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,[unknown] написа:
Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!
Значи може и без ирония, нали?Mila написа:Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,[unknown] написа:
Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!
не може да се прецени що за стока си,
защото това е екстремно преживяване, и човек започва да се чувства наистина богат, когато минат поне 2 поколения, и богатството се задържи.
Иначе изглежда много несигурно и хората се концентрират във въпроса кок да го задържат/развият, а не какви "задължения" и отговорности произтичат от това. Защото то си е начин на живот, възпитание и т.н. Но наистина доста променя ракурса, в който се възприема действителността. И някои неща изглеждат необясними, но в повечето случаи обяснението е съвсем просто.
Иронията също дава яснота за някои възгледи. Е, не е от най-приятните методи, но не бива да се подценява.[unknown] написа: Значи може и без ирония, нали?
А подгласници за нея винаги се намират.
Използвайки ирония, омаловажаваш интелекта на опонента.Mila написа:Иронията също дава яснота за някои възгледи. Е, не е от най-приятните методи, но не бива да се подценява.[unknown] написа: Значи може и без ирония, нали?
А подгласници за нея винаги се намират.
п.п.Виж каква дълга тема за цинизма се оформи, и пак нищо не е ясно.
защо уфкаш, аз пък мисля, че много хубаво го е казал Грийна и си е баш по темата, човек винаги ще търси себе си, като постигнеш едно, почваш да се търсиш в друго проявление. мисля си, че наистина екстремните ситуации те показват що за човек си, тогава, когато има опасност за собственото ти дупе и когато от него зависят още няколко. в богатството едва ли ще откриеш кой знае какво за себе си - или ще си останеш свестен човек, или един надут мърльо, не ми се вижда толкова съществено...[unknown] написа:Аз знам, що за зъболекар съм в Пловдив.Green Light написа:
Ако разбереш, че си добра стока сигурно ще се зарадваш. След това предполагам, малко ще се замислиш защо точно се радваш и ще си кажеш, бе аз като не бях богат каква стока бях. Тогава ще трябва да си поставиш за цел да станеш много, много беден та да разбереш. А като станеш беден и разбереш, че си добра стока, ще си кажеш- не знам всичко за себе си. Екстремните изпитания и натоварвания показват истинското у хората, ще се запиша за експедиция до Аляска и тогава вече ще видя що за стока съм. После може да видиш какъв си в бойна обстановка, под обстрел, подложен на продължителен глад, в спасителна операция сред заразно болни в Африка и накрая може би ще искаш да разбереш каква стока ще си като, де да знам,... зъболекар в Пловдив?
Уффф, много шум, много шум...
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.Mila написа:Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,
не може да се прецени що за стока си,
защото това е екстремно преживяване, и човек започва да се чувства наистина богат, когато минат поне 2 поколения, и богатството се задържи.
Иначе изглежда много несигурно и хората се концентрират във въпроса кок да го задържат/развият, а не какви "задължения" и отговорности произтичат от това. Защото то си е начин на живот, възпитание и т.н. Но наистина доста променя ракурса, в който се възприема действителността. И някои неща изглеждат необясними, но в повечето случаи обяснението е съвсем просто.
Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.
добре казано.Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.
Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.
А според мен едни си мислят, че знаят, а други знаят, че нищо не знаят. И това ни обединява, всъщност. Може и не веднага, но със сигурност поне в края на дъгата.Quid написа:добре казано.
всъщност това и разделя хората
едните знаят откъде идват и накъде отиват а другите са като прецицали мачета:-)
Едни си мислят, че знаят, други знаят, че не знаят....Remmivs написа:А според мен едни си мислят, че знаят, а други знаят, че нищо не знаят. И това ни обединява, всъщност. Може и не веднага, но със сигурност поне в края на дъгата.Quid написа:добре казано.
всъщност това и разделя хората
едните знаят откъде идват и накъде отиват а другите са като прецицали мачета:-)
Вероятност винаги има. И много знаят много. Но никой не знае нищо всъщност. Ние сме едни песъчинки.esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:
А това знае ли се със сигурност?:-)Remmivs написа:Но никой не знае нищо всъщност.esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:
Можем още дълго да си чешем езиците (напразно според мен, защото и двамата прекрасно усещаме нещата). Но аз предпочитам просто да направя това:esti написа:А това знае ли се със сигурност?:-)
Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".Remmivs написа:Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.
РезнА ме елегантно.Remmivs написа:Можем още дълго да си чешем езиците (напразно според мен, защото и двамата прекрасно усещаме нещата). Но аз предпочитам просто да направя това:esti написа:А това знае ли се със сигурност?:-)
Като цяло е така, макар и освен възпитание и верига (и комплекси, породени от тях) има и природни/генетични дадености като ум, смелост, предприемчивост - в смисъл, че роденият да пълзи не може да лети. А който може да лети, може и да не се задържи на веригата.Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.
И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинкиRemmivs написа:Вероятност винаги има. И много знаят много. Но никой не знае нищо всъщност. Ние сме едни песъчинки.esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:
И аз се съгласих, но добавих, че не можеш да вдишаш повече от обема на дробовете си. Както и да е.Mila написа:Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".
Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.
Вярно е. Както е и вярно, че една такава слугиня понякога има повече стимул да успее и стане това, което са "господарите" и, докато дъщерята в същата къща е много вероятно да го няма този стимул.Mila написа:Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".Remmivs написа:Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.
Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.
Ita est. Дуалността не е присъща само за квантовия слой на реалността (или илюзията, наречена реалност). По-скоро тя е втъкана в самата същност на мирозданието.ELBI написа:И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинки
Което ми напомня за статията в НДж за паметта - вече има някаква представа кой, как горе-долу помни и механизмът, но е само някаква представа. А паметта е основополагащ елемент на дуалността на мисленето ни. Иначе има само сингуларност ...Remmivs написа:Ita est. Дуалността не е присъща само за квантовия слой на реалността (или илюзията, наречена реалност). По-скоро тя е втъкана в самата същност на мирозданието.ELBI написа:И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинки
Пиша те!latrevw написа:защо уфкаш, аз пък мисля, че много хубаво го е казал Грийна и си е баш по темата, човек винаги ще търси себе си, като постигнеш едно, почваш да се търсиш в друго проявление. мисля си, че наистина екстремните ситуации те показват що за човек си, тогава, когато има опасност за собственото ти дупе и когато от него зависят още няколко. в богатството едва ли ще откриеш кой знае какво за себе си - или ще си останеш свестен човек, или един надут мърльо, не ми се вижда толкова съществено...[unknown] написа:Аз знам, що за зъболекар съм в Пловдив.Green Light написа:
Ако разбереш, че си добра стока сигурно ще се зарадваш. След това предполагам, малко ще се замислиш защо точно се радваш и ще си кажеш, бе аз като не бях богат каква стока бях. Тогава ще трябва да си поставиш за цел да станеш много, много беден та да разбереш. А като станеш беден и разбереш, че си добра стока, ще си кажеш- не знам всичко за себе си. Екстремните изпитания и натоварвания показват истинското у хората, ще се запиша за експедиция до Аляска и тогава вече ще видя що за стока съм. После може да видиш какъв си в бойна обстановка, под обстрел, подложен на продължителен глад, в спасителна операция сред заразно болни в Африка и накрая може би ще искаш да разбереш каква стока ще си като, де да знам,... зъболекар в Пловдив?
Уффф, много шум, много шум...
Грийне, пише ме и мен в експедицията до Аляска
Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.Green Light написа:...Пиша те!
Ще обиколя отново и отново
целия необятен свят.
Планините да ме спират,
в горите им да се губя,
върховете им да изкачвам.
Пустини да ме събарят духом,
оазиси да ми се привиждат,
змии да ме заплашват.
Океани от сушата да ме делят,
с ураганните им бури да се боря,
теченията странни да ме губят.... - Тва ми седи в папка избрано. Нататъка е любовно и не е по темата
Може и сред аборигените да се помотаем, макар че откак "аборигени сьели Кука" заради грешка(нали "...хотели кока, а сьели Кука", ако не ме лъже паметта) хич им нямам доверие.
На Ънноун исках да кажа нещо безхитросно и известно: - колкото и да търсиш няма да намериш истинското си аз, защото изтинското ти аз не е извън тебе. То си е винаги с тебе. Като воина от приказката на Ремиус. Всички ти го казват. Ти си такъв, какъвто си.
Относно иронията, която така те пари. Надявам се да съм ироничен. Дано никога не се взема насериозно тука. Пък и не само тука. В никакъв случай не ме взимай насериозно и ти.
Ами Елби, аз и миналата година ти казах. Ако зарежа Бейби и децата е лесно като две и две, ама така няма да ми е гот(еле па като се върна). Та по тая причина се съобзяваме с ваканции и баби и работата става тежка. Ако има организация и ако имам възможност ще бъда повече от щастлив да направиме ските в Алпите с тебе, приятелю!ELBI написа:
Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.
Готина обиколка си направил.
А да знаеш каква е прекрасната гледка към Алпите от някой глетчер на 3000 м... Какво мислиш по въпроса, щото той може да си получи отговор с едно пътуване дето не е финансово невъзможно...
Клишета!Mila написа: Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.
Точно така е.Баба Яга написа:Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
...Независимо колко си богат...
Прав си. Да знаеш само, че не го пиша да те дразня, а просто ако изкочи едно мъничко такова процепче...Green Light написа:Ами Елби, аз и миналата година ти казах. Ако зарежа Бейби и децата е лесно като две и две, ама така няма да ми е гот(еле па като се върна). Та по тая причина се съобзяваме с ваканции и баби и работата става тежка. Ако има организация и ако имам възможност ще бъда повече от щастлив да направиме ските в Алпите с тебе, приятелю!ELBI написа:
Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.
Готина обиколка си направил.
А да знаеш каква е прекрасната гледка към Алпите от някой глетчер на 3000 м... Какво мислиш по въпроса, щото той може да си получи отговор с едно пътуване дето не е финансово невъзможно...
Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.Баба Яга написа:Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
...Независимо колко си богат...
Не. Иначе нямаше да има нито два вълка, нито борба между тях. Човешкият живот щеше да е песен - нагоре, нагоре, нагоре. Въпросът е ти на чия страна ще застанеш в крайна сметка. Нищо не е черно-бяло. Точно това се опитват да ти покажат притчите. И още, че всичко трябва да намериш сам. Те са като мъдрецът, който сочи луната. Не бива да гледаш пръста му.esti написа:Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.
Храна винаги има - и за двата вълка.
Къде ние си ги храним, къде отвън им подхвърлят...
Няма човек, който да храни само единия вълк и то винаги.
Затова не ги обичам разните притчи - прекалено едностранно гледат на нещата. Само черно и бяло.
Не си съвсем прав БоЕВ. До 19 век "преуспелите" (защото явно тук под това понятие разбираме хора, направили пари или прочули се в изкуство и наука) са били от "къщи".БоЕВ написа:Клишета!Mila написа: Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.
Ти от кои си - от слугините или от потомствените аристократи?
Светът е пълен с преуспели дъщери на слугини, и само една Парис Хилтън, успешно отсрамва богатите къщи.
Това е само пример.
Притчите определено гледат едностранно на нещата. Те са за това. Да дадат някаква проста, черно-бяла насока. Те не ти дават някакво цялостно решение на живота, но ти дават прости и образни, ако щеш - клиширани - подходи и отговори на въпроси, които често ни тормозят.esti написа:Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.Баба Яга написа:Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
...Независимо колко си богат...
Храна винаги има - и за двата вълка.
Къде ние си ги храним, къде отвън им подхвърлят...
Няма човек, който да храни само единия вълк и то винаги.
Затова не ги обичам разните притчи - прекалено едностранно гледат на нещата. Само черно и бяло.
